Заклинателка

14

Седмицата мина донякъде спокойно. Баба Хармън се прибра у дома и кашляше по-малко. Изглежда, не забелязваше нищо различно у Теа.

Дните станаха по-кратки и захладня. Появи се съобщение, че старият салон ще бъде отворен и скоро всички говореха за предстоящия маскен бал на Хелоуин.

Теа беше дочула, че Ранди Марик е бил преместен в психиатрична клиника и че е подложен на интензивна терапия. Вече се оправял.

Тя и Ерик работеха всеки ден върху плана си.

Единственото по-забавно произшествие се случи, когато една вечер Теа влезе, седна на леглото на Блейс и каза:

— И куршуми няма да го спрат.

— Какво? — Блейс вдигна поглед от лактите си, които мажеше с крем.

— Имам предвид, че никакви заклинания не могат да го спрат. Говоря за Ерик. Те просто отскачат от него. Казвам ти го, защото тъй или иначе щеше да забележиш, че не е с Пилар.

Блейс щракна капачката на крема и остана загледана в Теа в продължение на цяла минута.

— Какво се опитваш да кажеш? — попита тя.

Веселото настроение на Теа излетя като дим.

— Казвам ти, че сме сродни души — промълви тя, забила поглед в пода. — И че не мога да променя това. Наистина нищо не мога да направя.

— Не мога да повярвам, че след всичко това…

— Да, след всичките ми опити да спра това чувство и въпреки че съм уплашена до смърт… не мога да се боря повече с него, Блейс. Това се опитвам да ти кажа. Трябва да намеря някакъв начин да живея с това. — Тя погледна братовчедка си. — Разбираш ли?

— Знаеш, че не те очаква нищо добро.

— Да, но аз говорех за друго… Просто исках да те помоля да не го убиваш и да не ни предаваш? Защото няма да понеса още една война с теб. И не мога да не наруша Закона.

Блейс подхвърли крема на тоалетната си масичка.

— Теа, добре ли си? — каза тя сериозно. — Защото се държиш някак…

— Като обречена?

— Да. А също така ми се струваш уплашена.

— Добре съм. Просто… не знам какво ще се случи. Но съм някак… спокойна. Ще направя всичко, каквото мога. Ерик също. Но по-нататък, нищо не е сигурно.

Блейс се загледа в нея с проницателните си сиви очи. После поклати глава.

— Няма да ви предам. Знаеш, че никога не бих го направила. Ние сме като сестри. А за това дали ще се опитам да го убия… — Тя сви рамене, гледайки мрачно. — Вероятно не. Това момче е като недосегаемо.

— Благодаря ти, Блейс. — Теа докосна леко ръката на братовчедка си.

Блейс стисна в отговор китката й, при което аленочервеният лак на ноктите й проблесна, а после намести възглавницата си и се облегна назад.

— Само не ми казвай нищо. Измивам си ръцете и не искам да знам повече какво се случва с вас двамата. Освен това си имам други грижи. Трябва да реша дали да отида на партито с мазерати или с ягуар.

Хелоуин.

Теа зарея поглед през прозореца към притъмнелия свят. По улицата нямаше деца, но тя знаеше, че те бродят из града. Таласъми, духове, вещици и вампири. Всички бяха маскирани. Истинските вампири си стояха у дома до камината или може би се подсмиваха на своите партита в затворен кръг.

А истинските вещици се приготвяха за празника Саун.

Теа облече бяла рокля без ръкави, ушита от едно парче плат. Сложи ефирен бял колан около кръста си, който върза на троен възел. Знакът на Изида. Вещиците го използваха вече четири хиляди години.

Въздъхна и отново погледна навън.

„Наслаждавай се на спокойствието, докато можеш — каза си тя. — Ще бъде напрегната вечер.“

Джипът на Ерик спря отпред. Чу се клаксон.

Теа грабна раницата, която беше бутнала под леглото. Вътре беше сложила всичко необходимо. Дъбови листа, пепел, изсушени парченца кора от квасия12, блажен магарешки бодил, корен от мандрагора. Втвърдената утайка от бронзовата купа, която старателно бе остъргала с един от ножовете на Блейс. Дървен печат, който също бе изработила с инструментите на Блейс. И малко шишенце с три скъпоценни капки от отвара за призоваване, откраднати от малахитовото шише. Отправи се към стълбите.

