Преследвана

27

Мислех, че часът по актьорско майсторство ще мине леко. Един от стадото вероятно щеше да поеме часовете на временно назначения след убийството на професор Нолан Ерик. Седнах на чина зад Бека със странно чувство, че ще видя разстроения Ерик да ме изкарва пред класа, да ме атакува с опити да ме прелъсти и да ме унижава пред всички.

— Боже мой! Не ме поиска. Въпреки че го желаех толкова много!

Сърдитата забележка на Бека ме откъсна от мислите за Ерик. Развълнувана и задъхана, тя говореше с едно момиче от другата редица. Казваше се Каси и беше от пети подготвителен клас. Помнех я от Националния конкурс за монолози на Шекспир, спечелен от Ерик. Тя се класира на двайсет и пето място. Всички деца от класа по актьорско майсторство се движеха заедно, но днес тя не беше шекспирова героиня, а малко неприятно кискащо се същество.

— С мен също не е бил. Но ти казвам, че откакто ме ухапа, си умирам да посмуча малко кръв от него — каза Каси и избухна в неестествен нервен кикот. Отново.

— За кого говорите? — попитах, въпреки че вече знаех.

— За Старк, разбира се. Той е най-готиното момче в «Дома на нощта». Ако не броим Калона — отвърна Бека.

— И двамата са АВГ — добави Каси.

— Какво е АВГ?

— Абсолютно и влудяващо готини.

Разбрах, че е по-добре да си мълча. Тия двете със сигурност бяха с промит мозък, затова нямаше смисъл да си чеша езика, но не можех да остана безразлична и, да, признавам си, че голяма част от яда ми се дължеше на обхваналата ме ревност.

— Бека, извинявай — срязах я остро аз, — но с Дарий не ти ли спасихме съвсем наскоро задника от този абсолютно и влудяващо готин тип? Тогава ти цивреше като бебе и цялата беше в сълзи и сополи.

Шокирана от неочакваното ми избухване, Бека отвори, после затвори и пак отвори уста. Като риба на сухо.

— Ти ревнуваш — намеси се Каси. За разлика от Бека, тя не изглеждаше шокирана, а като злобна кучка. — Ерик го няма. Лорън Блейк е мъртъв и ти си умираш от яд, че не можеш да водиш на каишка двамата най-готини в училището.

Бузите ми пламнаха. Изплаших се, че Неферет е разказала на всички за мен и Лорън. Не знаех какво да отговоря, но не се наложи, защото Бека не ми даде шанс.

— Да. Като си голяма работа и имаш власт над елементите, не значи, че трябва да имаш всяко момче в училището — изръси тя и ме погледна с омраза, каквато забелязах в очите й и вчера, докато Деймиън и близначките се опитваха да й налеят малко мозък в празната глава. — И на нас от време навреме ни каца птичето на рамото.

Потиснах желанието си да се разкрещя в лицето й и заложих на разума.

— Мисля, че си се объркала, Бека. Снощи, когато с Дарий спряхме Старк, той искаше да посмуче насила кръв от теб и беше готов да те изнасили — беше ми неприятно, докато й го казвах. И още по-неприятно, заради Старк.

— Аз не го виждам по този начин — възрази Бека. — Това, което правеше той, ми харесваше и съм сигурна, че щях да харесам и останалото, което обикновено се случва, когато Старк смуче кръв от някое момиче. Ти прекъсна удоволствието ми, без някой да те е молил за това.

— Ти си го спомняш по този начин, защото Старк бръкна в психиката ти.

Бека и Каси се засмяха и накараха главите на останалите да се обърнат към нас.

— Сега ще кажеш, че и Калона бърка в мозъците ни и затова го намираме за дяволски готин — каза Каси.

— Наистина ли не забелязвате колко много се промениха нещата, откакто Калона излезе от земята?

— Да, и какво от това? Той е консорт на въплъщението на Никс тук на земята. Нормално е присъствието му да промени нещата — отвърна Каси.

— И е естествено да излезе от земята. Земята е един от елементите на Никс, сякаш не знаеш това — завъртя Бека очи към Каси.

Понечих да обясня, че той избяга от земята, а не беше роден от нея, когато вратата на класната стая се отвори и на прага се появи самият Калона.

