Окованият нарцис

47

Все още имаше следи от светлина в небето като тънка златна панделка, блестяща срещу натиска на мрачните, мрачни облаци, когато паркирахме в задната част на Цирка на прокълнатите. Задният гараж бе за служители. Бе тъмен, празен, дори не малко атрактивен както този отпред, дето бе като карнавал. Шофирах покрай ярката светлина и драматични постери без да ги погледна и за секунда.

-Да не би клоуните да имат зъби? - попита Калеб.

Докато не попита, не осъзнах, че никой от тях не е бил преди в Цирка. Освободих колана си и се обърнах назад, така че да го видя на средната седалка. Той седеше притиснат към стената с широките рамене на Мърл притискайки го. Натаниел бе от другата страна на Мърл. Чери и Зейн седяха на задните места с Гил. Мика седеше отпред с мен. Докато не знаехме, че къщата ми е безопасна от изстрели, държахме всички заедно. Рафаел бе пратил два нови бодигарда, но те пристигнаха точно когато тръгнахме и не исках да карам никой от джипа да се мести. Те ни последваха, не щастливи, но приемащи заповеди, което бе добре.

Отговорих на въпроса на Калеб.

-Да, големите блестящи клоуни отгоре на надписа имат зъби.

-Видях постер за вдигане на зомбита. Ти ли правиш това? - попита Мърл.

Поклатих глава.

-Не вярвам в използването на дадената от Господ дарба за забавлява.

-Нямах намерение да те обиждам. - каза той.

Свих рамене.

-Съжалявам, малко съм чувствителна за подобни неща. Не одобрявам много неща, които някой от познатите ми аниматори правят за пари.

-Те също вдигаш мъртвите за пари. - каза Калеб.

Кимнах.

-Да, но съм отказвала повече пари отколкото съм приемала.

-Отказвала, защо? - попита той.

Свих рамене.

-Местни богаташ, който иска да направи партито си за Хелолуин в гробище, така че да вдигне зомби в полунощ. Или мъж, който бе предложил милион, ако мога да вдигна Мерилин Морно и да гарантирам, че тя ще направи всичко, което той поиска за вечерта - изтръпнах. - Казах на онзи, че ако чуя слух, че е накарал някой да свърши работата, ще вкарам задника му в затвора.

Очите на Калеб малко се разшириха. Мисля, че го шокирах. Добре е да се знае, че мога.

-Имаш дълбок морал. - каза Мърл, тонът на гласа му бе като че ли изненадан.

-Моя собствена версия за него, да.

-Държиш на правилата си без значение какво? - Мърл го направи на въпрос.

Кимнах.

-През повечето време.

-Какво те кара да пренебрегнеш собственият си морален код?

-Да наранят хората ми, оцеляване, обичайното.

Очите на Мърл се фиксираха върху Мика, седящ до мен. Бе кратък момент. Ако не гледах директно към него, щях да го пропусна.

-Какво? - попитах, гледайки от единия към другия.

Мърл отговори:

-Звучиш много като Мика.

-Караш го да звучи като нещо лошо. - казах.

Той поклати глава.

-Не е лошо нещо, Анита, въобще не е лошо, просто неочаквано.

-Все още не звучиш напълно щастлив от това. - казах.

-Мърл се тревожи твърде много. - каза Мика.

Погледнах го, но той гледаше големия мъж. Мика се опита да прибере косата си назад, докато бе все още мокра, така че лежеше правя по главата му, напълно права, докато не се отпускаше в дълга опашка, където къдриците се извиваха по гръбнака му. Косата му бе като кафяво кадифе срещу въглено-сивата му близа.

-От какво се притеснява Мърл? - попитах.

-Загрижен е за мен, както през повечето време, а се замисли и за теб.

Погледах към големия мъж.

-За това ли се тревожиш?

-Нещо подобно - каза Мърл.

