По-неживи от всякога

Глава осма Готови… Старт!

Облеклото на Франки бе подбрано точно за случая. Един поглед към жълтата й поличка за тенис и бялото спортно яке бе достатъчен всеки член от Борда на равновесието да си помисли, че след училище тя има мач. Може би този път щяха да побързат — за разлика от първата среща, която се проточи два часа и девет минути. Но засега нещата не вървяха по план. Вече петнайсет минути Франки стоеше в умирисаната на химикали училищна лаборатория (Като че ли вкъщи не ми стигат тези миризми!), а срещата дори не бе започнала. И никакъв ефект от въздействието на дрехите й. Само Гулия забеляза спортния й екип, и то защото Франки бе забравила да махне етикета с цената.

— Тишина! Моля за тишина по време на срещата! — извика Хейли Барон-Менделвиц и удари с обковано със злато чукче, подарък на баща й от адвокатската му кантора.

Само минута делеше Франки от свободата. Трябваше просто да оповести фантастичната новина на Лала и тогава…

— Преди да се заловим за работа — каза Хейли. Пресегна се зад роклята си на цветя и измъкна пластмасова кутия. — Нека да се уверим, че нивата на кръвната ни захар са добри. Някой иска ли домашно приготвени сладки? Има с ленено семе, овес и червена боровинка. — Тя започна да раздава кафявите блокчета със сериозността на доброволец от Червения кръст.

Откакто Бека — бившият социален повелител на Хейли и бившата отмъстителна приятелка на Брет — се бе преместила в „Уитмор“, Хейли бе изпълзяла от дупката си като рак. Вече не бе принудена да живее на сянка и търсеше прожектора. Но не онзи приятен прожектор, който следва стилистите, фризьорите и гримьорите. А по-скоро някакъв диктаторски — флуоресцентен и не много ласкав.

Хийт Бърнс — приятелят на Хейли, който щом се оригнеше, бълваше огън — взе две парчета и връчи чинията на Джаксън, който я даде на Брет, а Брет — на Франки. От учтивост Франки взе най-малкото парченце и подаде чинията на Гулия. Зомбито огледа какво бе останало.

— Ммм — простена тя, но така и не си взе нищо. Явно беше твърде умна, за да си вземе.

— Трябва да направя съобщение — обади се Франки.

— Не може, преди да сме повторили най-главното. — Хейли отвори зеленото си куфарче от изкуствена кожа и извади оттам бележник. — Първа точка от дневния ред… — Тя погледна над очилата си към Хийт. Той застана отпред. Ръкавите на синьо-бялата карирана риза бяха доста къси. Кокалчетата на белите му китки стърчаха като болтове.

— Ъ… първа точка: Всички приехме, че Хейли ще бъде председател…

Франки се засмя. Какъв председател може да е тя?

Хийт продължи.

— Аз съм репортерът…

— Казва се секретар — поправи го Хейли.

— Това е за момичета — не отстъпваше той. — Репортер ми харесва повече.

Брет се изсмя и насочи пръст към Хийт. Бум, произнесе той с устни.

Хийт замери Брет със салфетката си. Тя тупна шумно върху чина на Брет. Когато я разгъна, той видя недоядено парче овесен сладкиш. На свой ред замери Хийт с парчето и двамата избухнаха в луд смях.

— Тишина! — викна Хейли и удари с чукчето. — Продължавай.

След една-две секунди Хийт спря да се смее и продължи.

— Франки е обществен координатор, Джаксън е творчески координатор, а Брет е суперсвръзката между членовете на борда. — Момчетата удостоиха Брет с потупване по рамото за трудно извоюваната длъжност. Франки засия. Тя и приятелят й бяха получили най-страхотните постове.

— Гиии — простена Гулия.

— О, Гулс, извинявай — рече Хийт и прелисти тетрадката си. — Ти си ГИ — Генерален инспектор.

— Ммм — измуча тя с усмивка.