— Ей, тръгваш ли вече? — попита Блейс, подавайки се от банята. — До събирането на Кръга има още час и половина.

Блейс изглеждаше по-ослепителна от всякога. Роклята й беше черна, без ръкави и също беше от едно парче плат като тази на Теа. В дългата й до кръста коса бяха вплетени малки звънчета. Снежнобелите й ръце изпъкваха красиво на фона на черната рокля. Беше боса и имаше гривна на глезена си.

— Ще изтичам да свърша нещо преди събирането — отвърна Теа. — Не ме питай какво.

Блейс, разбира се, нямаше представа какво планират Теа и Ерик. Дори и Дани не знаеше. И така беше по-добре.

— Теа… — Блейс се приближи до перилата на стълбите. — Бъди внимателна.

Теа махна с ръка на братовчедка си.

Задната половина на джипа беше пълна с дърва.

— Реших да взема малко повече, в случай че не ни стигнат — каза Ерик, хвърляйки раницата й вътре. После добави с променен глас: — Изглеждаш невероятно така.

Тя му се усмихна.

— Благодаря. Това е традиционна премяна. И ти не изглеждаш зле.

Той беше облечен в униформа на френски войник от седемнадесети век или поне достатъчно близка имитация на костюмите от няколко старинни гравюри, с които разполагаха.

Пътуваха през пустинята покрай огромни голи канари. След известно време се отклониха от главния път и поеха между дърветата юка, докато не намериха мястото.

Това беше малка долчинка, обградена почти отвсякъде от пясъчни стълбове. Те далеч не приличаха на монолитите от Стоунхендж и по-скоро бяха безформени и криви. Но въпреки това мястото беше идеално за осъществяването на плана им. Бяха го открили сами и Теа много се гордееше с него.

— Огънят още не е изгаснал — каза тя. — Това е добре.

През последните три дни в кръга от пясъчни колони непрекъснато беше горял огън. По този начин Теа се надяваше да привлече вниманието на Сюзан и да я държи далече от стария салон. И, изглежда, планът й успяваше.

Не разчиташе само на огъня, разбира се. На земята лежаха три кукли в човешки ръст, привързани към дървени колове.

— Тези тук, изглежда, се чувстват добре — каза Ерик. Той взе най-малкото чучело и го поизтупа. Сетне заби отново кола и го облегна на него.

Една от куклите беше облечена в черна рокля с колан с възела на Изида. На гърдите й имаше табелка, която твърдеше, че това е Лусиен. Другата по-малка кукла беше Клеман, а най-голямата — самата Сюзан.

— Добре — каза Теа, докато разтоварваха дървата, оставяйки раницата си в джипа. — Запомни, че не трябва да правиш нищо, докато не се върна. Нищо! А ако закъснея няколко минути, просто чакаш.

Той спря да кима.

— Партито за Хелоуин започва в девет. Ако не си тук точно в девет, бих могъл да…

— Не! Не пипай и не прави нищо.

— Теа, така можем да я изпуснем. Ами ако реши, че тук не се случва нищо интересно, и отиде на партито…

— Няма да закъснея — каза Теа кратко. Това, изглежда, беше единственият начин да спечели спора. — Но в никакъв случай не слагай вещицата на кладата, преди да съм се върнала и да съм направила защитния кръг. Разбра ли?

— Успех — каза Ерик.

Той изглеждаше загадъчен и красив в необикновения си костюм. Беше толкова различен. Целунаха се под полумесеца.

— Пази се — прошепна Теа, отдръпвайки се от него.

— Върни се невредима — отвърна й той. — Обичам те.

Тя тръгна с джипа обратно към града, към сбора на момичетата от Кръга на Здрача.

Тази година той се провеждаше в един клуб на Нощния свят в южния край на града. На вратата нямаше никаква табелка, но на изтривалката между двата ухилени тиквени фенера бе нарисувана черна далия.

Теа почука и вратата се отвори.

— Дани, изглеждаш страхотно.