Всички момичета в стаята, с изключение на мен ахнаха възхитено. Ако трябва да бъда честна, аз също щях да ахна, ако не бях стиснала зъби. Той беше направо зашеметяващ. Днес беше с широки панталони и извадена навън риза с къси ръкави, разкопчана и отворена така, че при всяко движение да се вижда бронзовият загар на гърдите му. Някой си беше направил труда да разцепи ризата отзад, защото величествените му черни криле се подаваха от цепките, прибрани плътно до широкия му гръб. Дългата тъмна коса падаше свободно по раменете му и въпреки модерните дрехи той отново ми заприлича на древен бог.

Отворих уста да попитам Бека и Каси на колко години им изглежда, защото на мен отново ми се видя на осемнайсет или деветнайсет, в разцвета на младостта и силите си, и в никакъв случай толкова древен и загадъчен, че да не мога да се докосна до него.

Не! Вслушай се в себе си! Ще прозвучи тъпоумно, като казано от Бека, Каси и останалите. Мисли, Зоуи! Той е твой враг. Не го забравяй.

Успях да преодолея шока от физическата му красота и хипнотичното въздействие и разбрах, че докато се разправях вътрешно със себе си, той беше заговорил:

— Затова реших да помогна лично на този клас, след като ви се струва толкова трудно да следвате указанията на инструкторите си.

Класът се засмя топло и сърдечно. Аз вдигнах ръка. Кехлибарените му очи се разшириха от изненада, но той каза с усмивка.

— Какво удоволствие е за мен, че първият въпрос идва от най-специалната ни ученичка. Да, Зоуи, с какво мога да ти бъда полезен?

— Това, че вие поемате класа по актьорско майсторство, означава ли, че Ерик Найт няма да бъде тук известно време? — нямах намерение да го питам нищо, но водена от вътрешния си инстинкт, вдигнах ръка и реших да предизвикам гнева на избухливия безсмъртен.

Но въпросът ми, поне видимо, не го обезпокои.

— Предполагам, че Ерик Найт ще се върне в «Дома на нощта» по-скоро, отколкото си мислят някои. Но за съжаление няма да е в състояние да преподава, нито да изпълнява другите си задължения… поне за известно време.

Усмивката му стана още по-широка и топла и аз усетих завистливите погледи на Бека, Каси и останалите момичета. И осъзнах с ужас, че не бяха чули и дума от това, което каза Калона. Не разбраха, че току-що бе заплашил Ерик и бе обявил, че тялото му скоро ще бъде донесено в чувал. Единственото, на което бяха обърнали внимание, бе прекрасната мелодия на гласа му. И единственото, което разбраха, беше, че той дари мен с вниманието си.

— А сега, скъпа Зоуи, или както обичам да те наричам, Ая, те удостоявам с честта да избереш кое произведение да изучим първо. Избирай внимателно. Целият клас очаква решението ти. И знай, че аз ще играя главната роля, каквото и да избереш — той се приближи към мен. Бях седнала на втория чин, точно зад Бека, и забелязах как тя потръпна цялата от близостта му. — А за теб ще запазя роля, която отговаря на личната ти драма.

Погледнах го и сърцето ми задумка толкова силно в гърдите, че нямаше начин той да не го чува. Припомних си онези сънища, припомних си прегръдките му и онези, прилични на змийчета, ледени струйки отново излязоха от тялото му… започнаха да се увиват бавно около мен… и да ме карат да копнея за докосването на мастиленочерните му криле…

Той ще направи нещо на Ерик! Залепнах за тази мисъл и усетих, че студените нишки отпускат хватката си. Както и да се развиеха нещата между нас, не можех да остана безразлична към съдбата на Ерик.

— Знам коя е най-подходящата пиеса за нас — казах, горда, че гласът ми е ясен и силен.

Той се усмихна доволно.

— Заинтригува ме. Какъв е изборът ти?

— «Медея» — отвърнах без колебание. — Древногръцката трагедия разказва за времето, когато боговете все още ходели по земята. Показва ни какво става с човек, събрал в себе си огромна доза високомерие.

