Окованият нарцис

15

Сънувах. Нещо объркващо, за тела и тичане, и за шум от звънене, който караше тълпата да бяга по-бързо. Звънене? Събудих се достатъчно, за да почувствам Натаниел да се движи до мен. Той се протегна от ръба на леглото и се обърна с моя мобилен телефон от купчината ми с дрехи. Връчи ми звънящия телефон.

- За теб е.

Джейсън промърмори:

- Боже, колко е часът?

Отворих телефона и го сложих на ухото ми, преди някой да отговори на въпроса му.

- Да, аз съм .-бях полубудна.

- Анита?

- Да, кой е?

- Рафаел е.

Това ме накара да седна. Рафаел беше царя на плъховете. Техния еквивалент на Улфрик.

Той също беше и съюзник на Ричард.

- Аз съм тук, какво става?

- На първо място, съболезнования. Чух, че може да си истинска Нимир-Ра на следващото пълнолуние.

- Боже, новините пътуват бързо.- казах аз, опитвайки се да не звуча кисело, но неуспешно.

- Второ, знам, че глутницата държи един от леопардите ти, и че трябва да се опиташ да го спечелиш от тях тази вечер. Имаш право да заведеш съюзници с теб, и за мен ще бъде чест, ако позволиш плъхолаците да те придружат.

- Оценявам жеста, Рафаел, не знаеш колко много оценявам това, но аз вече не съм Лупа. Твоят съюз е с глутницата, и аз не съм от глутницата вече.

- Вярно е, но ти рискува себе си веднъж, за да ме спасиш от мъчения и възможна смърт. Тогава ти казах, че плъхолаците няма да забравят това, което си направила за нас.

- Ами съюза ти с Ричард?

- Той е с Ричард, а не с глутницата.

- Появяването ти тази вечер като мой гръб все още е конфликт на интереси, не мислиш ли?

- Не мисля така. Мисля, че така ще отбележим, че ако Ричард вече не е Улфрик, плъхолаците няма да бъдат съюзници на върколаците .

- Ще се появиш с мен тази вечер, за да стане ясно, че съюза ти е с Ричард, а не с глутницата?

Джейсън седна на леглото.

- Да. - заяви Рафаел.

- Умно от твоя страна.

- Благодаря.

- Значи не харесваш Яков?

Джейсън се приближи до мен, сякаш можеше да чуе Рафаел от другата страна.Може би можеше.

- Не. - заяви Рафаел.

- Аз също.

- Значи ще се срещнем в дома ти тази вечер, преди да отидем на лупанара.

- Само ти?- Направих го на въпрос.

- О, не, ние ще бъдем там сила, така че да не се покажем на привържениците на Яков.

- Харесвам начина, по който мислиш.- казах аз.

- Иска ми се Ричард да го прави.- заяви Рафаел.

- И ти ли се опита да го накараш да екзекутира Яков?-Попитах.

- Знаех, че ще се разбереш както проблема, така и необходимото решение, Анита.

- О, разбирам. Просто искам и Ричард да разбере.

- Да, - Рафаел каза, -да. Яков не е човек като Ричард, но има някои качества, които бих искал Ричард да притежава.

- Аз също.

- Ще се срещнем довечера в къщата ти при пълна тъмнина.

- Аз ще съм там. И Рафаел ...

- Да?

- Благодаря.

- Не са необходими благодарности. Плъховете са ти длъжници. Ние плащаме дълговете си.

- И това ти дава възможност да отправиш заплаха към Яков и неговите поддръжници, без да правиш нищо, което може да предизвика война .- казах аз.

- Както казах, Анита, разбираш нещата, които Ричард не може. До довечера.

- До довечера.- казах аз. Той затвори телефона. Затворих и аз. Джейсън практически се беше облегнал на рамото ми.

- Правилно ли чух, че Рафаел и плъхолаците ще дойдат с теб тази вечер на лунапара?

- Ще идеш да доносничиш на Ричард? -Попитах аз, взирайки се в лицето му от сантиметри, гърба му докосваше рамото ми.

- Не.

Очите ми се разшириха.

- Освен ако Ричард не пита точно " Рафаел ще бъде ли там тази вечер, като съюзник на Анита?” тогава не е нужно да отговарям. А аз не давам доброволно информация.

- Това отрязва клетвата ти за подчинение доста, нали?

- Моята вярност е към Ричард. Ако присъствието на плъховете с теб тази вечер ще помогне на Ричард, няма да го нарани.

Аз кимнах.

