Заклинателка

4

В този момент Теа почти мразеше братовчедка си. Но нямаше какво да стори. Четири чифта очи я наблюдаваха внимателно, сивите на Блейс, смарагдовозелените на Вивиан, тъмносините на Селена и кадифените на Дани. Всички очакваха реакцията й.

Теа стана и се запъти към другия край на двора. Имаше чувството, че всички я гледат. Опитваше се да върви сигурно и уверено и да запази лицето си спокойно, което не беше никак лесно. Колкото повече се приближаваше към пясъчнорусата коса, толкова повече й се искаше да се обърне и да побегне. Чувстваше се като в тунел — всичко около нея бе замъглено, единственото ясно нещо беше профилът на Ерик.

Най-накрая той я забеляза и като че ли се стресна. За момент очите му — по-яркозелени от тези на Вивиан, но дълбоки и невинни — срещнаха нейните.

После, без да каже и дума, Ерик се обърна, тръгна по една пътека между две сгради и изчезна, преди Теа да осъзнае какво се случва.

Тя стоеше като вкаменена. Почувства огромна празнота у себе си, която единствено туптящото й сърце се опитваше да запълни.

Добре, той ме ненавижда, не мога да го виня. И може би така е по-добре. Може би Блейс ще се съгласи всички да забравим за него. Но когато се върна на сенчестата маса, Блейс гледаше намръщено.

— Просто още нямаш необходимия подход — отбеляза тя. — Няма значение, аз ще те науча.

— Ние е Вив също можем да помогнем — промърмори Селена. — Бързо ще свикнеш.

— Не, благодаря — отвърна Теа. Гордостта й беше наранена и страните й горяха. — Мога и сама да се справя. Утре. Но вече имам план.

Дани хвана ръката й под масата.

— Разбира се, че ще се справиш.

— Само гледай наистина да е утре, защото може да реша, че всъщност не го искаш — предупреди я Блейс.

После за огромно облекчение на Теа звънецът би.

— Глог, бял равнец, ангелика… — Теа се взираше през тънкото синьо стъкло на едно ненадписано бурканче. — Някакъв вид гадно прахче… — Беше в магазина на баба си, сега опустял, защото беше затворен за вечерта. Стоейки сред всички тези билки, скъпоценни камъни и амулети, Теа се чувстваше някак сигурна и уверена. Сякаш държеше нещата под контрол.

„Обичам това място“, помисли си тя, оглеждайки се наоколо — лавици от пода до тавана, пълни с шишенца, кутии и прашни мускали. Цяла една стена беше отделена само за камъни: необработени и полирани, редки и полускъпоценни, някои неотдавна извадени от земята, други със символи или гравирани думи, които им придаваха сила. Теа обичаше да слага ръцете си върху тях и да шепти имената им: турмалин, аметист, меден топаз, бял нефрит.

След това идваше ред на хубаво ухаещите билки — всичко, от което се нуждаеш, за да излекуваш депресия, да привлечеш вниманието на момче, да облекчиш болки от артрит или да прокълнеш хазяина си. Някои от тях — най-обикновените — действаха, независимо дали си вещица или не. Те бяха просто природни лекове и баба й ги продаваше дори и на хора. Но истинските магии и заклинания изискваха тайни познания и тъмни сили и никой човек не можеше да се възползва от мощта им.

Теа приготвяше истинска магия.

Най-напред се нуждаеше от душевен покой. Това беше необходимо за всеки любовен еликсир. Отвори една метална кутия и извади внимателно от нея шепа изсушени лилави и жълти цветя. След това изсипа част от тях в мрежеста торбичка.

Какво друго? Щеше да й трябва също цвят от рози. Разви капачката на голямо керамично бурканче и вдиша сладостното ухание, докато ги ръсеше.

Лайка, да. Розмарин, да. А също и лавандула. Махна тапата на малко шишенце лавандулова есенция. Можеше да използва част от нея още сега. Смеси я върху дланта си с една чаена лъжичка масло от жожоба и после с тампонче намаза врата си с благоуханната течност.

