По-неживи от всякога

Глава десета Достъп — отказан

Столовата, в която миришеше на мокра вълна и риба тон, припукваше от безмилостната надпревара. За първи път в живота си Лала отговаряше за нещо безмилостно, но всъщност се чувстваше чудесно.

Непознато топло чувство — дали не беше гордост? — я изпълваше като сладолед фунийка. Гъделичкаше я отвътре, караше я да държи главата си изправена и да показва зъбите си на всеки, който минеше край нея. Както РАД, така и нормитата се вълнуваха от възможността да получат спонсорство от двама сред най-големите производители на обувки на планетата. Баща й също щеше да се развълнува, ако поне за миг оставеше слушалките и микрофона и чуеше новината за конкурса.

Червен поднос с чийзбургери мина наблизо, следван от лилав шлифер, привързан с деликатна сребърна верижка.

— Хей, Спектра!

Призракът явно не я чу заради най-новата обедна селекция песни на Джак Джонсън, защото чийзбургерите продължиха по пътя си.

— Спектра!

Едно момиче с джинсово яке се изпречи на пътя на Лала.

— Ти за кого ще гласуваш? За Клео или Франки? Ако не искаш да взимаш страна, може да си дадеш само инициалите.

Лала понечи да отвърне, но свеж люляков бриз духна в ухото й. Тя потрепери.

— Ти ли ме повика?

Лала се обърна към нежния ефирен глас и се озова лице в лице с тениска „Пакман“ и къси мъжки панталони.

— Били? Току-що видях Спектра. Тя добре ли е?

— Това съм аз. Спектра.

Лала замълча объркана.

— С Били решихме да си сменим дрехите за днес. Така аз ще мога да направя неговия тест по английски, а той моя по биология.

— Това е добре — каза тихо Лала.

Момичето с джинсовото яке се бе обърнало към своите приятели.

— Казвам ви — Клео се облича добре, но Франки е толкова естествена.

Лала се измъкна, като каза, че още не е решила, и се отправи към своята маса.

Хейли и Хийт седнаха в ъгъла и взеха да прелистват папката на Борда на равновесието ту напред, ту назад между разделите „Тържествен обяд“ и „Т’о Дали“. Рехавият перчем на Хейли изглеждаше мазен, а под очите й имаше торбички. Явно кампанията за „Т’о Дали“ и планирането на тържествения обяд бяха повече, отколкото външният й вид можеше да понесе.

Франки, Блу и Клаудин се бяха втренчили в списание и търсеха тоалети за деня на гласуването. Лала се усмихна и се плъзна на пейката до Клод, който — погълнат от разказа на Дюс за победния баскетболен мач от миналата вечер — не я забеляза.

Клео се възползва от затишието в спортния разговор, за да размаха под носа на Дюс папирусови мостри. Ама те какво планираха — изборна кампания или сватба? Той сви рамене и посочи средния, макар че огледалните му очила „Рей Ба“ не позволяваха да се разбере дали изобщо гледаше към тях. Лала не се сдържа и се запита доколко Дюс се нуждаеше от очилата си и доколко се криеше зад тях. Да, ако не бяха очилата, всичко, към което той погледнеше, щеше да се превърне на камък. Но контактните лещи можеха да бъдат покрити със същия разтвор на очилата, които предпазваха хората от погледа му. Истината бе, че лещите нямаше да скрият нетърпимостта му към момичешките работи.

— Как вървят нещата, след като старият се завърна? — Блу протегна ципестите си пръсти и взе с пръчиците едно парченце унаги21.

Лала се усмихна, като се молеше изкуствената й усмивка да излъчва повече увереност, отколкото всъщност изпитваше. Разчитай на Блу да се сети да пита за „страхотните“ отношения между баща и дъщеря, за които цяла седмица Лала не беше спряла да бърбори. Как бяха прекарали часове наред в приказки пред огъня, как ставаха бодри сутрин със слънцето и ходеха на дълги разходки, как си готвеха заедно вегетариански блюда… Та как иначе да си признае, че баща й се бе върнал преди две седмици, а те едва си бяха разменили няколко думи? Че домашните й животни се страхуваха от него? Че той дори не знаеше за конкурса на „Т’о Дали“?

Слава богу, не се наложи. Песента на Аркейд Файър „Събуди се“ спря точно навреме, за да може всички да чуят как Джаксън се оплаква:

— Хайде, Мели, цял ден само това правиш!

— Обещах на Сейдж да й пратя един незаконен запис.

Джаксън отхапа от сандвича с пуешко и ръжено хлебче. Мелъди прати съобщението.

— Като говорим за записи, видяхте ли новия рекламен клип на „Мадър Джинс“? — обади се Клео. — Съвършено съчетание на широки крачоли с ластичен плат. Ще изпратя Рам за един чифт след училище — ако някой иска, може да си поръча.

Клаудин вдигна ръка.