- Понякога трябва да криеш някои неща от Ричард, за да му помогнеш.

- За съжаление. - каза Джейсън.

Предадох телефона на Натаниел, който го върна обратно на пода при дрехите ми. Проверих часовника си. Беше десет часа, имахме малко повече от шест часа сън. Време беше да започнем деня. Юпиииии! Имаше часове, преди да може да се очаква Жан-Клод да се събуди.

Сгуших се надолу в завивките зад мен. Натаниел се изтърколи на негова страна, ръката му мина през стомаха ми, с един крак върху моите. Втората му любимата поза за спане, въпреки, че често трябваше да го мръднат преди да мога да заспя. Но аз не спях, аз мислех, така че беше наред.

Той потърка буза срещу рамото ми, и малко движение на долната част на тялото му се притиска в мен. Той беше твърд и стегнат под копринените шорти. Беше сутрин, той беше мъж, това беше нормално. Нормално, можех да го игнорирам, просто едно от онези неща, които си представяш, че не са се случили, но днес ... Днес усещането от него, притиснат срещу мен, караше неща ниско в тялото ми да се напрегнат здраво.

Нуждата се изкачи през тялото ми като огън, разливащ се в мен, над мен, вътре в мен. Натаниел стана много неподвижен до мен.

Джейсън беше седнал, търкаше голите си ръце.

- Какво беше това?

Опитах се да не се движа, да не дишам, просто да остана неподвижна като Натаниел. Опитах се да мисля за нещо друго, освен за топлината на тялото му, допряно по дължина с моето.Опитах се да не го чувствам притиснат, твърд и готов, през сатенените шорти за тичане. Грабнах чаршафа и го дръпнах от нас в едно яростно движение.

Гледах надолу по дължината на тялото му, на нашите тела, притиснати заедно.

Шортите бяха прилепнали като втора кожа на гърба му. Аrdeur се втурна отново през мен като нов пулс, който никога не съм изпитвала преди, и звяра ми се надигна през дълбините с него. Като че ли те бяха обвързани заедно. Аз огладнях и звяра ми се събуди, движейки се в мен като мързелива котка, протягайки се, наблюдавайки мишката. С изключение на това, че тази котка искаше да направи на мишката неща, не само против законите на природата, но физически невъзможни. Проблемът беше, че тази мишка миришеше на ванилия и козина, и той беше топъл и пълен срещу мен.

Исках да го преобърна на гърба му ,да разкъсам шортите и да видим какво е чувството. Исках да оближа гърдите му, надолу по стомаха му, и ... Представата беше толкова силна, че трябваше да си затворя очите срещу гледката, лежаща там. Но гледката не беше единствения ми проблем. Миризмата на кожата му изведнъж стана поразителна, сладка. И имах желанието да хвърля тялото си върху неговото, не точно за секс ,но да изрисувам аромата му на тялото си, да го носят като рокля.

- Анита. - беше Джейсън. -Какво става?

Отворих очи, за да го намеря надвесен над мен, подпрян на един лакът, и ardeur се разшири, за да го включи и него. Той не дискриминираше. Докоснах лицето му, прокарах пръсти по ръба на бузата му, проследих пълнотата на долната му устна с палец.

Той дръпна устата си назад достатъчно да каже.

- Жан-Клод каза, че си наследила нуждата му, неговия incubus. Не мисля, че го вярвах ... -Ръката ми проследи лицето, врата му, гърдите му. -... До сега. - прошепна той.

Ръката ми спря над сърцето му. То биеше срещу ръката ми, и аз внезапно чувствах пулса си в дланта ми, биещ срещу кожата му, сякаш сърцето ми се беше разляло към ръката ми да застане срещу тялото му.

- Питай ме защо Жан-Клод настоя да остана тук днес.

Просто погледнах към него. Не можех да мисля, не можех да говоря. Можех да усетя сърцето му, за малко да го погаля. Сърцето му се ускори, биейки по-бързо. Сърцето ми ускоряваше да го настигне, докато сърцата ни биеха заедно, но беше трудно да се каже къде спира единия пулс и почва другия. Можех да вкуся в устата си неговото сърцебиене, сякаш пулсираше вътре в мен, галещо небцето ми, като че ли вече бях взела хапка от него.

Затворих очи и се опитах да се дистанцирам от приливите и отливите на тялото му, неговата топлина, нуждата му.

- Жан-Клод се страхуваше ,че ще се опиташ да се храниш от Натаниел. Аз трябваше да пазя, това да се случи.- Гласът му беше бездъх.