Кръв, бягай! Болка, отслабвай!

Напрежението във врата й започна да намалява почти веднага. Пое си дълбоко въздух и се огледа.

Някои специални камъни, така наречените кости на земята, можеха да свършат добра работа. Розов кварц за привличане. Парченце кехлибар за чар. О, и магнетит за обаяние и малки парчета гранат за страст.

Готово. Утре сутринта щеше да запали около себе си кръг от червени свещи и да се изкъпе, пускайки торбичката с еликсира във водата. Могъщата смес, нейното благоухание и есенция щяха да пропият в кожата й. И когато излезеше, щеше да е неотразима.

Тъкмо се канеше да си тръгне, когато една кожена торбичка грабна окото й.

„Не. Не това — помисли си тя. — Имаш смес, с която да събудиш интерес и симпатия. Достатъчно е силна, за да го накараш да те чуе. Не се нуждаеш от нищо друго.“ Въпреки това не можа да устои на изкушението и ръката й сякаш сама се протегна към меката торбичка. Щеше само да надникне в нея.

Беше пълна с червеникавокафяви стърготини, всяка с големината на нокът и приятно ухание на дървесина.

Коренът от Йемона. Гарантиращ спечелването на желаното сърце. Обикновено забранен за млади вещици. Дръзко, без да се замисля повече, Теа изсипа известно количество от стърготините в торбичката си и после върна кожената кесия с корена на мястото й.

— Измисли ли го най-накрая? — каза глас зад нея.

Теа се обърна. Баба й стоеше на тясното стълбище, водещо към втория етаж над магазина.

— Ъ… какво? — Теа държеше торбичката зад гърба си.

— Избра ли с какво ще се занимаваш? Билки, камъни, амулети… Надявам се, че няма да си от онези припяващи момичета. Мразя тази виеща съвременна музика.

Теа обичаше музиката. Всъщност обичаше всички неща, които баба й спомена, но най-много обичаше животните. В кариерата на една вещица обаче нямаше много място за животни. Не и откакто личните питомци бяха обявени извън закона през Времената на Инквизицията.

Да, една магьосница можеше да използва части от животни, разбира се. Крак на гущер или език от славей. Блейс често се домогваше до животните на Теа с такива цели, но Теа винаги успяваше да я спре.

— Не знам, бабо — отвърна тя. — Все още не съм решила.

— Е, имаш време… Макар и не твърде много — каза баба й, вървейки бавно към нея. Лицето на Едит Хармън беше цялото в бръчки, беше прегърбена и използваше два бастуна, но иначе не изглеждаше никак зле за стогодишна старица, която въртеше свой бизнес и държеше в ръцете си всички вещици в страната.

— Не забравяй, предстои ви да вземете важни решения, когато станете на осемнайсет. Ти и Блейс сте последните в рода. Последните преки потомки на Елвиза. Това означава, че имате отговорности и трябва да служите за пример.

— Знам — отвърна Теа. Когато станеше на осемнайсет, трябваше да избере не само специалността си, но и към кой кръг да се присъедини до края на живота си — този на Здрача или на Мрака. — Ще си помисля, бабо — обеща тя, слагайки свободната си ръка върху тази на възрастната жена. — Все още имам шест месеца.

Баба й погали косата й с жилестата си нежна ръка, което пропъди и последните следи от главоболието й. Все още държейки торбичката зад гърба си, Теа попита:

— Бабо, много ли си ядосана за това, че ще бъдем тази учебна година при теб?

— Ами, ядете твърде много и оставяте коси в банята… но мисля, че мога да го понеса. — Баба й се усмихна, но после се навъси. — Единствено, при условие че се държите прилично до края на месеца.

„Ето, пак същото“, помисли си Теа.

— Но какво ще стане в края на месеца.

Баба й я погледна строго.

