Преследвана

5

— Добре, имаме сандвичи с фъстъчено масло и желе, сандвичи с болонски наденички и сандвичи с чедър — каза Джак, произнасяйки «чедър» с такова прискърбие, сякаш против волята си ни предлагаше червеи в кал. — И личното ми творение — специалитета на готвача: майонеза, фъстъчено масло, маруля и пшеничен хляб.

— Отврат! — поклати глава Шоуни.

— Да не си загуби ума? — припя Ерин.

— Това бяло гей момче наистина е извратено — добави Крамиша и взе един сандвич със сирене и болонска наденичка.

Близначките издадоха звуци, напомнящи за «да», и Крамиша седна до тях на един от кафезите за яйца.

Джак изглеждаше смъртно обиден.

— Сандвичите са много хубави и преди да ги отхвърлите, трябва да ги опитате.

— Аз ще опитам един — каза сладко Шанънкомптън.

— Благодаря — усмихна се Джак и й подаде един сандвич, увит в книжна салфетка.

Скупчени в стаята на Стиви Рей, всички грабнахме по един сандвич и въздухът се изпълни с шум от развиване на хартия и отваряне на пликчета с чипс. Изненадах се, като видях огромното количество храна, чипс и безалкохолна бира (ура за бирата!). Смесена с червено вино и торбички с кръв, бирата образува странна, космическа смес, която си предавахме от ръка на ръка. Аз седнах на леглото с Афродита, Дарий и Стиви Рей, която с всяка минута изглеждаше все по-добре. Заслушана в нормалните звуци на хранещи се деца и тихите разговори помежду им, лесно си представих, че сме в едно от общежитията на «Дома на нощта», а не в тунел под града, преживявайки момент, след който животът на никой от нас нямаше да бъде същият. За момента ние приличахме на група обикновени деца, някои приятели, някои не, решили да прекарат няколко часа заедно.

— Кажи ми какво знаеш за създанието, което излезе от земята, и онези птицеподобни с него.

Думите на Дарий разрушиха цялата идилия и фасадата на деца, които прекарват приятно времето си заедно, падна, както пада построена от карти за игра къща.

— Щеше ми се да знам повече за него, но уви! Всичките ми познания идват от баба — преглътнах заседналата в гърлото ми буца, когато се сетих за нея, и продължих. — Но баба е в кома и не може да ни помогне.

— О, Зо! Много съжалявам! Какво стана? — извика Стиви Рей и хвана ръката ми.

— Официалната версия е, че е катастрофирала с колата, но истината е, че катастрофата е причинена от онези гарвани-демони, защото знае прекалено много за тях.

— Гарвани-демони ли казваш? Така ли се казват онези същества, които излязоха от земята след появата на крилатия човек? — попита Дарий.

Аз кимнах.

— Те са негови деца. Появили са се, след като той изнасилил онези жени от народа на баба, но били безплътни. Това се е случило преди повече от хиляда години. Когато Калона излезе от земята, те си възвърнаха телата.

— И ти знаеш тези неща, защото те са същества от легендите на чероките, така ли? — погледна ме Дарий.

— Всъщност ги знаем от Афродита. Преди два дни стана ясно, че последното й видение е пророчество за завръщането на Калона. Беше написано с почерка на баба, затова й се обадихме и й разказахме всичко. Тя разпозна и свърза текста, и дойде в «Дома на нощта» да ни помогне — спрях за миг, за да успокоя треперещия си глас. — Това е причината гарваните-демони да я нападнат.

— Много ми се ще да видя това предсказание още веднъж — каза Деймиън. — Може би сега, когато Калона е на свобода, смисълът му ще ми стане по-ясен.

— Няма проблем — каза Афродита, отпи голяма глътка от виното, оригна се тихичко и започна да рецитира.

— Браво на теб! — изръкопляска Джак.