Вдигнах се, и ръцете на Натаниел се обвиха около кръста ми, притиснал лице към мен. Седнах до

Джейсън, с Натаниел като примамливо тегло, увит около тялото ми. Ръката ми остана на гърдите на Джейсън, на сърцето му. Той трябваше да се отдалечи, но не го направи. Можех да усетя желанието му, да усетя нуждата му.

Това беше чисто желание, не за сила, или нещо друго, просто за мен. Не беше любов, но беше чистота един вид. Той просто ме искаше. Вгледах се в неговите сини очи, и там нямаше измама, никакви задни мисли. Джейсън не искаше да се подсигури базата си на сила, или да получи мистична енергия, той просто искаше да прави секс с мен, да ме държи в ръцете си.

Винаги бях третирала Джейсън като по-малко от приятел, млад и забавен, не сериозен. ardeur на Жан-Клод ми позволи да видя в сърцето му и открих, че е най-чистото от всички, които съм виждала от дълго време.

Гледах надолу към Натаниел, където той се беше прилепил към мен. Познавах и неговото сърцето.

Искаше ме физически, но повече, той искаше да го искам. Той искаше да ми принадлежи по всеки начин. Той копнееше за безопасност, дом, някой, който да се грижи за него, и за който да се грижи. Той виждаше в мен всички неща, които беше загубил през годините.

Но той не ме виждаше наистина, той виждаше идеала за мен, който той искаше. Прокарах дланта си надолу по ръката му и той се сгуши срещу мен.Погледнах назад към Джейсън и оставих другате си ръка да падне от него , но беше като че извадих нещо от него като се преместих; сърцето му все още биеше в тялото ми. Не трябваше да се докосваме за това.

Фактът, че Джейсън искаше само мен, без скрити мотиви, ме накара да искам да го възнаградя. Накара ме да го обичам мъничко. Това надви глада, усмири звяра ми, и ми помогна да мисля.

- Махайте се, и двамата, излезте от тук.

- Анита, ти ли си?

- Отивай, Джейсън, вземи го със себе си, и отивай.

- Аз не искам да си тръгна.- каза Натаниел.

Взех кичур от тази гъста коса и го изправих на колене с нея. Очаквах да видя страх в очите му, или предателство, но това, което видях, беше нетърпение. Използвах косата му като дръжка и го притеглих към мен, докато лицата ни почти се докосваха. Чувствах сърцето му да гърми, тръпката през тялото му, когато го притеглих към мен.

Натаниел никога нямаше да ми каже не.

Ако някой не може да каже "не", това е изнасилване или нещо подобно. Аrdeur се изливаше чрез мен, спирайки дъха ми в дълга, потръпваща линия. Исках да целуна Натаниел, да усетя устата му с езика си. И знаех, че ако го направя, би било твърде късно.

Гласът ми излезе задушен.

- Ще си тръгнеш, когато ти кажа, сега се махай! - Отпуснах хватката си така внезапно, че той падна назад към леглото.

Джейсън беше от другата страна на леглото, теглеше Натаниел далеч от мен, бутайки го към вратата. Гледайки ги как си тръгват, ме накара да искам да плача, или да крещя. Те бяха идеални за хранене. Стаята беше пълна с взаимното ни желание, а аз ги изпращах далеч. Все още можех да усетя ударите на сърцата им като бонбони в устата ми, като двойно ехото на моето сърце.

Покрих очите си с ръце и изкрещях, безмълвно, изпълнено с болка. Като че ли най-накрая глада осъзна, че наистина ще ги пусна да си вървят. Той бушуваше в мен, изкарващ един разкъсващ крясък от устата ми, след друг, бързо, колкото бих могла да си поема дъх. Лежах на леглото в копринени чаршафи, гърчеща се, крещяща. И получих внезапен спомен, не беше мой, на отричане на тази нужда, заключена в тъмно, когато ничия ръка не може да те докосне, където не може кожа да се разтопи в твоята. Почувствах най-малката част на лудостта на Жан-Клод след това конкретно наказание.

Той бе оздравял, но споменът бе все още суров.

Ръце върху мен, държаха ме надолу. Отворих очи и намерих Натаниел и Джейсън да ме притискат надолу. Всеки от тях имаше ръка на едната китка и единия крак. Те биха могли да вдигнат от лежанка малко слонче, но докато тялото ми се гърчеше на леглото, аз ги повдигах,карайки ги да се мъчат да ме задържат.

- Анита, нараняваш се.- каза Джейсън.