— Ах, да, високомерие! Демонстрация на божествена арогантност. Надявам се да ви хареса — изкусителната нотка все още присъстваше в гласа му, но очите му светеха от гняв. — Надявам се да откриеш, че високомерието е черта на смъртните, а не на боговете.

— Няма ли да режисирате пиесата? — попитах подчертано невинно.

— Напротив. Сигурен съм, че ще се получи много добре и без намесата ми. Ще те оставя да се потрудиш над ролята на Медея — той откъсна поглед от мен и насочи харизмата си към останалия клас. — Разучете пиесата тази вечер. Утре ще започнем репетициите. А сега, деца мои, е време за почивка. Ще се радвам да ви видя отново.

Обърна се и излезе бързо, както беше влязъл. Настъпи пълна тишина, която продължи доста дълго. Най-после станах и без да се обръщам конкретно към някого, казах:

— Ще потърся няколко копия от «Медея».

Станах и отидох в дъното на стаята към шкафовете със стари ръкописи. Но отварянето и затварянето на чекмеджетата и вратичките не успя да заглуши нарастващия шепот зад гърба ми.

— Защо й оказа такова голямо внимание?

— Не е честно!

— Ако това е някаква мистерия на Никс, тогава, благодаря.

— Да, по дяволите. Значи, ако не си Зоуи Редбърд, не струваш и пукната пара за Никс.

— Богинята й дава всичко, което си пожелае. А за нас не оставя нищо.

И продължиха в същия дух. Гласовете ставаха все по-гневни и тонът се повишаваше все повече. Явно се оказах изкупителната жертва, върху която можеха да излеят натрупалите им се напоследък гняв и ревност, които досега не можеха да изразят, защото Калона манипулираше психиката им.

Беше повече от ясно, че падналият ангел унищожаваше методично любовта на хлапетата към Никс и днес бе използвал мен за тази цел. Те не можеха да видят силата и благородството на своята богиня, защото физическото присъствие на Калона блокираше съзнанието им, както земята закрива сиянието на луната по време на лунно затъмнение.

Намерих кашона с копия на сценария на «Медея», занесох го до чина на Бека, сложих го пред нея и отговорих на въпроса в очите й:

— Ето. Раздай ги — и без да кажа друго, излязох от стаята.

Стъпих на тротоара в сянката на училището и се облегнах на гладката като лед смес от камъни и тухли, от която бяха направени всички сгради в «Дома на нощта», както и отделящата ни от останалия свят стена. Треперех цялата. С появата си Калона бе настроил целия клас срещу мен. За тях явно нямаше значение, че аз не въздишах по него, като останалите момичета. Не им направи впечатление дори и фактът, че аз го ядосах. Всичко, за което мислеха, беше вълшебната му красота и специалната му проява на внимание, която ме постави някак си над и встрани от тях.

И те ме намразиха за това. Но това не беше най-ужасяващото. Най-плашещата и невероятна част от всичко беше, че те започваха да мразят Никс.

— Трябва да го прогоня оттук — казах на глас, сякаш давах клетва. — Без значение как, но трябва да го разкарам от «Дома на нощта».

Тръгнах към конюшните. Вървях бавно, но причината не беше единствено фактът, че напуснах последния час малко по-рано и затова имах достатъчно време до началото на шестия час по езда. Вървях бавно, защото ако не внимавах, сто процента щях да се подхлъзна и да навиря крака. Ако си счупех нещо, щеше да се наложи да останем по-дълго тук.

Някой беше хвърлил сол и пясък по тротоара, но това не помагаше, защото ледената буря продължаваше да вилнее из града. Леденият дъжд се изливаше, вълна след вълна, и превръщаше света в гигантска сладоледена торта. Беше красиво, но по един зловещ начин, като че ли беше част от страшен сън. Докато залитах и се пързалях по няколко метровата отсечка от класа по актьорско майсторство до конюшните, дойдох до заключението, че няма как шестимата да извървим незабелязано пътя до портата, без да споменавам за двата километра до манастира на бенедиктинките на ъгъла на «Луи» и Двайсет и първа.

