Преследвана

14

— Но тя не може да се върне. Калона е там — поклати глава Ерин.

— Да не споменаваме за гарваните-демони — добави Шоуни.

— Нали един от тях й причини това? — намеси се и Ерик. — Така ли беше, Хийт?

— Да. Чудовището беше отвратително — кимна Хийт.

Видях, че надига една кутия с бира, която Ерик му подаде, докато го гледаше как се тъпче с «Доритос». Зарадвах се за него. Изглеждаше много по-добре, почти приличаше на себе си, което доказва, че «Доритос «и бирата наистина са здравословни храни.

— Може да я нападнат отново, затова си мисля, че ако я върнем там, няма да е безопасно за нея. Така ще им дадем възможност да я довършат — каза Ерик.

— Може и да не стане така — замислих се аз. — Гарванът не ме нападна, не и с умисъл. Искаше да атакува Хийт и аз му се изпречих на пътя. Всъщност се ужаси, когато видя, че ме е наранил.

— Защото каза, че баща му те е търсел — кимна Хийт. — Сега си спомням ясно. Той направо полудя от страх, че те е наранил. Зоуи, много съжалявам! Едва не умря заради мен.

— Казах ли ти аз? — извика в лицето му Афродита. — Всичко е станало по твоя вина. Не трябваше да си там!

— Споко, Афродита — извиках. Исках да вдигна ръка, за да я накарам да замълчи, но Дарий ме спря с едно «не мърдай». И беше прав, защото наистина болеше много, когато се движех. Затова реших да зарежа жестовете и да се справя само с думи, което щеше да бъде трудна работа. — Продължаваш да нападаш Хийт. Какво толкова ти е направил?

Тя ме погледна и мога да се закълна, че се смути… Афродита се смути!

— Какво става, Афродита? — изгледах я строго. Вместо нея чух Стиви Рей да въздъхва и да казва:

— Става й. Нали е момичето с виденията, дето знае всичко? Само че този път се оказа на тъмно.

— Я не ровичкай в мозъка ми! — ядоса се Афродита.

— Ами тогава отговори на въпроса на Зоуи. В момента е прекалено зле, за да го изкара сама от главата ти — сви рамене Стиви Рей.

Афродита й обърна гръб и замънка:

— Просто очаквах да знам, ако ще умираш. Това е всичко.

— Ха! — възкликнах от името на всички, които я гледаха с ням въпрос.

Тя въздъхна.

— Знаеш много добре, че имах две видения за твоята смърт, така че е съвсем естествено да знам, ако ти е дошъл краят. Най-малкото, трябваше да има някакъв знак. Но Никс не ми изпрати друго видение и предположих, че футболистчето е объркало нещата. Богинята не е очаквала той да се появи тук — тя изгледа злобно Хийт и поклати глава. — Какво си ти, за Бога? Изпълняваш някакви специални задачи или какво? Забрави ли, че миналия път, когато беше тук, за малко не те убиха?

— Да, но Зоуи ме спаси, затова реших, че ако нещата отново тръгнат на зле, тя пак ще се превърне в супер герой и всичко ще е наред — отвърна нещастно Хийт. Сладкото глуповато изражение беше изчезнало от лицето му и сега ми заприлича на хлапе, на което току-що са откраднали рождения ден. — Но не мислех, че ще стана причина гадните същества почти да убият Зоуи.

— А казват, че футболистите не мислели. И как стигна до това брилянтно умозаключение? — извъртя саркастично устни Афродита.

— Хайде, стига вече — намесих се аз. — Хийт, не си виновен ти, че за малко не умрях, а онзи гарван. Мислиш ли, че бих се забъркала в това по своя воля? Да не съм луда?

— Но аз… — започна той.

