Преследвана

21

Вече докосвах дръжката на вратата, когато Дарий я отвори пред мен. Тежкият му поглед ме накара да се запитам дали не е наблюдавал тайно сцената между мен и Старк. Надявах се, че не е.

— Деймиън и близначките са тук — бяха единствените му думи, след което ми направи знак да го последвам към общата стая на общежитието.

— Дай ми за малко телефона си — казах аз. Без да се колебае или да задава досадни въпроси от рода: на кого ще се обаждам и защо, той ми подаде телефона си и тръгна към общата стая. Набрах номера на Стиви Рей и притаих дъх, докато чаках да отговори. Гласът й се чуваше като през тенекиена тръба, но поне се чуваше.

— Здрасти, аз съм.

— Зо! Радвам се да те чуя! Добре ли си?

— Много по-добре.

— Ура. Какво става с…

— Ще ти разказвам после — прекъснах я аз. — Сега млъкни и слушай.

— Окей — отвърна тя.

— Направи ли, каквото ти казах?

Настъпи кратка пауза. После тя попита:

— Каквото си написала в бележката ли?

— Да. В тунелите ви наблюдават. Нещо ви следи.

Очаквах да се изплаши или най-малкото да се изненада, но тя каза спокойно:

— Добре, разбирам.

Продължих бързо:

— Има вероятност онези птицеподобни да ви спипат, докато излизате от тунелите, затова трябва да бъдете много внимателни.

— Не се безпокой за това, Зо. След като прочетох бележката, проведох малко разследване. Мисля, че ще успея да измъкна всички оттук, без да ни видят.

— Първо се обади на сестра Мери Анджела и я предупреди, че отивате. Кажи й, че аз също тръгвам натам възможно най-скоро. Но не споменавай пред червените хлапета къде отивате. Пази го в тайна, колкото може по-дълго. Разбра ли ме?

— Да.

— Добре. Целуни баба от мен.

— Окей — отвърна тя. — Но няма да й казвам, че са те ранили. Не искам да я тревожа.

— Благодаря. Хийт добре ли е?

— Абсолютно. Казах ти да не се тревожиш. И двете ти гаджета са добре.

Въздъхнах отчаяно. Щеше ми се да мога да я поправя и да й кажа, че имам само едно гадже, но уви.

— Добре. Радвам се, че са добре. Афродита също е добре.

— Казах го, защото реших, че след като аз се интересувам от моята човешка половинка, сигурно и тя иска да знае как е нейната.

Стиви Рей се засмя весело.

— Ох, Зо! Знам, че е добре. Бих разбрала веднага, ако нещо не е наред с нея. Откачено е, но е така.

— Добре тогава. Аз трябва да тръгвам. Ти също.

— Значи искаш тази нощ да изведа всички оттук?

— Не тази нощ, а веднага — казах твърдо.

— Нямаш грижи — отвърна Стиви Рей. — До скоро, Зо.

— Моля те, внимавай.

— Не ме мисли. Скрила съм в ръкава си няколко фокуса.

— Ще ти трябват. Чао — казах и прекъснах връзката. Мисълта, че Стиви Рей ще премести групата на червените в подземието под бенедиктинския манастир, ме поуспокои. Наложих си да вярвам, че Стиви Рей ще ги опази от ноктите на гарваните-демони и ще ги заведе там невредими. Ако и ние имахме късмет, скоро всички щяхме отново да се съберем и да измислим как да се справим с Калона и Неферет. А аз щях да попитам Стиви Рей за онази работа със зловещите тъмни петна. Имах чувството, че тя знае повече за тях от мен.

Влязох в общата зала. Обикновено след училище тук беше пълно с хлапета, мотаеха се наоколо или седяха пред разположените по ъглите телевизори. Из цялото помещение имаше удобни столове и меки канапета. Новаците трябваше да са на тях и да си почиват от уроците.

Но днес имаше съвсем малко деца и тези, които седяха там, бяха необичайно умърлушени. Една от вероятните причини беше, че кабелната е прекъсната заради бурята, но никой не им пречеше да гледат DVD, например. Почти всички имаха дискове с филми. Но хлапетата стояха с наведени глави, събираха се на групички и разговаряха почти шепнешком.

Машинално погледнах към ъгъла, където обикновено се разполагаше нашата група, и въздъхнах облекчено, когато видях Деймиън и близначките. Бека беше между тях. Предположих, че я успокояват и следят да не изпадне в истерия. Но когато пристъпих по-близо, разбрах, че греша.

— Наистина! Добре съм. Не е кой знае какво — настояваше тя и гласът й вече не трепереше. По лицето й се четеше не страх, а досада и раздразнение. Тя беше напълно променена.