Хийт продължи:

— Втора точка: Хейли предложи да направим кът на взаимопомощ в библиотеката, където учениците ще могат да разговарят по проблемите на асимилацията. Франки предложи в чест на лятното слънцестоене да съкратим наполовина учебния ден през юни. Джаксън иска да изпише стените на столовата с фрески, да се усили климатикът и да се построи звукозаписно студио. И тогава Франки каза, че трябва да се зареди, и срещата приключи… — Хийт се хвана за корема. — Ох — изпъшка той.

— Какво ти е? — попита Хейли и се спусна към него.

Хийт се преви одве.

— Май преядох с тези сладкиши.

Ух-ох!

— Залягайте! — извика Брет. — Ей, сега ще гръмне!

Хейли грабна екипировката си — раница от незапалима материя, оборудвана с пожарогасител, пясък и алое.

Джаксън се стрелна в коридора. Гулия се прозя. Франки залегна под чина. Само това оставаше — Хийт да избълва огън от дупето си и да й подпали новия екип за тенис. Брет се сви до нея и й намигна. Тя му прати въздушна целувка и стисна палци.

През стаята премина гореща вълна, която бе последвана от пяна. Крайчетата на косата на Франки изпращяха, но полата й остана невредима. Чудесно!

— Съжалявам, хора. Вече можете да се покажете.

Брет и Франки се измъкнаха изпод чиновете си, за да попаднат в зимната страна на чудесата. От бодличките на Брет излизаше дим. Джаксън влезе предпазливо с бръмчащия вентилатор в ръка. Само Гулия не се бе поместила и през цялото време бе чела своя роман комикс.

— Добра скорост — Хийт поздрави Хейли. — Успя да го угасиш, преди алармата да се включи.

Като някой разбойник Хейли издуха остатъците от пяната по маркуча и тикна пожарогасителя обратно в раницата.

— Победих собствения си рекорд с девет секунди.

На черната дъска зад главата й беше зейнал дълбок кратер. Тя свали оранжевата лента за коса, която се беше постопила, и приглади провисналия си кафяв перчем.

— А сега е време за някои вълнуващи новини… — подхвана тя.

Франки се изправи усмихната.

— Бих ги нарекла наелектризиращи.

— Не сега — изсъска Хейли и с жест подкани Франки да седне.

Гулия издаде някакъв звук. Приличаше на смях, но доста протяжен.

— Директорът ни помоли да бъдем домакини на тържествения обяд на учениците, които завършват, в деня на дипломирането им — обяви Хейли. — Това е голяма чест.

Отвън на тревата три момичета от първи курс играеха хек. Пиеха портокалов сок и всеки път, щом някоя изпуснеше топчето, трите се заливаха от смях. Какво ли не би дала Франки да е навън с…

— Франки! Слушаш ли ме? — рече строго Хейли.

— Какво?

— Ти си обществен координатор, значи ще да отговаряш за обяда.

Франки пусна няколко искри. В списъка й за лятото нямаше организация на партита. Имаше само партита.

— Аз, такова…

— Добре, добре — прекъсна я Хейли. — Аз ще се заема.

— Наистина ли? — попита Франки, без да скрие облекчението си.

— Да, ако това ще ти помогне да се чувстваш по-добре — каза Хейли, като не спираше да си дъвче долната устна. Ако това беше юзда, да беше я прегризала от нетърпение.

— Така е — призна Франки.

Хейли удари с чукчето.

— Добре. Аз поемам нещата. — Тя кръстоса крак връз крак и оранжевото й сабо Croc се вирна във въздуха. После отвори папката си на раздел „Тържествен обяд“. — Мислех си тържеството да мине под надслов „Ние сме света“. Ще има метални барабани и шотландски гайди. Може да се облечем в костюми от различни части на света. Аз имам дирндл (традиционна германска носия), а може и да наемем…

Франки я прекъсна.

— Съжалявам, че те прекъсвам, Хейли, но предлагам да чуете страхотната новина.

Хейли въздъхна.

— Добре, казвай.