Аз го прекъснах:

— Хийт, дори и да не беше дошъл, все някога щях да подам глава навън. Гадното птицеподобно каза, че ме издирват, което означава, че рано или късно щяха да ме намерят и щеше да се наложи да се бия с тях. Точка по въпроса. И, Афродита, не е задължително да знаеш всичко само защото имаш видения. Понякога нещата се случват непредвидено. Набий си го в главата и стига с тази твоя злоба. Освен това тук не става дума само за гарваните-демони. Преди да ме нападне, той изглеждаше като Неферет.

— Какво? — ахна Деймиън. — Как може да е изглеждал като Неферет?

— Нямам представа, но се кълна, че когато погледнах нагоре, тя беше там. Усмивката й беше зловеща, направо ме побиха тръпки. Примигнах и когато погледнах отново, беше изчезнала, а на нейно място стоеше онзи гарван. Само това знам.

Знаех, че има още нещо, което трябва да си спомня от случилото се, но мозъкът ми се замъгли от болката и аз се отпуснах върху възглавницата, изтощена до смърт.

— Трябва да я върнем в «Дома на нощта» настоя Дарий.

— И да я хвърлим в лапите на Неферет? Не ми звучи много разумно — начумери се Хийт.

— Въпреки това тя трябва да е там — каза Дарий.

— Няма ли друг начин? — погледнах го аз.

— Не, ако искаш да живееш.

— Тогава трябва да я върнем в училището — заключи Деймиън.

— Страхотно, няма що! Да им я поднесем на тепсия, защото чудовищата и Неферет я искат точно там — извика Афродита.

Вгледах се в нея и разбрах, че зад злобната маска, която носеше като броня, се криеше искрена тревога за мен. Беше изплашена и не можех да я виня за това. Аз също се страхувах — за себе си и за приятелите си. По дяволите, страхувах се за целия скапан свят.

— Те ме искат там, но ме искат жива — казах тържествено. — Това означава, че преди да ми направят нещо друго, първо ще ме излекуват.

— Нали не си забравила, че лечителят в «Дома на нощта» се нарича Неферет — попита Деймиън.

— Разбира се, че не съм — подразних се аз. — Просто се надявам, че Калона ще запази живота ми.

— Ами ако ти направят нещо ужасно, след като те излекуват — прошепна Афродита.

— Тогава ще се наложи да дойдете и да ме спасите — отвърнах.

— Ъ-ъ… Зоуи — заекна Деймиън. — Говориш така, сякаш се каниш да се върнеш там сама. Тая няма да стане.

— Да, няма начин — добави Ерин.

— Няма да те оставим — долетя като ехо гласът на Шоуни.

— Ние сме с теб. — Това беше Джак.

— Точно така. Няма да се делим — каза Стиви Рей. — Спомни си, че единственото общо между виденията на Афродита беше, че и двата пъти си сама. Не бива да те оставяме сама.

— Не можем всички да се върнем там — разкъса единството Ерик.

— Виж, Ерик — подсмихна се Афродита, — всички разбираме, че си умираш от ревност, като гледаш гаджето ти да пие кръв от друг. Сигурно не ти е лесно, но трябва да се научиш да търпиш, когато нещата са сериозни.

Ерик се направи, че не я чува. Погледна ме и аз забелязах, че отново, за пореден път, е бръкнал в торбата с номерата си и е извадил маската на непознат. Взрях се внимателно в него, но не открих и грам от момчето, което само преди час ме бе пожелало толкова силно, че страстта му ме бе изплашила. Но също така нямаше и следа от онзи ревнив неандерталец, който искаше да насини задника на Хийт и да ме командва като куче. Беше прикрил и двете версии на себе си толкова успешно, че започнах да се питам кой, по дяволите, е истинският Ерик.

— Стиви Рей не може да се върне с теб. Ако отиде, кой ще остане да наглежда червените хлапета? Афродита също не може да дойде. Тя е човек и, колкото и да ми се ще някой да я изяде, предполагам, че ти и Никс предпочитате да я запазите цяла.

