Траксас

15.

Така и нямах възможност да узная повече подробности, тъй като двамата с Макри, както и всички останали посетители, бяхме подканени да напуснем територията на двореца. На връщане се качихме в един омнибус със свещеника Дерлекс, който бе толкова развълнуван от случилото се, че дори не забеляза близостта на Макри, този демон от ада. Оплака ми се, че тъкмо тази сутрин бил повикан на среща при епископ Гзекий, но ето че срещата се провалила.

А сензацията вече се разпространяваше из Тюрай. По улиците виждахме хора, които разпалено обсъждаха случилото се или четяха извънредните издания на вестниците. Това наистина бе незапомнен скандал, който вероятно щеше да има сериозни последствия. Сенаторът Лодий бе изразил официално възмущение от случилото се, за което според него носела вина и отговорност единствено и само корумпираната кралска фамилия. Кандидатите на популарите за следващите избори се надпреварваха да корят правителството заради ширещата се из града несигурност. Лично аз не обичам политиката и ако трябва да съм искрен, за мен сенатор Лодий бе просто още един жаден за власт и прекалено амбициозен некадърник. Още повече като се имаше предвид, че заместник-консулът Ритий бе член на неговата партия…

Но сега всичко това нямаше никакво значение. Това, което ме вълнуваше, бе истината за събитията в кралския зоопарк. Узнах, че драконът бил с разпорен търбух, което не е никак лесно, като се има предвид, че кожата му е яка като броня. На мястото на престъплението били арестувани принцеса Ду Аканска и Брекс Бореца, въоръжен с окървавена брадва. Когато намерили у принцесата голямо количество дуа, сметнали, че го е използвала за да приспи дракона преди Брекс да свърши мръсната работа. Никой нямаше представа защо са го направили.

Орките, както и следваше да се очаква, кипяха от гняв. Кралят също не беше на себе си. А като се имаше предвид, че ньоджанският посланик ни заплашваше с война заради убийството на Атилан, както и наскорошните предизборни размирици по улиците, май бе настъпил подходящият момент да се изпарявам от града. Сенатор Лодий нямаше да изпусне тази възможност, което означаваше, че изборната борба ще бъде жестока и безкомпромисна. Задаваше се горещо лято, освен ако ньоджанците не дойдеха да ни окупират.

Макри бързаше да се нахрани преди вечерния курс по геометрия. Беше се загърнала с широко наметало, вероятно за да не разсейва с примамливите си форми другите курсисти.

— Какво ще правиш сега? — попита тя.

— Ще потърся къде принцесата може да е скрила Воала. Изглежда, още никой не се е досетил, че е бил в дракона. Може да го намеря и да го дам на елфите.

— Няма ли да помогнеш на принцесата?

— Разбира се, че не. Вече не ми плаща, а и не й дължа никакви услуги. — Понякога Макри просто не разбираше комерсиалната природа на моя бизнес. — Аз не помагам на хората за удоволствие. Правя го за пари. Както и да е, мисля, че сега вече никой не може да помогне на принцесата. Щом е била толкова глупава да се забърка в подобна история, проблемът си е неин.

Разбира се, ако продължавах да търся Воала, щеше да е трудно да убедя всички убийци, които тичаха по петите ми, да ме оставят на мира. Но това си беше мой проблем.

Тази вечер животът във „Възмездяващата секира“ кипеше с пълна сила. Наемници, докери, носачи, поклонници, моряци и улични търговци се наливаха, за да забравят задаващите се неприятности. Младите Палакс и Кейби забавляваха тълпата с пиянски песни, народни танци и от време на време с по някоя сантиментална балада, в съпровод на мандолина. Биваше ги в музиката и тълпата ги обичаше въпреки странния им вид и щръкналите от носовете и ушите им пирони. Гурд им плащаше с пиене. Като гледах колко печелят, прищя ми се и аз да хвана някой инструмент.

Въпреки оживената търговия Гурд изглеждаше тъжен като ньоджанска уличница и не ми обърна внимание, когато го тупнах приятелски по гърба и го попитах жизнерадостно помни ли времето, когато се изправихме срещу четиринайсет полуорки в Симланската пустиня и макар да бяхме въоръжени само с кинжали, пак ги надвихме. Той ме погледна мрачно, а сетне ме помоли да му се обадя на заранта.

Кимнах, но не бях особено зарадван от предложението. Вероятно щеше да стане дума за готвачката Танроуз, в която Гурд бе влюбен. Като стар ерген, прекарал по-голямата част от живота си в скитосвания, Гурд намираше този факт за доста смущаващ. Все още не можеше да реши как да постъпи. Беше го страх, че ако й предложи ръката и сърцето си, впоследствие може да се окаже, че любовта му не е била нищо повече от сляпо увлечение. Напоследък често искаше съвета ми по този проблем, макар, както вече споменах, да не разполагам с голям опит в сърдечните въпроси. Е, поне се опитвах да го успокоя, доколкото мога. Инак току-виж си спомнил, че пак закъснявам с наема.