Дощя ми се да седна по средата на мокрия път и да заплача с глас. Как щях да ги измъкна оттук? Имах нужда от джипа, но не можех да го скрия от погледа на Неферет. Другият вариант беше да се движим пеша, което щеше да ни забави дори и при нормални обстоятелства. А при тази буря, която покриваше улиците и тротоарите на Тулса с лед и мрак, за нас щеше да бъде не просто бавно, а непосилно.

Вече достигах входа на конюшните, когато дочух присмехулен грак от клоните на големия стар дъб пред сградата. Първата ми реакция беше да се плъзна бързо към вратата и да се скрия вътре. Дори забързах натам, но изведнъж се ядосах и се заковах на място. Поех дълбоко въздух, за да се успокоя, и без да поглеждам към птицеподобното създание с ужасяващи човешки очи, което ме гледаше втренчено от клоните на дъба и всяваше страх в душата ми, прошепнах.

— Огън, имам нужда от теб — изпратих мислите си на юг, в управляваната от тази стихия посока, и почти на мига усетих да ме облива топла вълна. Около мен имаше някой, който чакаше и слушаше. Обърнах се рязко и погледнах към заскрежените клони на дъба.

И вместо гарван, зърнах отвратителния призрачен образ на Неферет. Беше точно по средата на дървото, където се разклоняваха първите клони. Излъчваше мрак и злина. Нямаше вятър, но дългите й коси се виеха около нея, сякаш живееха свой собствен живот. Очите й светеха по-скоро в ръждиво, отколкото в червено. Тялото й беше полупрозрачно, а кожата й светеше със странна, неземна светлина.

Съсредоточих се върху една мисъл — ако тялото й беше прозрачно, значи в действителност тя не беше тук. Това уталожи страха ми и аз възвърнах способността си да говоря.

— Нямаш ли си друга работа, че ме шпионираш? — зарадвах се, че гласът ми беше стабилен. Дори повдигнах войнствено брадичка и се взрях в нея.

— Между нас остана нещо недовършено — устата й не се движеше, но гласът й заехтя зловещо около нас.

Изкопирах едно от гадните изсумтявания на Афродита и казах:

— Ясно. Май нямаш нищо по-интересно за вършене и затова ме следиш. Само че аз съм заета и нямам време да се занимавам с теб.

— Трябва да се научиш да уважаваш възрастните.

При тези думи тя се усмихна и красивата й уста започна да се разтяга и разтяга, докато се превърна в огромната паст, откъдето внезапно с отвратителен звук, от който ми се прииска да повърна, изскочи цяла армия паяци. Образът й се разпадна на стотици и хиляди многокраки същества, които загъмжаха като разбунен мравуняк.

Приготвих се да изкрещя и вече отстъпвах назад, когато чух шумолене на крила и един гарван-демон кацна на дървото. Примигах в очакване паяците да го напъплят, но те се разтопиха в нощта и изчезнаха. Останаха само дървото, гарванът и страхът ми.

— Зззззоуи — изсъска съществото към мен. Очевидно беше гарван от дъното на хранителната верига, който все още не бе усъвършенствал говора си като Рефаим. — Миррррришеш на ллллллято.

Той отвори тъмната си човка и аз видях раздвоения му език да опипва въздуха между нас, сякаш искаше да усети вкуса ми. Това вече беше прекалено. Първо Неферет ми изкара ангелите, а сега това… това птицеподобно искаше да ме довърши. По дяволите, не!

— Писна ми от вас, изроди такива! Писна ми от баща ви и злата Неферет, които искат да властват над всичко и над всички!

— Татко каззззза намери Зззззоуи и аззззз намира Зззззоуи. Татко каззззза следи Зззззоуи аззззз следи Зззззоуи.

— Не, не, не! Ако исках някакъв шантав баща да ме следва по петите, щях да извикам Загубеняка. Затова ти казвам — на теб, на баща ти, на братята ти и дори на Неферет: Разкарайте Се От Мен!

Вдигнах ръце и изстрелях огън към него. Той изграчи и литна нагоре, размаха изплашено криле и след миг се скри от погледа ми. След него остана миризма на опърлени пера и тишина.

— Не е много разумно да ги предизвикваш — чух познат глас. — Дразнещи са, но стават още по-нетърпими, като им опърлиш перата.

Обърнах се към конюшнята. Старк стоеше до отворената врата и ми се усмихваше.