Заклинателка

17

Те излязоха и тръгнаха към джипа на Ерик. Нощният въздух беше студен и нямаше луна. Теа държеше ръката си върху гърба на Ерик, готова да го побутне, ако се поколебае. Но той не го стори. Когато стигнаха джипа, Теа погледна крадешком към Блейс. Страхуваше се изразът на лицето й да не я издаде. Виждаше ли ги Арадия? Толкова отчаяно копнееше да прегърне Блейс за последен път!

— Магазинът има ли прозорец, който да гледа към тази улица? — попита изведнъж Арадия.

Теа хвърли поглед към Блейс.

— Не — отвърна тя.

— Тогава можете да се сбогувате. След това ще се наложи да се преструвате, че не се познавате.

Теа я зяпна и усети в нея да се надига див необуздан пристъп на смях, който едва сподави.

— Сега разбирам защо си девица — прошепна тя. — Но разбра ли някой друг?

— Не мисля. Някои може да са заподозрели нещо, но смятам, че ще си държат устата затворена. Хайде, време е да се сбогувате.

Теа прегърна Блейс и дълго не можа да се откъсне от нея.

— Благодаря ти, братовчедке. О, Илития! Блейс, ще ми липсваш.

— Сега аз съм последната от рода Хармън — каза Блейс, опитвайки се да звучи самодоволно. — Ще имам своя собствена стая — добави тя малко по-убедително. — И ще си разчистя сметките с Шийна.

— С кого?

— А, да, всъщност ти не знаеш. Тя ни е издала. Това е една от малките приятелки на Тобаяс, от Кръга на Мрака. Изглежда, че той ни е шпионирал. Казал й е, че правим забранени магии, а тя пък е казала на баба.

— Сега това вече няма значение.

— Шегуваш ли се? Заради нея ще ме изпратят в Манастира. Непременно ще я убия. — Дрънкулките на Блейс иззвъняха, когато отметна глава.

После тя прегърна Теа още по-силно.

— Не знам защо искаше да бъдеш човек — прошепна тя. — Но се надявам, че си щастлива сега, когато имаш това.

— Блейс, моля те, не наранявай хората повече. Не забравяй, че те все пак са живи същества.

Блейс въздъхна уклончиво и каза едва чуто:

— Ще ми липсваш, сестричке.

Теа най-накрая я пусна.

Когато беше вече в джипа, Арадия се наведе към отворената врата.

— Чуй ме — каза тя бързо. — Това е всичко, с което мога да ти помогна. Спомняш си, че майка Кибела спомена Кръга на Зората. Чувала съм слухове, че има вещици, които се опитват да възродят тази общност. Вещици, които искат да забравят времената на Инквизицията и не съблюдават закона на Нощния свят. Не знам дали това е вярно, но ако ги има, би могла да се опиташ да ги откриеш.

Теа затаи дъх, окрилена от надеждата, която пърхаше в душата й.

— И още нещо — каза Арадия, усмихвайки се. — Носи се слух, че твоите братовчедки от рода Редфърн са започнали да се държат необичайно. Дори чух, че са си намерили сродни души сред хората, също като теб.

Може да опиташ да се свържеш с тях и да разбереш каква е истината.

В очите на Теа блестяха сълзи.

— О, Арадия. Благодаря ти.

— Успех, Теа. И на теб, Ерик. И нека късметът съпътства и двама ви, където и да отидете.

Ерик, който стоеше тихо зад волана, се пресегна и докосна леко ръката й.

— Благодаря ти за всичко — промълви той и Теа разбра по гласа му, че е объркан и смутен, макар да се опитваше да го скрие.

После потеглиха. Теа се обърна, за да види как Блейс ставаше все по-малка и по-малка. Лек полъх развя косата на братовчедка й и тя отново заприлича на тайнствената и неразгадаема Афродита — богинята, която неизменно прави онова, което най-малко очакваш.

Ерик караше бързо, докато не се отдалечиха достатъчно от магазина. Сетне отби до тротоара на малка улица и погледна Теа.

— Да не би да имам имунитет за това нещо? — попита той. — Защото не забравям нищо. Или ще ме удари всеки момент?

