Преследвана

4

Трябваше да стисна зъби, за да не зяпна от изумление, както направиха близначките.

— Боже мой! Обвързани? Наистина ли? — извика Джак.

Афродита сви рамене.

— Явно е наистина.

Стори ми се, че демонстрира прекален непукизъм. Старателно избягваше да гледа към Стиви Рей, но явно това беше само мое мнение. Мисля, че успя да заблуди всички останали.

— Фрасни ми един шамар да дойда на себе си — каза Шоуни.

— Само ако и ти ме фраснеш — обърна се към нея Ерин и двете избухнаха в истеричен смях.

— Наистина е интересно — нададе глас Деймиън, за да надвика кикота на близначките.

— И аз мисля така — присъедини се към него Джак. — По някакъв шантав, извратен начин.

— Май че съдбата най-после си го върна на Афродита — изсумтя Венера и красивото й личице изведнъж доби змийско излъчване.

— Млъквай, Венера! Афродита току-що ми спаси живота. Отново. И не е честно да се държиш така гадно с нея — ядоса се Стиви Рей.

Афродита най-после погледна към нея и каза измъчено.

— Не го прави.

— Какво правя? — попита Стиви Рей.

— Да се застъпваш за мен. Достатъчно е, че може би сме Обвързани. Но искам да запомниш: Не. Се. Дръж. Като. Моя НДП! — произнесе бавно и отчетливо тя.

— Добре, но да знаеш, че ако се държиш като кучка, това няма да промени нещата.

— Виж, опитвам се да забравя, че може нещо подобно да се е случило — новата вълна на кикот от страна на близначките накара Афродита да кресне към тях. — Ей, двете патки, дето плачат за патки! Обещавам ви, че ще ви удуша, докато спите, ако не спрете да се хилите като побъркани.

Естествено, близначките избухнаха в нов пристъп на смях. Афродита им обърна гръб и погледна към мен.

— Та, както се опитвах да кажа, преди да ме прекъснат толкова грубо… най-малко десет пъти: това е Венера, трън в задника, а това е Зоуи, супер талантливата новачка. Сигурна съм, че си чувала много за нея. Това е Дарий, син на Еребус Воина, с когото няма да ти позволя да се лигавиш. И Джак. Той пък няма да се лигави с теб, дори и да му позволя, главно защото е френска петифура или иначе казано, лява резба. Половинката му се казва Деймиън, онзи, дето ме гледа, сякаш съм шибан научен експеримент. Вече знаеш, че двете хилещи се кокошки са близначките.

Усетих, че Венера ме гледа, и побързах да отместя очи от Афродита (Обвързана! Със Стиви Рей!) и да ги насоча към нея.

Русокосата червена новачка ме зяпаше напрегнато и това ме накара инстинктивно да заема отбранителна позиция. И преди да реша дали негативното ми отношение идва от факта (очевиден), че е кучка, защото се мотаеше из тунелите с Ерик, или просто защото таях лоши чувства към всички червени хлапета, тя заговори:

— Със Зоуи вече сме се срещали, но беше неофициално. Тогава тя се опитваше да ни убие.

Сложих ръка на хълбока си и срещнах студените й сини очи.

— Щом ще се връщаме назад, нека те светна. Не се опитвах да убивам никого, а исках да спася човека, който вие искахте да излапате. За разлика от вас аз не обичам да ям футболисти, а палачинки с течен шоколад.

— Това не прави момичето, което уби, по-малко мъртво — озъби ми се Венера, а червените хлапета зад нея се размърдаха неспокойно.

— Наистина ли си убила някого, Зо? — попита Джак.

Отворих уста да му отговоря, но Венера се оказа по-бърза. — Съвсем наистина. Момичето се казваше Елизабет Без Фамилия.

— Трябваше да го направя — казах простичко. Говорех подчертано на Джак, опитвайки се да игнорирам Венера и останалите червени, въпреки че нещо в лицата им ме накара да настръхна. — Иначе нямаше да ни оставят с Хийт да се измъкнем живи оттук.