— Тогава е празникът на Саун5, разбира се! Нощта на Вси светии.

— Знам това — отвърна Теа. Дори хората празнуваха Хелоуин. Тя се замисли, дали баба й не подготвяше по този повод една от своите особени магии.

— Тази година Вътрешният кръг е решил да проведе церемонията в пустинята — каза баба й рязко.

— В пустинята? Искаш да кажеш тук? Вътрешният кръг ще идва тук? Майка Кибела и Арадия и всички останали?

— Всички — потвърди баба й и изведнъж лицето й стана сурово. — И в името на въздуха и огъня, не искам да дойдат тук само за да видят как вие оплесквате всичко. Както знаеш, все пак се ползвам с известна репутация.

Теа кимна, малко учудена.

— Ъ-ъ… сега разбирам защо си толкова притеснена. Но ти обещавам, че няма да те злепоставим.

— Добре.

Теа се опита дискретно да пъхне торбичката под мишницата си, тръгвайки към стълбите, но в този момент възрастната жена добави:

— Най-добре добави малко живовляк, за да свържеш всички съставки.

Теа усети как се изчервява.

— О… благодаря ти, бабо — каза тя и отиде да потърси живовляк.

Над магазина имаше две неголеми стаи и малка кухня. Едната беше на баба й, а другата деляха с Блейс. Тобаяс, чиракът на баба, беше наврян в работилницата на долния етаж.

Блейс лежеше на леглото и четеше тънка книжка с червена корица. Поезия. Въпреки лекомислието си, тя не беше глупава.

— Познай какво научих — рече Теа и без да дочака отговора на Блейс, й каза новината за идването на Вътрешния кръг.

Междувременно следеше внимателно изражението на братовчедка си, за да види дали на него ще се изпише уплаха или тревога, но вместо това Блейс само се прозя и се протегна като сита котка.

— Добре. Значи може би отново ще имаме шанса да видим как призовават предците ни. — Тя повдигна многозначително вежди, гледайки към Теа. Преди две години във Върмънт, докато светът празнуваше Хелоуин, те се бяха скрили зад едно кленово дърво, за да проследят заклинанията, които се правеха на празника Саун. Видяха как старейшините от Вътрешния кръг използват магиите на Хеката — най-древната вещица от всички, богиня на луната, нощта и магьосничеството, за да призоват духовете отвъд воала… За Теа видяното беше страшно и вълнуващо. За Блейс само вълнуващо.

Разбра, че няма да успее да разтревожи Блейс.

Теа погледна трите сини цветчета във формата на звезда, лежащи на дланта й, и после едно по едно ги изяде.

— Сега кажи „Ego borago guadia semper ago“ — нареди й Селена. — Означава „Аз, билката пореч, винаги нося кураж“. Старо римско заклинание.

Теа прошепна думите. Втори пореден ден тя беше във вътрешния двор и гледаше към пясъчнорусата коса в другия му край.

— Хвани го, тигрице — каза Блейс. Вивиан и Дани кимнаха окуражително. Теа разкърши рамене и се насочи към него.

Веднага щом я видя да идва, Ерик тръгна по една странична пътека.

„Глупак — помисли си Теа. — Не знаеш кое е добро за теб. Може би просто трябва да те оставя на Блейс.“

Но тя го проследи. Той се беше спрял малко встрани от сградите и се взираше в далечината. Виждаше само профила му, който беше хубав, правилен, но излъчваше някаква самота.

Теа преглътна, усещайки сладостта от цветето.

Просто ще го попитам „Какво става?“ и ще се държа непринудено, помисли си тя. Но вместо това, неочаквано за нея, се чу да казва:

— Извинявай.

Той веднага се обърна и я погледна стреснато.

— Искаш ми извинение?

— Да, извинявай, че те проследих.

Ерик премигна и на Теа й се стори, че страните му леко порозовяха под загорялата му кожа.

— Мислех, че си ми ядосана, защото непрекъснато те гледах. Не исках да те нервирам повече.