— Преди този фукльо да изтърси още нещо, искам да ти заявя, че идвам с теб, каквото и да става — каза Хийт.

Ерик дори не мигна:

— Иди и тъпият ти задник ще бъде излапан дори по-бързо от този на Афродита. А като добавка, вероятно и Зоуи ще бъде убита, този път, наистина. За нея няма спор, тя трябва да се върне, защото иначе ще умре, но мисля, че единствено Дарий трябва да отиде с нея. Всеки друг поема огромен риск. Ще бъде затворен в «Дома на нощта» и вероятно убит.

Залата гръмна от възмущение при лишеното от нормални емоции изказване на Ерик.

— Приятели… приятели — опитах се да ги надвикам, но не ми бяха останали сили.

— Тишина! — заповяда Дарий и всички най-после замлъкнаха.

— Благодаря — усмихнах му се аз, после се обърнах към другите. — Мисля, че Ерик е прав. Всеки, завърнал се с мен, ще бъде в опасност, а аз не искам да ви губя.

— Няма ли да сте по-силни, ако сте заедно? — попита Хийт.

— Да, по-силни ще сме — отговори Деймиън.

— Така си и мислех — кимна на себе си Хийт. — Защо тогава онези, които са в специални отношения с природните стихии, не отидат със Зоуи?

— Ние го наричаме връзка — обясни Деймиън. — Но иначе съм напълно съгласен с теб. Трябва да запазим кръга цял.

— Няма начин — възрази Дарий. — Стиви Рей трябва да остане с червените хлапета. Ако я затворят в училището или пък я убият, сигурни ли сме, че присъствието на Ерик като единствен, преминал през Промяната вампир, ще е достатъчно, за да ги държи в добро здраве и под контрол? В случай че никой, освен мен и Зоуи не е забелязал, държа да ви обърна внимание, че Крамиша не беше в състояние да се контролира около Хийт. Ако Стиви Рей не е тук, ефектът може да е катастрофален. Както виждате, кръгът не може да остане цял.

— Чакай, може и да може — замисли се Афродита.

— Какво искаш да кажеш? — попитах аз.

— Ами, аз вече не мога да представлявам земята. Стиви Рей се промени и връзката между нея и природната стихия се възстанови. Всички видяхте, че когато се опитах да я заместя отново, елементът се ядоса и едва не ме уби.

Кимнах и си спомних колко се разстрои Афродита, когато реши, че Никс се е отказала от нея, макар че всъщност не беше. Но оттогава тя вече не можеше да призовава земята.

— Но Зоуи може да призове земята, както може да призове всеки от петте елемента — продължи Афродита. — Нали така?

Кимнах отново.

— И аз току-що призовах духа без никакъв проблем. Защо тогава да не опитаме да променим позициите си? Зоуи да представлява земята, а аз да призова духа? Направихме го само преди няколко минути и се получи. И докато Зоуи е с нас, за да насочи духа към мен, няма причина да не се получи отново.

— Така ще можете да затворите кръга без мен — каза Стиви Рей. — Зо, много ми се иска да дойда с вас, но Дарий е прав. Не мога да поема този риск, трябва да държа под око моите хлапета.

— Има още една причина, поради която не можете да се върнете със Зоуи, и мисля, че всички забравяте за нея — заговори Дарий. — Неферет, а сигурно и Калона, могат да четат мислите ви. Което означава, че ще научат всичко за червените хлапета и за нашия спасителен рай тук, под земята.

— Чакайте, дойде ми нещо наум — извика Хийт. — Не разбирам много от вашите вампирски работи, така че може и да греша, но не може ли всеки от вас да поиска помощ от своя елемент да… как да го кажа… да издигне някакъв предпазен щит около мислите ви?

Изгледах изненадано Хийт, после се усмихнах.

— Има логика в това. Ти какво мислиш, Деймиън?