— Ти също — отвърна Дани. Беше облечена в дълга до глезените бяла плисирана рокля и приличаше на египтянка. Върху раменете й падаха черни плитки, пристегнати със сребърни нишки, а главата й беше украсена с корона. Беше красива като богинята Изида. — Ти си без маскен костюм — каза тя изненадано.

— Блейс и аз ще сме нещо като Мая и Елвиза — отвърна Теа. Истината беше, че се чувстваше много по-удобно в традиционната одежда на Кръга, а Блейс знаеше, че не би могла да изглежда по-потресаващо в друга рокля.

— Ами да тръгваме тогава. Ти си последната — каза Дани и я хвана за ръката.

Слязоха по едно стълбище в подземна стая. Тя беше набързо украсена с бели призрачни светлини, окачени между бетонните колони, а на земята бяха наредени дървени щайги за сядане. Имаше и метални столове, които обаче бяха издърпани по-назад.

— Теа! Здравей! Добра среща! — завикаха всички.

Теа се извръщаше ту към един, ту към друг, усмихваше се и получаваше прегръдки.

— Честит Саун — повтаряше тя. — Единство!

През тези няколко минути забрави какво предстоеше да се случи тази нощ. Беше толкова хубаво да види отново всичките си приятелки от летните кръгове.

Киши Хирата, облечена в златно и оранжево като Аматерасу, японската богиня на слънцето. Аларик Бридлав, десетокласник от гимназията „Лейк Мийд“, беше пременен като пастира Тамуз, син на богинята-майка Ищар. Клер Блесингуей, в тюркоазеносиня рокля на червени цветя, беше Променящата се жена, племенната богиня на индианците навахо. А Натаниел Лонг беше предрешен като келтския бог на лова Херна, наметнат с горско зелена пелерина и с еленови рога на главата.

За тази нощ хората се маскираха, представяйки се за други. Вещиците пък обличаха костюми, опитвайки се да изразят вътрешното си аз и онова, което искаха да бъдат.

— Ето, опитай — каза Клер, подавайки на Теа картонена чаша. Беше пълна с гъста червена билкова напитка, подправена с канела и карамфилово масло. — Това е хибискус. Рецептата е на баща ми.

Някой разнасяше курабийки от маслено тесто във формата на полумесец. Теа си взе една. Всичко тук беше толкова красиво и уютно. Колко прекрасно би било, ако можеше да остане с приятелите си и да се наслади на тази вечер. Да прекара един нормален Саун. Да празнува… Но Ерик я чакаше там, в тъмната студена пустиня. И Теа броеше минутите до момента, в който трябваше да си тръгне.

— Добре, време е да започваме — каза Лавая Икуа, хубаво здраво момиче с лъскава черна коса. Тя стоеше в средата на стаята с венец от цветя и червена премяна на хавайската богиня на огъня. — Хайде, да направим кръга. Чанг Кси, ти си най-младата.

Малко момиче с големи бадемови очи пристъпи срамежливо към кръга от вещици. Теа не я беше виждала преди. Вероятно не беше навършила седем по време на последния летен кръг. Беше облечена в нефритенозелено като Кван Ин — китайската богиня на състраданието.

Все така стеснително, тя взе клонка от зановец13, играеща ролята на метла, и измете пространството вътре в кръга.

— Теа, ти се заеми със солта.

Теа беше изненадана и поласкана. Тя пое купата с морска сол от Лавая и започна бавно да обхожда кръга, посипвайки кристалите по периферията му.

— Аларик, водата…

Лавая не довърши думите си и погледна тревожно към стълбището. Теа забеляза, че и останалите гледат натам и също се обърна.

По стълбите слизаха две възрастни вещици — майки покровителки. Когато светлината падна върху лицето на първата, Теа усети да я побиват тръпки.

Беше леля й Урсула.

Носеше сива одежда и Теа никога преди не беше виждала лицето й толкова мрачно.

Настъпи гробно мълчание. Всички стояха като вкаменени, докато жените слизаха по стъпалата. Прекъсването на подобен свещен ритуал беше нечувано.

— Честит Саун — намери смелост да каже Лавая.

— Честит Саун — отвърна леля Урсула вежливо, но без усмивка на лицето. Тя често приличаше на недоволен учител. — Много съжалявам, че трябва да ви прекъсна, но ще отнеме само минута.