Афродита наклони царствено глава, каза: «Благодаря, благодаря, нямаше нужда», и се върна към бутилката. Отбелязах си наум да държа под око пиенето й. Окей, да, напоследък й се събра много, беше ухапана — и то на два пъти от Стиви Рей, и най-откаченото — беше Обвързана с нея. Всичко това нямаше как да не се отрази на нервите й, но последното нещо, което ми трябваше сега, беше момичето с виденията да се превърне в пияното момиче с виденията.

Дарий кимна замислено.

— Добре, Калона е древният. Но това не обяснява що за същество е той.

— Според баба най-лесният начин да го опишеш е да мислиш за него като за паднал ангел. Безсмъртно същество, което броди по земята от незапомнени времена. Изглежда, е имало много като него, защото присъстват в митологията на различни култури като древногръцката, например. Има ги и в Стария завет.

— Да, прогонените от рая или както там го наричат, решили, че земните жени са готини, и се чифтосали с тях — обади се Афродита, произнасяйки с мъка думите. — Чифтосали е малко странен начин да кажеш, че са ги чук…

— Благодаря, Афродита. Аз ще поема оттук — прекъснах я аз. Бях доволна, че престана с мълчаливия си бойкот, но не бях сигурна, че пиянският й сарказъм е по-добър от него. Дарий ми връчи един сандвич и посочи с глава към нея. Подадох й сандвича с думите. — Хапни малко.

След това продължих разказа си:

— И така, Калона започнал да сваля жените чероки и се пристрастил към секса. Те го отхвърлили и той започнал да ги изнасилва и да заробва мъжете от племето. Една група от мъдри жени, наречени Гигуа, направили жена от пръст, за да го хванат в капан.

— Ха! — възкликна Стиви Рей. — Нещо като кукла от кал, а?

— Да, само че много красива. Всяка от жените дала на красавицата някакъв дар, после й вдъхнали живот и я нарекли Ая. Калона пожелал Ая, но тя побягнала, като го повела към една пещера, разположена дълбоко в земята. Той я последвал, въпреки че по принцип избягвал да влиза под земята, и така успели да го хванат.

— Значи затова ни доведе в тези тунели — погледна ме Дарий. Аз кимнах. — Калона е опасен безсмъртен, а онези гарвануподобни са неговите слуги. Но кое е другото споменато в пророчеството същество? Онова Тси Сгили? — попита той.

— Баба ми каза, че Тси Сгили са ужасни вещици чероки. Не си представяй готини готик мадами или мъдрите жени Гигуа. Тези изобщо не са добри, по-скоро са демони, само че са смъртни. Известни са със своите психически способности. Могат да убиват с мисълта си — обясних му аз. — Неферет е кралицата, за която се говори в пророчеството.

— Но докато бяхме в «Дома на нощта», Неферет каза, че Калона е Еребус на земята и неин съпруг. Обяви се за живо превъплъщение на Никс — каза бавно Дарий, сякаш разсъждаваше на глас.

— Тя лъжеше. Всъщност е низвергната от Никс — казах. — Знам го от известно време, но нямаше начин да действам открито против нея. Видя ли какво стана тази нощ? Всички видяха Стиви Рей и червените хлапета, но никой не я обвини. Като изключим Шекина, останалите не посмяха да направят нищо, дори когато тя нареди на Старк да стреля по тях.

— Значи затова го прехвърли от чикагския «Дом на нощта» тук, в Тулса — промълви Дарий. Всички го зяпнаха тъпо и той трябваше да обясни. — Старк е новакът Джеймс Старк, който спечели златен медал в лятното състезание по стрелба с лък. Неферет го е прехвърлила тук, за да застреля Стиви Рей.

— Има логика — провлече Афродита. — Вече знаем, че Неферет има нещо общо с неживите хлапета. Явно е искала да го използва и е успяла да го подчини, защото той определено беше нежив и под неин контрол.

Тя ни огледа победоносно, явно доволна от силата на думите си, и надигна бутилката за поредната яка глътка. — Значи трябва да се чувствам щастливка. Сега, след като умря и се превърна в нежив, мерникът му вече не е толкова точен — каза Стиви Рей.