Деймиън видимо се оживи. — Мисля, че сме кръгли идиоти. Как не се сетихме сами? Браво на теб, Хийт! — усмихна му се той.

Хийт сви рамене и се огледа доволно.

— Няма проблем, понякога нещата трябва да се погледнат отстрани, за да се видят по-ясно.

— Наистина ли мислите, че ще се получи? — усъмни се Дарий.

— Трябва да се получи — увери го Деймиън. — Поне при онези от нас, които наистина имат връзка с елемента. Аз и близначките и преди сме търсили защита от стихиите. Няма причина да се затруднят, ако ги помолим да сложат някаква бариера в съзнанието ни — той се поколеба за момент и погледна към Афродита. — Но не знам как ще стане с теб. Ти не си свързана истински с елемента Дух. Не искам да съм гадняр, но не мисля, че си способна да общуваш с него самостоятелно само защото веднъж си заела мястото на Зоуи в кръга и си го призовала.

— Само че на мен не ми трябва да се свързвам с духа, за да защитя мислите си — вирна нос Афродита. — Още от деня, когато бях Белязана, Неферет не може да чете мислите ми, както не може да чете и тези на Зоуи. И държа да ви кажа, че започва адски да ми писва да ме подритвате непрекъснато само защото отново съм човек.

— Добре, извинявай! Сбърках. Явно си права в онази част с четенето на мисли — каза Деймиън. — Но все пак предлагам, преди да хукнем обратно към «Дома на нощта», да се уверим, че Духът ще работи за Афродита.

— Така си е — обади се Джак. — Виж, Афродита, тук изобщо не става дума дали си човек, или не. Просто искаме да се убедим, че Духът те слуша.

Изведнъж ми хрумна нещо.

— Знаете ли, няма никакво значение дали Афродита може да общува с Духа извън кръга, защото аз мога. Дух — произнесох тихо, — ела при мен — беше лесно, като да си поемеш въздух. Призовах елемента и усетих неповторимото му присъствие. — Сега отиди при Афродита. Защитавай я и й служи вярно. — вдигнах треперещия си пръст към Афродита и почувствах, че Духът ме напуска. Миг по-късно големите сини очи на Афродита се разшириха и тя се усмихна.

— Получи се! — възкликна зарадвана.

— Колко време можеш да поддържаш това? — попита ме Ерик.

Ядосана от пълната липса на емоции в гласа му, го срязах набързо.

— Колкото трябва.

— Значи запазваме кръга? — попита Деймиън.

— Да, връщаме се в училището със Зо.

— И петимата — добави Шоуни.

— Имам чувството, че съм шибан мускетар — измърмори Афродита, но видях, че лицето й сияе в усмивка, докато намотаваше бинта около гърдите ми.

— Да обобщим тогава — каза делово Дарий. — Вие петимата и аз се връщаме със Зоуи. Стиви Рей, Джак, Ерик и Хийт остават тук.

— По дяволите, не! Той не бива да остава тук! — почти извика Ерик, най-после развълнуван.

— Нямаш никакво шибано право да ми нареждаш какво да правя. Но аз наистина няма да остана тук. Отивам със Зоуи.

— Не може, Хийт, не разбра ли най-после — казах аз.

— Афродита също е човек, но може да дойде, значи мога и аз — заинати се той.

— Хей, слушай, празноглаво футболистче: първо, може да съм човек, но съм специална и затова отивам. Второ, ти не бива да идваш, защото може да те използват, за да се докопат до Зоуи. Вие отново сте Обвързани. Ако те наранят, все едно нараняват Зоуи. Така че покажи малко здрав разум и замъкни дебелия си задник у дома.

— О… не бях помислил за това — обърка се Хийт.

— Трябва да си тръгнеш, Хийт. Ще поговорим по-късно, когато нещата се оправят.

— Не трябва ли да остана тук, за да съм по-близо до теб? Така ще можеш да ме намериш по-лесно, ако имаш нужда от мен.

