Загадъчни ухания

Трийсет и пет

На отсрещната страна на улица „Сен-Пере“, в двора на блок с апартаменти от XIX в., под сянката на кестеново дърво се криеше синя кола. Уилям уреди портиерът да му запази мястото за паркиране. Триста евро в замяна на цифров код, с който живущите в сградата отваряха масивната дървена порта. Само две семейства имаха автомобили. Следователно оставаха три свободни места.

Въпреки укритието, предоставено от дървото, Валънтайн бе угасила фаровете и бе затворила прозорците. Електронното подслушвателно устройство беше модифицирано така, че бутоните му да не светят. Слушалките й бяха изработени по най-нова технология и дори когато Уилям беше в колата с нея, не чуваше какво слуша тя. Валънтайн беше обучена да взима всички предпазни мерки.

Откакто седеше тук, никой не бе влизал или излизал. Изглежда, всички се бяха прибрали за през нощта.

Тя се размърда на седалката, протегна се, изпъна крака. Тичаше общо десет часа седмично. Пет часа отделяше на тренировки по бойни изкуства. Спазваше макробиотична диета и пиеше витамини. Под наставничеството на Франсоа беше превърнала тялото си в инструмент. Инструмент, който никой не можеше да й отнеме. Единственият й порок бяха цигарите, от които обаче си позволяваше само по осем на ден.

Четири часа седене в колата не беше нищо. Най-дългият й престой, без да мърда, продължи девет часа. Но се увенча с успех. За разлика от тази вечер.

Валънтайн проследи Грифин Норт и Жаки Л’Етоал до къщата след вечерята в кафене „Марли“. Няколко минути ясно чуваше техния разговор, но после гласовете им изчезнаха. След около час долови няколко изречения, но Грифин пусна музика. После чуваше само откъслечни изречения. Нищо ценно. Поне на пръв поглед. Може би по-късно, когато прослушаше записа, щеше да открие нещо важно.

В автомобила беше тясно, горещо и влажно, но Валънтайн бе обучена подобни неща да не я разсейват. Просто седеше и слушаше. Обектът говореше на английски и беше нужна повече концентрация от обикновено. А както се оказа, това я изнервяше, защото пропускаше нюансите в откъслечния разговор, който чуваше.

Съвсем ясно обаче позна звуците от любовния им акт. По някаква причина се засрами. За последно бе спала с мъж преди четири години. И това беше единственият мъж, с когото беше, откакто Франсоа я прибра от улицата и я заведе в болницата.

Стресна я почукване на прозореца. Инстинктивно хвана ножа си. Също като войниците от Народната въоръжена полиция в Китай, беше изучила многобройни техники за убиване: с огнестрелно оръжие, с нож, в ръкопашен бой. Като Франсоа предпочиташе хладните пред огнестрелните оръжия. Ножът тип „Пеперуда“ на колана й бе подарен, когато я приеха в триадата. По острието имаше гравирани красиви дракони. Стоманените дръжки бяха обвити с кожени ленти, омекнали от дългогодишна употреба.

В древността този вид ножове бил предпочитан от монаси, които ги носели под расата си. Подостряли само върховете, за да ги използват при самозащита, без да убиват нападателя.

Нейният нож беше наточен чак до дръжката.

Видя Уилям, отпусна хватката върху ножа и отключи вратата.

Той се качи в колата и й подаде едната от две картонени чаши с топъл чай. Валънтайн му благодари. Отдавна седеше тук и напитката щеше да й дойде добре. Отвори капака на чашата и прозорците се запотиха.

— Нещо стана ли? — попита Уилям.

Тя му разказа, докато пиеше чая. Чувстваше се странно да са само двамата с Уилям без Франсоа.

Струваше й се неловко да са двама вместо трима.

Зачуди се дали не трябваше да вземе и трети човек, в екипа им бяха още четирима. Можеше да повика всеки.

— Споменаха ли къде според тях е Роби Л’Етоал? — попита Уилям. Изглеждаше нервен и имаше тъмни кръгове под очите.

— Не, но за кратко излязоха навън, като че ли да го търсят.

— Говорих с хората ни, докато идвах насам. Никой не е излизал от къщата, след като се върнаха от вечерята.

— Излязоха. Явно са я напуснали от друго място.

— И двата входа са под наблюдение. Знам как да организирам следене.

— Е, те излязоха.

— Няма друг път навън — не отстъпваше Уилям. — Убеден съм.

— Не е възможно. — От разговора им беше ясно, че отиват някъде, за да го търсят. Трябва да разбереш откъде са минали. — Франсоа нямаше да спори с мен, Валънтайн. Знам как да си върша работата.

Стресът. Тъгата. Скръбта. Знаеше как се чувства той.

— И на мен ми липсва.

— Какво искаш да кажеш? — попита Уилям.

— Трудно е да си вършиш работата като хората, когато мислите ти са заети с друго. Емоциите пречат. Но никой няма да приеме скръбта като оправдание за издънка.

— Как смееш? Не съм се издънил!

— Тогава ми кажи къде ходиха.

— Нямаш представа как се чувствам. Какво знаеш ти за любовта? Малка уличница. Ако Франсоа не те беше спасил, досега щеше да си мъртва. Той ми каза, че си увредена емоционално. Че си социопат, който…

Валънтайн плисна остатъка от чая си в лицето на Уилям, който се закашля и изплю.

— Ти си ненормална! — изръмжа той.

Валънтайн извади цигарите от раницата си. Издърпа една и я запали.

— Късно е. Защо не се прибереш у дома, Уилям. Поплачи си. Аз ще се оправя и сама. Няма да допусна емоционалните ти реакции да провалят мисията.

Уилям избърса чая от лицето си.

— Ако има друг изход — каза той най-накрая, — ще го намеря.

— Губим си времето. Да отвлечем сестрата на парфюмериста. Тогава Л’Етоал ще се покаже. Ще направи всичко, за да я спаси.

— Откъде знаеш?

— Нали така правят роднините? Или не знам и как семействата постъпват в подобни ситуации?

— Дори това да е правилното решение, никога няма да успеем да хванем сестра му. Полицаите я наблюдават денонощно.

— И откога това е проблем? — Валънтайн се обърна към него, но той гледаше напред. Тя се взря в профила му: големия нос, наченките на двойна брадичка, няколкото излишни килограми, натрупани с напредването на възрастта, Франсоа беше слаб и не ядеше много. — Говориш като страхливец. — Дръпна от цигарата и изпълни дробовете си с пушек.

— Майната ти! — удари Уилям по таблото. — Прекаляваш.

— Чакат ни хора, които не обичат да чакат — издиша Валънтайн дима. — Колкото повече се бавим, толкова по-голяма вероятност има керамичните парчета да попаднат в неподходящите ръце. Шефовете ни ще ни държат отговорни за неуспеха.

Колата се изпълни с пушек. Със син пушек. С цвета на музиката на Франсоа.