— Не е кой знае какво ли? — опули се Шоуни. — Разбира се, че е.

— Онзи те нападна! — добави Ерин.

— Не беше точно така — размаха ръце Бека.

— Просто се закачахме. Старк е много секси.

— Да, изнасилвачите обикновено са много секси — изсумтя Ерин.

Бека присви очи, погледна злобно Ерин и каза с леден тон:

— Старк наистина е секси, а ти ревнуваш, че не пожела теб.

— Какво, какво? — Ерин не повярва на ушите си. — Ти си мислиш, че говоря така, защото не ме е пожелал? Защо му търсиш извинения?

— Какво ти става, Бека? — попита Шоуни. — Не бива да позволяваш на…

— Задръж малко — намеси се Деймиън. — Знаете ли, Бека е права. Старк наистина е готин — той видя оцъклените срещу него очи на близначките и продължи бързо. — Ако Бека казва, че само са се закачали, кои сме ние, че да ги съдим?

Аз и Дарий се приближихме към групата.

— Какво става? Добре ли си? — обърнах се към Бека.

— Отлично дори — отвърна тя, метна един леден поглед към близначките и се изправи. — Умирам от глад. Ще потърся нещо за ядене. Съжалявам, че трябваше да се карате заради мен. До скоро — и побърза да се отдалечи.

— Какво беше това? — попитах тихо.

— Същото, каквото цари навсякъде в този скапан…

— Бързо горе! — изкомандва Дарий и това затвори устата на Ерин.

Беше ми забавно да видя как приятелите ми се подчиняват безпрекословно на заповедите му. Излязохме от общата стая, без да обръщаме внимание на любопитните погледи на хлапетата. Докато изкачвахме стълбището, Дарий попита:

— Афродита в стаята ли си е?

— Да, каза, че е уморена — отвърна Шоуни.

— Сигурно виси от тавана с главата надолу в обичайната си поза «прилеп» — каза Ерин. Погледна през рамо към Дарий и добави. — Като говорим за Афродита, бъди сигурен, че ще изкрейзи, като види как са ти обезобразили красивото личице.

— Да, и ако искаш да починеш малко от нейното безумие, може да опиташ малко кафе мока ей тук — посочи към себе си Шоуни и размърда подканващо вежди.

— Или ванилов сладолед ей там — добави Ерин и посочи себе си.

Дарий се усмихна приятелски и каза:

— Ще го имам предвид. Реших, че близначките си играят с огъня, и сметнах за разумно да ги предупредя, че нямам никакво намерение да ги спасявам от Афродита, ако случайно разбере, че свалят нейния човек, но бях прекалено уморена, за да говоря.

— Спомняш ли си онзи син кашмирен пуловер, който си купи от «Сакс»? — обърна се Деймиън към Ерин.

— Да. Какво за него?

— Позволяваш ли да го взема, когато Афродита те изкорми заради гаджето си?

— Дрън-дрън. Тя сега е обикновен човек.

— Да, и мисля, че двете със сестра ми ще успеем да се справим с нея — каза Шоуни и изпрати въздушна целувка на Дарий. — Не ни забравяй, боецо.

Дарий се засмя, а аз изпъшках. Когато стигнахме до моята стая, вратата

й внезапно се отвори и Афродита извика отвътре: — Тук съм.

Всички се набутахме в стаята.

— Ти какво правиш в… — Олеле! Какво е станало с лицето ти? — извика Афродита и без да ни обърне внимание, изтича при Дарий и започна да мърда пръсти около дългата рана на лицето му. — Добре ли си? Изглеждаш ужасно! Бързо нави ръкавите на блузата си и демонстрира напълно заздравели белези от зъбите на Стиви Рей по бялата си кожа.

— Искаш ли да ме ухапеш? Давай, нямам нищо против.

Дарий хвана ръката й, спря стремителното й движение и каза спокойно:

— Добре съм, скъпа моя. Това е само драскотина.

— Как се случи? — попита Афродита, готова да избухне в сълзи. Хвана ръцете на Дарий и го поведе към леглото, което доскоро беше на Стиви Рей.

— Всичко е наред, красавице — повтори той, придърпа я в скута си и я притисна нежно в прегръдката си. Продължи да й говори нежно на ухо, но аз престанах да слушам, защото сега цялото ми внимание бе погълнато от малките пухкави същества, които можеха да се видят навсякъде из стаята.

Изглежда, не само аз ги бях забелязала, защото след миг чух Деймиън да възкликва:

— Камерън, ето къде си била, миличката ми! Толкова се безпокоях за теб! — седна на пода и започна да гали оранжевата си котка.

— Велзевул, къде беше, по дяволите? — чух Шоуни да гълчи злобното сиво мустакато създание, което бе избрало да бъде собственост и на двете близначки едновременно.