Бе облякъл чиста бяла тениска под дънковото си яке, но с изключение на това, той носеше същото облекло както първият път когато го срещнах. Ако носеше повече кожа щеше да прилича на рокер.

Мика се обърна към мен. Тениската му направи онзи богат, плъзгащ се звук, който прави коприната срещу кожени седалки. Тъмно сивата блуза бе с къси ръкави, закопчана до горе, добре изглеждаща. Цветът подчертаваше златисто-зеленото на очите му, макар кожата му да изглежда дори по-тъмна. Комбинира блузата с черни дънки, черен колан и сребърни катарами, нежно черни обувки. За първи път ми дойде на ум, че е облечен като за среща. Дали се бе облякъл да впечатли мен или Жан-Клод? Бе важен случай за всеки алфа да срещне Господаря на града. Но особено някой, който чука човешкия слуга на Господаря. Просто не бях сигурна как да се справя с цялата ситуация. Жан-Клод бе приел Мика на теория, но как би реагирал да го види на живо? Как Мика би реагирал виждайки Жан-Клод.

Мамка му, имах достатъчно тревоги без да се тревожа за мъжкото его.

-Отново си намусена. - каза Мика.

Поклатих глава.

-Няма нищо. Нека да приключваме с това.

-Защо звучиш така, малко изнервена?

Държах вратата си отворена и се обърнах да кажа:

-Тук сме да спасим Деймиън. Не знам в каква форма би бил той. Защо бих била изнервена?

-Знам, че се тревожиш за приятеля си, но сигурна ли си, че това в действителност те притеснява.

Погледнах го.

-За какво говориш?

-Аз също съм нервен да срещна Господаря на града.

Бе почти сякаш ми е прочел ума. Не се познавахме достатъчно добре за него да ме прочете, но... той или бе телепат, в което не вярвах, или можеше добре да ме разчита.

Не бяха сигурна коя мисъл ме притесняваше повече.

Въздъхнах и наполовина се върнах на седалката.

-Да, малко съм нервна за представянето ти на Жан-Клод. Бе те приел, дори знаейки, че сме били заедно, но да те види на живо... - опитах се да помисля как да се изразя. - Не знам как би се чувствал за това.

-Ще се почувстваш ли по-добре ако обещая да се държа добре.

-Може би, ако можеш да се справиш.

-Мога да се справя . - каза той, давайки ми сериозния си поглед. Със сигурност излъчваше умереност.

-Не ме приемай погрешно, Мика, но бях сериозно разочарована напоследък от мъжете в живота ми. Малко ми е трудно да вярвам, че някой може да се справи.

Той се протегна да ме докосна, после ръката му се върна назад сякаш нещо на лицето ми не бе приятелско.

-Ще се постарая тази нощ, Анита, това ти обещавам Въздъхнах.

-Вярвам ти.

-Но. - каза той.

Трябваше да се усмихна.

-Намеренията ти са добри, моите намерения са добри, намеренията на Жан-Клод най-вероятно са добри - свих рамене. - Знаеш какво казват за добрите намерения.

-Това е най-доброто, което мога да предложа. - каза той.

-И е всичко, което мога да поискам, но нека кажем, че не съм напълно сигурна как да се справя с това. Можех да се справя с Ричард и Жан-Клод едновременно, но сега ти си тук. Просто не знам.

-Мога да се върна в къщата ти. - каза той.

-Не, Жан-Клод поиска да се срещне с теб.

Мика ме погледна.

-И това те изнервя.

Наполовина се засмях.

-О, да.

-Защо?

-Ако Жан-Клод правеше секс с някой друг не бих искала да я срещна.

Мика сви рамене.

-Мислиш ли, че иска да ме нарани?

-Не - казах, - не, нищо подобно.

Опитах се да го оформя в думи, но не успях. Може би бе поради липсата на изтънченост. Как да представиш гадже В на гадже А след като гадже А бе благосклонен към гадже Б, който вече не е в картината? Или бе в начина, по който Жан-Клод попита за него.