После отново насочих вниманието си към Венера. Истинска ледена красавица. Наистина беше секси парче в тесни дизайнерски дънки и впита в циците й черна тениска с изрисуван диамантен череп отпред. Косата й беше дълга, гъста и в златно-рус оттенък. С една дума, беше достатъчно готина, за да движи с Афродита, което означаваше, че наистина е готина, защото Афродита беше супер готина. И също като Афродита от миналото, Венера очевидно беше омразна кучка. Вероятно си е била такава още преди да умре и да стане нежива. Присвих очи и изсъсках:

— Казах ви тогава да отстъпите и да ни оставите да се махнем оттук, но вие не ме послушахте. И аз направих това, което трябваше, за да защитя човека, за когото ми пукаше. И бъдете сигурни, че ако се наложи, ще го направя пак.

Преместих поглед от Венера към хлапетата зад нея и с мъка потиснах желанието си да използвам два от елементите, и да им изпратя малко вятър и огън за по-голяма убедителност. Венера продължи да ме гледа втренчено.

— Добре, явно ще трябва да се научим да се търпим някак си. Нали не сте забравили, че целият външен свят е срещу нас или най-малкото е пълен с гнусни, слузести чудовища? — чух да казва Стиви Рей. Гласът й прозвуча уморено, но тя, слава Богу, определено приличаше на себе си. Седна на леглото, оправи кокетно тениската си, подпря се на възглавниците, които Дарий бе натрупал за нея, и продължи. — Така че, както казва Тим Гън в «План за бягство», хайде да се постараем, за да проработи.

— Ох, обичам това шоу! — въздъхна Джак.

Чух две от червените хлапета да сумтят в знак на съгласие и реших, че Стиви Рей може и да има право. При вечните ни спорове за телевизията, тя не спираше да ми повтаря: «Едно риалити шоу може да направи света по-добро място за живеене и да донесе мир на цялото човечество».

— Да се постараем, за да проработи… — повторих аз и въпреки че вътрешната ми аларма продължаваше да нашепва, че щом става дума за червени хлапета, човек трябва да е нащрек, се усмихнах на Стиви Рей и тя ми отговори също с усмивка. Ясно. Тя наистина вярваше, че ако се постараем, ще успеем да се спогодим. И може би вътрешният ми инстинкт ме алармираше не защото тя и онези зад гърба й бяха олицетворение на злото, а просто защото Венера беше една развратна кучка.

— Добре. Но първо може ли да ми напълните отново чашата с кръв и вино? И кръвта да е повече — извика Стиви Рей и вдигна празната си чаша към близначките, които с готовност притичаха до леглото й, по-далече от шайката на червените. Междувременно забелязах, че Деймиън, Джак и залепената за него Дукеса също бяха успели да се придвижат по-близо до мен.

— Благодаря — каза Стиви Рей, когато Ерин взе чашата от ръцете й. — В чекмеджето има ножици, не е нужно да разкъсваш торбичката със зъби — измърмори тя и ме погледна многозначително.

Докато чакаше Ерин и Шоуни да забъркат кървавото вино, тя огледа малката групичка червени хлапета и заговори.

— Нали помните, че говорихме за това? Знаете добре, че трябва да се отнасяте мило със Зоуи и останалите новаци — тя хвърли бърз поглед към Дарий, усмихна се и добави: — Добре, де, с останалите новаци и вампири.

— Извинявайте, но трябва да мина — чух познат глас и веднага застанах нащрек.

Докато Ерик си пробиваше път през тълпата на входа, аз не свалях поглед от червените хлапета. Ако някой (Венера) се опиташе да го ухапе, друг някой (аз) щеше да срита кльощавия й задник на мига. Точка по въпроса. Дарий наруши настъпилата в стаята тишина.

— Ерик, какво казват по радиото за случващото се на горната земя?

Ерик поклати глава.

— Не можах да хвана нищо. Дори се качих горе, в сутерена, но не улових нищо, освен шум от статично електричество. Мобилният ми телефон също не работи. Но навън небето се дере от гръмотевици и светкавици. Не спира да вали и застудява сериозно, което означава, че скоро ще го обърне на сняг. Вятърът фучи като бесен. Но не бих могъл да кажа дали бурята е природно явление или е предизвикана от Калона и противните му птици.

— Афродита даде на Стиви Рей да пие от нейната кръв и я спаси — обади се ни в клин, ни в ръкав Шоуни и се изкиска. — Да, и сега двете са Обвързани — довърши Ерин и се присъедини към смеха на близначката си. — Това някаква шега ли е? — облещи очи Ерик, шокиран от новината.

