Преследвана

31

— Това е откачен план — заяви Афродита.

— Но може и да успее — отбеляза Дарий.

— Аз го харесвам. Тая работа с конете… има романтика в нея. Освен това е най-доброто за момента — усмихна се Деймиън.

— Колкото по-малко коне вземете, толкова по-голям е шансът да не ви забележат. Съветвам ви да яздите по двама — каза Ленобия.

— Три е категорично по-скришно от шест — кимна Ерин.

— Но как ще вземем Драконът и Анастасия? — попитах аз. — Не може да се изтърсим накуп в залата за фехтовка или в кабинета на Анастасия. А аз не искам да се делим.

Ленобия вдигна вежди в недоумение.

— Не знам дали сте чули, но има едно нещо, което предполагам, че повечето от нас използват. Нарича се мобилен телефон. Колкото и да не ви се вярва, Драконът и Анастасия също имат.

— Ох! — възкликнах засрамено. Чувствах се като последна глупачка.

Афродита изсумтя:

— Аз ще им се обадя и ще им съобщя за плана и за тяхната задача. Онези, които са с поли, трябва да се преоблекат. Зоуи ще ви покаже къде има допълнителни дрехи за езда. Вземете, каквото ви трябва — каза Ленобия и тръгна към кабинета си. — Ще кажа на Дракона да започне да им отвлича вниманието след трийсет минути.

— Трийсет минути — промълвих и стомахът ми се преобърна.

— Ще имате достатъчно време да се преоблечете и да сложите юздите на трите коня. Няма да използвате седла — Ленобия изчезна зад вратата на кабинета си малко преди Деймиън да изпъшка:

— Без седла? Ще повърна.

— Добре дошъл в клуба — ухилих му се и се обърнах към Афродита и Близначките. — Хайде, елате. Леле, кой идиот слага тънки токчета в снежна буря?

— Те са на ботуши — изрепчи се Афродита. — А ботушите са измислени за зимата.

— Не може да се ходи през зимата със седемсантиметрови токове — отвърнах аз и ги поведох към малката стаичка, където между принадлежностите за оседлаване бяха сгънати и няколко екипа за езда.

— Панталоните са скапани — изсумтя Афродита.

— Съгласна — кимна Шоуни.

— Напълно — добави Ерин.

Грабнах три юзди и поклатих ядосано глава.

— Просто ги облечете. В шкафа има ботуши за езда. Възползвайте се от тях.

— Да се възползваме?! — чух смаяната Шоуни, докато излизах от стаята.

— Вижда се, че се е въртяла прекалено много около кралица Деймиън — каза Ерин.

Аз затръшнах вратата. Не знаех кои бяха другите два коня, избрани от Ленобия за нас, но бях сигурна, че аз ще яздя Персефона, затова тръгнах директно към нейното отделение. Дарий нахвърля няколко бали слама една върху друга пред един от високите прозорци на помещението. Явно искаше да се качи и провери дали гарваните-демони са там.

— Зо, може ли да поговорим за малко? — надникна Деймиън през вратата.

— Да, разбира се. Влизай — казах, хванах чесалото и започнах да четкам кобилата. Деймиън остана при вратата.

— Знаеш ли… аз не мога да яздя.

— Няма проблем. Аз ще свърша тази работа. Ти само ще седнеш зад мен и ще се държиш здраво.

— Ами ако падна? Иначе съм сигурен, че тя е прекрасно животно — той помаха за поздрав на Персефона, която продължи да дъвче сламата си, без да му обърне никакво внимание. — Но е доста голяма. Дори много голяма. Да не кажа гигантска.

— Деймиън, ние обмисляме как да избягаме от училище и да прогоним древния безсмъртен и злата Висша жрица на вампирите оттук, а ти се страхуваш да се качиш на един кон?

— Без седло. Да се кача на кон без седло — поправи ме той. После кимна. — Да, така е. Страх ме е.

Изкикотих се толкова силно, че трябваше да се подпра на Персефона, защото раната ме заболя. Ето един урок, който научих току-що — ако имаш добри приятели, колкото и да се скапе животът ти, те ще намерят начин да те разсмеят.

Деймиън ме погледна изпод вежди.

— Ще кажа на Джак, че ми се смееш и той ще побеснее. Това означава, че следващия път, когато ти купуваме подарък, ще обяви стачка и няма да го опакова така, както само той умее.

— О, това ще е много жестоко от негова страна — казах и избухнах в нов пристъп на смях.

— Не може ли да бъдем малко по-сериозни? Имаме задача да победим в една война и да спасим света все пак. — Афродита застана на прага с ръце на кръста. Беше със страхотната си черна дизайнерска блузка по тялото (със златен надпис през гърдите «СОЧНИ СА») и кожени бричове, вмъкнати в английски ботуши за езда. Без токове. Нито милиметър.

Погледнах я и отново се закикотих. После зърнах Близначките, които надничаха зад нея. И двете бяха с копринени туники «Долче и Габана», с щампи на диви животни (сигурно от Пето авеню или от «Мис Джаксън» ха!), а задниците им бяха наврени в безформени бричове, завършващи в кожени ботуши за езда.

