Окованият нарцис

48

Стълбите водещи надолу към подземията на Цирка бяха достатъчно широки за трима по-малки хора да вървятх един до друг, но самите стъпала бяха странно широки, все едно този за когото оригинално бяха стъпалата не е двуног, или поне не с човешки ръст.

Следвахме Ърни надолу по стъпалата. Първият път, когато го видях имаше една от онези дълги подстригани коси, отрязани отстрани . Страните бяха пораснали и останалото бе отрязано, така че имаше стандартна къса подстрижка с малко повече отгоре, така че да може с гел да си направи бодлички, като изпълнителен пънкар. Късата коса също така разкриваше врата му, така че можеха да се видят белезите от зъби от дясната страна.

Той не хранеше Жан-Клод. Не мисля, че Господарят на града се хранеше с хора, вече, не и когато можеше от ликантропи. Но имаше и други вампири под цирка и те също трябваше да се хранят.

Мика вървеше до мен. Мърл, Боби Лий и Крис имах несъгласие за това къде точно щяха да вървят те. Накрая се съгласиха Крис да върви с Ърни пред нас и Мърл и Боби Лий зад нас. Всички останали някакви си вървяха назад, включително и Калеб. Никой от бодигардите изглежда не му пукаше дали другите ще живеят или умрат. Бях много сигурна, че работа с бодигардите щеше скоро да ме изкара от нерви, като тази вечер.

Голямата метална врата в края на стълбите бе отворена, очаквайки. Обикновено се държи заключена за допълнителна сигурност. Стомахът ми се сви толкова много, че заболя. Просто не знаех как да се справя с това. Да целуна ли Жан-Клод за здравей? Да докосвам ли Мика пред него? Ох, мамка му.

-Каза ли нещо? - попита Мика.

-Не и нарочно. - казах.

Погледна ме въпросително и това бе. Щях да се държа както винаги. Ще направя точно това, което бих ако другия не бе там. Да направя нещо друго бе като да накарам всички да вървим по пирони. Освен това, бях внимателна с Ричард и Жан-Клод и виж докъде доведе това. Не исках отново същите грешки. Може би щяхме да направим нови.