— Не е така — излезе от устата ми, преди да стисна зъби и да го спра. — Той нарочно пропусна сърцето ти.

— Какво искаш да кажеш? — погледна ме неразбиращо тя. — Преди да умре, Старк ми каза за подаръка на Никс. Той никога не пропуска целта си. Просто не може. Винаги улучва мишената.

— Ако не е убил Стиви Рей, значи не е искал и това трябва да означава, че не е напълно под влиянието на Неферет — разсъди Деймиън.

— Той произнесе името ти — каза Ерик. Сините му очи ме пронизаха и погледнаха дълбоко в мен. — Спомням си го много ясно. Преди да стреля по Стиви Рей, той те позна. Дори каза, че ще се върне при теб.

— Сигурно защото бях до него, когато умря — казах, като се опитах да не изглеждам толкова виновна, колкото се чувствах, заради увлечението си и по друг, освен него. — И му казах, че новаците от нашия «Дом на нощта» се връщат от мъртвите. Предполагам, че е имал предвид такова завръщане.

— Не знам, но между вас съществува някаква връзка — замисли се Дарий — и вероятно това е спасило живота на Стиви Рей.

— Старк определено не беше на себе си — казах и отклоних поглед от Ерик. Бях целунала Старк, преди да умре в ръцете ми, и това се бе случило само преди два дни, но имах чувството, че оттогава измина цяла вечност. — Ако питате мен, беше изцяло под влиянието на Неферет. Но все пак може да се е опитал да й се противопостави.

— Да, сякаш тя му беше направила магия или нещо такова — кимна Джак. — Чакай малко, сега си спомних! — извика Деймиън. — Не забелязахте ли, че всички изпаднаха в благоговение и изглеждаха странно замаяни, когато се появи Калона?

Венера изсумтя и ми заприлича силно на Афродита от най-саркастичните си (и най-неприятни) моменти.

— Всички, освен нас — каза тя и обходи с поглед всички червени хлапета. — Ние разбрахме, че е зъл и напомпан с лайна, още в мига, когато го видяхме.

— Как? — попитах рязко. — Как разбрахте?

Щом го видяха, другите новаци, без нас, разбира се, паднаха на колене. Дори и синовете на Еребус не посмяха да се изправят срещу него. Аз също бях готова да преклоня глава пред него, но не исках да си го призная пред Венера. Тя сви рамене.

— Беше очевидно. Разбира се, той беше много готин и секси, но хайде стига! Та той излезе от земята, след като онова място беше наквасено с кръвта на Стиви Рей.

Докато я оглеждах внимателно, ми мина през ума, че може да е разпознала злия Калона, защото тя самата беше на «ти» със злото.

— Вижте, той имаше крила. Това не е нормално, нали? — обади се Крамиша и отклони вниманието ми. — Мама все ми казваше: «Не вярвай на бял пич, дори и да е готин». И аз си мисля, че готин бял пич с криле, който изскача от земята сред локва от кръв, последван от грозни като задници птицеподобни, заслужава още по-малко доверие, нали?

— Тя е права — каза Джак, забравяйки, че той самият е готин бял пич.

— Трябва да споделя нещо с вас — обади се Деймиън и лицата ни се завъртяха от Крамиша към него. — Ако не бях в средата на кръга, заобиколен от вас, и ако Афродита не крещеше като луда да не се разделяме и да бягаме оттам, вероятно аз също щях да падна на колене пред него.

При това признание усетих леко неудобство.

— Ами вие? — кимнах към близначките.

— Той беше доста… готин — вдигна рамене Шоуни.

— Много дори — добави Ерин и погледна към сестра си. Шоуни й кимна и тя продължи. — Подейства ни, няма какво да си кривим душата. Ако Афродита не беше извикала да държим кръга затворен, щяхме все още да сме горе и да въздишаме по него.

— Което нямаше да доведе до нищо добро — добави Шоуни.

— Това казвам и аз — кимна Крамиша.

— И кой спасява за пореден път кокошарника? Афродита — изсумтя Афродита.