Франки приглади поличката си и застана така, че Брет да види красивите мускули на прасците й.

— Лала е записала „Мърстон“ в онзи конкурс, организиран от обувки „Т’о“ и „Дали Спортс“…

Хийт вдигна крак с огромен бял кец за баскетбол.

— Аз винаги нося „Дали“.

— Че кой не обича „Т’о“? — добави Франки.

Гулия хвърли поглед към джапанките си.

— Оооох.

Франки й отвърна с учтива усмивка, а сетне разказа всичко за конкурса в подробности, чак до онази част с „чудовищата са новото чудо“.

— … и последно — ако спечелим, догодина „Мърстон“ ще бъде прекръстен на „Т’о Дали Хай“.

Гулия се засмя, а после прати съобщение на Франки:

Франки отново се усмихна на Гулия.

Джаксън поклати глава и отметна увисналия перчем от очите си.

— Не разбирам. Как така „чудовищата са новото чудо“? Какво означава това?

— Това е все едно да си купиш джинси с дупки по тях — хем грозни, хем нови и чудни — обясни Франки.

— Че кой си купува джинси с дупки? — учуди се Джаксън.

Гулия прати ново съобщение.

— Добре, разбрахме — рече остро Хейли.

Хийт дъвчеше молива си.

— Е, коя ще бъде двойката? Нали Лала не излиза на снимки?

Франки хвана Брет за ръката.

— Ла каза, че двамата ще бъдем чудесни.

Хейли стрелна ръка нагоре с такава жар, че бутна очилата от лицето й. Те се килнаха на една страна и се залюляха на верижката като счупена люлка.

— Аз и Хийт също сме грозни.

— Дали не искаше да кажеш чудни? — попита Джаксън.

Хийт и Брет се изхилиха.

Хейли не им обърна внимание.

— Аз съм норми и излизам с РАД, който бълва огън — това просто крещи „сливане“. В Стейтсмън Джърнъл дори измислиха дума за романтичната връзка между РАД и норми. Наричат я двойни РАми — от РАД и норми.

— Аз и Брет също сме двойни РАми — възрази Франки.

Хейли тропна със сабото.

— Защо трябва да сте вие с Брет? Защо да не сме аз и Хийт?

Хийт изпухтя. Брет се облегна тежко на стола. И двамата се простреляха в слепоочието с пръст. Гулия извади айфона си и захвана да играе „Гневни птици“.

— Хайде, Хейли. Ние сме сладки и енергични. Ъ, не че вие не сте, но… — Франки пусна малко искри. — Просто… обикаляхме по магазините и си купихме хубави нови дрехи, и… ако спечелим, победата ще е за цялото училище!

Хейли категорично поклати глава.

— Животът не е само очарование и хубави дрехи.

— Да, особено в света на модата — притисна я Брет. Хийт, най-добрият му приятел, не се стърпя и се засмя.

Франки му намигна. Благодаря.

Той отвърна с намигване. No problemo.

— Гъгъгъгъгъгъгъ — успя да каже Гулия, докато играеше.

— Добра идея — съгласи се Джаксън. — Хайде да гласуваме.

— Съгласна — Хейли удари с чукчето си. — Всички, които са за мен и…

Бавничко Гулия вдигна глава и срещна очите на Джаксън. Празният й поглед бе осветен от нещо: свещ, която трепкаше в дълбока пещера. Тя прати ново съобщение:

— Какво? — извикаха в един глас Хейли и Франки.

— Та те дори не са Двойни РА-ми-та! — възмути се Хейли.

Джаксън стана и грабна чантата си.

— Предлагам да отворим конкурса за всички. Всеки, който иска, ще може да участва, а следващата седмица цялото училище ще гласува за победителите.

Франки сключи ръце.

— Отлично!

Членовете на борда се съгласиха.

Без Хейли, която изхвърча от стаята. Хийт полетя по петите й.

Франки взе ракетата за тенис и се усмихна.

— Една игра на тенис? Някой?