— Гледал си ме? — Теа почувства, че сама се изчервява. Стори й се, че усеща как билките, които се бяха пропили в кожата й от банята, бавно се изпаряват от тялото й.

— Ами… опитвах се да не го правя. Успях да сведа нещата до един поглед на всеки трийсет секунди — каза той сериозно.

Теа без малко не прихна.

— Е, аз пък нямам нищо против — отвърна тя. Сега беше сигурна, че усеща уханието на любовния еликсир. Замайващия аромат на рози, теменуги и корена на Йемона.

Ерик като че ли действително не я изпускаше от погледа си.

— Съжалявам, че се държах като кретен по-рано. Имам предвид случая със змията. Наистина не съм се опитвал да те свалям.

Теа чу в ума си тревожен шепот. Не й се искаше да мисли за случилото се в пустинята.

— Да, добре, знам — отвърна тя. Той я гледаше толкова напрегнато, а очите му бяха така наситено зелени и дълбоки… — Ами… исках да поговоря с теб, защото в събота в училище ще има танци… И си помислих, че можем да отидем заедно.

В последния момент се сети, че при хората обикновено момчето канеше момичето на танци. Може би не трябваше да е толкова пряма.

Но той изглеждаше изключително щастлив.

— Шегуваш се? Сериозно? Искаш да отидеш с мен?

Теа кимна.

— Страхотно. Искам да кажа, благодаря ти. — Беше толкова развълнуван, като дете на празника Белтейн6. После лицето му посърна.

— Забравих. Обещах на доктор Селинджър, това е шефът ми във ветеринарната клиника, че ще поема нощно дежурство в събота. От полунощ до осем сутринта. Някой трябва да се грижи за животните, които остават там за през нощта, а доктор Селинджър ще е на конференция извън града.

— Няма проблем — каза Теа. — Просто ще останем на танците до полунощ. — За нея този развой на нещата беше успокоителен, защото нямаше да се налага да се преструва дълго пред Блейс.

— Тогава всичко е наред! — Ерик все още изглеждаше щастлив. — И Теа? — Произнесе името й срамежливо, сякаш се страхуваше да го използва. — Може би… може би някой път ще излезем пак заедно. Или пък ще ми дойдеш на гости…

— Ъ-ъ… — Ароматът на Йемона настина я замайваше. — Ами, тази седмица се опитвам да свикна с новото училище… Но може би по-натам.

— Добре, по-натам. — Усмивката му беше неочаквана, почти ослепителна. Променяше лицето му, придавайки му някакво особено обаяние и той вече не изглеждаше толкова трогателно срамежлив. — Ако има нещо, с което мога да ти помогна, само кажи.

„Красив е“, помисли си Теа. Усети как сърцето й се стяга от сладостна болка. До този момент не беше забелязала колко привлекателен е той и как сивите пръски в очите му улавят слънчевите лъчи…

„Престани! — каза си тя рязко. — Това е просто една среща. И не забравяй, че той е един от сганта.“ Почувства се неловко, че използва тази дума дори в мислите си. Трябваше да изкупи това по някакъв начин. Несъзнателно пристъпи към Ерик и вдигна очи към него. Бяха само на сантиметри един от друг и почувства, че й се вие свят.

— Трябва да тръгвам… Доскоро — промърмори тя и се обърна.

— Доскоро — отвърна той, все така сияещ, а Теа почти побягна.

Сряда, четвъртък и петък тя се опитваше да не го забелязва. Избягваше го по коридорите, правейки се на много заета. По всяка вероятност това не му убягваше, защото Ерик ни най-малко не й се натрапваше. В същото време на Теа й се искаше той да не изглежда непрекъснато толкова замечтан и щастлив.

Освен това трябваше да внимава и за Блейс. Тя вече беше привлякла вниманието на двама широкоплещести футболисти — Бък и Дуейн, които я следваха навсякъде, макар нито един от тях да не беше поканен на танците. Блейс имаше уникален начин да се справя с обожателите си, казвайки им в един момент да се разкарат.

