Загадъчни ухания

Петдесет и пет

Жаки зърна брат си във втората зала с картини на Моне. Застанал пред едно от платната в синьо и зелено, той пишеше нещо в малък бележник. Беше се измил и носеше дрехите, които с Грифин му дадоха сутринта. Не бе успял да маскира охлузванията по бузата си.

Бяха се разбрали да приличат на обикновени гости на галерията и Жаки се опита да се съсредоточи върху картината, която Роби гледаше, но не успя да откъсне поглед от сведената глава на брат си. В залата имаше още около двайсет души, някои от които имаха вид на изцяло погълнати от творбите, а други се разхождаха и едва поглеждаха за повече от миг шедьоврите.

Никой не изглеждаше подозрително. Май никой не наблюдаваше нея или Роби. А Малакай още го нямаше.

Роби прибра химикалката и бележника в джоба си, обърна се и излезе от залата.

След минута Жаки и Грифин го последваха. Намериха го на долния етаж в зала с временна експозиция. Тук надписите бяха на френски и китайски. Жаки преведе на Грифин:

— „Новите майстори на древното изкуство калиграфия“.

Предимно черно-белите картини с туш контрастираха рязко с успокояващите сини и зелени, виолетови, розови и жълти тонове в шедьоврите на импресионизма на горния етаж.

Малакай не беше и тук. Къде ли е? Щяха ли да успеят без него? Бяха планирали тримата заедно да помогнат на брат й да предаде реликвата, без полицията или някой друг да успее да се намеси.

Докато чакаха, Жаки се вгледа в чуждестранните символи по картините. Дори в нервното си състояние видя, че са красиво изписани, елегантно подредени. Нямаше значение, че не разбира думите знаеше, че са откъси от стихове и за миг това й даде покой.

Жаки усети, че някой я гледа. Вдигна глава.

В другия край на залата седем-осем млади азиатци стояха в групичка. Интересно, но никой от тях не разглеждаше творбите. Вместо това наблюдаваха хората. Кои ли са? Защо са тук? Посещението на Далай Лама не бе оповестено публично, значи не чакаха за среща с него. Един от младежите я гледаше.

Той кимна прехвърли поглед от нея към рисунката, която Жаки разглеждаше, после пак я погледна в очите. И се усмихна. Изражението му излъчваше изключителна невинна радост. Несъмнено това е художникът, чиято творба тя съзерцава в момента. Жаки погледна надписа под рамката и прочете името му:

Тя отново вдигна очи към Дзи. Сега младежът се взираше в точка зад гърба й, а радостното му изражение бе заместено от тревога. Жаки усети да я побиват тръпки.

Обърна се и видя стройна група мъже с еднакви тъмни униформи да вървят към залата. Не бяха посетители. Лицата им бяха безизразни, движенията предпазливи, но овладени. Очите им оглеждаха помещението, без да пропускат нищо.

До нея Грифин също ги наблюдаваше. Жаки погледна крадешком към другия край на залата. Всички, освен брат й гледаха към приближаващата се фаланга.

Щом влязоха в залата, мъжете се разделиха. Човек с очила, облечен с роба с цвят на шафран изникна измежду тях. Преди да разгледа творбите, Негово Светейшество се поклони на хората. Усмивката не слизаше от лицето му. Тогава застана пред първата картина и внимателно заразглежда изложбата.

Грифин стоеше неподвижно, нащрек. Наблюдаваше. Жаки усети напрегнатото му съсредоточаване. Той оглеждаше тълпата. Тя също. Търсеха с поглед дали някой обръща внимание на Роби или на тях двамата.

Далай Лама отдели най-малко трийсет секунди на първата творба. Наведе се напред, отстъпи назад. С жест посочи към горния ляв ъгъл и каза нещо на придружителите си. Негово Светейшество излъчваше невероятно чиста радост, която Жаки усети чак в другия край на залата. За миг дори си помисли, че всичко ще бъде наред. Крадешком погледна към Роби. Той й се усмихна. И той бе почувствал същото.

Монахът от будисткия център им бе дал простички указания:

„Изчакайте Негово Светейшество да разгледа картините и да започне да разговаря с хората. Кажете на брат си да се приближи към него и да му каже името си. Далай Лама и неговата охрана ще са известени и ще знаят, че Роби им носи дар. Един от охранителите ще го вземе.“

Старият, но пъргав свят човек продължи да върви из залата, да разглежда и да се наслаждава на творбите. Настроението му бе заразно и повечето хора го наблюдаваха усмихнати. Жаки забеляза смут само сред групата азиатски калиграфи. Двама от младежите гледаха навъсено. А една от жените изглеждаше уплашена до смърт. Възрастният мъж до Дзи Пин наблюдаваше Далай Лама със страхопочитание.

Негово Светейшество разгледа картините и отиде в центъра на залата. Обърна се към гостите, събра длани и се поклони. Сетне се изправи, усмихна се и отиде при първия човек от дясната страна: жена, която бе толкова шокирана, че не помръдна.