Сърцето на Теа заби бавно и глухо.

„Това е просто гузната ми съвест — каза си тя. — Не е нужно да е свързано с теб.“

Но се оказа, че греши. И като че ли знаеше това, още преди леля й Урсула да огледа отново кръга.

— Теа София Хармън — произнесе високо тя.

„Гледа ме така, сякаш не ме познава“, помисли си потресена Теа.

Пребори се с желанието си да се втурне покрай леля си Урсула и да побегне към улицата. Сега разбра защо зайците постъпват толкова глупаво, като напускат добрите си скривалища и хукват да бягат, щом чуят кучешки лай. Просто изпадат в паника.

Тя пристъпи напред пред смаяните погледи на Киши и Натаниел, които стояха от двете й страни. Усещаше и очите на останалите момичета, устремени към нея.

— Какво се е случило? — попита тя, опитвайки се да изглежда изненадана.

Очите на леля й Урсула срещнаха нейните и сякаш казваха „Ти знаеш“. Но тя не отговори нищо, което беше дори още по-лошо.

— Дани Нейт Мела Абфорт.

„О Илития! Не и Дани…“

Дани излезе от кръга. Малката й главица беше гордо вдигната, но Теа видя страха в очите й. Ленената й рокля все още се полюшваше около глезените, когато застана до Теа.

„Дани, съжалявам!“

— Това е — обяви леля Урсула. — Останалите могат да продължат ритуала. Желая ви щастлив Саун. — Сетне се обърна към Дани и Теа: — А вие трябва да дойдете с нас.

Момичетата я последваха безмълвно. Нямаше какво друго да сторят.

Когато излязоха навън в прохладната нощ, Дани попита:

— Нещо не е наред ли? — Тя поглеждаше ту към леля Урсула, ту към другата жена, която, макар и да не беше висока, имаше внушително излъчване.

На Теа й се струваше позната и след малко името изплува в ума й.

Нана Буруку. От Вътрешния кръг.

Значи това не касаеше само фамилията Хармън. Викаше ги самият Вътрешен кръг.

— Налага се да поговорим. И по-добре да изясним нещата бързо — каза тихо Нана Буруку, слагайки канелената си ръка върху рамото на Теа. Античният линкълн континентал на баба й беше паркиран до тротоара. Нана Буруку седна зад волана.

Отзад Дани и Теа се държаха за ръцете. Пръстите на Дани бяха леденостудени.

Колата се изкачваше и спускаше по улиците, по които пъплеха маскирани деца, докато стигнаха до голяма къща, тип ранчо, с висока тухлена ограда. Къщата на Селена Лака, даде си сметка Теа, виждайки името на пощенската кутия.

Тук би трябвало да е сборът на момичетата от Кръга на Мрака.

Леля й Урсула слезе от колата. Теа и Дани останаха вътре с Нана Буруку. Няколко минути по-късно леля й се върна с Блейс.

Селена, облечена в сребърно, и Вивиан в черно ги последваха до автомобила. Изглеждаха сериозни и уплашени и далеч не приличаха на зли вещици.

Но това не се отнасяше за Блейс. Боса, окичена със звънтящи камбанки и очевидно безразлична към студа, тя беше пламнала, разгневена и горда. Отвори вратата със замах и се тръшна до Теа, която подскочи.

— Какво става? — почти извика тя. — Изпускам лунните курабийки, изпускам всичко. Що за Саун е това?

Теа никога не беше изпитвала по-голямо възхищение към нея.

— Ще се върнем навреме — рече Дани спокойно, въпреки че пръстите й все още бяха студени като лед.

„И двете са толкова смели — помисли си Теа. — А какво става с мен?“ Но колкото и да се опитваше, не можа да изрече нито дума, защото гърлото й беше стегнато като с обръч.

Отчасти тя очакваше Нана Буруку да излезе на магистралата и да се отправи през пустинята към владенията на старейшината Тиери. Но вместо това старият линкълн следваше познати улици, докато накрая отби в една алея зад магазина на баба й Хармън.

Теа усещаше въпросителния поглед на Дани. Но тя самата нямаше никаква представа какво се случва и се страхуваше да я погледне в очите.

— Хайде — каза леля им Урсула и ги поведе към задната врата на магазина през завесата от мъниста.