Погледнах тяло си и намерих кървави драскотини по ръцете и краката ми. Трябваше да съм го направила, но не си спомнях. Гледката на тези кървави драскотини ме успокои, накара ме да лежа мирно под ръцете им.

- Отивам да си взема нещо да те вържа само докато Жан-Клод стане. - Джейсън каза.

Аз кимнах, страхувах се да говоря, страхуват се от това, което бих казала.

Той каза на Натаниел да ме държи, но единственият начин един човек да може да направи това, е да държи китките, докато натиска срещу мен с долната част на тялото си. Не беше перфектен контрол, но ме предпазваше да не се нараня.

Косата на Натаниел падна около телата ни със сух, бързащ звук, докато не видях света през завеса от косата му. Ароматът му беше като малко, топло налягане между издигащите му се гърдите и моите. Можех също да помириша свежия аромат на кръв. И моят звяр искаше да оближе раните, искаше да се храни от кожата ми, или още по-добре,да отвори рани в Натаниел и да се храни от него. Само мисълта, опъна тялото ми, накара ме да се гърча под него, докато освободих краката си и той се плъзна срещу мен, само дрехите ни разделяха. Той направи слаб звук, полу-протест, полу-нещо друго.

Вдигнах китките от леглото, бутайки срещу захвата му над мен.Почувствах ръцете му срещу мен, принуждавайки ме назад към легло. Не би трябвало да му бъде трудно да ме задържи по този начин. Получавах и другото освен глад чрез белезите, или звяра. Натаниел беше все още по- силен от мен, можех да го почувствам. Но има неща, освен здравината, които имат значение, когато се бориш. Повдигнах ръцете си от леглото, само на няколко сантиметра, и той ме натисна отново надолу. Но, когато имах достатъчно място, завъртях дясната си китка срещу палеца му, и ръката ми беше свободна.Вдигнах се достатъчно, за да целуна гърдите му, и той стана много мирен над мен. В този момент знаех, че той няма да се опита да си възвърне контрола на ръката ми. Ухапах го леко, и дъхът му излезе в мек, остър звук. Облизах пътя нагоре по гърдите му, той все още държеше лявата ми ръка, долната част на тялото му все още приковаваше моето. Прокарах езика си по зърното му и усетих как дишането му се ускори. Заключих устата си около зърното му и захапах в кожата, плътта отдолу. Той потръпна над мен, тялото му се гърчеше достатъчно рязко, че трябваше да бъда внимателна, да не разкъсам кожата. Но аз продължих, докато той стенеше над мен, и когато се дръпнах назад, видях, че съм оставила почти съвършени отпечатъци на зъбите си.

Легнах по гръб и се загледах в белега от ухапване на гърдите му, със зърното в центъра, и тръпка премина през мен, вълната от удоволствие при вида му, и усещането за ... владение. Бях го белязала.

Извадих лявата си китка от ръката му, и той не ме спря. Остана подпрян над мен на ръце,бедрата му притиснати към мен, косата му като водопад около нас. Той гледаше към мен, а лицето му беше пълно с нужда. Не беше нужно нищо друго да ми каже колко много искаше да завърша това, което бях започнала.

Вдигнах се достатъчно да го целуна, а устните му трепереха срещу моите. Целувката беше дълга и пълна, и звук дойде ниско в гърлото му и изведнъж той се срина срещу мен, цялото му тегло ме приковаваше към леглото, устните ни, ръцете ни, телата ни заключени заедно в топло, с аромат на ванилия гнездо от косата му, сякаш се търкаляш в топъл сатен. Натаниел ме целуна, като че ли ще се изкачи в мен през устата ми, и аз се отворих за него, позволих му да ме изследва, да ме вкуси, да ме докосне.

Не беше ръката му под блузата ми, мачкайки гърдите ми, което ме накара да се осъзная. Бяха моите ръцете на шортите му, галейки гладката крива на задните му части. Това ми помогна да изплувам обратно в контрола, да се боря с желанието, с глада. Къде, по дяволите, беше Джейсън? Спрях да целувам Натаниел, спрях да го докосвам, докато ръцете му, устата му, изследваха тялото ми. Неговата нужда беше толкова силна, толкова силна. Не можех да напусна леглото. Не можех да си тръгна. Не бях толкова силна.

- Натаниел, спри.

Устата му беше на гърдите ми, през сатена на горнището. Той не изглеждаше да ме е чул.

- Натаниел, спри! - Взех шепа от косата му и го издърпах далеч от мен. Предния край на горнището беше мокро, където беше устата му. Очите му не изглеждаха да се фокусират върху мен. Като че ли не ме виждаше изобщо.

