Траксас

8.

Трепкащата светлина на свещта едва озаряваше стените на стаята — толкова, колкото да различа лъщенето на опряното в гърлото ми острие и зловещата фигура на надвесената над мен убийца. Бях прикован към леглото, неспособен да помръдна. Отвратителен начин да се събудиш. И друг път бях срещал Ханама. В тяхната гилдия се подвизава под номер три, което значи, че хич не си поплюва. И въпреки това чувствам слаба надежда, защото все още не ми е светила маслото. Изглежда, щеше да има някаква прелюдия — известно е, че убийците не са от онези, които преборват колебанията си преди да скъсят дните на жертвата.

— Къде е той? — чух шепнещия й глас.

— Кой? — изхриптях мъчително.

— Червеният елфически воал — отвърна Ханама и ме хвърли в още по-голямо объркване.

— За какво говориш?

Тя притисна ножа към шията ми.

— Дай ми го, или ще умреш. — Очите й бяха студени като сърцето на орк.

Вратата към съседната стая се отвори рязко и на прага застана Макри — със сабя в ръка.

— Пусни го — каза тя.

Ханама се изсмя — тих, лишен от хумор смях на професионален убиец.

— Хубава препаска — подметна тя подигравателно и с почти неуловимо движение измъкна от пояса си къса извита сабя. Приклекна чевръсто — имаше дребна гъвкава фигура, скрита под голямото тъмно наметало, заради което приличаше на дете. Питах се дали Макри си дава сметка за смъртната опасност. Незабелязано се подготвих да й се притека на помощ, но внезапно външната врата се отвори с трясък. В стаята нахлуха непознати мъже, а Макри и Ханама се извърнаха, за да ги посрещнат. Скочих от леглото и пипнешком открих сабята си. Нямаше време за размисъл, нито достатъчно място за маневри, тъй като миниатюрната армия от главорези заплашваше да ни смачка с численото си превъзходство. Един едър потен мъжага замахна към мен с ятаган. Приведох се под удара и забих острието в гърдите му. Следващият нападател се опита да ми отсече главата с брадва. Отскочих назад, ритнах го в коляното и го прободох в шията. Бива ме в тези неща — също като Макри и Ханама. Успяхме да избутаме нашествениците обратно до вратата — първа навън ги подгони с яростни крясъци Макри, а ние с Ханама я следвахме по петите.

Предната стая е по-голяма, което не беше в наша полза. През външната врата нахлуха подкрепления и ни обкръжиха. Успях да зърна как Макри повали двама мъже с един удар и сетне скочи ловко, за да избегне ниско посичане към краката си. Парирах поредния удар, но преди да промуша, на свой ред почувствах странно замъгляване на сетивата. Веднага разбрах, че става дума за магия, много силна и от близко разстояние. Мярнах край вратата зловеща, увита с наметало фигура с вдигната десница и в същия миг тъмнината се разцепи от ослепително сияние, което ме отметна назад — заедно с Макри и Ханама. Тримата останахме да лежим задъхани и окървавени. Не зная каква беше тази магия, освен че се оказа невероятно ефикасна.

— Довършете ги — произнесе влезлият в стаята магьосник.

Изведнъж на стълбите се показа Гурд — беше разгневен от шумотевицата и размахваше заплашително секира. Първите две жертви бяха покосени преди да успеят да изпищят. Надигнах се и се подпрях на стената, загледан в мелето от ръце и остриета, заобиколило сражаващия се Гурд. Кратката пауза бе достатъчна за възстановяването на Макри и Ханама. Убийцата замахна рязко с ръка и кинжалът, който метна, повали един от нападателите. Макри скочи и взе да си пробива път със сабята към Гурд. Аз също се надигнах и взех да ръмжа яростно. Този път нападателите трепнаха — виждах как се оглеждат боязливо към вратата. Още един напън и щяхме да ги прогоним. Отново долових онова замъгляване на сетивата и разбрах, че магьосникът ще ни удари повторно. Проклети да са всички заклинатели!

Но действията му бяха прекъснати от пронизително изсвирване на улицата. Градската стража бе пристигнала. Настъпи объркване, после нападателите побягнаха. Дори не си направих труда да ги преследвам. И без това едва се държах на краката си. Битката и ударите на заклинателя бяха достатъчни да изчерпят и последните ми резерви от енергия. На всичко отгоре имах и махмурлук.

— Какво стана? — попита Гурд, когато стражите влязоха в стаята.

Поклатих объркано глава. Истината беше, че нямах ни най-малка представа. Огледах се. Макри преспокойно бършеше кръвта от острието на сабята си. От Ханама нямаше и следа.

— Какво стана? — повтори като ехо капитан Рали.

