Окованият нарцис

19

Бях гола, отново. Изглежда това е главното за тази вечер. Петимата лежахме на чаршафа, дишайки тежко, с изтръпнали тела с онзи прилив, който магията оставяше понякога след себе си - когато се чувстваш едновременно уморен и ободрен - почти като секс. Ашър и Натаниел лежаха на леглото извън полезрението ми. Устата ми, брадичката и шията бяха покрити с кръвта на Джейсън. Той лежеше с глава на гърдите ми, обърната, така че да виждам раната на врата му. Маркирах Натаниел и Мика, но имаше парче месо липсващо от врата на Джейсън. Не бе голямо парче, но все пак си бе липсващо парче плът.

Трудно преглъщах, дълбоко, дори дъха. Няма да повърна. Няма да повърна. Няма да повърна. Щях да повърна. Избутах всичко от леглото и изтичах до банята. Повърнах и плътта - парче голямо колкото 50 цента, се появи както и бе изчезнало - цяло. Имаше нещо в това, че го виждам, за това да имам най-лошия си кошмар потвърден, което ми причини главоболие като гореща вълна. Повръщах докато не си помислих, че главата ми ще експлодира и and I was dry heaving.

Почукване на вратата.

- Ма petite, може ли да вляза?

Не ме попита дали съм добре. Умен вампир. Не му отговорих, останах коленичеща с глава срещу студения край на ваната, чудейки се дали ще повърна отново или първо главата ми ще падне. Главата ме болеше повече от стомаха.

Чух вратата да се отваря.

- Мa petite?

- Тук съм. - каза

Гласът ми прозвуча тънък, все едно плача. Държах главата си долу. Не исках да го видя или някой друг.

Видях края на черната роба, после повече, когато той коленичи пред мен.

- Да ти донеса ли нещо?

Дузина отговори минаха през ума ми, повечето саркастични, но останах със:

- Аспирин и четка за зъби.

- Може да поискаш от мен да си извадя сърцето в този момент, и може и да го сторя. Вместо това ти искаш аспирин и четка за зъби - наведе се и ме дари с една от най-нежните си целувки по главата. - Ще ти донеса каквото поиска.

Той става и отново чух да се отваря и затваря чекмедже.

Погледнах нагоре и го видях как ефективно се движеше из банята, изваждайки бутилка аспирин и четка за зъби, разбира се и паста. Бе абсурдно домашен и черната мъхеста роба не подхождаше на това. Жан-Клод изглеждаше като някой, който трябва да има слуги и той имаше. Но главно около мен той винаги го правеше сам за себе си или за мен. Когато не бях наоколо сигурно имаше петдесет танцуващи момичета, очакващи го. Но с мен, бе само той.

Донеси ми аспирина и чаша вода. Погледнах ги и за момент не бях сигурна дали стомахът ми ще ги понесе, но премина. Жан-Клод ми помогна да се изправя и го оставих. Не само че краката ми трепереха, макар да бе така, бе сякаш по-голямата част от мен трепереше, несигурна.

Започнах да треперя и не можех да спра. Жан-Клод ме държеше срещу робата си в кръг от ръцете му. Гърдите ми ме боляха където се бяха допрели до дрехата. Отдръпнах се назад, достатъчно, че да видя надолу тялото си. Имаше перфектен отпечатък на зъбите на Натаниел заобикалящи гърдата ми около ареолата. Бе пуснал кръв само но няколко места, но останалото бе тъмно червено-лилаво. Щеше да е голяма синина ако тялото ми не я излекува първо.

Жан-Клод проследи пръстите си пред горната част на ухапването и казах:

- Защо такива неща никога не болят, когато ти ги правиш?

- Въпросът сам по себе си е отговорът, ma petite.

Странно, разбрах какво имаше в предвид.

- Почти е огледално на това, което направих на гърдите му.

- Мисля, че Натаниел е бил предпазлив.

- Какво имаш в предвид?

- Не ти е направил нищо, което ти преди това не си му направила.

- Мислех, че и двамата са отнесени от ardeur и Бела Морт.

- Първият път, когато почувства призива на силата и е тежката част. Но фактът, че Джейсън направи нещо, което знае, че няма да му позволиш, а Натаниел не, може да значи, че Натаниел има по-голям самоконтрол от Джейсън.

- Бих си помислила, че е обратното.

- Знам. - каза той и начина, по който го направи ме накара да го погледна.

- Какво би трябвало да значи това?

- Означава, ma petite, че може да знаеш какво желае сърцето на Натаниел, но не мисля, че наистина го познаваш.

- Той сам не се познава. - казах.

- Отчасти е вярно, но мисля, че ще те изненада.

- Криеш ли нещо от мен?

- Относно Натаниел, не.

Вгледах се в него.

- Знаеш, че друг ден бих те накарала да ми кажеш какво трябва това да значи, но мамка му, искам малко комфорт от някого точно сега и изглежда това си ти.

Очите му се уголемиха

- Когато молиш толкова ласкателно няма как да откажа?

- Без игрички, моля те, Жан-Клод, моля, просто ме дръж.

Придърпа ме обратно в кръга на ръцете му и мръдна, така че ухапването да не боли или да не боли повече, отколкото вече го правеше. Беше се превърнало в тъпа болка, остра, само когато го докоснеш. Болеше, но част от мен го намираше за задоволително. Бе утвърждаване на това, което направихме, сувенир от нещо, което бе невероятно. Ако моралът ми не бе застанал на пътя, бих се учудвала от цялото нещо.

- Защо съм доволна, че Натаниел ме маркира?

Попитах с тих глас, защото не бях сто процента сигурна, че Жан-Клод не трябва да ревнува от това.

Оправи косата ми, докато другата му ръка ме държеше близо.

- Мога да се сетя за много причини.

Гласът му вибрираше през гърдите му срещу ушите ми, преплитайки се със звука на сърцето му.

- Една, която да има смисъл за мен, би било достатъчно. - казах.

- Ах, една, която да има смисъл за мен, сега, това е труден въпрос.

Стиснах ръцете си около китката му.

- Без игрички, помниш ли, просто ми кажи.

- Може да е защото наистина ставаш негова Нимир-Радж - ръцете му се стиснаха около мен. - Чувствам нещо различно около теб, ma petite, нещо диво, което го нямаше преди. Не го чувствам както звяра на Ричард, но е различно. Може би просто като Нимир-Ра на Натаниел, искаш да си в близък контакт с него.

Имаше смисъл. Бе трудно да споря с логиката, но исках:

- Какви биха могли да бъдат другите причини.

- Бела Морт се държа с теб като вампир от нейната линия. Ако чрез белезите или некромантиката си имаш някой сили на вампир, може да имаш и други. Може би леопардите са твоето животно на повик. Признавам, че първата причина е по-вероятно, но и втората е възможна.

