Траксас

14.

Гурд нахлу в бара, вдигнал цяла тарга с парчета от изпотрошени халби.

— Навън има размирици — рече той и почна да барикадира вратата.

Размирици. Явно изборите бяха в пълен ход. Труден период за Тюрай. Популарите и антимонархическата партия набираха сили, а с тях идеха и неприятностите. Предната година, когато Ритий спечели поста на заместник-консул, това бе истинска победа за популарите, водени от сенатор Лодий. Според традиционалистите пък, които защитаваха правата на кралското семейство, идел направо краят на цивилизацията. Е, цивилизацията все още си беше тук. Ритий държеше здраво поста, но ако го получеше още веднъж, нищо чудно да бяха познали. Кралската фамилия вече нямаше да е в състояние да надвива на опозицията и щеше да трябва все повече да се съобразява с нея. От своя страна, традиционалистите щяха да използват всички средства, за да си възвърнат изгубените позиции. Ритий бе честен човек, но не особено популярен. Все пак имаше шансове за изборна победа. Откакто го бяха издигнали от претор до сенатор, мнозина смятаха, че е свършил добра работа, а репутацията на неподкупен човек го правеше уникално явление в нашия продажен град. Току-виж го подкрепяха и за заместник-консул.

Навън крясъците се усилваха, но аз отново потънах в мислите си. Кой можеше да е убиецът на Атилан? Реших да тръгна от тази следа назад във времето. Къде например би могъл един ньоджански дипломат да се сдобие с оркска магия за приспиване на дракон? Подобни неща не се продават из уличните аптеки. Дали не му я беше дал оркският посланик в двореца? Възможно. Но ако техните дипломати бяха като нашите, не би трябвало да разбират нищо от заклинания. Дипломатите се избират от семейства на дипломати, където не се практикува магия. Орките се не по-малки сноби и кастопоклонници от нас. Освен това ми е трудно да повярвам, че биха се разделили тъй просто с една толкова важна магия — та това е равносилно на предателство.

Кой друг в Тюрай би могъл да притежава подобно заклинание? Например пазачът на дракона. Ето един орк, който не само може да знае за какво става въпрос, но би могъл и да бъде подкупен. Орките са алчни за злато, досущ като хората. Понякога си казвам, че ако не бяха такива грозници, нямаше да се отличаваме по нищо.

За миг зърнах отражението си в огледалото над бара. Далеч бях от представата за естетичен маслен портрет.

Щеше ми се да задам няколко въпросчета на Пазаз, ала оркският ми поскърцва, та сметнах за необходимо да си осигуря помощта на Макри. Не бих казал, че тя закипя от желание. Беше в лошо настроение, защото трябвало да си пробива път със сила през тълпата отвън. Идеята да се срещне с орк явно я отвращаваше. Омразата й към тези същества бе толкова невъздържана, че не бих се учудил, ако се нахвърли върху пазача на дракона в мига, в който го зърне. Изтръгнах със сила от нея обещанието, че няма да го посича, ако не я предизвика, но тя категорично отказа да си остави сабята.

— Да разговарям невъоръжена с орк? Ти луд ли си?

— Макри, той се ползва с дипломатически имунитет.

— И наистина ще му е нужен, ако се опита да ми направи нещо — заяви тя, докато си закачваше сабята.

Все пак категорично й забраних да си взема секирата.

— Макри, за Бога, отиваме в двореца, а не на бойното поле. Извади този нож от ботуша. Въоръжила си се като цяла окупационна армия.

Оркското дипломатство се помещава в посолството зад стените на двореца. Орките избягват да се показват на открито, за да не предизвикат нежелани инциденти. Тук ние по традиция ги мразим. Те също ни мразят. Пазачът на дракона бе настанен в една малка къщичка съвсем близо до зоопарка, който е отворен за посещения всеки ден. Забранено е да се разговаря с него, но аз реших, че си заслужава труда да опитам.

Когато приближихме голямата порта, Макри бе възнаградена от любопитни и изпълнени с недотам здрав интерес погледи от страна на часовоите, които не ни спестиха пиперливи коментари, щом разбраха, че ще ходим в зоологическата градина.

— Сигурно й липсват драконите — бе един от тях.

— Или пък орките — дочухме втори.

Макри се озъби свирепо, но гневът й нарасна неимоверно, когато поискаха да им предаде оръжието си. Първо пребледня, после лицето й придоби виолетов оттенък и аз се хвърлих да я успокоявам. В края на краищата, когато се озовахме на територията на двореца, тя бе по-разярена и от ранен дракон призори и заплашваше да се разправи жестоко със следващия, който си позволи да я обиди.

Тюрайският кралски дворец е едно от чудесата на света. Има много градове, по-големи от нашия, които не разполагат с толкова впечатляващи имперски палати. Откакто преди няколко поколения от златните мини към града са потекли реки от съкровища, нашите принцове и крале се надпреварват да строят и разширяват дворцовия комплекс.

Зад огромните Лъвски врати, високи шест пъти човешки бой, е царството на невиждания лукс и блясък. Първо попадате в прочутата из Земите на човеците дворцова градина с нейните изящни беседки, зелени ливади, стройни редици дървета, пъстри цветни градини, поточета и фонтани — все дело на архитектурния гений на Арета ер Киут, великия елфически архитект, живял много преди нашето време. Самият дворец е висока постройка от бял мрамор със сребърни минарета. Дворът е павиран с бледозелени и жълти плочки, докарани чак от далечния изток, и всяко от крилата е покрито със златни плочи. Коридорите и залите се украсени с мозайки от златни камъчета и разноцветни мъниста, а кралските покои са декорирани от художници и мебелисти, повикани тук чак от другия край на света.

Някога и аз работех в двореца. Когато бях главен следовател в дворцовата охрана и отговарях за безопасността на това място. Сега бях точно толкова добре дошъл, колкото чумна епидемия.

Градините са просторни, та ни отне доста време, докато стигнем зоопарка. Беше горещо, а аз бях изморен. Трябва да призная, че въобще не бях в настроение за среща с оркски пазач на дракони. Докато крачехме, посочих на Макри някои архитектурни забележителности, с надеждата да поразведря гневните й мисли, ала не се получи. Нещата се влошиха още повече, когато от най-близкото минаре обявиха сабам и трябваше да коленичим и да се помолим. Бях принуден дори да използвам сила, за да я вкарам в правия път — ако ни видеха тук, в двореца, че пропускаме молитвата, щяха да ни изхвърлят.

Заради горещината и монотонния глас откъм минарето задрямах. Макри ме срита да ставам. Надигнах се, без да обръщам внимание на хапливите й критики по отношение на религиозния ми плам. Бяхме съвсем близо до зоологическата градина, но тъкмо когато стигнахме мраморната й стена, настана неочаквана суматоха и наоколо взеха да притичват стражи. Ускорихме крачка, ала като стигнахме вратите, се оказа, че са затворени. Познах неколцина важни чиновници, включително консула Калий. Малко след това пристигна ньоджанският посланик, в разкошна носилка, следван от още една носилка с плътни завеси и зловещи гербове отстрани — на посланика на орките. Недалеч от нас мярнах златистите къдрици на един от принцовете. Какво ставаше, по дяволите?

До принца беше застанал не друг, а Дерлекс. Приближих се до него, дръпнах го за ръката и настоях да узная какво се е случило.

— Убили са новия дракон! — прошепна той ужасено. — Ей сега, по време на молитвата! Принцеса Ду Аканска е арестувана!