— Не. Не е шега — отвърна спокойно Венера.

— Ха! Ами… това е… доста интересно — видях как едва сподави усмивката си, като погледна към Афродита. Но тя не му обърна внимание и продължи да надига бутилката, която сякаш беше залепнала за ръцете й. Ерик се изкашля, за да потисне смеха си, и се обърна към Венера. Кимна й безгрижно, като онзи нормален суперготин Ерик, какъвто беше преди. — Здравей отново, Венера.

— Ерик — усмихна се като разгонена котка тя и на мен ми се прииска да я размажа като бълха.

— Афродита тъкмо щеше да представи двете групи една на друга — каза Стиви Рей и побърза да добави, преди Афродита да възрази: — И не, не го казвам, защото сме Обвързани.

— Казах, че не искам да говорим повече за това — измърмори Афродита.

Стиви Рей продължи, сякаш не я бе чула:

— Мисля, че е добре да се отнасяме учтиво един с друг. Запознанствата винаги са учтиви. Вече познавате Венера — обърна се тя към нас, — затова ще започна с Елиът. Едно червенокосо хлапе пристъпи напред. Умирането и не умирането не бяха допринесли с нищо за подобряването на външния му вид. Все още си беше онова трътлесто раздърпано момче с бледо лице и къдрави топки от несресана морковено-червена коса, стърчащи тук-там от главата му.

— Аз съм Елиът — каза то.

Всички кимнаха мълчаливо.

— Следващият е Монтоя — разнесе се гласът на Стиви Рей.

Едно момче, испански тип, което със смъкнатите си панталони и пиърсинги навсякъде по лицето си приличаше на уличен бандит, кимна и тъмната дълга коса покри лицето му.

— Здрасти — каза той със съвсем лек акцент и изненадващо топла усмивка.

— А това е Шанън Комптън. Стиви Рей произнесе двете имена слято, така че името на момичето прозвуча като Шанънкомптън.

— Шанънкомптън? Хей, не беше ли ти момичето, дето чете думите на авторката Ева Енслър в «Монолози за вагината» на представлението миналата година? — вдигна ръка Деймиън.

Лицето на Шанън се проясни.

— Да, аз бях.

— Помня ясно, защото много обичам «Монолози за вагината». Толкова е завладяваща! — развълнува се Деймиън. — И после, веднага след постановката ти… ъ… — гласът му заглъхна и той се размърда неловко.

— Аз умрях — довърши услужливо Шанънкомптън.

— Да, точно — кимна Деймиън.

— Ох, колко неприятно! — каза Джак.

Афродита въздъхна:

— Но вече не е мъртва, малоумнико.

— А това е Софи — побърза да се намеси Стиви Рей и погледна намръщено Афродита, която вече плетеше език.

Една висока брюнетка пристъпи крачка напред и ни се усмихна приятелски.

— Здрасти — каза ведро тя.

Всички помахахме с ръка и я поздравихме. Сега, когато червените хлапета се сдобиха с индивидуалност, изведнъж се почувствах много по-добре. Особено когато се уверих, че индивидуалността им не се опитва да ни изяде. Поне за момента.

— Следващият е Далас — Стиви Рей посочи към хлапето зад Венера.

Като чу името си, то подаде глава иззад русата кучка и измънка нещо, което единодушно приехме за «Здрасти». Щеше да е абсолютно незабележимо като личност, ако не беше интелигентният блясък в очите и флиртаджийската усмивка, която хвърли към Стиви Рей. Хм, помислих си веднага, дали не става нещо между тях?

— Далас е роден в Хюстън, което според нас е странно и дори объркващо — добави Стиви Рей.

Момчето сви рамене.

— Какво да ви кажа, гадна история. Татко ми каза, че с мама са ме правили в Далас, но не поисках да чуя подробностите.

— Бррр, родителски секс — изкриви устни Шоуни.

— Пълна отврат! — съгласи се Ерин.

Забелязах, че коментарът на близначките предизвика лека вълна на смях у червените хлапета и висящото във въздуха между двете групи напрежение леко спадна.

— До него е Антъни. Всички го наричат Ант*.

[* Ant (англ.) — мравка — Б. пр.]

