Траксас

7.

Събуди ме Макри — в три и половина сутринта.

— Макри, сто пъти съм ти казвал да не нахлуваш в стаята ми така! Ами ако имах гости?

Последното я накара да прихне.

— Ще започна да поставям заклинание на вратата — заканих се аз.

— Твоите заклинания няма да ме задържат и петнайсет секунди, Траксас.

Така и предполагах. Макри била на тринайсет, когато я взели за гладиатор в галериите. Седем години робство при орките са достатъчни да поизучиш някоя и друга магия. Надигнах се. Тя вече беше отворила кутията с фигурки за ниарит.

— Какво ти става? — попита ме. — Изглеждаш по-тъжен и от ньоджанска проститутка.

Разказах й за принцесата.

— Плати ми за три дни, а се надявах на повече. Сигурно вече няма и да си помисли да ме наеме. Тъй че забрави за помощта й — говоря за университета.

— Значи си я обидил?

Признах, че не съм се държал с подобаваща почтителност. Макри извади няколко цигари с тазис.

— Ей това ще те поразвесели.

— Ако Гурд разбере, че си ги взела от кръчмата, ще те изхвърли на улицата.

Тя вдигна рамене. Запалих една от цигарите.

— Как върви подготовката в Училището?

— Добре. По-добре е, отколкото да греба на галера.

— На изглеждаш особено ентусиазирана.

— Щях да се чувствам по-добре, ако другите ученици не ми се надсмиваха постоянно. Шепнат си зад гърба ми, че съм орк. Бих отсякла една-две глави, но веднага ще ме изгонят. Пък и не ми позволяват да си нося секирата по време на занимания.

Тя също запали цигара и почна да подрежда фигурките. В първия ред отляво надясно бяха пешаците хоплити, после стрелците с лък и накрая тролите. Задният ред се състоеше от слонове, тежки конни рицари и леки конни копиеносци. Всеки от играчите освен това разполагаше с обсадна кула, лечител, арфист, магьосник, герой и чумозаразител. В дъното на дъската беше разположен замъкът — целта на играта беше да се защитава собственият замък и да се щурмува противниковият.

— Одеве видях Керк да се навърта около вратата ти — каза Макри.

Керк работи за мен като осведомител. В повечето случаи е безполезен, заради пристрастеността си към дуа.

— Сигурно е имал да ми казва нещо. Още утре ще го потърся.

Отворих една бира, сипах по малко кли, всмукнах от тазиса и подхванах стандартното начало — като изпратих пешаците по фланговете. Макри също отвърна по обичайния начин, насочвайки леките копиеносци да парират фланговото движение на моите части. Забелязах обаче, че измества напред чумозаразителя. Преместих неколцина стрелци с лък в предна позиция, за да подпомогнат настъплението на пешаците, и подготвих зад тях лечителя и магьосника.

Макри е от нетърпеливите играчи — още на следващия ход вкара в бой тежката кавалерия и слоновете. Отстъпих малко и пратих арфиста, под защитата на героя, да спре слоновете. Музиката на арфиста действа приспивно на слоновете и те скоро изпаднаха в транс. Докато ги гледаше ядосано, наредих на тролите да заобиколят обездвижените чудовища и да се хвърлят напред.

Междувременно солидната фаланга от хоплити и лъконосци съумя да издържи на натиска на леката кавалерия и даде възможност на обсадната кула да се премести към центъра. Кавалеристите на Макри сееха поражения сред моите верни хоплити, но лечителят бе там и правеше каквото може. Междувременно магьосникът държеше под контрол нейния герой.

Благодарение на припрените й действия нейният магьосник се озова извън обсега на главното сражение, което се разрази в средата на терена. Пратих героя на десния фланг заедно с няколко слона и така заплаших силите й с пробив. За миг, когато тя отстъпи внезапно, силите ми се озоваха в полето на чумната епидемия и аз изгубих няколко слона преди героят ми да достигне чумозаразителя и да го принуди да побегне. По същото време моят чумоносец си проби път по левия фланг, подронвайки отбраната на Макри. Още на следващия ход пробих едновременно и двата й фланга. Тролите и тежката кавалерия обкръжиха и убиха нейния магьосник и героя. Хоплитите успяха да разцепят леката кавалерия и нахлуха в откритото пространство, следвани от обсадната кула. Макри полагаше отчаяни усилия да спаси положението, ала малко след това моят чумоносец се озова в гъстите редове на тролите й и взе да ги коси. Ето че обсадната кула бе опряла в стените на нейната крепост.

В ниарита не е изключено да се излезе дори от най-тежкото положение, но не и когато човек играе срещу противник от моята класа. Остатъците от армията на Макри се пръснаха. Моят герой поведе орда хоплити по стълбичките на обсадната кула и оттам те се прехвърлиха безпрепятствено в крепостта. Победа за Траксас.

— По дяволите — бе краткият, но достатъчно съдържателен коментар на моята противничка. Не я бива да губи, но и аз съм същият. За щастие този път спечелих.

— Следващия път ще ти видя сметката — закани се Макри.

— Няма начин. Винаги държа в запас няколко колесници.

Макри изсумтя недоволно, допи на един дъх бирата си и си тръгна. Проснах се в леглото, духнах свещта и се помъчих да заспя. Но така и не успях, защото едва се бях унесъл, когато Ханама, най-страшната в Гилдията на убийците, ме погъделичка с ножа си по шията. Неприятен начин да се пробуди човек след тежък ден.