— Яж си сандвича и си трай — срязах я и се обърнах към Ерик: — Ами ти? Той накара ли те да… — и замлъкнах, без да знам как да продължа.

— Да му стана фен ли? — погледна ме той и кимна. — Усетих ясно силата на чара му. Но не забравяй, че вече знаех нещичко за Неферет. И след като тя беше с него, значи аз не биваше да съм в същата група. Затова съсредоточих вниманието си върху други неща.

Погледите ни се срещнаха. Ерик знаеше, че Неферет не е тази, за която се представя, защото бе станал свидетел на разправията между нас. Освен това вече бе научил, че съм му изневерила с вампира поет лауреат, Лорън Блейк, когото Неферет бе накарала да ме прелъсти и да ме изолира от приятелите ми.

— Значи Колона не е въздействал на червените хлапета както на останалите новаци — замисли се Дарий. — Въпреки че обикновените новаци могат да контролират ефекта от магическото му въздействие, ако се наложи. Разказаното от Ерик съвпада и с моята реакция, а това показва, че възрастните вампири са по-неподатливи на привлекателната му сила от новаците.

Той замълча за момент, после погледна към Джак.

— На теб прииска ли ти се да паднеш на колене пред Калона?

Джак поклати глава.

— Не. Но аз не гледах към него. Бях разтревожен за Стиви Рей. Другата ми мисъл беше да не се отделям от Деймиън. А и Дукесата се разстрои много за С-Т-А-Р-К. — Той произнесе името на стрелеца буква по буква, за да не натъжи Дукесата, и докато говореше, започна да я гали нежно по гърба. — Трябваше да се погрижа за нея.

— Ти защо не му се поддаде? — попитах Дарий.

Видях очите му да се вдигат към Афродита, която дъвчеше сандвича си с отнесена усмивка.

— Мислех за други неща — отвърна той и се замисли за момент. — Но усетих притегателната му сила. Все пак не забравяй, че аз съм в малко по-различна позиция от моите братя воини. Никой от тях не е бил така интимно обвързан с вашата група. Когато син на Еребус поеме задачата да защитава някого, както аз се ангажирах с вас и ескортирах теб и Афродита, връзката става много силна — той ми се усмихна топло. — Много често Висшата жрица е охранявана цял живот от една и съща група воини. Неслучайно носим името на верния кон-сорт на нашата богиня, Еребус.

Върнах му милата усмивка и отправих мислено една гореща молба. Не исках Афродита да разбие това благородно сърце.

— Според вас какво става там горе в този момент? — попита неочаквано Джак. Всички вдигнахме глави към неравния таван на малкия тунел и съм сигурна, че не само аз се радвах на дебелия слой пръст и камък между нас и «там горе».

— Не знам — вместо да използвам един от безсмислените отговори като «Сигурна съм, че всичко ще бъде наред», реших да отговоря честно и продължих бавно, като подбирах внимателно думите си. — Да видим каква е равносметката: знаем, че древният безсмъртен е освободен от подземния си затвор. Знаем, че води със себе си същества, прилични на демони, и че предишния път, когато е ходел по земята, е изнасилвал жени и е заробвал мъжете им. Знаем също, че нашата Висша жрица, а вероятно и онова, което е останало от «Дома на нощта», ъ… поради липса на по-добро описание, ще кажа, че са преминали към Тъмната страна.

След този монолог настъпи дълга тишина. Мина известно време, преди Ерик да я наруши.

— Аналогията с «Междузвездни войни» винаги върши работа.

Усмихнах им се, после отново станах сериозна и заговорих:

— Това, което не знаем, е колко и какви щети са нанесли на обществото Калона и гарваните-демони. Ерик ни каза, че е имало нещо като буря, дъжд и градушка, но не е задължително те да са предизвикани от свръхестествени сили. Тук е Оклахома и времето е тотално откачено.

— Оооооооклахома! Място на прашни и снежни бури, от които ти замръзва задникът — обади се неочаквано Афродита.