— Нямам представа — изхриптях аз. — Но наистина се радвам да те видя.

— И без това щяхме да ги надвием — обади се безстрастно Макри.

Обикновено тя се сражава с две саби или със сабя и секира. Доста необичайна техника от гледна точка на тюрайското фехтоваческо изкуство, затова пък много ефективна, когато противниците са повечко.

— Капитане, погледнете — извика един от стражите. Сочеше татуировката върху ръката на един от убитите. Капитанът се наведе да я разгледа отблизо. Там бяха изрисувани две стиснати ръце.

— Приятелския кръг — промърмори той. — Траксас, с какво си ги ядосал? И на тях ли дължиш пари?

Поклатих глава. Нямах представа, че съм в подобни взаимоотношения с Приятелския кръг. Честно казано, винаги съм избягвал контакта с едрите риби на престъпността.

Стражите изглеждаха доста спокойни, като се имаше предвид, че в стаята ми се въргаляха поне девет посечени тела — всичките, ако се съдеше по татуировките, бяха от Приятелския кръг, който, както е известно, избягва да навлиза в територията на Братството. Логично беше да се предположи, че Градската стража няма да положи големи усилия в разкриването на подобно престъпление. Особено след като предполагаемата жертва е само някакъв си частен детектив. Вероятно просто щяха да сметнат, че съм получил каквото съм търсел.

Гурд обаче оглеждаше потрошената стая с възмущение. А може би беше разгорещен от битката — в края на краищата отдавна не беше имал възможността да си начеше крастата.

— Коя беше жената?

— Ханама. Май стои доста високо в Гилдията на убийците.

Макри ме погледна ококорено.

— Че има ли Гилдия на убийците? Не знаех, че са организирани.

— Е, това не е официална гилдия. Искам да кажа, че не правят събрания, нито имат постоянни представители в Сената. Но всички знаят за съществуването им. Вършат мръсната работа на политиците — на тези, които плащат повече.

— Но тя не се опитваше да те убие, нали?

Поклатих глава.

— Изглежда, смята, че съм задигнал Червения елфически воал.

— Какво?

Поклатих глава. Не знаех какво да мисля.

— Нали изчезна, докато го караха в Тюрай. Но защо им е притрябвал на Убийците и какво ги кара да мислят, че е у мен?

Долу на улицата спря талига и няколко служители от моргата взеха делово да изнасят труповете. Толий, префектът на Дванайсет морета, не харчи излишни пари за поддържането на чистотата, но затова пък местната морга има безупречна организация.

— Какъв е този воал? — попита Макри, докато си наливах бира.

— Това е най-ценната материя в целия запад. Цената му се измерва в чисто злато или дуа, тъй като е непроницаем за магия. Ужасно е рядък и елфите го охраняват зорко. Изработва се от корените на някакъв храст, който цъфти веднъж на десет години. Или може би на двайсет — не зная точно. Незаконно е да бъде притежаван от никого, освен от краля. В двореца има една стая, където кралят обсъжда държавните тайни със съветниците си — та тя е тапицирана с този воал. Това е най-сигурната защита срещу всякакви опити на заклинатели и магьосници да подслушват съвещанието, както правеха някога, по време на войната, оркските магьосници. Орките не разполагат с подобно нещо и това ни дава известно преимущество. Мнозина биха желали да се сдобият с подобно нещо.

— Като Приятелския кръг например?

— Възможно е. Не виждам друга причина да ме посетят. Но кой може да им е пуснал мухата, че Воалът е у мен? Аз нямам нищо общо с неговото изчезване. Казват, че дори не е в града.

— Откъде знаеш?

— Знам, защото елфите са вплели в плата знак, който може да бъде засечен от всеки магьосник. Този знак се маха едва след като Воалът бъде поднесен, и от този момент той става непроницаем за магии. Говорят, че откакто изчезнал, магьосниците непрестанно проверявали града с дирещи заклинания, но без резултат.

— Може би този, който го е откраднал, е извадил знака.

— Съмнявам се. Не е толкова лесно да се премахне означение, поставено от елфически магьосници. Обикновено те го правят лично в присъствието на краля. Ще ми се да зная как се забърках в тази история. Няма да е зле да науча някоя по-добра заключваща магия за вратата. Не ми се ще отново да се събудя в прегръдките на Ханама.

— Аз я харесах — рече Макри.

— Как така ще я харесваш? Тя щеше да ми пререже гърлото.

— Нищо де. Затова пък се бие чудесно. Харесвам истински бойци.

— И ти искаш да ставаш философ!

Въпреки преживелиците спах непробудно през останалата част от нощта. Опасности или не, човек все пак трябва да поспи преди работа.