По-неживи от всякога

Глава седемнайсета Почивай в мир, графиньо Плужекула

Единственият звук в стаята на Лала идваше от колелото на хамстера. Граф Великолепни беше на лов навън до зори, а останалите животни бяха заспали още преди няколко часа. При нормални обстоятелства Лала също щеше да похърква заедно с тях. Но тази вечер тя бе пропуснала нощната си доза мелатонин35. Нещо, което — напомниха й прозевките и насълзените й очи — нямаше да се случи отново в близкото хилядолетие.

От умора всичко я болеше, сякаш бе настинала.

Изкушението да изгаси компютъра и да импровизира на следващата сутрин я мамеше с всяко чукване на клавишите. Ала провалът би бил далеч по-мъчителен, отколкото пулсиращата болка в двеста и шестте кости в тялото й. Трябваше да изпипа презентацията за „Т’о Дали“ до най-малката подробност, за да мине всичко по вода. Двамата модни дизайнери щяха да оценяват училището и тя искаше цялата организация да е като модно събитие.

Звън!

Лала зърна айфона си на черното бюро.

Добър опит, Клео. Лала превключи телефона си на вибрация. Очевидно многократните обяснения, че Уикс няма да й се обади в полунощ с резултатите от гласуването, бяха без значение. Кралицата не се отказваше.

Откакто Франки я би с няколко приятели повече, Клео твърдо си бе наумила да си върне статута. Лала се опита да прецени коя от двете двойки би се харесала повече на спонсорите. Беше почти невъзможно да реши. И двете бяха чаровни и изглеждаха прекрасно. И двете се харесваха на хората и бяха популярни. И двете представяха два свята, събрани в едно по свой начин. Но ако Клео спечелеше, тя щеше да престане да се съревновава с Франки. И тъкмо затова Лала тайничко бе гласувала за нея и Дюс.

Изпъшка и подпря глава на ръцете си. Какво й повтаряше Влад, когато бе съкрушена? Хапка по хапка….

Само да можеше да се съсредоточи върху работата си и да спре да се тревожи за нещата, които можеха да се объркат… Съсредоточи се. Съсредоточи се. Съсредоточи се…

Бъзззззз.

Гггхххххх! Лала метна телефона на леглото. Тийни Търнър надигна главичка и примигна. Съжалявам, помисли си Лала, но бе прекалено уморена, за да говори. Изхвърли сусаменото си блокче в кофата и се върна пред компютъра. Хапка по хапка…

— Тофу?

— Аааааааа! — Лала подскочи. — Уплаши ме!

Влад стоеше до нея със сребърен поднос.

— Почуках, но…

— Няма нищо — усмихна се тя мило.

— Помислих си, че може да си огладняла. — Той поднесе платото под носа й. Острият мирис на тофу, увито в листа от марули, предизвика въртоп в празния й стомах.

— Не съм гладна — излъга тя.

— Скъпа, бледа си като Никол Кидман — възрази той. — Вземи поне това.

Лала преглътна таблетките желязо с остатъка от изстиналото си соево лате.

Влад се разположи на края на леглото и разсеяно потупа Тийни по главата.

— Та значи, работя си аз по предложението за готварската ми книга, нали знаеш — онази, в която използвам само червени съставки — и тъкмо съм яхнал гребена на вълната, когато…

Лала заби зъби в долната си устна. Редовният му номер: Ще стоя тук и ще си бърборя, докато ми кажеш какво си намислила да правиш. Но единственото, за което тя мислеше сега, беше, че Влад седи в стаята й и дърдори, а тя имаше толкова много работа.

— … баща ти снове наоколо и захвърля черното си палто на канапето, което гледа на запад. Все едно се опита да изсмуче творческите ми сили. — Влад свали очилата си и потърка посивелите си слепоочия. — А после оставя куфарчето си на канапето за влюбени — сякаш любовта и работата са съвместими — и хуква насам-натам, рита кактуса и запраща бодливото нещо право на моята пътека на хармонията…

Лала почука с химикалката по бележника си. Искаше да изкаже подкрепата си и прочее, но…

— Добре съм — каза тя най-сетне. — Просто работя за конкурса.

— Успокои ме — рече Влад и я целуна по главата. — Тогава — оставям те. Впрочем крайчетата на косата ти скоро ще вържат.

— Това намек ли е? — попита Лала и се разсмя.

— Време е — каза той и направи ножица с два пръста. — Просто казвам.

— Щом свърша с конкурса — отвърна Лала. Тя отчаяно искаше да има един ден за разкрасяване и…

Животните се раздвижиха. Космите по вратовете настръхнаха; опашките се сковаха; цвърчене, хлъзгане, потропване и чуруликане се завъртяха като циклон от негативна енергия в стаята.

— Какво става тук? — попита господин Ди от мрачния коридор. Спретнатата му фигура приличаше на сянка, излъчваща заплаха.

— Всичко е наред — обади се Лала, като се опитваше да успокои полуделите животни, които се блъскаха едно в друго. Опитваше се да успокои и себе си.

— Не й вярвай — прошепна Влад и се изниза край брат си, за да остави насаме баща и дъщеря.

С червения си халат и сините кашмирени чехли господин Ди можеше да мине за нормален баща, дошъл да пожелае сладки сънища на дъщеря си. Можеше, ако…

Той пристъпи в стаята неуверено. Животните се престориха на умрели, докато той оглеждаше бъркотията от клетки и торбите със зърна за птици, сякаш ги виждаше за първи път. И може би беше точно така. Лала не помнеше някога да се е качвал в стаята й.

— Радвам се, че си се върнала към месото — каза накрая той, сякаш Лала щеше да ги изяде. — Може би тези бузи най-сетне ще поруменеят. — Нов въртоп разтърси Лала из основи. — Какво правиш още, че не си легнала? — Той изглеждаше искрено озадачен. И имаше право. Вампирът много обичаше да си поспива за красота.

— Довършвам графика за репетиции за посещението на „Т’о Дали“.

Той свъси вежди объркан. Забравил ли е? Потупа я по главата със студената си ръка като малко дете. — А, да, това. Кога е репетицията?

— Утре — каза Лала гордо. — Спонсорите идват в четвъртък.

— Защо не опиташ да дадеш всичко от себе си?

Лала се обърна към екрана и стисна мишката, за да не затрепери. Думите, над които бе прекарала часове наред, за да ги усъвършенства, се размазаха пред очите й.

— Успех — подхвърли той напевно и тя не разбра дали беше сериозен, или скептичен. Преди Лала да успее да събере кураж да погледне баща си в очите и да го попита дали е искрен, той си бе тръгнал.