Психо

Глава XVI

Необходима бе цяла седмица, за да се извадят колите и труповете от блатото. Наложи се местната бригада за поддържане на пътищата да прати булдозер и кран, но накрая работата бе свършена. Намериха парите в жабката. Странно нещо, по тях нямаше нито капчица кал, нито капчица.

Горе-долу по същото време, когато свършиха с блатото в Оклахома, бяха заловени и крадците, които бяха обрали банката във Фултън. Но това събитие получи едва половин колона във Феървейлския вестник „Уийкли Хералд“. Почти цялата първа страница бе завладяна от случая Бейтс. Асошиейтед прес и Юнайтед прес се включиха веднага, вдигна се голям шум и по телевизията. Някои от журналистите правеха паралели с аферата Уотъргейт, разиграла се преди няколко години на север. Мнозина се престараваха да разнищят „Къщата на ужасите“ и се оплитаха в страховити догадки за това как Норман Бейтс от дълги години убивал посетителите на мотела. Настояваха за пълно разследване на всеки случай на изчезнал човек в околностите от последните двадесет години и изискваха цялото блато да бъде пресушено, за да се провери дали няма да изскочат нови трупове.

Естествено вестникарите нямаха намерение да финансират подобно начинание.

Шерифът Чамбърс даде многобройни интервюта, някои от които бяха изцяло публикувани, а две от тях — със снимки. Той обещаваше цялостно и пълно разследване на случая. Местният прокурор настояваше за бърз процес (наближаваха предварителните избори през октомври) и не направи нищо за да се противопостави на писанията и слуховете, според които на Норман Бейтс се приписваше канибализъм, сатанизъм, кръвосмешение и некрофилия.

Всъщност той дори не беше говорил с Бейтс, който бе временно изолиран в щатската болница, където бе подложен на наблюдение.

Същото се отнасяше и за разпространителите на слухове, но това обстоятелство не можеше да ги спре. Още преди да измине една седмица се оказа, че практически цялото население на Феървейл, а още повече — жителите на южните му покрайнини са „отдавнашни познати“ на Бейтс. Някои от тях дори му бяха съученици, които още на времето са забелязвали „странности в неговото поведение“. Малцина го бяха „виждали около мотела“, но и те свидетелстваха, че винаги са го „подозирали“. Имаше още хора, които помнеха майка му и Джо Консидин и те твърдяха, че „винаги са знаели, че нещо не е наред в това двойно самоубийство“, но разбира се страховитата сензация от преди двадесет години бледнееше пред последните разкрития.

Мотелът, разбира се бе затворен. В известен смисъл това бе жалко, тъй като потокът от болезнено любопитните, които обикаляха наоколо пресекваше. Бе очевидно, че голяма част от тях биха искали да се настанят в мотела и леко повишаване на цената би компенсирало изчезналите кърпи, които несъмнено щяха да бъдат отмъкнати за спомен. Но полицаи от пътния контрол пазеха мотела и имота зад него.

Дори Боб Съмърфилд констатира със задоволство чувствително увеличение на оборота на железарския магазин. Естествено всеки искаше да поговори със Сам, но той прекара част от седмицата във Форт Уърт, а след това се отби до болницата, където психиатрите изследваха Норман Бейтс.

Но едва след около десетина дена той все пак успя накрая да научи окончателното им мнение от доктор Николас Стайнър, който бе официално натоварен да ръководи медицинската експертиза.

Сам препредаде резултатите от своите разговори на Лайла в хотела, когато тя пристигна от Форт Уърт през следващия уикенд. От начало той бе подчертано сдържан по отношение на детайлите, но тя настойчиво изкопчи останалото.

— Вероятно никога няма да узнаем всички подробности за това, което се е случило — подхвърли Сам. — А колкото до причините, самият доктор Стайнър твърди, че съществуват само научни догадки. В началото на Бейтс са били предписани силни успокоителни, а след като е излязъл от тяхното въздействие, никой не е успявал да го накара да се разприказва. Стайнър смята, че се е сближил с него повече от останалите лекари, но през последните дни и той изглежда доста объркан. Много от нещата, които ми говори за фуги, катексиси и травми, са неразбираеми за мен.

Доколкото той е разбрал случая, всичко е започнало още по време на детството, много преди смъртта на майката. Те двамата са били много близки и, естествено, майката е била доминираща. Доктор Стайнър не знае дали в техните отношения е имало и още нещо. Но той подозира, че Норман е бил прикрит (таен) травестит, нали?

Лайла кимна:

— Човек, който се облича в дрехите на другия пол, нали така?