— Не хапя — каза й Далай Лама на френски и се засмя, след което я хвана за ръце.

Когато премина към следващия, двама бодигарда застанаха от двете му страни и го следваха по петите. Трима други пазеха гърба му. Останалите стояха обърнати в различни посоки и наблюдаваха залата.

Докато Далай Лама говореше с хората, едновременно се случиха две неща.

Роби тръгна от мястото, на което стоеше в лявата част на помещението, а Дзи се отдели от групата студенти в центъра. Двамата мъже се приближиха към Далай Лама от две различни посоки. Дзи се движеше колебливо. Роби изглеждаше по-самоуверен.

Охранителите бяха забелязали и двамата и ги следяха с поглед.

— Нещо не е наред — каза Жаки на Грифин.

— Какво имаш предвид?

— Не знам. Надушвам нещо. — Жаки се огледа.

Наблизо, зад набит мъж на около петдесет години, Жаки забеляза двойка. В първия момент не беше сигурна. Мъжът носеше яке и бейзболна шапка на „Дисни“. Жената бе дребна, облечена с черен панталон, жълт дъждобран, а на врата й висеше фотоапарат като на туристка. Гъстата й черна коса се спускаше до раменете, които изглеждаха сковани, сякаш изпитваше болка. Жаки усещаше как мирише кожата на жената. Познаваше тази миризма. Косата й беше твърде лъскава. Перука. Това бяха Ани и натрапникът, които Жаки за последно видя в катакомбите.

Тя смушка Грифин с лакът. Направи му знак с очи и той проследи погледа й.

— Ще заобиколя от другата страна и ще се опитам да им препреча пътя — прошепна Грифин. — Ти не мърдай оттук. Не бива да се издаваме.

След това предупреждение той тръгна. Жаки не можеше просто да стои и да гледа. Ами ако Ани и партньорът й забележеха Грифин? Ако някой от тях го нападнеше, докато другият се опита да пресрещне Роби?

Реши да си проправи път измежду хората. Двойката пред нея обаче не я пускаше. Тя ги помоли да се мръднат. Първо на френски. Когато не я разбраха, ги помоли на английски. Изглежда пак не я разбраха. Все пак се промъкна между тях и се насочи към брат си. Вървеше, доколкото е възможно бавно, за да не привлича нежелано внимание.

— Роби?

Той се обърна.

— Какво…

Тя го прекъсна.

— Ани и мъжът. Тук са. Някой явно ги е последвал в подземията и ги е изкарал. Грифин ще се опита да им попречи да се доберат до теб. Но не бива да рискуваме. Ще се спъна. Ти ме хвани. Дръж ме все едно ми помагаш. После ми подай парчетата. Никой няма да забележи. Побързай. Ще се добера до него. Обещавам.

Тя се стовари и Роби я хвана, преди да се срине на пода. Обгърна с ръка гърба й и пъхна торбичката в джоба на панталона й.

— Сега тръгвай — прошепна тя. — Отдалечи се от Далай Лама.

Жаки пристъпи към Негово Светейшество, а Роби тръгна в противоположната посока. Тя не виждаше накъде върви той. Вече беше зад гърба й. Жаки направи още една крачка напред. Дали бодигардовете щяха да й позволят да поговори с Далай Лама?

Жаки забеляза как младият азиатец се приближава отдясно. Охранителите го наблюдаваха, но не с подозрение. Изглежда го очакваха.

Може би… тя забърза крачка… може би…

Жаки се блъсна в Дзи Пин.

— Je m’excuse10 — каза тя и пъхна торбичката в джоба му.

Погледът му бе дълбок и пронизителен. Сякаш виждаше в душата й и бе разпознал нещо в нея.

— Pour le Dalai Lama, sil vous plait? Моля, бихте ли предали това на Негово Светейшество? — помоли Жаки тихичко.

Дали момчето знаеше френски? Или английски? Но той затвори очи и после бързо ги отвори. Сякаш в реакция към нещо.

Жаки беше достатъчно близо, за да го помирише. Уханието му беше толкова познато. Сякаш го е усещала и преди, В някакъв сън. Сега ароматът се смесваше с уханието от керамичните парчета.

Благоуханният въздух я обгърна и притисна.

През сенките видя как Дзи стигна до Далай Лама. Поклони се. Прошепна нещо. Светият човек придърпа Дзи към себе си. Бодигардовете веднага се спуснаха напред и ги заобиколиха, скриха възрастния мъж и младия художник от погледите на околните.

Силни ръце сграбчиха Жаки изотзад.

— Дай ми ги — каза Ани в ухото на Жаки и притисна пистолет в кръста й.

Жаки поклати глава.

— Не са у мен.

— Дай ми ги!

И тогава някой блъсна Жаки толкова силно, че Ани я изпусна. Жаки падна на пода и усети мирис на кордит в мига, в който чу изстрела. Горчивата и студена миризма се смеси с уханията отпреди малко: ароматът на Дзи и древния парфюм. В следващия миг над тях надделя наситеният, сладък мирис на кръв.