Ант помаха непохватно с ръка за поздрав. Беше повече от очевидно защо всички го наричаха Ант. Беше от онези дребни хлапета, сигурно се сещате, дето изглеждат на десет, а всъщност са на четиринайсет и се предполага, че трябва вече да са минали пубертета. После, за да ни шокира с възможно най-големия контраст, Стиви Рей насочи пръст към следващото хлапе.

— Това е Джони Бий.

Джони Бий беше висок и як. С атлетичното си тяло и самоувереното си поведение ми напомни за Хийт.

— Здравейте — каза високо той и ни заслепи с бялата си усмивка. После инспектира с поглед близначките, които вдигнаха едновременно вежди и на свой ред го инспектираха.

— Следващата е Жерарти — най-добрата художничка, която познавам. Заловила се е да декорира част от тунелите и ви казвам, че като свърши, ще изглеждат фантастично — каза Стиви Рей и се усмихна на друга блондинка, но тя, за разлика от Венера, не беше висока и не приличаше на Барби. Беше симпатична, но косата й не беше платиненоруса, а грозна като мокра вълна. Прическата й напомняше за седемдесетте. Тя кимна притеснено. Личеше си, че се срамува.

— И последната, но не по значение, е Крамиша.

Едно чернокожо момиче се отдели от групата. Явно съм била прекалено залисана с Венера, Афродита и Стиви Рей, щом не я бях забелязала досега. Деколтето на прилепналата по тялото й яркожълта тениска беше изрязано толкова ниско, че се виждаше краят на черния дантелен сутиен. Впитите й дънки с висока талия бяха пристегнати с широк кожен колан. Ниските жълти обувки допълваха ефекта. Късата й прическа имаше геометрична форма — отзад беше вдигната високо, а отстрани краищата бяха заострени. Половината й коса беше боядисана в яркооранжево, другата беше черна.

— Искам да се разберем отсега. Не споделям леглото си с никого — заяви наперено Крамиша. Изглеждаше едновременно отегчена и леко ядосана.

— Крамиша, казвала съм ти милион пъти, не прави проблем без причина — смъмри я Стиви Рей.

— Просто искам всеки да е наясно — отвърна Крамиша.

— Добре, наясно сме — кимна Стиви Рей и каза. — Окей, аз свърших с моята група — и погледна въпросително към мен.

— Това са всичките червени, така ли? — попита Дарий, преди да започна представянето на моите хора.

Стиви Рей задъвка вътрешността на блузата си и избегна старателно погледа на воина.

— Да, това са всичките червени от моята група.

Ох, ох, я виж, как пусна в ход своя не-казвам-цялата-истина поглед. Разбрах го веднага, но тя ме погледна умолително и аз реших да си затрая за момента и да я разпитам за това по-късно, когато вниманието на другите не е фокусирано върху нас. Но отлагането на разпита на Стиви Рей не прогони тревожното чувство, предизвикано от поведението й. В главата ми зазвъняха безброй камбанки, а предупреждението в тях беше чисто и ясно. Нещо ставаше с червените хлапета, това беше сигурно, и камбанките ми подсказваха, че ставащото не е добро.

Започнах представянето:

— Ами, аз съм Зоуи Редбърд — опитвах се да звуча любезно и нормално, но ситуацията не беше нито нормална, нито предразполагаше към любезничене.

— Вече ви разказах за Зоуи — намеси се Стиви Рей. — Тя е свързана с всичките пет елемента. Благодарение на нейната сила аз успях да премина през Промяната и всички си върнахме човечността.

Докато говореше, забелязах, че Стиви Рей гледа право във Венера.

— Заслугата за това не беше само моя. Приятелите ми също помогнаха. Предполагам, че всички познавате Афродита — казах и кимнах към Афродита, която продължаваше да пие от бутилката. — Сега тя е човек, но… нека да кажем, че не е съвсем нормален човек.

Реших да избегна напълно въпроса за Обвързването й със Стиви Рей. Афродита изсумтя, но не направи коментар.

— Това са Ерин и Шоуни, близначките. Ерин има връзка с водата, а Шоуни — с огъня.

Близначките кимнаха и казаха хорово «здрасти».

— Деймиън и Джак са двойка — продължих аз.

— Деймиън има връзка с въздуха. Джак отговаря за аудио и видеотехниката.

— Здравейте — махна с ръка Деймиън.