Отдръпнах се достатъчно да виждам лицето му.

- Привлечен ли си към вълците? - попитах.

- Намирам задоволство да имам вълци около себе си. Приятно е да ги докосвам... като любимец или любовник.

Не съм сигурна как се чувствах от това, че използва любимец или любовник в еднакъв смисъл, но го пропуснах.

- Значи правиш секс с вълците си?

- Правиш ли секс с Натаниел?

- Не... не точно.

- Но искаш да го докосваш и да бъдеш докосвана?

Помислих върху това за няколко секунди.

- Така мисля.

- В истинската връзка между животно и вампир има желание и в двамата да се докосват, за един да служи и другия да се грижи за тях.

- Падма Господарят на зверовете ги държа с тях като боклук.

- Една от многото причини Падма винаги да е втори по сила в Съвета, е че вярва, че всяка сила трябва да бъде взета, че всяка сила трябва да дойде със страх. Истинската сила идва, когато другият ти я предложи и ти просто я приемаш като дар, не като плячка от някаква лична война.

- Та фактът, че се държиш с вълците си по-добре от другите е просто, какво, политическо решение?

Стегна се, все още държейки ме към себе си.

- Не знам как другите вампири мислят за това. Знам само, че Бела Морт е привлечена към котките си, а аз към вълците си. Може би само нейната линия превръща връзката между животно и вампир в нещо като любовници? Повечето от силата се храни от секс, или най-малкото, привързаност и може би другите не се чувстват така? - замълча. -Никога преди не съм се замислял за това. Може би е друга придобивка от наследството и или поне отчасти, че по-голямата част от силите са свързани със секса.

- Дали и Ашър се чувства така за своето животно?

- Ашър няма животно на повик.

Очите ми се разшириха.

- Мислех, че всички вампири господари на определена възраст имат животно на повик.

- Повечето от тях имат, но не винаги. Също както ухапването му може да даде истинско сексуално удоволствие, а моето не. Имаме различни сили.

- Но да няма животно на повик си е голяма...

- Значи, че е по-слаб от мен.

- Но все още може да бъде Господар на града някъде другаде. Имам в предвид, срещала съм преди Господари на града и без животно на повик.

- Ако имаше свободна територия в тази страна и той желае да ни напусне, тогава да, той може да бъде Господар на града.

Започнах да казвам, тогава защо не го е направил? Но бях много сигурна в отговора и бе болезнен отговор, така че не го изрекох. Може би малко пораствах. Не всяка мисъл дошла в ума ми, идваше на устата ми.

- Или може би просто отдавна си искала Натаниел. Има задоволство в това, най-накрая да се отдадеш на желанието.

Отдръпнах се от него.

- Знаеш ли, не си много добър да успокояваш хората.

- Ти каза без игрички. Не е ли лъжата същото като игра.

Погледнах го.

- Не правих секс с Натаниел.

- Хайде, ma petite, нямаше проникване, но да кажеш, че не си правила секс не е съвсем правилно, нали?

Вгледах се в него и се опитах да бъда бясна, но имаше нещо близко до паника, че гневът накара сърцето ми да забие по-силно.

- Да не казваш, че това, което направихме, бе равно на секс.

- А казваш ли, че не е?

Обърнах се, за да не виждам лицето му, прегърнах ръцете си около себе си. Най-накрая се обърнах и го погледнах. Опитах се да се опра на стената, но плочките бяха студени, а аз все още гола. Нуждаех се от дрехите си, но те бяха отвън в другата стая и не бях готова да се срещна с другите мъже.

- Искаш да кажеш, че правихме секс, всички ние?

Той си пое дълбоко дъх.

- Какъв отговор би искала , ma petite?

- Истината би била приятна.

- Не, не искаш истината. Мислех, че я искаш или бих внимавал повече какво казвам -изглеждаше уморен. - Радвам се, че си жената, която си, но има моменти, когато ми се иска просто да се наслаждаваш, без да бъдеш преследвана из стаята от вината и морала си след това. Каквото направихме тази нощ бе великолепно. Нещо, което да бъде споделено и пазено, не нещо, от което да те е срам.

- Бе по-добре преди да ми кажеш, че се брои за секс.

- И фактът, че ти го казах, че се брои за секс означава, че ти все още лъжеш себе си повече отколкото аз някога съм се опитвал да те излъжа.

- Какво трябва да означава това?

Вдигна ръка.

- Няма да кажа нищо повече. Не искаш истината и ми каза да не лъжа. Нямам никакъв ход.

Прегърнах се и намръщено загледах пода. Опитах се да не мисля за това, което каза, какво направихме и просто не можех. Трябваше да сменя темата, бързо.

- Джейсън игра ролята на заместник на Ричард. - казах.

- Oui..

Позволи ми да сменя темата без и думичка или промяна в изражението.

- Не знаех, че можем да го правим.

- Нито пък аз - той направи тези няколко стъпки, който го поставяха отново до мен. -Ако е комфорт, което искаш, повече от истината, това мога да направя. - докосна брадичката ми, повдигна лицето ми, така че погледите ни да се срещнат. - Но трябва да ми казваш, когато не искаш истината, ma petite. Обикновено е най-силното ти искане към мен.

Гледах красивото му лице и разбрах какво предлага - комфорт, но не честност. Удобни лъжи, защото не исках да чуя истината.

- Не искам да ме лъжеш, но съм на лимита си на трудни истини за днес. Имам нужда от нещо по-леко.

- Искаш пространство да се успокоиш и помислиш за всичко. Разбирам това, Може да ти го дам за няколко часа, но трябва да се изправиш срещу Ричард в лупанара тази вечер и се боя, че повече трудни истини те очакват там.

Поставих лице на гърдите му, гушкайки се в гладките му гърди, хваната между меките ревери.

- Повдигайки въпроса за Ричард няма да помогне.

- Моите извинения.

Търкаше гърба ми с ръце, отново и отново. Движението караше косматите ръкави да се движат нагоре надули по тялото ми, от задника ми до раменете. Бе приятно и неприятно едновременно. Погледнах го и не знаех дали да плача или крещя.

- Мислех, че нахраних ardeur.

Ръцете му бяха все още на тялото ми.

- Така е и го нахрани добре, но той винаги е точно под повърхността. Както да бъдеш сит и все още да се наслаждаваш на красиво направените десерти.

Не ми харесваше сравнението, но не можех да измисля по-добро. Притиснах тялото си към робата му, оставяйки се срещу тялото му, слушайки успокояващия ритъм на сърцето му.

Проговорих с лице притиснато към гърдите му, черните пухкави ръбове на реверите гъделичкаха устните ми:

- Защо не ме предупреди, че може да прави това?