Столове за учениците на баба й бяха наредени в нестроен кръг и всички бяха заети. Някои стояха прави и си говореха тихо, но когато Теа мина през завесата след Нана Буруку, всички се умълчаха и я погледнаха.

Сякаш под блясъка на фотографска светкавица очите на Теа се местеха от лице на лице. Старицата Хармън изглеждаше мрачна и уморена. Майка Кибела, която беше майка на Вътрешния кръг, видимо беше развълнувана. Красивото лице на девицата Арадия беше тъжно и сериозно.

Всички присъстващи бяха известни в Нощния свят и тя знаеше първите им имена: Рийс, Белфана, Креон, Стария Боб.14

Леля Урсула и Нана Буруку бяха последните двама членове на този таен съвет от девет души.

Всички изглеждаха обикновени нормални хора, които ходеха на работа или си гледаха старините. Но не бяха такива. В стаята беше събран цветът на магическото изкуство. Тук бяха най-талантливите заклинатели, чародейци и ясновидци.

Учителите, наставниците. Това беше Вътрешният кръг.

И сега всички те гледаха Теа.

— Момичетата са тук — каза тихо майка Кибела на Арадия. — Стоят в средата.

— Добре — рече баба им. — Да започваме. Ще помоля всички да заемат местата си. — Това обаче не беше молба, а заповед. Баба им беше старшата сред всички тези знаменитости.

През цялото време тя не поглеждаше към Теа. И това беше най-ужасното. Държеше се така, сякаш внучките й изобщо не бяха в стаята.

Когато присъстващите седнаха в нещо като кръг, Теа забеляза, че всички бяха облечени в обичайните си всекидневни дрехи: делови костюми, униформи, удобни панталони и блузи. Арадия беше обута в джинси, а Стария Боб носеше мръсен гащеризон.

Което означаваше, че не бяха дошли тук за празничната церемония. Случило се беше нещо толкова важно, че дори празникът Саун беше пренебрегнат. Това беше съд!

Червенокосата Белфана бутна инвалидния стол на Креон към едно празно място и седна последна.

„Аз съм точно в центъра“, мислеше си Теа, вцепенена от ужас. Това беше най-големият й кошмар. Той я накара да се отдръпне от Ерик в пустинята, още първия път, когато почувства връзката си с него. И сега всичко се сбъдваше. Чуваше неравното дишане на Дани и лекото подрънкване на звънчетата в косите на Блейс, докато пристъпваше от крак на крак.

— Добре — каза баба Хармън уморено. — В името на Земята, Въздуха, Водата и Огъня аз свиквам този Кръг на събрание. — Тя продължи да декламира древното заклинание, с което започваха всички тайни заседания.

Думите отекваха в ума на Теа и се сливаха с бумтенето на кръвта в ушите й. Колко ужасно беше да си обграден от всички страни. Където и да погледнеше, виждаше мрачни непроницаеми лица. Чувстваше се като в капан, сякаш беше обкръжена от непознати хора.

— Теа София Хармън — каза баба й Теа, сепвайки я от унеса й. — Изправена си тук по обвинение… — След тези думи последва безкрайна пауза, макар Теа да знаеше, че бяха минали само няколко секунди. — … че си правила забранени магии в пълно противоречие със законите на Елвиза и на този Кръг. — Теа чу единствено фразата „забранени магии“, която сякаш увисна, отеквайки във въздуха. Очакваше да чуе по-тежките обвинения — че е издала тайните на Нощния свят и се е влюбила в човек. Но те не бяха произнесени. — Призовала си дух от далечно място отвъд воала… И си свързвала двама души със забранено любовно заклинание.

После баба й изрече името на Блейс.

Тя беше обвинена, че е изработила огърлица от забранени материали и е обвързала човешки същества със забранено любовно заклинание. Дани пък беше обвинена, че е помагала и съдействала на Теа в призоваването на дух от далечно място отвъд воала. „Което, разбира се, също е осъдително“, помисли си замаяно Теа.

Цялото й тяло беше изтръпнало. Изпитваше едновременно страх… и нещо като облекчение.