— Здрасти — каза и Джак и вдигна книжния плик, който все още беше в ръката му. — Направих сандвичи. Има ли гладни?

— Може ли някой да ми обясни защо това куче е тук? — попита Венера, игнорирайки любезната покана на Джак.

— Защото е мое куче — отвърна Джак, наведе се и погали плюшените уши на Дукесата. — Тя е с мен.

— Дукесата е с Джак — повторих твърдо и изгледах накриво русата кучка. С удоволствие бих я удушила, преди да продължа с представянето. — А това е Ерик Найт.

— Помня те от класа по актьорско майсторство — каза Шанънкомптън и бузите й порозовяха. — Ти си много известен.

— Здрасти, Шанън — усмихна й се Ерик. — Радвам се, че те виждам отново.

— Аз също те помня — обади се Венера. — Ти беше с Афродита.

— Но вече не е — обади се Афродита и погледна влюбено към Дарий.

— Естествено. Ти вече не си новачка — каза ехидно Венера и се обърна към Ерик. Разговорът явно я бе заинтригувал. — Кога се Промени?

— Преди няколко дни — отвърна той. — Бях готов да замина за Европа, в академията по изкуствата, когато Шекина ме помоли да заема временно мястото на професор Нолан в «Дома на нощта».

— Уау! Ето защо Висшата жрица ми изглеждаше позната. Била е Шекина — поклати глава Шанънкомптън. — Видях я точно преди да се хвърли срещу онзи крилат приятел и… — тя спря изведнъж и облиза притеснено устни.

— И Неферет я уби — изтърсих, без да му мисля. — Така ли е наистина? Сигурна ли си? — попита Дарий.

— Тя е мъртва и аз видях с очите си, че Неферет я уби. Мисля, че го направи със силата на психиката си.

— Кралица Тси Сгили — измърмори Деймиън. — Значи е истина.

— Бихте ли ми обяснили по-подробно? — попита учтиво Дарий.

— А това е нашият приятел Дарий син на Еребус — представих го аз.

— Той е прав — подкрепи го Стиви Рей. — Искаме някой да ни обясни какво точно се случи тази нощ.

— И не само тази нощ — каза Дарий. Погледът му се спря на групата от странни червени хлапета до входа. — Имам нужда от повече информация, за да ви защитя. Трябва да знам всичко, което се случва.

— Съгласни сме — кимнах аз. Нямах думи, за да изразя радостта си, че имахме в групата си опитен син на Еребус.

— Може да разговаряме, докато ядем — предложи Джак. Погледнах към него и той обясни с широка усмивка. — Съвместното ядене помага за сближаването. Когато си сит, нещата винаги изглеждат по-добре.

— Освен ако храната не си ти — чух Афродита.

— Джак е прав — каза разсъдливо Стиви Рей. — Защо не си вземете по някое яйце, пликчета с чипс и нещо друго, каквото намерите в кухнята?

— А може ли «каквото намерите» да е с повече кръв? — попита Венера.

— Може — кимна Стиви Рей. Явно не искаше да поставя точно сега на дневен ред въпроса с кръвта.

— Добре. Ще отида да взема — каза Венера.

— Хей, като ще ходите за кръв, не може ли да ми донесете още една бутилка вино? — провикна се пиянски Афродита.

— Не съм благотворително дружество — отвърна Венера. — Ще трябва да ми се отплатиш за услугата.

— Бъди спокойна — каза Афродита. — Винаги си плащам дълговете. Запомни го.

— Да, преди беше така, но изглежда, нещата при теб са се променили — сви устни Венера.

— Хайде, стига, бе! Чак сега ли забеляза, че съм се превърнала в човек?

— Не говорех за това. Та значи, искаш да ти донеса нова бутилка — повтори тя и излезе от стаята.

— Вие не бяхте ли съквартирантки? — попита Стиви Рей и погледна любопитно Афродита.

Афродита не й обърна внимание.

— Да, бяха — отвърна вместо нея Ерик и това ми напомни, че предвид близките си отношения с Афродита в миналото, той вероятно познава добре съквартирантката. Може би прекалено добре.

— Да, но нещата се променят, ясно? — най-после отговори Афродита.

— Хората също — казах аз и изгледах красноречиво Ерик.

Афродита улови погледа ми. Устните й се накъдриха в хитра усмивка.

— Дяволски си права — кимна тя.