— Да, само че, според обяснението на доктор Стайнър, нещата са много по-сложни. Травеститите не са непременно хомосексуални, но те силно се идентифицират с представителите на другия пол. По някакъв начин Норман е искал да бъде като майка си, а същевременно е искал тя да бъде част от него.

Сам запали цигара.

— Ще пропусна сведенията за ученическите му години, както и това, че са го обявили за негоден за армията. Но след това, когато е бил на около деветнадесет години, майка му трябва да е решила, че той не може да излиза сам навън. Може би тя съзнателно е прекъснала развитието му. Никога няма да узнаем със сигурност докъде се простира нейната вина за всичко, което се е случило с него. Вероятно по същото време у него се е зародил интересът към окултизъм и други подобни неща. Точно тогава се е появил и този Джо Консидин.

Стайнър не съумял да накара Норман да разкаже за Джо Консидин — дори и днес, след двадесет години, омразата му е толкова силна, че не може да говори за този човек без да изпадне в ярост. Но Стайнър е говорил с шерифа и се е разровил в старите вестникарски истории, така че вече има доста пълна представа за това, което наистина се е случило.

Консидин току-що бил прехвърлил четиридесетте, когато се запознал с мисис Бейтс, а тя е била на тридесет и девет. Предполагам, че не е била особено привлекателна — мършава и преждевременно посивяла. Но откакто съпругът й избягал и я изоставил, тя притежавала голяма фирма, която той й бил приписал. През всичките тези години тя е получавала добър доход, и въпреки че е трябвало да плаща прилична сума на едно семейство, което е работило за нея, тя е била заможна. Консидин започнал да я ухажва. Не му е било много лесно — предполагам, че мисис Бейтс е мразела мъжете откак нейния съпруг я е зарязал с бебето, и това е една от причините, които са определили отношението й към Норман, според доктор Стайнър. Но аз ти говорех за Консидин. Накрая той успял да се наложи и тя се съгласила да се оженят. Негова е била идеята да се продаде фермата и с получените пари да се построи мотела — по това време оттам е минавала магистралата и е имало достатъчно работа.

Изглежда Норман не е възразил на идеята за мотела. Планът се е реализирал без никакви спънки и три месеца майката и сина са работили заедно. И едва тогава тя му е съобщила, че смята да се омъжи за Консидин.

— И той се е побъркал от това? — попита Лайла.

Сам загаси цигарата си в пепелника. За него това бе добро извинение да се обърне настрани докато отговаря.

— Не точно, според това, което доктор Стайнър е разкрил. Изглежда съобщението е било направено при твърде конфузни обстоятелства. Норман заварил майка си и Консидин заедно в спалнята на горния етаж. Дали пълният ефект от шока се е получил веднага или е било необходимо известно време, за да се избистри реакцията, не се знае. Но знаем резултатът. Норман отровил майка си и Консидин със стрихнин. Използвал някаква отрова за мишки, която сложил в кафето им. Предполагам, че е изчакал да се съберат на някое семейно тържество, както и да е, но на масата е имало празничен обяд, а в кафето е имало и коняк. Предполагам, че така е трябвало да се прикрие вкусът на отровата.

— Ужасно! — Лайла трепереше.

— Според това, което чух, наистина е било ужасно. Доколкото разбрах отравянето със стрихнин води до конвулсии, но не и до изгубване на съзнание. Жертвите обикновено умират от задушаване, когато се парализират гръдните им мускули. Норман сигурно е наблюдавал всичко. Шокът ще да е бил прекалено силен.

Според доктор Стайнър промяната е настъпила докато е пишел писмото от името на самоубийците. Разбира се, предварително го е обмислил, умеел е да имитира почерка на майка си съвършено. Дори е бил измислил причина — намеквал за бременност и за това, че Консидин не можел да се ожени, защото имал съпруга и семейство някъде на Западния бряг, където е живял под друго име. Доктор Стайнър казва, че дори само изразите от писмото са достатъчни, за да подскажат, че нещо не е наред. Но никой не е забелязал това, защото всички са знаели какво наистина се е случило с Норман след като е свършил писмото и е извикал шерифа по телефона.

Те са знаели, че той е бил обхванат от истерия в резултат на шока и превъзбудата. Това, което не са узнали, е че той се е променил докато е пишел писмото. Очевидно, че след като всичко е свършило, той не е можел да понесе загубата на майка си. Искал си я е обратно. И докато е имитирал нейния почерк, той буквално е променил ума си. И Норман, или част от него, се е превърнал в майка си.