- Ако бе вампир от моята линия, бих те предупредил, но ти не си вампир, ти си човек и не би трябвало да стане така при теб.

Отдръпнах се назад, достатъчно да видя лицето му.

- Може ли да влиза във всяко от... децата си?

- Не, способността и да гледа върху децата и трае само няколко нощи. Веднъж, когато вампирът е достатъчно силен да контролира глада си, тогава е неспособна да влезе, сякаш някаква врата, което преди е била отворена, е затворена.

- Тя извика моя звяр или зверове, или каквото по дяволите става вътре в мен. Тя го извика на повърхността сякаш знаеше какво става.

- Нейното животно са всички големи котки.

- Така че, леопарди. - казах.

Той кимна.

- Освен другите.

- Мислех, че Господарят на зверовете може да вика повече от едно животно.

- Това е способността, която има почти от началото, но много от старите имат множество сили. Тя започнах, поне както го разбирам, със способност да вика само леопарди, след това едно по едно и другите големи котки и отговаряха.

- Ако наистина съм леопард, ще е способна да ме контролира, ако ме срещне?

- Ти я прогони, ma petite. Можеш да отговориш на въпроса си, нали?

- Казваш, че веднъж съм и сритала задника, мога да го направя отново.

- Нещо подобно,да.

Отдръпнах се от него, пръстите ми проследиха ръцете му под тъмната роба, докато ръцете ни не се докоснаха.

- Повярвай ми, Жан-Клод, една победа не гарантира, че ще спечелиш войната.

- Това не бе малка победа ma petite. Никога в две хилядният и живот никой от линията и не я е отхвърлил както ти го направи.

Наведе се малко, достатъчно да целуне ръцете ми, показвайки дългия, тънък триъгълник на гърдите му и горната част на стомаха. Погледът ми последва линията бледа кожа надолу към сянката, която криеше всичко останало. Поне веднъж не исках да отвържа робата. Отчасти бе защото бях... задоволена, и отчасти, по-голямата част, бе защото току-що бях правила секс с четирима мъже едновременно и нивото ми на дискомфорт бе малко твърде голямо да мисля за секс известно време.

- Знам, че вампирите могат да направят ухапването приятно, но не съм и сънувала за нещо подобно. - казах.

Погледнах го.

Той кимна.

- Да, ma petite, мога да го направя приятно, но не толкова приятно.

- Ашър ме ухапа веднъж и не бе оргазъм.

- Той се въздържа, когато осъзна, че е завладял ума ти без да иска. Той... се държа прилично.

- Вярвам, че е така. Ако тази нощ бе истинското нещо, той направи много повече отколкото да се държи прилично.

- Ти се храни от това, също и Бела Морт.

- Бе пир, не мислиш ли? - и нещо в начина, по който го каза, ме накара да се изчервя. -Не исках да те засрамвам, ma petite, но бе великолепно. Не бях споделях дара на Ашър от повече от две столетия. Почти бях забравил какво е.

- Значи не можеш да го правиш без Бела Морт.

- Един от даровете и е да бъде мост, да е връзка между децата си. Това позволява споделяне на даровете.

- Аз я прогоних, Жан-Клод, няма да стане отново.

- И бяхме доволни. Не мисля, че разбираш рискът, който поехме, ma petite. Ако се бе провалила да я изгониш, тогава тя можеше да ни причини неща, дори от разстояние. Ние сме единствените двама, които някога са я напускали доброволно. Някои бяха прогонени, но никой не си е просто тръгвал, и тя не е жена, която да приема отхвърлянето добре.

Това бе заявление.

- Тя видя Ашър през очите ми. Почувствах съжалението и, че го е оставила да си тръгне, че не го е видяла както аз.

Обърна глава на една страна.

- Тогава може би дори едно много старо куче може да научи нови номера.

Преглътнах и нещо в това ме направи много наясно с вкуса на кръв и други неща в устата ми. Трябваше да се почистя.

Отидох до мивката и го гледах зад себе си в огледалото. Знаех, че съм гола, но не бе преди да го видя сама в огледалото, го забелязах. Успях да избърша повечето от кръвта по устата си с тоалетна хартия, но оставаше по гърдите ми и врата.

- Наистина се нуждая от собствена роба. - казах.

- Бих ти предложил моята. - каза той.

Поклатих глава и се протегнах за четката. Обикновено първо бих измила кръвта, но повече исках да махна вкуса от устата си.

- Ти, гол, около мен, точно сега, не е, от каквото имам нужда.

- Ще изпратя... - поколеба се, - Ашър да ти донесе роба.

- Започна да казваш Джейсън, нали? - погледна ме в огледалото. - Знам, че ще се излекува, но... можех наистина да го нараня.

- Но не го направи и това е, което има значение.

- Приятна мисъл. - казах.

Той се усмихна, но не бе като да е щастлив.

- Ще изпратя Ашър за роба.

- Страхотно. Благодаря.

Натиснах пастата за зъби върху четката, докато той отиде към вратата. Спря се с ръка на дръжката:

- Обикновено би дължала на своя potte de sang някакъв дар или показваш благодарност, че ти е служил.

- Мисля, че получиха всичката благодарност, която ще получат от мен за един ден.

Той се засмя и звукът се плъзна по тялото ми като копринена милувка.

- О да, ma petite, и мисля, че и те ще се съгласят с теб, но ти го казвам за по-нататък. Трябва да наградиш своя potte de sang за неговата или нейна служба.

- Пари няма ли да свършат работа? - попитах.

Изражението му показваше, че наистина е обиден, оскърбен дори.

- Ти току-що сподели нещо по-интимно отколкото повечето хора някога биха имали с друго същество. Дадоха ни наистина прекрасен дар днес, и те не са курви, Анита. -истинното ми име, бях в беда. - Те са potte de sang мисли за тях като възлюбената си метреса.

Взрях се в него.

- Днес споделеното удоволствие бе достатъчна награда, но ти ще трябва да храниш ardeur всеки ден и ако храненето не е достатъчно дори повече от веднъж на ден за седмици наред.

- Какво казваш? - попитах.

- Казвам, че ще е най-добре, ако изберешpotte de sang и го държиш близо до себе си, защото не знаеш какъв точно е гладът ти. Може да е нещо леко, лесно задоволимо или може би не.

- Казваш, че трябва да правя това всеки ден?

- Да.

- Мамка му.

Поклати глава.

- Беше ли днес толкова ужасно, ma petite? Бе ли удоволствието, което получи толкова малко?

- Не е това. Бе невероятно и ти го знаеш. Но никога нямаше да можем да го постигнем без Бела Морт и не искам повторна среща с нея.

- Нито пък аз. Но има много неща, които могат да бъдат направени, за да се храниш и когато имаш малко контрол ще те науча да се храниш от разстояние.