Въпреки мъртвешкото изражение на вторачилия се в мен Ерик и въпреки личното ми убеждение, че за Хийт е по-добре повече да не се виждаме, цялото ми същество искаше да каже «да». Този път връзката ни беше невероятно силна, много по-силна от първия път. Исках го близо до себе си и въпреки всичко, бях готова да го задържа тук. Но си спомних как го гледаше Крамиша и как й течаха лигите. Знаех, че кръвта му няма да хареса нито на хлапетата, нито на вампирите, защото бяхме Обвързани, но не бях сигурна, че въпреки това няма да опитат. Мисълта, че някой друг може да пие от Хийт, ме побъркваше.

— Не, Хийт — казах твърдо аз. — Трябва да си отидеш вкъщи. Тук си в опасност.

— Не ме интересува дали съм в опасност, или не. Искам да бъда с теб, и това е — тръсна глава Хийт.

— Да, но мен ме интересува. Върви си, Хийт, ще ти се обадя при първа възможност.

— Добре, но да знаеш, че ще се върна в мига, когато ме повикаш.

— Искаш ли да го изпратя до горе? — попита Стиви Рей, без да обръща внимание на драмата на Хийт. — Той не познава добре тунелите и може да се обърка.

«Освен това ще спра всяко от червените хлапета, което реши да забие зъбите си в него.» Тази мисъл остана неизказана, но беше там, във въздуха между нас.

— Добре, благодаря, Стиви Рей — кимнах леко.

— Ерик, не позволявай на Зоуи да заспи — разпореди се Дарий. — Афродита, свършвай вече с тази превръзка. Не го ли намота този бинт? Зоуи, аз също ще придружа Хийт до камиона му.

— Дарий, гарванът беше на дървото до камиона — предупредих го аз. — Сякаш беше кацнал на покрива на депото — казах аз.

— Ще се оглеждам, Жрице — отвърна воинът. — Хайде, момче, време е да се прибираш вкъщи.

— Връщаме се след минутка, Зо — каза Стиви Рей.

Но вместо да последва Дарий и Стиви Рей, които излязоха от стаята, Хийт се върна при мен, хвана лицето ми в шепите си и каза тихо:

— Пази се, Зо!

— Ще се опитам. Ти също — отвърнах. — И, Хийт! Благодаря ти, че ми спаси живота!

— За теб винаги, Зи. Винаги.

После, сякаш бяхме сами в стаята, а не сред цяла група приятели (и едно гадже), вперили поглед в нас като в екран на телевизор, той се наведе и ме целуна. Усетих вкуса на «Доритос», бира и Хийт, а между всичкото това разпознах далечната миризма на неговата кръв, смесена по уникален начин с моята. Може би затова ми се стори, че никъде по света няма по-сладък аромат.

— Обичам те — прошепна той и ме целуна още веднъж. На излизане махна с ръка към приятелите ми. — Ще се видим отново, хлапета.

Когато Деймиън и Джак му казаха приятелски «довиждане», а близначките му изпратиха въздушни целувки, се изненадах, но само наполовина. Казвам «само наполовина», защото Хийт си е готин. Много готин. И всички го харесват.

Преди да се скрие зад одеялото, той погледна към Ерик, застанал до мен като страж.

— Ей, фукльо, ще те държа лично отговорен, ако й се случи нещо — на устните му цъфна познатата обезоръжаващо несиметрична усмивка и той продължи: — И сега да не започнеш да ми се правиш на шеф и да й заповядваш какво да прави, докато ме няма? Не ми отваряй работа, чуваш ли?

И, подсмихвайки се, излезе от стаята. Афродита се разсмя и се опита да го прикрие, като се закашля.

— Това бивше гадже наистина има кураж — обади се Шоуни.

— Има, наистина. Има и готино дупе — добави Ерин.

— Ей, я се съобразявайте малко — скастри ги Джак.