„Те не знаят — мислеше си тя. — Те не знаят най-лошата част, защото иначе биха го изрекли. И ако просто си мълча, никога няма да узнаят.“

Баба й беше приключила с четенето на обвиненията и отново говореше с обичайния си глас.

— Трябва да кажа, че съм много разочарована и от трите ви. Особено от теб, Теа. От нея, разбира се, съм готова да очаквам всичко. — Тя кимна към Блейс, обръщайки се към останалите от Кръга. — Имам предвид тази моя наследница, която се е облякла като лошата дъщеря на Хеката. Но честно казано, мислех, че Теа притежава повече разум.

Баба Хармън действително изглеждаше разстроена. Винаги бяха смятали Теа за доброто момиче, златното момиче, най-младата и най-обещаващата от преките потомки на Пазителките на огнището. И сега, когато отместваше поглед от едно лице към друго, тя виждаше навсякъде разочарование.

„Аз ги предадох. Опозорих рода си. Толкова се срамувам…“

Искаше й се да се свие и да потъне в земята.

Точно тогава се чу подрънкване на камбанки. Блейс отметна глава назад. Изглеждаше предизвикателна и пренебрежителна. Много горда и малко отегчена.

— Искам само да знам кой ни издаде — прошепна тя едва чуто, но определено заплашително. — Който и да е, ще съжалява.

И изведнъж Теа вече не беше толкова уплашена. Това, че всички бяха разстроени, не беше толкова страшно. Възможно беше да стоиш пред Вътрешния кръг с гордо вдигната глава. Блейс току-що го беше доказала.

Неочаквано на Теа й стана смешно. През целия си живот си беше навличала проблеми заради Блейс, а сега бяха изправени пред най-големия си проблем заради нея.

И Дани също беше в беда. Кадифените й очи бяха пълни със сълзи. Когато видя това, Теа откри, че гърлото й вече не е така свито. Отново можеше да говори.

— Извинете ме, но има нещо, което трябва да знаете. Преди нещата да са стигнали твърде далеч…

— Ще имаш възможността да говориш по-късно — прекъсна я майка Кибела със спокоен глас.

— Не, трябва да го кажа сега. — Теа погледна баба си, позволявайки си само за тези няколко секунди да се обърне към нея, вместо към старицата на Вътрешния кръг. — Бабо, Дани не трябва да е тук. Наистина! Тя не знаеше нищо за призоваването, аз направих всичко. Кълна се!

Изражението на баба й сякаш омекна. Бръчките по лицето й се отпуснаха. И сетне над лицето й отново се спусна хлад.

— Добре, добре, ще видим това по-късно. Но първо трябва да разберем какво точно сте правили. Знаейки вече, че ти си главната подбудителка.

И в момента, в който баба й произнесе фразата „по късно“, на Теа й се подкосиха краката. „По-късно…? А сега колко е часът?“ Тя се огледа трескаво. Зад побелялата глава на Стария Боб имаше часовник… „Десет без десет. Ерик!“

Изплашена до смърт от появата на леля й Урсула и по-нататъшния развой на събитията, Теа напълно беше забравила, че той я чака в пустинята.

Но сега изведнъж го видя в ума си, сякаш стоеше там, до самия него. Ерик поглеждаше часовника си, минутите минаваха, а Теа все не идваше. Той наблюдаваше накладения огън и от време на време хвърляше поглед към вързаните за колове чучела. После видението й се разгърна. Забавата! Училищното парти за Хелоуин. Видя широко отворените метални врати с олюпена боя и потока от хора, който се вливаше в стария салон. Обувки, скърцащи по протрития дървен под, маскирани ученици, застанали под висящите фигури на вещици. Деца, които се заливат от смях, разменят си гоблински пари и се тъпчат в павилионите за мъчения. Докато нещо се спотайва около оголените тръби на тавана. Може би невидимо, а може би изглеждащо като бяла сянка, чието докосване напомня за полъха на северния вятър. Или може би изглежда като призрачна жена с дълга коса с цвят на махагон. Тя се притаява в тъмните ъгли… и сетне изведнъж се спуска към тях… И те са напълно беззащитни…

Страхът разкъса сърцето на Теа като назъбен метал. Всичко това се случваше точно сега и тя по никакъв начин не можеше да го спре. Беше започнало преди около час и тя дори не беше помислила за това.