Това беше прекалено. Деймиън също не издържа и се присъедини към истеричния ми смях.

— Мразя ви и двамата! — извика Афродита.

— Започваме да откриваме, че трите имаме все повече общи неща — обърна се Ерин към Афродита.

— Абсолютно — каза Шоуни и ни изгледа зверски.

Ленобия се появи. Думите й ми подействаха като леден душ и аз веднага забравих за смеха.

— Говорих с Анастасия. Тя е готова за тръгването ви, въпреки че в момента Дракона не може да участва. Трябва да се справи с необичаен случай на Промяна. Каза ми да съобщя на Зоуи, че Старк е пристигнал и той трябвало да се погрижи за него.

— Старк ли каза тя? — попита Деймиън.

— Старк?! — зяпнаха Близначките.

— Мамка му! — изруга Афродита.

— Времето продължава да е лошо, освен това виждам някакво раздвижване по дърветата. Предполагам, че се готвят да ни хванат, докато излизаме от конюшните. Време е да тръгваме — каза Дарий, който току-що се бе присъединил към групата ни. Видя, че всички са се вторачили в мен, и попита. — Пропускам ли нещо?

— Всички сме пропуснали, но Зоуи ей сега ще ни светне по въпроса — каза Деймиън.

Задъвках долната си устна и погледът ми тръгна от приятел на приятел. Да му се не види!

— Добре, ето какво стана. Старк се Промени. Той е вторият червен вампир, след Стиви Рей, преминал през Промяната.

— Мама му стара! — изруга Ерин. — Бас държа, че си е останал кретен. — Да. А ти откъде знаеш за неговата Промяна?

— Престани да мислиш за него като за Стиви Рей. Те са съвсем различни — каза Деймиън малко по-меко от останалите.

— Тя е влюбена в него — изтърси Афродита.

— Афродита! — извиках ядосано.

— Някой трябва да обясни на кокошарника за чувствата ти към него — сви рамене тя.

— Чакай! Дай назад! Зоуи е влюбена в Старк? Това е най-тъпото нещо, което съм чувала през целия си живот — отсече Ерин.

— С изключение на закона за придобиване на шофьорска книжка в Оклахома. Да не забравяме за него, сестра ми, защото това е най-тъпото нещо, което сме чували през целия си живот — поправи я Шоуни.

— Вярно — кимна Ерин. — Но заедно с Афродита питаме: да не ти е изпила чавка акъла…

— … отново? — довърши Шоуни.

Всички ме гледаха изпитателно.

— И аз мисля, че законът за шофьорските книжки е тъпа работа — казах вяло.

— Видяхте ли? Казах ви: тя има сериозни чувства към Старк — изгледа ме победоносно Афродита.

— Сериозни лайна! — каза Ерин.

— Никога не бих повярвала — додаде Шоуни.

— Оставете я да обясни — намеси се Деймиън.

Всички замлъкнаха. Прокашлях се и заговорих:

— Добре, де, спомняте ли си стихотворението? — всички ме гледаха с присвити очи, което не беше честно. Но въпреки това продължих. — Там се казваше, че бих могла да спася човешкото у него. И аз го спасих. Поне така мисля. Надявам се.

— Но ние го хванахме да насилва едно от хлапетата, Жрице. Какво извинение намираш за това? — попита Дарий.

— Не намирам никакво извинение. Това ме отвращава. Но си спомних каква борба водеше Стиви Рей, за да съхрани човешките си черти. Тогава тя също беше ужасна — казах и погледнах към Афродита. — Ти най-добре знаеш за какво говоря.

— Да, и не съм сигурна, че можеш да й се довериш и сега. Казвам го най-отговорно, като човек, с когото тя е Обвързана.

Очаквах Близначките и Деймиън да се нахвърлят върху нея, но те си замълчаха. Накрая се обърнах към Дарий:

— Старк ми даде своята воинска клетва.

— Воинска клетва? И ти я прие?

— Да. И веднага след това той се Промени.

Той въздъхна дълбоко.

— Тогава Старк е закачен за теб, докато не го освободиш от клетвата му.

— Мисля, че това предизвика Промяната — замислих се аз. — Може би Промяната при червените хлапета е свързана с избора между доброто и злото.

— И искаш да кажеш, че чрез обета си към теб Старк е избрал доброто?

— Блазня се от тази мисъл — усмихнах се аз.

— Това не означава, че не е торта с лайна — каза Ерин.

— Мисля, че го наричаше кофа с лайна — погледна я Шоуни. — Кофа, торта — едно и също е, сестра ми.

— Това означава, че аз му вярвам — казах аз. — И искам вие също да му дадете шанс.

— В момента да дадем шанс на погрешен човек означава смърт — възрази Дарий.

Поех дълбоко въздух и казах:

— Знам.

— Един прясно променен вампир трябва да бъде отделен в Храма на Никс. Драконът ме увери, че Старк е на сигурно място там — каза Ленобия и погледна към часовника си. — Имаме десет минути. Не може ли да се захванем с по-важните неща и да оставим въпроса за надеждността на Старк за по-добри времена?