- Кога?

- Няколко седмици.

- Мамка му. - обърнах се към огледалото без да го поглеждам. - Как да избера potte de sang

- Мисля, че вече си. - каза той.

Погледнах го.

- Имаш в предвид Натаниел.

Той кимна.

- Не, аз... не си вярвам, че няма да загубя контрол и... знаеш ли какво имам в предвид?

- Той е приятен за очите и се грижи за теб. Толкова ли ще бъде погрешно?

- Да, да ще бъде почти като насилие над дете. Той не може да каже не. Ако човек не може да каже не, тогава е същото като изнасилване.

- Може би това, което не искаш да разбереш, ma petite, е че Натаниел знае какво точно иска и това той иска теб.

- Той иска да съм му доминираща във всеки смисъл на думата.

- Добре е ако potte de sang ,ти е подчинен.

Поклатих глава.

- Тогава с кой друг би рискувала да бъдеш отнесена с, твоя Нимир-Радж?

Този път имаше нещо в гласа ми.

- Ти ревнуваш.

- Нимир-Радж не е potte de sang , метреса, десерт, независимо как го описваш. Той е предястие, много, много главно, разбира се, и аз искам да бъда единственото, предястие на масата ти.

- Ти ме споделяше с Ричард и той определено не е просто десерт.

- Много вярно, но той също има връзки с мен. Той е моят вълк и това е различна.. връзка за мен, за теб, от някой непознат.

- Знам, че е от ardeur, но мамка му, никога не бих...

- Ти не си жена за случайна страст. Не, ma petite, не си. И се боя, че този Нимир-Радж не е вече просто случка от твоята страст.

Изглеждаше сериозен, когато го каза, солиден.

- Какво имаш в предвид?

- Ако ти наистина си неговата Нимир-Ра, тогава ще бъдеш привлечена към него. Няма как да промениш това. И честно не мога да видя вкуса ти. Няма лицето на нашия Ричард, но си има с какво да се реваншира.

Изразът на лицето му ме накара отново да се изчервя.

Обърнах се към мивката и започнах да мия зъбите си и той го възприе като край на разговора. Излезе смеейки се. Когато вратата се затвори зад него и бях сама, останах така дълго време, гледайки се в огледалото. Все още приличах на себе си. Но можех да вкуся кръвта на Джейсън под пастата. Започнах да търкам и плюя и пуснах студената вода, слушайки звука на водата вместо виковете в главата си.

Когато Жан-Клод се върна в стаята бях привършила с премахването на кръвта и използвах три различни вида вода за уста, които седяха до мивката. Използвах и трите и вече не можех да чувствам нищо друго, освен ментолова свежест. Можеш да се почистиш от кръвта и махнеш вкуса от устата си, но петната, които наистина имат значение, са тези, които никакъв сапун и вода не могат да докоснат. Казах, че нещата няма как да станат по-зле, но знаех, че могат, и то изведнъж. Ако се заключех някъде за няколко дни, докато можех да контролирам ardeur, върколаците щяха да гласуват без мен и екзекутират Грегъри. Ако убият Грегъри нямаше да убия само Якоб. Щеше да бъде война между мен, моя пард и глутницата на Ричард. Ричард бе достатъчно голям бой скаут, че да застане на пътя ми и да ме накара да го убия. Нещо вътре в мен щеше да умре, ако Ричард умре и ако аз натиснех спусъка... от някои неща се оправяш, от други не. Убийството на Ричард бе едно от нещата, от които няма да се оправя. Жан-Клод каза нежно:

- Добре ли си, ma petite?

Кимнах с глава и казах:

- Да.

Подаде ми купчина син сатен към мен:

- Тогава трябва да се облечеш и ще те придружа обратно навън.

Погледнах го.

- Толкова ли е очевидно, че не искам да се връщам обратно там?

- Джейсън бе отведен в стаята си. Ще се оправих. Но сметнахме, че ще те разстрои да го видиш. Натаниел те очаква, след като той те докара.

- Ами Ашър?

- Той отведе Джейсън.

- Знаеш, че имам, е отговора на въпроса, който очакваш да узнаеш. - казах. Погледнахме се.

- Почувствах освобождаването му ma petite. Знам, че той ме измъчваше, позволявайки ми да вярвам, че е съсипан. Но все още не знаем колко зле е наранен и че това е разруха от друг тип.

- Искаш да кажеш, че може да се почувства толкова изплашен, че да не иска никой да го вижда или докосва?

- Да.

- Преди да докоснете момчетата, ardeur не бе достигнал до вас. Бела Морт не те достигна. То е като болест. - казах.

- Виждал съм точно тази болест да се пуска в банкетна зала с размера на футболно игрище и разпростира от човек на човек, докато всички не се хвърлиха в... е, оргия е твърде мила дума.

- Какво би спечелила от това да накара цяла стая с хора да изгубят така контрол?

- Тя получаваше сила от всяко хранене около нея, но не бе само това. Тя искаше да види дали има лимит на броя хора, на които може да разпростре желанието.

- Откри ли лимита си?

- Не.

- Така че стотици хора. - казах.

Той кимна.

- И тя се храни от страстта на всички им?

- Да.

- Какво направи с цялата тази сила?

- Тя помогна на маркиз да съблазни крал и промени хода на курса и съюзниците на три страни.

Очите ми се разшириха.

- Е, поне не е било напразно.

- Бела има много грешки, но да изгуби преимуществото си, не е едно то тях.

- Какво получи от всичките тези политически маневри?

- Земи, титли, крал, който я обожава. Помни, ma petite, че това бе период от историята, когато да си крал на нацията, означава да си абсолютен монарх. Думата му бе живот и смърт и тя го контролираше с тайните на тялото си.

- Никой не е толкова добър в леглото.

Изражение премина през лицето му, усмивка, която се опитваше да скрие.

- Ако е била толкова чудесна, защото ти и Ашър я напуснахте на първо място.

- Ашър бе с Бела много години преди аз да се появя и много след това, той откри Джулиана. Той и аз бяхме в най-вътрешния кръг на сила, имаше много описалите се през вековете да влязат и са се проваляли. Бяхме любимците и, докато Ашър не откри Джулиана. Едва десетилетия по-късно ми хрумна, че Бела ревнуваше, но мисля, че отчасти бе така. Тя спеше с други мъже, други вампири и бе доволна, че Ашър и аз споделяме леглата си и че отиваме при вампирите, с които ни споделяше. Но друга жена, която сами избираме - това бе различно. Тогава Ашър ми предложи Джулиана и станахме трио и това повдигна въпроса за Джулиана да спи с други.

Той погледна надолу към пода, после отново нагоре.

- Артуро също бе един от любимците и. Той желаеше Джулиана, но Ашър му отказваше.

