Загадъчни ухания

Шейсет и три

Париж, Франция

Неделя, 29 май, 17:15 ч.

Ценният артефакт беше увит в обикновена найлонова опаковка за чупливи предмети и прибран на сигурно в дамската чанта на Жаки — една от любимите й, които имаше от години. Колкото повече се мачкаше кожата, толкова по-добре изглеждаше. Също като Грифин, помисли си. Той беше натъртен, ранен и закърпен, но вече беше по-специален за нея от когато и да било.

Бяха го преместили от реанимацията в обикновена стая и сега спеше. Спеше откакто тя бе пристигнала преди половин час. Жаки го чакаше да се събуди, защото искаше той да направи нещо.

Жаки щеше да помоли Грифин да помирише остатъците от помадата в египетския съд. Ако уханието не му окажеше никакво въздействие, щеше да съобщи на Малакай, че греши и халюцинациите й не са спомени за минали животи, а в крайна сметка си е просто луда.

Но ако и Грифин получеше видения и си спомнеше минали прераждания, в които са били заедно… ако парфюмът го накараше да си спомни, че са се обичали през вековете… тогава значи бяха сродни души.

— Едно време — започна тя да шепти историята, която баща й бе разказвал на нея и Роби, — в Египет през 1799 година Жил открил древна книга с формули за парфюми. Една от тях била за еликсир, който помагал на хората да открият своята сродна душа. След като вдъхнал уханието, той вече не бил същият човек. Говори се, че книгата и парфюмът са изгубени, но един ден, след много години друг ще ги намери и…

Грифин отвори очи и се усмихна.

— Какво казваш?

— Разказвах ти приказка.

— Ще започнеш ли отначало, изпуснах по-голямата част.

Тя кимна.

— Малко по-късно.

— Прибра ли се да поспиш? — попита той.

— Опитах се.

— Как е Роби?

Жаки го увери, че брат й е добре и скоро ще дойде. Видя Роби, преди да тръгне, но не му спомена за бурканчето, което намери. Нито за свитъка. Нямаше време. Първо трябваше да разбере какво се случва с нея самата. Какво означават виденията. Дали си спомня минали прераждания, или отново е полудяла.

Мобилният телефона на Грифин иззвъня. Той погледна към екрана и се усмихна.

— Дъщеря ми е.

— Обади се, аз ще отида за кафе.

На излизане Жаки чу как Грифин отговаря. Вслуша се в развълнувания тон, с който изрече името на Елси. Тя затвори вратата с разтреперана ръка и се облегна от външната й страна. Спомни си как баща й изричаше нейното име. Мислеше си за раздялата на родителите си. За това колко самотна се чувстваше тогава и колко нещастен беше Роби. За начина, по който огорчението на родителите им един към друг, хвърли сянка върху живота на Жаки и Роби.

— Къде е параклисът? — попита тя една от преминаващите по коридора сестри.

През няколкото минути, необходими да стигне от стаята на Грифин до параклиса на долния етаж, Жаки не мислеше за абсолютно нищо. Изпразни съзнанието си. Просто поставяше единия крак пред другия и се оттласкваше напред. Чак когато стигна до малката каменна обител и седна на една от дървените скамейки, остави вълната от сложни, усукани мисли да я залее.

В краката на прекрасната, сияйна Мадона, дузина свещи горяха в рубинени поставчици. От двете й страни вази с лилии смесваха аромата си с мириса на парафин. Следобедната светлина се лееше през сините прозорци и хвърляше меланхолични отражения в същата тъжна разцветка, която винаги изпълваше мавзолея с тленните останки на майка и.

„Знаеш какво да правиш.“

Гласът долетя от сенките на тъмната малка стаичка за молитви.

Жаки не очакваше да чуе гласа на майка си тук. Никога не го чуваше извън гробището „Слийпи Холоу“.

„Така ще постъпиш правилно.“

— Нищо не знаеш! — извика Жаки. Извика, преди да се усети, че говори на глас. Досега никога не бе проговаряла на духа на майка си. Не бе допускала да си помисли, че видението не е просто илюзия.

Нямаше нищо лошо в това да помоли Грифин да помирише помадата. Ако Жаки е просто луда, Грифин нямаше да си спомни нищо. В противен случай щеше да си спомни нещата, които и тя помнеше.

Щяха да разберат дали са били заедно и в отминали времена.

„Но и в двете минали прераждания той умря заради теб. Като Жил, когато съпругът на Мари-Женвиев ги завари заедно през онази ранна утрин в Париж. И като Тот в Египет, който се самоуби със собственоръчно приготвена отрова.“

— И какво от това? — попита Жаки.

Параклисът, изпълнен с аромата на тъга и молитви, беше тих.

Жаки премисли всичко отново. В миналото той е умирал два пъти заради нея. А само преди два дни Грифин за малко пак да загине. Ако прераждането наистина съществуваше, ако бяха изживявали онези си въплъщения заедно, то те бяха хванати в кармичен омагьосан кръг.

Два пъти е била негова любовница, макар той да не е бил свободен.

Той два пъти е умирал заради нея.

Когато Жаки се върна в стаята, Грифин бе приключил телефонния разговор.

— Как е Елси? — попита тя.

— Кацнали са в Париж. Ще е тук до час.

Жаки притисна чантата си до гърдите.

— Много ще се зарадва да те види. А и на теб ще ти се отрази добре нейното посещение.

Грифин кимна и понечи да каже нещо.

Жаки го прекъсна.

— Ще тръгвам… — Стисна чантата още по-силно. Обичаше този мъж. Още искаше да е с него, но беше наясно как следва да постъпи. — Мисля, че трябва… — Гласът й се пречупи. Как би могла да се сбогува с него?

Взря се в очите на Грифин. Опита да му каже всичко само с поглед, но осъзна, че няма да успее.

— Благодаря ти за всичко. Благодаря ти, че помогна на Роби и на мен. И ми спаси живота. Никога няма да мога да ти… — Гласът й потрепери. Стисна чантата още по-силно и чу как едно от пълните с въздух балончета на найлоновата опаковка се пука. — Прибери се у дома при жена си и дъщеря си. Сам каза, че не си сигурен дали с брака ви е свършено. Дай й още един шанс.

— Но…

Жаки знаеше какво ще каже той и го прекъсна. Не искаше да чува думите.

— Няма да намериш отговори, ако аз съм с теб, а трябва да го направиш. Не толкова заради Елси, колкото заради жена си и заради себе си, Грифин. — Жаки искаше да го хване за ръка, да почувства плътта му, но беше наясно, че направи ли го, никога няма да го пусне.

— Чао — прошепна тя.

Той й спаси живота. Сега беше редно тя да му даде възможност да спаси своя.