— Мислехме си, че правиш компания на Злодеида. А, ето я и нея! — плесна с ръце Ерин.

— Чакайте малко — казах, като видях свилата се на кълбо върху леглото ми Нала. Огледах се из стаята и преброих всичките осем — осем! — котки. — Какво става с тези котки?

— Точно затова съм тук — каза Афродита и въздъхна лекичко, като се сгуши в Дарий. — Злодеида се държеше много странно. Непрекъснато влизаше и излизаше през котешката вратичка и издаваше странни скимтящи звуци — тя спря за миг и изпрати въздушна целувка към гадната бяла мухоморка, която се преструваше на нейна котка. — Накрая не издържах и тръгнах след нея. И тя ме доведе в стаята ти. Влязох и намерих останалите котки тук. После чух гласовете ви в коридора — тя прониза близначките с красивите си сини очи. — Чух всичко, което казахте, и не си мислете, че няма да сритам двойния ви задник само защото съм човек.

— Но какво правят тези котки тук? — побързах да се намеся, преди близначките да заформят една мини война между човек и бъдещи вампири.

— Ела тук, Нефертити! — извика Дарий и една пъстра лъскава котка скочи на леглото и започна да се гали в него.

— Тук са, защото са наши котки — каза Деймиън и продължи да гали Камерън. — Помниш ли какво стана вчера, когато избягахме оттук? Всички ни чакаха при оградата на училището.

Вдигна поглед към мен и попита с надежда:

— Е, тръгваме ли?

— Всеки момент — казах аз, все още загледана в котките. — Я чакайте малко. Нашите котки са тук, но какъв е този огромен сив котарак, ей там, и онова бежово мъниче, дето се притиска в него?

— Големият е мейн-куунът на Дракона — обясни Деймиън. — Казва се Сенкогрив.

Преподавателят, когото всички наричахме Дракона, е нашият професор по фехтовка, истински виртуоз в своята дисциплина. Деймиън беше един от най-добрите фехтовачи, затова не беше чудно, че познава котката на учителя си.

— А другата мисля, че е Гуинивиър, котката на професор Анастасия — каза Ерин.

— Абсолютно си права, сестра ми — припя като ехо Шоуни. — Тя винаги се мотае около нас в часовете по магии и ритуали.

— Ами онази там? — посочих една странно позната сиамка, чиято козина преливаше от сребристобяло към лунно с нежни по-тъмни петна по ушите и муцунката. Изведнъж се сетих откъде я познавам и отговорих сама на въпроса си. — Тази е на професор Ленобия. Не й знам името, но съм я виждала с нея около конюшните.

— Чакай да изясним нещата: нашите котки плюс котките на Дракона, неговата съпруга и професор Ленобия изведнъж решават да се съберат в стаята на Зоуи — замисли се Дарий.

— Защо са тук? — попита Ерин вместо всички нас. Отговорих на въпроса й с въпрос.

— Днес виждали ли сте други котки? Имам предвид, докато сте били в час или на обяд, или тук, в общежитието видяхте ли наоколо да се мотаят и други котки?

— Не — отговориха близначките в хор.

— И аз не съм — отвърна и Деймиън.

— Нито една — обади се Афродита.

— Докато двамата с теб се придвижвахме от лечебницата към общежитието, ти ми каза, че не виждаш наоколо котки — напомни ми Дарий. — И си помислих, че това е лош знак — казах аз.

— И все още го мисля.

— Защо ще изчезват всички котки, като изключим тези? — попита Деймиън.

— Котките мразят човеко птиците — опитах се да обясня нещата. — Нала направо пощурява, когато някоя от тях се появи.

— Не, тук има нещо друго — поклати глава Афродита. — Ако беше само за това, че мразят гарваните, щяха всички да се скрият. Но тук виждаме отбрана група.

— Може би си права — съгласи се Дарий. — Може в тези котки да има нещо специално.

— Мразя да се държа като кучка — или пък не мразя… но може ли да забравим за момент за проклетите котки? Искам да знам кой обезобрази лицето на моето момче.

— Калона — отвърнах аз, понеже Дарий беше прекалено зает да раздава усмивки заради присъдената му от Афродита титла моето момче, за да отговори.

— Ето, от това ме беше страх — въздъхна Деймиън. — Как се случи?

— Дарий нападна Рефаим и това ядоса Калона. Не позволи на Старк да го прониже със стрелата си, но му остави тази рана като спомен от атаката върху любимия му син.

— Този шибан Старк! — развълнува се Шоуни.

— Пълен идиот! Той и онези гадни птиче човеци правят каквото си поискат — каза Ерин.

— И никой не си мърда пръста да ги спре — довърши Шоуни.