Теа го целуна. И след това се разсмя неудържимо.

— Не, не — отвърна тя през смях. — Нищо няма да те удари.

— Искаш да кажеш, че сме в безопасност? И че ти ще запазиш своите магически способности?

— Да! Да!

Наложи се да го убеждава дълго, докато най-накрая й повярва. Тогава изражението му се промени и лицето му беше озарено от ослепителната му усмивка. Той я грабна в обятията си, после изскочи от джипа и започна да крещи:

— Само така! Браво на теб, Блейс! Само така!

— Ерик!

Той блъскаше с юмруци по джипа.

— Ерик, влез в колата, идиот такъв. Наоколо може да има Нощни хора. Сетне, все така засмяна и преливаща от обич, от чувство на благодарност и облекчение, тя каза: — Ела тук. — И протегна ръце.

Той скочи обратно в колата. Телата им се допълваха съвършено. Ръцете му обгръщаха раменете й, а дъхът му беше в косите й.

— Толкова съм щастлив! — прошепна той. — Обичам те, вещице.

Теа се смееше и плачеше едновременно.

— И аз те обичам.

Ерик целуна слепоочието й. Тя целуна бузата му. След това той доближи устни до нейните и остана така дълго. И Теа забрави да се смее, забрави, че светът около тях съществуваше.

Останаха да седят в тъмнината, облегнати един на друг, и просто дишаха. В безопасност. Завинаги свързани.

Теа преливаше от радост. Най-накрая беше с някой, който я познаваше. Някой, който виждаше това, което виждаше и тя. Нейната сродна душа! И те бяха свободни да бъдат заедно. Без да бъдат преследвани. Без да бъдат терзани от страх.

Беше изпълнена с щастие и спокойствие.

И с малко тъга. Тази нова свобода не дойде, без да заплати за нея. Въпреки всичко тя беше изгнаница, откъсната от семейството си. Завинаги беше изгубила баба си, а с Блейс можеше да се вижда само тайно. Беше пожертвала толкова много неща. Почти всичко.

Но не съжаляваше. Не и с топлотата и сигурността, която чувстваше в прегръдките на Ерик. Не и докато знаеше, че Нощният свят е спасен от надвисналата война и заплахата за човешките същества си е отишла.

„И сега какво?“, мислеше си тя.

Странно, но макар и да нямаше ясен отговор, тя не се страхуваше. Виждаше в ума си различни варианти на бъдещето и всички те й харесваха.

Сега щяха да отидат в дома на Ерик. Майка му щеше да бъде озадачена, но и великодушна. Роз както винаги щеше да бъде ожесточена, но и очарована. А след седмица Теа щеше да се върне в училище и щеше да се запише в класа по зоология.

После щеше да спечели стипендия за Калифорнийския университет, за да стане ветеринар и да лекува животните, използвайки магическите си способности да ги разбира. Или пък щеше да се увлече по екзотични животни и да стане биолог, пътувайки до далечни места и страни. А може би тя и Ерик щяха да си вземат някое кутре като Бъд и да напишат заедно книга, за да помогнат на хората да разбират любимците си.

Или щеше да намери Кръга на Зората и онези вещици, които искаха да забравят за тъмните времена на кладите. И може би заедно с тях щеше да положи ново начало, посвещавайки хората в изкуството на магията. И Розамунд щеше да порасне пламенна и горда, знаейки всички легенди за Елвиза.

Или щеше да намери своите братовчедки-вампири, за да разбере дали принципът на сродната душа наистина се завръща. И тяхната нова общност щеше да бъде като магнит, който привлича хиляди други млади хора от Нощния свят с радикални идеи, започвайки тайна революция.

Може би новото поколение на родовете Редфърн и Хармън щеше да сключи съюз с човешките същества. Може би беше време омразата да спре.

Може би старите сили си отиваха и се задаваха нови времена. Може би светът щеше да се промени.

Само едно нещо беше сигурно.

Имаше безкрайно много възможности.

Тя бе прегърнала Ерик, усещаше дъха му и беше в мир с нощта.