— Като говорим за съвършеното съчетание — каза Спектра, — мисля, че двамата с Били трябва да се пробваме на конкурсчето на „Т’о Дали“. Ние сме идеалната комбинация от красота и великолепие.

Всички се засмяха.

Клео я цапна леко по ръката.

— По-скоро сте от глупави по-глупави.

Били отви капачката на солничката с чили на Клео. Както винаги, тя взе подправката и тръсна. Градушка от червен прах посипа табулето22 й.

— Ка, Били! — Тя стисна окото на Хорус, което висеше като амулет на врата й, и го размаха във въздуха. Затвори капака на стъклената кутия с близкоизточното й угощение, и я пъхна в ленената си чанта. — Хайде, Ди.

Дюс сви рамене и пъхна в устата си последната хапка пеперони. Стана, протегна се, взе празния си поднос и последва Клео навън.

— До гуша ми дойде да се прави на нещо повече от нас — каза Били.

— Бъди по-внимателен с нея — обади се Франки. — Просто е разстроена, защото близначката й Нефра напуска Салем и отива в Александрия.

— Близначка ли? — намеси се Лала. — Те не са близначки.

— Така е, Нефра е по-голяма от Клео — каза Спектра. — И откъде научи, че се мести? Тя живее в Кайро.

— Ти ми каза — каза остро Франки.

— Аз ли? — ахна Спектра.

Бип.

Бип. Бип. Бип. Бип.

Бип. Бип.

Като царевични зрънца в микровълнова печка в столовата запукаха аларми за съобщения. Клаудин, Блу, Мелъди, Джаксън, Франки, Хийт, Лала, Клод, Били и Спектра едновременно посегнаха към телефоните си.

Хейли надигна поглед от плана си.

Брет се изсмя.

— Какво става? Това да не е някакъв таен код на РАД или какво?

Никой не отвърна. РАД четяха съобщението, което светеше на екраните им.

Пръв Джаксън попита:

— Лала, какво става?

— Защо е тази потайност? — обади се Хийт.

Телефонът на Били се рееше във въздуха.

— Какво става?

Брет и Хейли се спогледаха: Ама това не е честно!

— Защо в сечището? — запита се Клод.

— Защо точно в петък? — оплака се Мелъди.

Бузите на Лала пламнаха. Тя самата не знаеше, но за нищо на света не би си признала. Не и след като цяла седмица не спря да се фука колко са се сближили с баща й.

Стисна устни, сякаш казваше: Естествено, че знам, но няма да ви кажа.

Клаудин изпъшка.

— О, хайде де. Трябва да ни кажеш! Не може да ни караш да чакаме до петък.

Погледите на Лала и Мелъди се срещнаха случайно. Няма що! Само това остава — Мелъди да ме принуди да си кажа, че изобщо не знам какво става. Лала бързо изви поглед встрани.

Блу се пресегна през масата и си взе парченце ябълка от подноса на Лала.

— Сигурно е заради това с „Т’о Дали“. Нали, Лала?

Лала даде всичко от себе си, за да си придаде потаен вид. Макар да не бе съвсем сигурна какъв трябваше да бъде потайният вид.

— Обзалагам се, че старият е приготвил страхотно барбекю в чест на Лала — рече Блу.

Лала заби зъби в долната си устна. Болката я откъсна от изтезанието.

— Аз знам нещичко — с тих глас се обади Спектра и прати през масата свеж люляков бриз. Всички се наведоха към тениската на Пакман. — Чух, че господин Ди се кани да се оттегли. На срещата той ще обяви новия водач. Веднага щом приключи, един хеликоптер ще го пренесе в Майорка.

— Кой е новият водач? — попита Хийт.

— Вие си имате водач? — удиви се Хейли.

Франки сбърчи чело.

— Къде е Майорка?

Краката на Лала я засърбяха. Щеше й се да хукне към къщи и да помоли баща си да й каже истината. Ами ако той иска да я изненада и да я вземе със себе си? Ами ако иска да я изненада, като я остави тук?

Звънецът би и сложи край на обяда и на разказа на Спектра.

— Извинете! — Тя се отблъсна от масата и се изправи на крака. Като грабна старата чанта на Били, тя даде няколко озвучени въздушни целувки. — Трябва да офейквам! Не искам да закъснявам за контролното по английски.

Всички се обърнаха към Лала. Тя усети как соевите пръчици се надигат от стомаха й и стигат до гърлото й.

— Не мога нищо да ви издам — едва успя да каже Лала. — Той ми се довери да пазя тайната.

— Хайде де — подканиха я те.

Лала се изви неспокойно.

Клод я сръга с лакът. Жълто-кафявите му очи бяха настойчиви и съсредоточени.

— На никого нищо не си длъжна да казваш. Теб те бива да пазиш тайни. Това е едно от нещата, които… — Той замълча — в случай, че някой подслушваше — но стисна ръката й под масата.

Клод имаше право. Биваше я да пази тайни. Но поне да имаше какво да пази.