Хората се смееха, танцуваха, играеха на комар и обсъждаха днешната случка. Озарени от трепкащите светлини на фенерите, Палакс и Кейби бяха подхванали някаква секваща дъха мелодия, която караше краката сами да затропат по дъсчения под. Треснах с ръка по тезгяха и викнах с пресъхнало гърло за още бира. Чувствах се напълно в настроението на „Възмездяващата секира“ и бях много по-доволен, че съм сред хорицата от Дванайсет морета, вместо сред префърцунените тъпаци от двореца.

В края на краищата се надрънках до козирката, в което нямаше нищо лошо, само дето докато Макри и Гурд ме мъкнеха нагоре по стълбите, отнякъде се появи преторът Цизерий. Той е най-прочутият тюрайски адвокат и човек с голямо влияние в града. Преторът ни спря, след това ми съобщи, че трябва веднага да се явя в двореца за среща с принцеса Ду Аканска.

Беше ми необходимо известно време, за да осъзная какво казва, и още толкова в опити да убедя претора, че от тази работа няма да излезе нищо. Че наистина също съм чувал разни приказки за жена му, но не работя по бракоразводни дела.

— Не става въпрос за жена ми — ядоса се Цизерий, а той не беше от хората, с които можеш да се майтапиш. Петдесетгодишен, слаб, побелял и неподкупен. Поканих го да изпеем заедно една мръсна варварска песничка, но той отказа.

— Преторе, защо не оправите нещата в тоя град? — попитах внезапно, решил да премина в атака. — Всичко е тръгнало наопаки, а правителството се държи като евнух в публичен дом.

Лицето на претора пребледня. Гурд и Макри ме пуснаха отвратено на пода. Двама от слугите на адвоката ме вдигнаха на ръце, смъкнаха ме безкомпромисно надолу по стълбите и ме натикаха в неговата карета. Бях завладян от неистовото желание да се забавлявам и започнах да пея с цяло гърло разни пиянски песнички, които отекваха из пустите среднощни улици на Пашиш. Цизерий ме гледаше със съжаление. Не го поканих да се присъедини към мен.

— Няма смисъл да ме гледате така — рекох му. — Ако принцесата е отсякла главата на дракончето, грешката е нейна, а не моя. Много лоша постъпка. Горкото драконче.

После съм заспал, но имам смътни спомени, че ме носеха някъде из двореца. Слугите ме проклинаха, задето съм бил дебел и тежък, а аз отвръщах с ругатни. Сигурно не бях първият пияница, когото мъкнеха из двореца, но навярно бях сред най-тежките. Домъкнаха ме в някакво помещение, което така и не можах да позная, и взеха да ме наливат с дейт. Дейтът е гореща билка, от която се изтрезнява. Ненавиждам я.

— Дай една биричка — молех се.

— Оправете го — чух гласа на Цизерий. — Аз ще доведа принцесата. Да пукна, ако знам защо иска да се срещне с него.

Изпих още малко дейт, от който взех да изтрезнявам, и чак тогава започнах да се чудя къде се намирам.

— Това е приемната на принцесата — обясни ми един от слугите.

— Аха — изсумтях. — Аз пък смятах, че е градският изтрезвител. — Междувременно ме споходи меланхолия, та облегнах глава на рамото на слугата и му се оплаках: — Знаеш ли, братче, мене никой не ме обича.

Върна се Цизерий, придружен от принцеса Ду Аканска. Поздравих ги радушно, а принцесата ми благодари, че съм откликнал на молбата й. Не каза нищо за състоянието ми, но това се дължеше само на доброто й възпитание.

— Аз съм в голяма беда.

— Бас държа, че е така.

— Нуждая се от помощта ти.

— Жалко — отвърнах й поклатих глава. — Нямам навика да помагам на клиенти, които ме лъжат.

— Как смееш да говориш на принцесата по този начин! — нахока ме Цизерий и аз го изгледах кръвнишки. Тъкмо се готвех да му отвърна подобаващо, когато принцесата ни спря, даде знак на всички да излязат и се настани в едно кресло до мен.

— Траксас — поде тя с нежно гласче. — Ти си пияно магаре и при други обстоятелства не бих искала да имам нищо общо с теб. Може някога да си се размотавал из двореца, но сега си паднал толкова ниско, че и да се наведа, няма да те забележа. Дори онази жена с оркската кръв е по-образована от теб. Отвращавам се да те гледам, особено в подобно състояние. Мястото ти е сред утайката на Дванайсет морета и искрено казано бих предпочела да си там, отколкото в тази стая с мен. За съжаление обаче се нуждая от помощта ти. Тъй че постарай се да изтрезнееш, престани да се правиш на глупак и се приготви да ме изслушаш.

— Напоследък все слушам. Защо трябва да ви помагам?

— По две причини. Първо, ще ти платя щедро. Научих, че здравата си го закъсал за пари. Тъй де, комарът не прощава никому.

Проклех тихо под нос. Изглежда, половината град знаеше, че съм затънал до гуша в дългове. Ето че и кралската фамилия бе известена.

— И коя е втората причина?

— Ако не ми помогнеш, ще се постарая животът ти в този град да стане ад. Може да ме чака килия, но все още съм един от наследниците на трона и разполагам с повече влияние в малкото си пръстче, колкото ти имаш в цялото си тлъсто туловище. Така че си отвори ушите.

После извади добре натъпкана кесия и ми я подаде. Замълчах и заслушах.