- Ашър му отказваше, не Джулиана. - казах.

- Тя бе негова слуга. Не можеше да се противопостави, ако се съгласеше.

- Гадно. - казах.

Намръщи се.

- Бе различен век, ma petite, и Джулиана би различна жена от теб.

- Тогава защо Ашър отказа? - попитах.

- Боеше се за сигурността на Джулиана. И двамата се бояхме.

- Артуро го харесваше грубо?

- Майката Природа бе направила почти невъзможно за Артуро да го прави по друг начин, освен грубо.

Погледнах го.

- Какво имаш в предвид?

Той елегантно отново сви рамене.

- Артуро е все още най-надарения мъж, който някога съм виждал.

Бе мой ред на свия рамене.

- И?

Поклати глава.

- Не разбираш, ma petite. Той е bien outille, добре пакетиран. Ах, как бе на английски?... Огромни като на кон.

Започнах да отбележа, че Ричард бе добре пакетиран, но не бе приятно да излагаш на гадже А, че а гадже Б е по-голям. Мика бе дори по-добре пакетиран и от Ричард, но отново, не бе нещо, което да спомена.

Накрая ми остана да кажа:

- Виждала съм двама мъже с огромен като на кон, и бях интимна с тях, но.. излагаш на показ, че си се боял за сигурността на Джулиана, защото е толкова голям.

- Точно това казвам.

- Никой не е толкова голям.

- Артуро кара нашия Ричард и твоя Нимир-Радж да изглеждат нищожни.

Поруменях и ми се искаше да не бях.

- Не тези двама мъже имах в предвид.

Повдигна вежди към мен:

- Така ли?

Начинът, по който го каза ме накара да се изчервя още повече.

- В Ню Мексико, един от подкрепленията на Едуард и един от лошите момчета.

- И как стана така, че да видиш колко добре изглеждат те, ma petite?

Имаше нещо в гласа му, предупреждение, като началото на гняв.

- Не съм правила секс с никой?

- Тогава как си ги видяла голи?

Гласът му все още имаше онзи топъл край и не можех да го виня за това.

- Бернардо, подкреплението на Едуард и аз бяхме разпитвани от местната рокерска банка, ъ, клуб. Не вярваха, че ми е гадже. Попитаха ме дали е обрязан, и аз казах да. Помислих си, че шансът ми е 50 на 50 в Америка. Накараха ме да сваля панталона му да го докажа.

- Под известна заплаха, предполагам.

Вече изглеждаше повече забавляващ се, отколкото гневен.

- Да.

- И другият?

- Той се опита да ме изнасили.

Очите на Жан-Клод се разшириха.

- Какво остана от нега?

- Убих го.

Той докосна лицето ми, нежно.

- Едва напоследък разбрах защо бях толкова привлечен към теб от почти първия път, когато чух, че работиш с полицията.

- Не е любов от пръв поглед - казах, - но любов от първото чуване. Нямам толкова добър глас.

- Не подценявай сладките звуци на гласа си, ma petite, но не звукът на гласът ти ме впечатли. Бяха думите ти. Знаех от мига, в който те чух, в момента, когато видях оръжието и осъзнах, че тази прекрасна малка жена бе Екзекуторката, че никога няма да умреш, очаквайки ме да те спася - че сама ще се спасиш.

Притиснах ръката му към бузата си, погледнах го в очите и видях тъгата, която никога не го напуска, че се е провалил да спаси Джулиана.

- Значи ме поиска, защото съм такъв корав боец?

Остави ме да направя шега. Дори се усмихна, но тя не достигна очите му.

- Да, ma petite.

Гласът ми бе нежен, когато казах:

- Значи, Артуро е искал Джулиана.

Той отдръпна ръката си, бавно.

- И тя се боеше от него, и ние се бояхме за нея. Това бе преди двеста години, малко повече сега. Ашър не бе толкова силен, колкото е сега и се бояхме, че човешкия му слуга няма да оцелее след вниманието на Артуро.

- Трябва да попитам, колко ме голям той?

Жан-Клод разделили ръцете си, както измерваш риба.

- Толкова голям.

Изглеждаше около шест инча. (15сантиметра)

- Не е толкова много.

- Толкова бе широк. - каза Жан-Клод.

Просто се взирах в него.

- Преувеличаваш.

- Не, ma petite, повярвай ми. Помня.

- Тогава колко бе дълъг.

Той направи друго измерващо движение. Засмях се защото не му вярвах.

- Ох, моля ти се. Казваш, че е бил около шест инча широк и дълъг над фут (мярка за дължина 30,48 см)? Няма начин.

- Да, има, ma petite.

- Казваш, че Артуро е бил от любимците на Бела. Значи ли това, че тя...

- Е правила секс с него, да.

Замръзнах, не можех да измисля начин да го кажа, просто подхвърлих:

- Не я ли боляло?

- Тя бе жена с голям капацитет за мъже по всякакъв начин.

Боже, толкова вежлив.

- Повечето жени не биха могли да... поемат това. - казах.

- Не. - съгласи се той.

- Искаше ли да убие Джулиана?

- Не, вярваше, че Артуро няма да и навреди.

- Защо?

Облиза устните си, което правеше рядко и изглеждаше некомфортно, което му се случваше дори по-рядко.

- Нека просто да кажа, че някои от нещата, които Бела Морт научи Ашър и мен да изпитваме удоволствие, ние също правехме с Джулиана.

Вгледах се в него защото си нямах и идея.

- Накъде биеш, не разбирам.

- Бих предпочел да не обсъждам, сега. Може би по-нататък.

Взрях се в него.

- Какво не ми казваш?

Той поклати глава.

- Мисля, ma petite, че не би желала да знаеш.

Погледнах го.

- Знаеш ли, Жан-Клод имаше време, не чак толкова отдавна, когато бих тропнала с крак и накарала да ми кажеш всичко. Но сега, ако ми кажеш, че не искаш да знам, ще ти повярвам. Наистина не искам да чувам интимни и шокиращи детайли за вампирския ти сексуален живот. Имах достатъчно шокове в тази област за един ден.

- Мa petite, мисля, че най-накрая порастваш.

- Не прекалявай. И не пораствам, просто се уморих.

- Така е с всички ни, ma petite, така е с всички ни.

Оставих синята сатенена роба да се плъзне по ръцете ми. Бе широка при ръкавите и дори по-широка при каквото минаваше за ревер, надолу завършваше с цветя. Бе красива и ми пасваше перфектно. Повечето роби бяха твърде дълги за мен. Той най-вероятно я бе купил мислейки си за мен. Завързах колана на място и не исках да питам повече въпроси относно ardeur и секс, и вампирски неща. Но някои неща трябваше да бъдат ясни между нас.

- Трябва да се разберем, Жан-Клод.