- Натаниел, чуваш ли ме?

Той най-накрая кимна.

- Да. - Всеки друг би протестирал да бъде спрян, но той просто ме погледна, очите започваха да се фокусират. Нямаше негодование в лицето му, никакъв гняв. Той направи това, което аз му казах да направи, и чакаше да кажа още нещо. Не разбирах Натаниел, дори знаейки желанията на сърцето му, не ми даде истинско разбиране за него. Бяхме твърде различни, но днес, разликата можеше да ни помогне.

Аз не бих, не можех да правя секс с Натаниел. Но не можех и да спра напълно. Трябваше да се храня. Аз трябваше да забия зъбите си в плътта му, трябваше да се къпя в страстта му, трябваше .

-Махни се от мен.

Той се претърколи върху гърба си, взирайки се в мен, лежейки в басейн от косата си, като блестяща кестенява рамка около тялото му. Исках да видя всичко от него в рамка от косата му, и всичко, което трябваше да направя, беше да плъзна шортите му надолу по извивката на ханша му.

Картината беше толкова силна, че трябваше да затворя очите си, да вземе дълбоко въздух. Необходимостта да го докосна се мяташе през мен, почти болезнено, сякаш ardeur можеше да ме накара да го направя. И може би можеше. Но аз ще контролирам как да го докосна. Ще контролирам поне толкова.

Отворих очи и го намерих гледащ към мен с тези невъзможно люлякови очи.

- Обърни се по корем. - казах аз с дрезгав глас.

Той се превъртя без нито един въпрос, и си припомних колко абсолютно безпомощен е с доминиращ. Той ще направи това, което му казано, каквото и да му е казано. Това ми помогна да се стабилизирам , да знам, че аз трябваше да поема отговорността.

Трябваше да имам някакъв контрол, защото той нямаше да има никакъв.

Вдигнах шепи от тази гъста коса и я избутах на една страна като купчина звяр. Оголих гърба му, в чиста гладка линия. Той обърна главата си настрана и гледаше към мен през слой от косата си. Нямаше страх в него, само огромно търпение, желание и нужда. Застанах на четири крака върху него, обхващайки тялото му, и свалих устата си до кожата му. Облизах раменете му, но това не беше достатъчно. Ухапах го, леко, и той направи малко движение под мен. Ухапах го по -силно, и малък звук избяга от устните му. Ухапах го достатъчно силно, че чувствах плътта му да пълни устата ми, усещах хватката му, месото му. Исках да откъсна от плътта му, буквално да се храня от него. Желанието беше почти непоносимо. Колабирах върху него, бузата ми срещу гърба му, докато можех да се контролирам. Но миризмата на плътта му, гладкостта и под бузата ми, възхода и падението на дишането под тялото ми, беше твърде много. Нямаше да го ям буквално, но трябваше да се нахраня.

Ухапах плътта на гърба му, изтеглих я в устата ми, и този път не спрях, докато не вкусих от сладкия метален вкус на кръвта. Беше звярът, който искаше да завърши, кръвта не беше достатъчна. Но аз се вдигнах от раната и продължих напред. Белязах Натаниел с почти съвършени отпечатъци от зъбите си, и повече- и повече от тях имаха кръв. Беше като че ли колкото повече го правех, толкова по-трудно беше да се контролирам.

Мирисът на прясна кръв опъна тялото ми, изпълни ме с топлина и копнежи, които имаха общо повече с храна от секса. Седнах и гледах надолу към гърба му и моята работа. Кръв течеше на малки капки от някои от раните, но най-вече изглеждаше като малки уста притиснати в плътта му. И това не беше достатъчно.

Плъзнах ръце надолу по шортите, драскайки с ноктите си деликатно по плътта му. Той се гърчеше под докосването, започна да се изправя от леглото, а аз го бутнах обратно.

- Не,не. - казах аз, и той застана мирен под ръцете ми.

Плъзнах надолу шортите му, докато той лежеше гол под мен. Разтворих краката му за да мога да коленича между тях,сведох устата си до тази гладка, недокосната кожа, и го белязах. Имаше повече плът тук да държа в устата си, стегната, но по-обилна.Напълних устата си с него, изтеглях кръв в червени, горещи кръгове, докато не го чух да прави някои малки безпомощни звуци. И знаех, че това не са звуци от болка.