— Разбира се — кимнах бързо. — Какво следва сега?

Замолих се наум Дракона да залости здраво Старк в храма на Никс, докато прогоним Калона оттук. След това да се справим и с Неферет и да си осигурим по-добри времена, за да обсъдим въпроса с надеждността на Старк.

Бързо се справихме с юздите и на другите два коня с подходящите имена Надежда и Съдба и стигнахме до трудната част от плана.

— Продължавам да твърдя, че не е безопасно — упорстваше Дарий, навъсен като буреносен облак.

— Трябва да го направя — казах аз. — Стиви Рей я няма и аз съм единствената, която би могла да се свърже със Земята.

— Не мисля, че ще е толкова трудно — опита се Афродита да успокои своя воин. — Трябва само Зоуи да се промъкне до онова дърво, което вече е наклонило стената, да натисне още малко, после да изтича обратно при нас.

— Аз ще отида с нея — заинати се Дарий.

— С твоята мега бързина ще бъде по-лесно — зарадвах се аз. — Готова съм.

— Как ще разбера, че си успяла, за да задействам моята част от плана? — попита Ленобия.

— Ще ви изпратя малко дух. Ако усетите прилив на радост, значи сме успели и всичко е наред. Тогава трябва да кажете на Шоуни да освободи Огъня.

— Но тя трябва да запомни, че само сребърните подкови могат да издържат на огън — каза Ленобия и погледна изпитателно към Шоуни.

— Знам, това не е проблем. Вие се заемете с вашите си работи. Ние със Съдба вече се сприятеляваме — Шоуни се обърна към едрата червеникава кобила, определена за нея и Ерин, и й заговори приятелски за захарчета и още нещо.

— Пази й живота и се върни при мен — каза Афродита и целуна Дарий по устните. После отиде при Надежда, за да помогне на Ленобия с юздите.

— Тръгваме ли, Жрице? — погледна ме Дарий.

Кимнах и го оставих да ме вдигне на ръце. Дарий направи една крачка в студената бурна нощ и изведнъж всичко около нас се размаза. Той прелетя по диагонал през задния двор към онази част от високата стена около училището, на която бе полегнал един по-голям дъб от този отпред. Не знам как, но една от бурите в Тулса през миналата зима почти успя да го изкорени и той се бе подпрял на оградата. Тогава Афродита бе подметнала, че мястото е идеално за незабелязано измъкване от училище и при нормални обстоятелства беше точно такова. Знаех го от собствен опит.

Но днес не действахме при нормални обстоятелства. След миг Дарий вече беше до падналото дърво, остави ме под него и прошепна:

— Стой тук, докато се убедя, че е безопасно.

И изчезна. Клекнах под дървото и се замислих за мокрото и студено време и за изнервящия разпит, на който ме бяха подложили приятелите ми, но дочух гадния плясък на криле и веднага се изправих.

Надникнах изпод дървото точно навреме, за да видя как Дарий хваща един гарван за крилото, притиска го към земята и прерязва гърлото му. Побързах да отместя поглед.

— Хайде, Зоуи, нямаме време.

Изтичах до полегналото дърво, като се стараех да не поглеждам към трупа на чудовището. Поставих ръка на дънера и затворих очи. Потърсих в себе си север — посоката на Земята — и я призовах:

— Земя, имам нужда от теб. Моля те, ела при мен! — и изведнъж, като по чудо, насред ледената буря и фучащия покрай ушите ми вятър, усетих мирис на пролетна трева… зряло жито… и полски цветя. Наведох глава в знак на благодарност и продължих: — Знам, че това е много трудно и не бих го искала от теб, ако не беше въпрос на живот и смърт — поех дълбоко въздух, съсредоточих всичките си сетива върху ледената кора под дланта си и продължих. — Падни. Прости ми, но трябва да те помоля за това.

Дървото под ръката ми се затресе с такава сила, че паднах по гръб. Нещо изпращя и, кълна се, че зад прашенето се чу предсмъртен писък. Старият дъб се стовари върху полуразрушената стена, камъните и тухлите се срутиха и стената се отвори достатъчно, за да може да се избяга оттам.

Трепереща като лист, едва успях да си поема дъх от шока и по-скоро инстинктивно изпратих Дух към Ленобия, за да я уведоми, че сме успели. После станах, пристъпих, олюлявайки се към падналото дърво и го прегърнах с двете ръце.

— Благодаря ти, Земя — внезапна мисъл ме накара да добавя. — Иди при Стиви Рей и й кажи, че идваме. Кажи й да бъде готова.

Усетих познатото чувство, че някой ме слуша. Винаги го усещах, когато молех елементите за нещо. — Върви, Земя! Още веднъж ти благодаря, че ми помогна, и искам да знаеш, че ми е много мъчно за дървото.

— Трябва да се върнем в конюшнята — каза Дарий и ме взе на ръце. — Ти успя, Жрице.

Сложих глава на приятелското му рамо и разбрах, че плача чак когато видях мокрите следи по якето му.

— Да се махаме оттук.