- Oui., ma petite.

- Каза, че сме правили секс, така че съм правила секс с всички?

Той кимна.

- Изобщо не изглежда да ревнуваш.

- Бях практичен, ma petite. Защо да ревнувам?

Отговорът ме обърка още повече. Гледах се в него.

- Добре, нека опитам още веднъж. Казващ, че ardeur има нужда да се храни повече от веднъж дневно. Не мога да разчитам на теб да бъдеш Джони-на-място, когато се случи. Мога да преспивам тук, но...

- Може да се наложи да се храниш, когато не съм буден. Много е възможно, в действителност, е вероятно.

- Добре, тогава какви са правилата?

Бе негов ред да се вцепени.

- Какво имаш в предвид, ma petite?

- Правила. Имам в предвид какво ще те накара да ревнуваш и какво не? От какво или от кого да стоя настрана?

Започна да се усмихва, после спря.

- Ти си един от най-циничните хора, които някога съм срещал, по-точно най-практичната в смисъл на живот-и-смърт контекст и ако знаеше някои от хората, които съм срещал, би разбрала какъв комплимент е. Но в същото време си много невинна като дете. То е тип невинно, която не мисля, че някога ще надживееш. Но я намирам трудна да се справя с нея.

- Бе честен въпрос.

- Наистина е така, но повечето хора няма да имат нужда да питат толкова любезно. Те или биха го игнорирали или ще се постараят както могат в момента, или ще попитат с кой от хората ми им е позволено да правят секс без да се ядосват.

Накара ме на трепна, когато го чух, но:

- Повече ми харесва начина, по който го качах.

- Знам. Ти си със сигурност една от най-директните жени, които познавам и една от най-самозаблуждаващите си.

- Наистина не ми харесва накъде води този разговор.

- Добре, но ще отговоря на въпроса си, защото е истина. Ако Натаниел е твой potte de sang, тогава ще оставя интимността с него на мира. Джейсън като мойpotte de sang , е в правото си да прави любов с моя човешки слуга. Счита се за голям дар от вампира да сподели слугата си с друг и Джейсън го е заслужил. Той ми е служил вярно много години.

- Не съм награда да бъде давана.

Хвана ръката ми.

- Тихо, ma petite, ще отговоря на въпроса и ще се опитам да бъде истина, дори ако не искаш да я чуеш днес. Има много неща, които бих ти казал днес, ако бе в настроение за истина. Но си права, това трябва да бъде ясно между нас. Можех просто да те предупредя да държиш Натаниел под ръка и да оставя картите такива каквито са, но ако настояваш за списък, тогава ще ти го дам, но не без причини. Защото искам да е ясно, че не те споделям лесно и има мъже, с които въобще не бих те споделил.

Сега бе ядосан и очите му блестяха в сапфирен пламък. Останалата част от тялото му бе спокойно, но очите го издаваха. Бе хванат от някаква силна емоция, вероятно гняв, но не бях сигурна. И се покриваше като кучи син, така че нещо, което чувстваше или мислеше, не искаше да сподели с мен.

- Ашър е допустим.

Не ми даваше причини за него и не попитах, защото бяха твърде много, повечето от които болезнени.

- Ако Ричард дойде на себе си, тогава разбира се. - Прокара ръце по предната част на робата си; често когато е нервен проверяваше дрехите си. - Нимир-Радж трябва да бъде позволен, защото той те вика, Анита - отново истинското ми име. Не бе щастлив. - Той вика нещо в теб, в твоята сила. Може наистина да си Нимир-Ра и при пълнолунието ще разберем. Или може би е това, както при Натаниел, ти си открила своето животно. Ако си по-силно привлечена към всички леопарди, тогава може да е всяка от причините. Ще разберем дали леопардите са твои да го повикаш. Може да не се отнася само до Натаниел и Нимир-Радж.

- Моля те, не ми казвай, че ще се превърна в кучка.

Той се усмихна.

- Не мисля, че трябва да се боиш от това. Твърде силна воля имаш за това.

- Кажа, че може да съм привлечена към други леопарди.

- Ако Нимир-Радж или Натаниел не са близо до теб, когато ardeur се надигне, тогава те съветвам да му се отдадеш веднага.

Погледнах го с разширени очи.

- Ако се бориш, ma petite, ще бъде по-силно. Ако стане достатъчно голямо, тогава може наистина да се превърнеш в кучка. Ако му се отдадеш и храниш веднага, тогава ще си правила секс с един човек, не няколко и ще бъде човек, по твой избор.

- Така че истинският съвет е да държа мъжете, които предпочитам под ръка.

- Аз бих направил Натаниел или някой друг по твой избор, твоя постоянна компания. Трудно преглътнах и потърсих лицето му, но то бе празно - изражението, което правеше, когато не искаше да разбера какво мисли. Очите му си бяха върнали нормалния цвят.

Нещо ми хрумна.

- Не виждам Деймиън наоколо.

- Аз говоря за секс, ти мислиш за Деймиън.

Гласът му би приятен, но имаше някаква острота.

- Даде ми лист с хората, с които да спя и да не спря, но не го включи в списъка. И той не бе в клуба, не бе и в спалнята, привлечен към силата като Ашър. Къде е той. Жан-Клод разтърка с ръце лицето си.

- Щях да ти кажа, когато реши, че не искаш повече трудни истини днес.

Отпусна ръцете си и ме погледна.

- Той е жив, щях да знам ако не бе.

- Да, вярвам, че би разбрала.

Имаше време, когато първият ми господар караше сърцето ми да бие. Силата и ме изпълваше, съживявайки ме. Но силата иидваше от нейния Господар на града, така че в действителност неговата сила ме изпълваше. Всеки вампир господар, на който принадлежах искаше кръвна връзка и всеки един караше кръвта ми да се движи, сърцето ми да бие. Тогава Бела, сама, главата на линията ми, ме взе, и ме изпълни. Тя бе като изпълването на океан и всички останали преди нея бяха само реки търсейки да се влеят в прегръдката и. Постепенно, се изпълних със собствена сила. Но дори сега е нейната линия, която ме държи жив. Силата, която я прави това, което съм, ме държи жив. Деймиън идва от нейната линия, не от самата Бела, но от едно от децата и, както и аз. Аз съм Господар на града и силата, която ме вдига, вдига и Деймиън. Когато направи връзката, която го свързва с мен, това го направи лоялен към мен, моята сила го изпълваше, моята сила караше сърцето му да бие. И разруших връзката с Нея, която го създаде.

- Правиш всички вампири под себе си, живи? - направих го на въпрос.

- Силата идва през мен, да, но само ако са от моята линия, моето наследство. Ако са наследници на други, вместо децата на Бела, тогава не, кръвната връзка не ни свързва толкова силно.