— Като това, което се случи с Бека.

— Като говорим за Бека — обади се Шоуни, — какво те прихвана, та се съгласи с нея, когато започна да разправя, че не било голяма работа, защото Старк бил тооолкова секси? Много ме издразни.

— Нямаше как да я разубедим, защото Бека е на тяхна страна. Доколкото разбрах, Калона, Старк и гарваните издевателстват над другите и никой не протестира.

— И не само че не протестират, но дори им харесва — каза Афродита. Тя все още се притискаше плътно в Дарий, но вече се съвземаше. — Имам чувството, че всички са луди по Калона и магията му се е разпространила върху Старк.

— Точно затова се съгласих с Бека и я оставих да си тръгне. Не мисля, че е добре да привличаме внимание, като тръбим наляво и надясно, че не членуваме във фен-клуба на Калона — каза Дарий.

— На Калона и Неферет. Не забравяй и нея — каза Афродита

— Тя е с него, но не мисля, че и тя е подвластна на чара му — намесих се аз. — Подслушах един разговор между тях, докато мислеха, че съм в безсъзнание, и я чух да му противоречи. Той се ядоса, заплаши я и тя даде вид, че отстъпва, но всъщност само смени тактиката. Неферет го манипулира и нямам представа дали той го разбира, или не. Има и друго. Тя също се променя.

— Променя ли се? Какво означава това? — погледна ме Деймиън.

— Силата й е различна отпреди — каза Дарий.

Аз кимнах.

— Сякаш някой е вкарал в нея акумулатор, който я зарежда с различна сила.

— Тъмна сила — промълви Афродита. Всички извърнахме погледи към нея. — Сигурна съм, че не идва вече от Никс. Тя все още използва даровете на богинята, но черпи енергия и от другаде. Не го ли усетихте в коридора на лечебницата?

Настъпи дълго мълчание. Деймиън отговори за всички.

— Бяхме прекалено заети да се борим с очарованието на Калона.

— И ни трепереха гащите от страх — каза Ерин.

— Абсолютно — съгласи се Шоуни.

— Е, поне знаем със сигурност, че Неферет е по-страшна от всякога.

— Докато се правех на припаднала, чух, че тя и Калона планират някакво «ново бъдеще» и това е свързано с вземане на надмощие над Съвета — казах аз, докато си мечтаех как се довлачвам до леглото си и се завивам презглава.

— Боже мой! Висшият Съвет! — ахна Афродита.

— Не знам със сигурност, но може да е точно това. Страхувам се, че новопридобитата сила й дава нови, специални умения — спрях за момент. Не исках да ги плаша, преди да говоря със Стиви Рей, но трябваше да ги предупредя. Затова продължих, като подбирах внимателно думите си. — Мисля, че Неферет може да проектира себе си в пространството и да се наслагва в сенките.

— Това е лошо — поклати глава Деймиън.

— И означава, че трябва да си отваряме очите на четири — каза Ерин.

— Най-малко на четири — добави Шоуни.

Дарий кимна и каза сериозно:

— Запомнете всички: Неферет ни е враг, Калона ни е враг и повечето от останалите новаци също са ни врагове — погледът му обходи всеки един поред. — Но не знаем как стои въпросът с останалите преподаватели. Вие бяхте днес на училище. Как се държаха те?

— Беше доста странно, между другото — каза Шоуни.

— Все едно, че бяхме в гимназията в Степфорд — добави Ерин. — Изглежда, професорите също са запленени от Калона — обади се Деймиън. — Но не мога да кажа със сигурност. Не успяхме да останем насаме с тях.

— Не можахте ли? Какво искаш да кажеш? — попитах аз.

— Че тези птицеподобни са навсякъде. Разхождат се из коридорите и дори влизат в клас.

— Шегуваш ли се? — потръпнах от отвращение при мисълта, че гнусните мутанти се разхождат свободно сред хлапетата, сякаш са си у дома.

— Изобщо не се шегува — обади се Афродита. — Те са навсякъде. Бяхме като в сцена от филм на ужасите. Външно всички наши съученици изглеждат същите, но отвътре са променени.

— А синовете на Еребус? И те ли подкрепят това? — попита Дарий.

— След срещата ни с Аристос не съм виждал нито един воин — вдигна рамене Деймиън. — Някой от вас виждал ли е?

Близначките и Афродита поклатиха глави.

— И това не е добре — въздъхнах аз. Заля ме вълна на изтощение и потърках чело, за да се разсъня. Какво трябваше да правим? Кои бяха наши приятели и кои — врагове? И как щяхме да се измъкнем от «Дома на нощта» и да се доберем до мястото, което само можех да се надявам, че ще ни предложи защита?