Доктор Стайнър смята, че подобни случаи са по-чести, отколкото предполагаме, особено когато личността още от по-рано е била разколебана (нестабилна, разклатена), както е било при Норман. И мъката го е побъркала. Реакцията му е била толкова силна, че никой не е поставил под съмнение самоубийството. Консидин и майка му отдавна са били погребани, когато Норман бил изписан от болницата.

— И тогава той я е изровил — сбърчи вежди Лайла.

— Очевидно го е направил и то не по-късно от един-два месеца. Хобито му да препарира го е научило как да постъпи след това.

— Но аз не разбирам едно нещо. Ако той е мислил, че е майка си, тогава…

— Не е толкова просто. Според доктор Стайнър личността на Бейтс се е разпаднала поне на три. От една страна имаме Норман, — малкото момче, което има нужда от майка си и мрази всеки и всичко, което застава помежду им. След това Норма — майката, на която не може да бъде разрешено да умре. Третият аспект, аналитично може да бъде наречен Нормал — възрастният Норман Бейтс, който трябва да се грижи за ежедневните неща и да прикрива съществуването на другите личности от останалите хора. Разбира се трите личности не са изцяло различни съществувания, всяка една съдържа елементи от останалите. Доктор Стайнър нарича това „непълна троичност“.

Възрастният Норман Бейтс е владеел положението поне до толкова, че да го изпишат от болницата. Той се е върнал и се е захванал с мотела, но тогава е усетил претоварването. Това, което най-много му е тежало, на него, на възрастния човек, е било съзнанието за вина по отношение на смъртта на майка си. Не е било достатъчно да запази стаята непокътната. Искал е и нея да запази, да я запази психически, така че илюзията за живото й присъствие да потисне чувството за вина.

И така, той я е върнал, буквално я е върнал от гроба, и я е дарил с нов живот. Вечер я е слагал в леглото, сутрин я е обличал и я е свалял долу. Естествено той е криел всичко това от външни хора, и то напълно успешно. Арбогаст трябва да я е видял, сложена до прозореца на горния етаж, но няма доказателства, че друг някой я е виждал през всичките тези години.

— Тогава ужасът не е бил в къщата — промърмори Лайла. — Бил е в главата му.

— Стайнър казва, че връзката им е наподобявала връзката между вентролог6 и неговата кукла. Майката и малкият Норман вероятно редовно са разговаряли. А възрастният Норман сигурно е имал рационално обяснение на ситуацията. Той е можел да се преструва на нормален здрав човек, но кой може да знае доколко си е давал сметка за реалността? Интересувал се е от окултни науки и метафизика. Вярвал в спиритизма, и не е поставял под съмнение съхраняващата мощ на препарирането. Бейтс не е можел да отхвърли или да унищожи другите части от своята личност без да отхвърли или да унищожи самия себе си. Водел е три съществувания едновременно. Въпросът е, че е съумявал да се оправи, докато…

Сам се поколеба, но Лайла довърши изречението.

— Докато се е появила Мери. Тогава се е случило нещо и той я е убил.

— Майката я е убила — уточни Сам. — Норма е убила сестра ти. Сега е невъзможно да се установи точно ситуацията, но доктор Стайнър е сигурен, че когато настъпва криза Норма става доминиращата личност. Вероятно Бейтс е почнал да пие, след това личността му е попаднала в затъмнение, а се е появила тя. Разбира се, по време на затъмнението той е облякъл дрехите на майка си. След това е скрил нейния образ, защото за съзнанието му тя е била истинският убиец и е трябвало да бъде защитена.

— Тогава Стайнър е напълно сигурен, че той не е нормален?

— Психопат — това е думата, която използва той. Да, страхувам се, че е така. Той смята да препоръча Бейтс да бъде настанен в държавната болница, вероятно до края на живота му.

— Това означава ли, че няма да има съдебен процес?

— Точно това трябваше да кажа. Не, няма да има никакъв съдебен процес. — Сам въздъхна тежко. — Съжалявам. Предполагам, че не ти…

— Радвам се — бавно отговори Лайла. — Така е по-добре. Странно е, как понякога нещата се объркват в живота. Никой от нас не допускаше истината, един след друг ние грешахме докато не почнахме да постъпваме правилно, но поради погрешни мотиви и сега аз не мога дори да мразя Бейтс за това, което той направи. Той трябва да е страдал повече отколкото всеки един от нас. Дори в известен смисъл почти го разбирам. Всички ние не сме чак толкова нормални, колкото бихме искали да изглеждаме.

Сам стана и тя го изпрати до вратата.

— Както и да е, но всичко свърши и аз ще се опитам да го забравя. Просто да забравя цялата тази история.

— Цялата ли? — промърмори Сам. Той не я гледаше в очите.

И това беше краят.

Или почти краят.