- Ами Ашър? Ти не караш сърцето му да бие.

Той кимна.

- Много добре, ma petite. Не, не го направих. Господар вампир е вампир, който има достатъчно сила, че сами се изпълват. Това е едно от нещата, което значи да си господар и една от причините много от старите вампири господари все още да убиват децата си, когато почувстват, че връзката се къса.

- Доброволно даваш твърде много информация и не мисля, че съм благодарна, очарователно е, но какво общо има всичко това с Деймиън?

- Ти вдигна Деймиън от ковчега му, изпълвайки го с некромантиката си като зомби. Ти спаси живота ми два пъти с некромантиката си. Ти създаде връзка между него и себе си.

В действителност знаех това, но глас

- Той ми каза, че не може да ми откаже, ако му дам директна заповед. И той искаше да ми служи. Плашех го.

- И трябва.

- Нямах намерение да го правя, Жан-Клод. Дори не знаех, че е възможно.

- Легендите разказват за некроманти, способни да контролират всички типове мъртви, не само обикновени зомбита. Някога бе практика на Съвета да убива всички некроманти на място.

- Господи, радвам се, че политиката се е променила.

- Да, - каза той. - Но ти увреди връзката ми с Деймиън. Първоначално не го разбрах, но когато се върна от Тенеси, не моята сила караше сърцето му да бие, а твоята.

Помня, че почувствах това в Тенеси, почувствах връзката помежду ни.

- Не го направих нарочно. - казах.

- Знам това, но ме остави с проблем, когато реши да се махнеш за повече от половин година. Деймиън е на повече от хиляда години. Макар да не е вампир господар, той е силен. Той вече няма връзка с ни едно вампирско родословие. Освободи го от всички вампирски връзки или мистичните връзки на лоялността. Той е твой, но ти не дойде да си го поискаш.

- Трябваше да ми кажеш.

- И какво би направила? Да го заведеш вкъщи да живее в мазето ти? Нямаше силата или контрола преди шест месеца да се оправяш с него.

- Но сега имам. Това ли казваш?

- Ти прогони Бела Морт. Една от най-силните в Съвета. Ако можеш да направиш това, ma petite, тогава може да се оправяш с Деймиън.

- Това е страхотно, но къде е Деймиън?

- Вече не можех да вярвам на лоялността му. Вече не го контролирам, разбираш ли, ma petite? Имаш вампир, който е два пъти по-възрастен и не можех да контролирам. И двете ме караха да изглеждам слаб в очите на другите, когато не можех да си позволя да бъда слаб и бе опасно, защото той знаеше, когато прикриваше аурата си и здраво се защитаваше. Не само Ричард и аз почувствахме загубата ти. Ти се откъсна от Деймиън и той малко... полудя.

Сега бях уплашена, сърцето ми заби в гърлото ми.

- Къде е Деймиън?

- Първо, ma petite, разбери, че не можеш да го вземеш със себе си тази нощ, защото да го успокоим ще отнеме поне няколко пълни часа.

- Просто ми кажи. - казах.

- Трябваше да го заключа, ma petite.

Гледах го.

- Да го заключиш? - той просто ме погледна и разбрах. - Той е бил заключен в ковчег с кръст за шест месеца?

- Горе долу, да.

- Копеле.

- Можех да го убия, ma petite, това биха направили други.

- Защо не го направи?

- Защото бе отчасти моя вината, че го изпратих при теб. Деймиън бе мой да го пазя и се провалих.

- Той е мой, мога да го пазя. - казах.

- И все пак, ти го изостави.

- Не знаех. Трябваше да ми кажеш.

- И преди шест месеца би ми повярвала? Или би си помислила, че е някаква игра, за да те върна в живота си?

Започнах да му казвам, че разбира се бих му повярвала, но се спрях и помислих за това:

- Не знам дали бих ти повярвала или не.

- Надявах се да има начин да възвърна контрола си над него, но той е затворен за мен. Преглътнах трудно и го погледнах:

- Той е мой, тогава защо не го почувствах, когато бариерите ми паднаха в Ню Мексико?

- Блокирах те да не го усещаш и не бе никак лесно.

Затворих очи и броих до десет, но не помогна. Бях толкова гневна, че кожата ми бе топла.

- Нямаш право да правиш това.

- Без белезите да бъдат оженени, мисля, че Деймиън би те съблазнил. Защото ти бе била привлечена към него както си към Натаниел сега, или дори към Нимир-Радж.

- Нямаше да чукам Деймиън без ardeur да ми помага и аз го нямах преди шест месеца.

- Може да получиш вампира си обратно утре вечер. Ще ти помогна да го излекуваш обратно.

- Връщам се днес да го взема.

- Говори с Ашър, ma petite. Попитай го какво е нужно да излекуваш вампир стоял шест месеца в ковчег. Деймиън не е господар, няма способността да се храни и получава енергия. Ще се появи от ковчега като главно, побъркано нещо. В началото ще е останало много малко от него.

Бе спокоен, когато го каза.

Не знаех какво да кажа. Исках да го ударя, но не би променило нещо. Дори не бях сигурна какво би ме накарало да се почувствам по-добре.

- Искам го вън тази вечер, когато се върна от лупанара.

- Няма да си способна да се справиш с ранения си леопард и Деймиън тази вечер.

Попитай Ашър и той ще ти каже колко работа отнема да се направи подобно нещо. Още една нощ няма да има разлика за Деймиън и тази нощ ти се опитваш да предотвратиш война между леопардите и вълците. Повече от това, опитваш се да бъдеш достатъчно силна, че да покажеш сила да убедиш враговете на Ричард, че той има твърде голяма подкрепа, за да бъде убит. Трябва да се концентрираш върху тези неща тази вечер, ma petite.

- Не ти вярвам. - казах.

Той сви рамене.

- Вярвай в каквото си искаш, но ще отнеме часове Деймиън да бъде отново същия. Ще отнеме дни грижа, кръв и топлина, да го върнем на себе си.

- Как можа да му причиниш това?

Гласът ми дори не прозвуча гневно, просто уморено.

- Лично научих уроците за ковчезите с кръстове, ma petite, не съм причинил на Деймиън нищо, което сам не съм изпитал.

- Бе в ковчег само няколко дни, докато убия стария Господар на града?

Поклати глава.

- Когато се върнах при Съвета с Ашър и преговарях с тях, цената за това, че спасих живота му бе свободата ми. Прекарах две години в ковчег, неспособен да се храня, да седна, неспособен... - прегърна ръцете си, прегръщайки себе си. - Знам, че това, което причиних на Деймиън е ужасно, но единствената друга алтернатива, бе да го убия. Би ли предпочела това?

- Не.