Станах на колене над него, погледнах надолу към раните по тялото му, и исках повече. Свалих сатененото си горнище и шортите. Положих голото си тяло върху него и се плъзнах по гърба му, бедрата му, разтривайки кръвта от раните по тялото си. Натаниел казваше: "Моля, моля, моля", отново и отново в дъха си. Неговата нужда е като притискащо тегло, гъст облак, който се задържаше над нас. Беше задушаващо, толкова поразително. Той искаше това толкова силно.Това, не секс, това. Той беше чакал толкова много време да доминирам над него, да го взема.

Мика ме беше желал, но това беше желание на относително непознат. Човек, който искаше атрактивна и мощна половинка. Но с Натаниел беше различно.

Неговото желание беше изградено през годините, от хиляди интимности, хиляди откази.

Беше изградено докато не беше голяма тежест в тялото му, в съзнанието му. Това беше нещо, което го обременяваше, изпълваше го, и той не можеше да се освободи от него. Разбрах защо Жан-Клод беше казал, че бихме се хранили от онези, от които вече сме били привлечени. Имаше толкова много повече за хранене от Натаниел. Нашата история заедно го правеше не просто хранене, а пиршество.

Слизах обратно надолу по тялото му, хапех плътта, но сега не пусках кръв. Лежах с буза, притисната към кривата на задника му, борейки се със себе си, да не се пресегна към предната му част. Борейки се с нарастващата нужда. Аз нямаше да го докосна, не така. Когато можех да си се доверя, разтворих краката му доколкото можеха, и захапвах, маркирайки недокоснати райони, все по-близо, докато успях да го видя притиснат между тялото му и леглото.

Исках да го оближа там, да търкулна тестисите му в устата си. Но си нямах доверие.

Бях оставила хълбоците и гърба му кървави, нямах си доверие, не можех да гарантирам какво ще направя. Преместих устата си назад, без да го докосвам, а налягането от неговата похот и моята се изкачи като лятна мълния, почти там, почти там. Прекарах езика си на малкото възвишение на кожата в задната част на тестисите му и Натаниел извика.

Засмуках кожата, поех я в устата си в дълга линия, работих с езика и зъбите, и налягането се разби над нас като освободена буря в един дълъг оглушителен взрив. Той извика името ми, и аз издрах бедрата му с нокти ,борейки се с два различни глада и да не отхапя това деликатно малко парче кожата от тялото му. Когато всичко свърши, аз се отдръпнах от него, само за да видя, че не съм го белязала, дори и отпечатък от зъбите ми. Лежах на леглото между краката му, с една ръка на бедрото му, другата сгъната под мен, заслушана в ударите на сърцето ми.

Той лежеше тихо, с изключение на неистовото дишане. Звук ме накара да повдигна поглед от бедрата на Натаниел, подпирайки се на гладката ранена плът на задника му. Джейсън стоеше в средата на стаята с това, което изглеждаше като окови в ръцете му. Очите му бяха широки, дишането твърде бързо.

Трябваше да се чувствам неудобно, но Аrdeur беше сит, и моят звяр се беше свил в мен като доволна котка. Бях твърде доволна от себе си за да бъда смутена.

- От колко време гледаш?- Дори гласът ми звучеше мързелив.

Той трябваше да прочисти гърлото си два пъти преди да успее да каже:

- Достатъчно дълго.

Аз се качих обратно до тялото на Натаниел, докато не бях притисната по дължината му. Поставих бузата си срещу лицето му и прошепнах:

- Добре ли си?

- Да.- беше шепот.

- Не те ли нараних?

- Това беше ... прекрасно. О, Боже, това беше ... по-добро, отколкото си го представях. Вдигнах се, галейки косата му, обръщайки се назад да погледна Джейсън, който все още стоеше в средата на пода.

- Защо не се опита да ме спреш ?

- Жан-Клод се страхуваше ,че ще откъснеш гърлото на Натаниел или нещо подобно. -Гласът на се връщаше към нормалното, само малката част на несигурността в него.

-Но аз те наблюдавах. Всеки път, когато мислех, че ще трябва да се намеся, ти се отдръпваше. Всеки път, когато мислех, че ще загубиш контрол, ти се справяше. Ти управляваше глада, опитоми го .

Чувствах Жан-Клод буден, почувствах го да поема първия си дъх за деня. Той също ме усети ,усети ме все още лежаща гола на тялото на Натаниел, помириса аромата на свежа кръв, почувства, че съм се хранила, и то добре. Почувствах го да идва към мен,бързаше към мен, привлечени от миризмата на кръв , топла плът, секс, и мен.