— Аз не съм твоето момиче — заяви тя на едно чудесно момче от азиатски произход с обица на ухото.

Това се случи в обедната почивка в четвъртък. Вещиците бяха заели една цяла маса само за себе си. Вивиан, Селена и Блейс седяха от едната страна, а Дани и Теа от другата. Красивото момче беше подпряло коляно на стола до Блейс и я поглъщаше неспокойно с поглед.

— Не можеш да си с мен, Кевин, аз ще те съсипя. По-добре си върви — рече Блейс с тих огън в сивите си очи.

Кевин се размърда неспокойно.

— Но аз съм богат — каза той простичко, без да има за цел да се превзема.

— Тук не става въпрос за пари — отвърна Блейс с неодобрителна усмивка. — И освен това не мисля, че си толкова заинтригуван от мен.

— Шегуваш ли се? Аз съм направо луд по теб. Всеки път, когато те видя… направо не знам какво става с мен.

Кевин погледна към другите момичета и Теа знаеше, че му е неловко да говори за чувствата си пред толкова много зрители. Но не и достатъчно неловко, за да спре.

— Бих направил всичко за теб — продължи той.

— Не мисля така. — Блейс си играеше с пръстена на показалеца си.

— Какво е това? — подхвърли Вивиан безгрижно.

— Ами, просто един малък диамант — отвърна Блейс. Изпъна ръката си и камъкът проблесна. — Стюарт Макреди ми го даде тази сутрин.

Кевин веднага реагира:

— Аз мога да ти купя купища пръстени.

Теа го съжали. Изглеждаше добро момче. Беше го чула да говори, че иска да стане музикант. Но знаеше, че няма да има полза, ако му кажеше да си върви. Това само щеше да го направи още по-настоятелен.

— Но аз не искам пръстен от теб — каза тихо Блейс с лек укор в гласа. — Стюарт ми го даде, защото е единственият му спомен от майка му. Той означава много за него и затова искаше да го имам.

— Бих направил същото за теб — отвърна Кевин.

Блейс поклати глава.

— Едва ли.

— Наистина е така!

— Не, това, което ти е най-скъпо, е колата ти, а ти никога не би се отказал от нея.

Теа беше виждала колата му — сребристосиво порше, което той с удоволствие галеше всяка сутрин, когато го паркираше пред училище.

Кевин изглеждаше объркан.

— Но колата не е моя, а на родителите ми. Просто ми я дават да я ползвам.

Блейс кимна с разбиране.

— Виждаш ли? Казах ти, че не си готов на толкова много. Сега защо просто не си отидеш като добро момче.

В Кевин нещо се прекърши. Той се взираше в Блейс умолително, без да помръдва. Накрая Блейс кимна с глава към футболистите.

— Хайде, човече — каза единият от лакеите на Блейс, на Теа и се стори, че е Дуейн. Те хванаха Кевин за раменете и го отведоха, докато той продължаваше да гледа назад.

Блейс помаха с пръсти.

Селена прокара ръка през косата си и каза:

— Мислиш ли, че ще се раздели с колата си?

— Ами… — усмихна се Блейс, — да кажем, че е възможно да имам транспорт за танците. Но това, разбира се, не означава, че съм решила с кого ще бъда…

Теа се изправи. Дани бе мълчалива по време на обяда и сега се взираше в Блейс. В тъмно кадифените й очи се четеше едновременно страхопочитание и възхита.

— Махам се оттук — каза Теа рязко и почувства облекчение, когато Дани отмести поглед от Блейс и също се изправи.

— А, между другото… — рече Блейс, посягайки към раницата си, — забравих да ти дам това. — Тя държеше малко флаконче, подобно на тези, в които се съхранява парфюм.

— Какво е това?

— За танците. Нали се сещаш, за кръвта на момчетата.