Потиснах въздишката на досада и реших да не обръщам внимание на нашето Обвързано пияно момиче с виденията.

— И като сме тръгнали да изброяваме всички «какво знаем за», нека сме спокойни, че тук, в тунелите, сме на сигурно място. Имаме си храна, покрив над главите и всичко останало — поне се надявах да е така. Потупах покритото със скъпи светлозелени чаршафи легло. — Като стана дума за всичко останало, как ви се струва мебелировката? — попитах и погледнах Стиви Рей. — Не, че искам да се заяждам, но леглото, масата, хладилниците и другите неща са сериозен напредък в сравнение с мръсните черги и другите вехтории, които заварих тук преди около месец.

Стиви Рей ми изпрати една от своите сладки усмивки и каза:

— Трябва да благодарим за тях отново на Афродита.

— Афродита? — вдигнах вежди и заедно с останалите я погледнах въпросително.

— Какво да кажа? Превърнала съм се в детето от плаката, дето ни призовава да вършим добри дела. Добре поне, че съм хубава, иначе наистина щях да заприличам на скаут — отвърна тя, оригна се просташки и се намръщи. — Ох, scusa! /извинете/

— Скуза? — примига Джак.

— Италиански, тъпако — сопна му се тя. — Разшири гейските си хоризонти!

— Какво общо има Афродита с тези неща? — намесих се аз, за да предотвратя това, което със сигурност щеше да се превърне в махленска кавга.

— Тя ги купи. Всъщност идеята беше нейна — отвърна Стиви Рей.

— Скуза? — възкликнах и дори не се опитах да прикрия смайването си.

— Останах тук цели два дни. Нали не очакваше от мен да живея в бардак? Имам кредитни карти, защо да не пооправя малко? Това е част от фамилния кръст, който трябва да нося на раменете си. Заедно със сухото мартини — изтърси тя. — На площад «Утика», малко по-надолу по улицата, има мебелен магазин. Доставят каквото им поръчаш, както и в склада на едро, който също не е далеч оттук. Нямах представа, че наблизо има такива неща, преди една от червените шантавелки да ме светне, защото по принцип не пазарувам от подобни места.

— Те не са шантавелки — ядоса се Стиви Рей.

— Ох, ухапи ме! — озъби й се Афродита.

— Вече го направи — обади се Венера.

Афродита обърна блуждаещия си от виното поглед към нея, но преди да отвори уста, хлапето, което Стиви Рей бе нарекла Далас, каза:

— Аз й казах за склада на едро — всички обърнахме глави от Афродита към него. Той сви рамене. — Ориентирам се добре в града.

— И магазините доставиха стоките тук, долу? — изуми се Ерик.

— Не точно — обясни Стиви Рей. — Доставиха ги за «Трибюн Лофтс», които са в съседния вход. После, с малко ъ… приятелско убеждаване, свалиха стоката долу и след като се върнаха на земята, забравиха всичко. Така че, ето ти нови мебели!

— Все още не разбирам. Как сте успели да убедите хората да слязат долу? — зачуди се Дарий.

Аз въздъхнах:

— Има нещо, което трябва да знаеш за червените вампири…

— И за червените новаци също, само че при тях не е толкова силно — прекъсна ме Стиви Рей.

— Да, и за червените новаци — поправих се аз. — Те могат да контролират с психиката си нещата, които правят хората.

— Звучи по-гадно, отколкото е всъщност — побърза да го успокои Стиви Рей. — Аз просто пощипвам леко паметта на доставчиците на човешка кръв. Не контролирам действията им. Ние не използваме способностите си, за да им причиняваме зло. Нали така? — потърси тя подкрепа от червените.

Чу се едно нестройно «да, така е», но Венера не каза нищо, а Крамиша погледна виновно в земята.

— Те могат да контролират умовете на хората, но не могат да търпят слънчевата светлина. Възстановителните им сили са невероятни. И за да се чувстват добре, трябва да имат връзка със земята — започна да изрежда Дарий. — Пропускам ли нещо?

— Да — обади се Афродита. — Хапят.