- И все пак виждам обвинението в очите ти. Аз съм чудовище, заради това, което му причиних. Но би ме почувствала повече като чудовище, ако го бях убил. Или би предпочела да го пусна из града и да убива хора.

- Деймиън не би го направил.

- Той бе луд, ma petite. Той бе като извънземно. Помниш ли двойката, която бе заклана преди около шест месеца?

- Имаше няколко заклани двойки през изминалата година. Трябва да си по-точен.

Сега и той бе ядосан. Страхотно, можем и двамата да се ядосваме днес.

- Бяха в кола, на знак стоп. Отпред колата бе смачкана сякаш са ударили тяло, но тяло не бе открито.

- Да, помня го. Гърлата ми бяха разкъсани. Жената се бе опитала да се защити. Имаше рани по ръката си сякаш нещо я бе драло.

- Ашър откри Деймиън да се лута няколко улички от колата. Бил покрит с кръв. Бил се е с Ашър и трябваше да сме шестима, за да го хванем и доведем в къщи. Трябваше ли да го оставя да се лута из улиците след това?

- Трябваше да ми се обадиш. - казах.

- И какво? Би го екзекутирала? Ако лудостта бе част от съдебната ви система, тогава той нямаше да може да бъде задържан. Но вашата система не ни дава същите привилегии, които дава на хората. Не можем да кажем, че сме луди и да живеем.

- Видях местопрестъплението. Не приличаше на вампир. Бе повече като от шейпшифтър, но.... но следите бяха други. - поклатих глава. - Било е ожесточено, ожесточено животно.

- Oui. и затова го заключих и се надявах да се прибереш у дома при нас или да почувстваш положението му. Първоначално не го блокирах да те достигне, но ти не дойде.

- Не знаех.

- Знаеше, че Деймиън е твой и не ме попита за него. Ти го прогони.

- Не знаех.

Казах го отново, всяка дума примесена с гняв.

- И аз нямах избор Анита. Трябваше да го заключа.

- Мислиш ли, че лудостта е постоянна?

Намръщи се, ръцете му все още прегръщаха тялото му.

- Ако бе вампир и бе твоето дете, бих казала не. Но ти не си вампир, ти си некромант и аз просто не знам.

- Ако той остане толкова луд...

- Ще трябва да бъде унищожен. - каза Жан-Клод с нежен глас.

- Не исках това да се случи.

- Нито пък аз. - Останахме така за няколко минути, докато обмислях всичко и Жан-Клод или мислеше също за това, или просто стоеше там.

- Ако всичко, което казваш е истина, тогава нямаш избор. - казах.

- Но все още си ми ядосана. Все още ще ме накажеш за това.

Погледнах го.

- Какво искаш да кажа? Че като знам, че си го заключил в кутия за шест месеца изостря връзката ни? Да, дразни ме.

- При нормални обстоятелства би спасила Деймиън и би ме избягвала, докато гневът ти не премине.

Кимнах.

- Да, така е.

- Но ще съм ти нужен, ma petite, през тези първи нощи. Ще ти е нужен друг вампир със същия глад, за да те научи на контрол.

- Не мога да живея с теб, не мога да живея и без теб, нали така?

- Надявам се гневът ти да се поуспокои преди пак да се нуждаеш от помощта ми, но се боя, че няма да е. Помни това, ma petite, че ardeur не е свързан с морала или дори предпочитанията ти. Ако дълго се бориш, достатъчно много, накрая ще се предадеш и ще бъде извън контрола ти да излизаш. Затова направи това едно нещо за мен, ако не можеш да ми простиш веднага, дръж винаги до себе си или Натаниел или Нимир-Радж. Не заради мен, заради себе си. Защото мисля, че от двама ни, аз бих ти простил по-бързо, че спиш с непознати, отколко ти самата би.

С това горе-долу разговорът приключи. Открих Ашър и го накарах да потвърди история. По дяволите, дори изчаках Уили Маккой да изпълзи от ковчега си и да чуя историята от него. Деймиън се бе побъркал и убил двойката, които изглежда са го ударили с колата си. Мъжът е излязъл да види какво да ударили. Може да са го ранили и Деймиън изключил, убил мъжа. Но жената... качил се е в колата след нея. Може и да се наложи да го убия, защото не бях разбрала какво значи магията ми за Деймиън. Не бях разбрала много неща.

Карах навън в мекия летен здрач с Натаниел, возещ се до мен. Бе един много дълъг ден. Отивах си в къщи да взема Рафаел и плъхолаците, и Мика и парда му. Бе оставил телефон в клиниката за шейпшифтъри и му се обадих. Почти не го направих, но тази нощ ми трябваше подкрепление. Срамотата ми бе малко цена да платя. Ако бях в контакт с Жан-Клод и Ричард през последната половин година, сигурно бих успяла да разубедя Ричард да прави всичко, което бе направил на глутницата си. Прибрах се в къщи и опитах да възстановя връзка или две, но главно оправях кашата, която бе направена от отсъствието ми. Ричард може да е мъртъв до пълнолунието и Якоб, Улфрик. Деймиън може да бъде за постоянно луд и да трябва да бъде унищожен. Двойката, която го бе ударила с колата си щеше да е жива, ако знаех какво по дяволите правеше магията ми.

Избягвах много от ученията на Мариан, защото приличаше твърде много на чисто вещество за монолистическите ми вярвания, но сега знам, че трябва да разбера как работят силите ми. Не можех да си позволя да съм гнуслива. Господ продължава да ми казва, че се разбираме. Не бях зло. Но на дадено ниво не го вярвах. На дадено ниво си мислих, че вещерството, вдигането на мъртвите, не бе християнско. Ако Господ бе наред с мен да го правя, тогава какъв ми е проблема? Достатъчно се молих и дори повече от веднъж получавах отговор. Отговорът бе да го направя, че това е каквото трябва да сторя. Ако Господ бе за това, тогава коя бях аз да се разпитвам? Изглежда, че голяма част от арогантността ми си бе отишла. Двама мъртви, един луд и ако Ричард и изгуби глутницата си... щеше да има още мъртви.

Почувствах тишина вътре в себе си, докато карах. Обикновено докосването на Господ е златисто и топло, но понякога, когато съм наистина бавна и не схващам какво иска от мен, получавам такава тиха тъга, като родител, гледащ детето си да научи важен труден урок. Ни веднъж не съм се молила на Господ за Ричард или Жан-Клод - не и за това, който да избера поне. Просто не ми се струваше правилно да помоля Господ да ми помогне да си избера любовник, особено като знам, кой ще избере Той. Искам да кажа, вампирите са зли, нали?

Но карайки през падащия мрак, чувствайки нежното Му присъствие да изпълва колата, осъзнах, че преди не съм питала, боейки се да узная отговаря. Карах и се молех и не получих отговор, но знаех, че Той ме е чул.