-Доведи своя Нимир-Радж, ma petite, бих искал да го срещна.

-Защо? - попитах.

-Не ми ли е позволено да срещна другият мъж в леглото ти?

Накара ме да се засрамя. Но ето Мика бе тук и ето че бяхме пред Цирка. Жан-Клод бе вътре, очаквайки. В действителност бях по-изплашена да ги представя един на друг от колкото за Деймиън. Ако Жан-Клод не опиташе да убие Мика, тогава щях да се тревожа за Деймиън. Бях 99% процента сигурна, че Жан-Клод няма да започне бой. Бе останалият един процент, който стискаше гърлото ми в здрава хватка докато се придвижвахме из мрака.

Двамата нови бодигарда ме заобиколиха докато вървях към задната врата. И двамата бяха над шест фута високи, мъже и излъчваха чувството, че са бодигарди гадняри. Освен това бяха почти пълни противоположности. Крис (не, съкратено от Кистиано) бе в средата на двайсетте си, кожата му бе загоряла в нежно златисто, очите в лек нюанс на сиво-синьо. Косата му бе в онзи нюанс на бледо кафяво, което някой хора наричат русо. Боби Лий бе над четиридесетте, с много къса коса, станала бледо сива, веждите му все още бяха черни над блестящите сини очи като частици от водно сини сапфири. Имаше леки мустаци и брада, която също бе черна с първите следи на бяло и сиво през нея.

Крис не бе говорил до сега, но гласа на Боби Лий бе по-тънък и с двойно по наситен южняшки акцент.

Натаниел се опита за застане до мен и Крис се премести да го отдръпне.

-Той е с мен. - казах.

-Наредено ни е да те пазим. Не го познавам.

-Вижте и двамата, нямаме време за голяма представяне тук. Той е един от моите леопарди, както и двамата брюнети. Мика е този с опашката, двамата с него са негови леопарди.

-Кой е червенокосият? - попита Боби Лий.

-Гил, той е лисица и е под моята защита, също.

-Ние сме като ходещ топ. - каза Крис.

Погледнах го.

-Повечето от този топ са приятели и още повече, мои приятели. Ако гадостта се случи и ти спасиш живота ми за сметка на техните, ти ще ги последваш.

-Заповедите ни са за пазим теб, никой друг. - каза Боби Лий.

Поклатих глава и дръпнах Натаниел като в кука в ръката си.

-Какво би направил Рафаел ако го предпазиш, но хората му умра?

Размениха си погледи. Накрая Боби Лий каза:

-Зависи от ситуацията.

-Мда, може би, но аз съм въоръжена и мога да се грижа за себе си през по-голямата част от време. Нужно ми е подкрепление, не интерфейс.

-Не ни бе казано да сме подкрепление. - каза Боби Лий.

-Знам, но тази вечер може да има голяма доза представление. Жан-Клод няма да ме нарани, но може да си поиграе с някои от другите, дори мен. Няма да прекалява, окей.

- Правиш така, че да не можем да си вършим работата. - каза Крис.

Свих рамене, прегръщайки Натаниел към мен.

-Оценявам присъствието ви. Оценявам помоща. Можех да съм мъртва в момента ако Игор и Клаудия не бяха с мен. Но има хора, за който бих рискувала живота си да са добре и някой от тях са с мен тази вечер. Всичко, което казвам е да се държите добре, да не прекалявате, да не вадите оръжията.

Отново се погледнаха един друг. Въздъхнах. Боби Лий носеше дънково яке без ръкави над тениската си. Крис носеше тениска с къси ръкави и твърде голямо черно горнище, не закопчано, покриващо панталона му в цвят каки. Бе твърде топло да се носи палто. Но носех черна копринена блуза над черното си горнище. Бях си втакмила блузата и 9мм Файърстартер отпред се виждаше над всичкото това черно. Повечето хора нямаха да го видят, черно на черно. Но блуза с дълъг ръкав покриваше пистолети и ножове. Обзалагах се, че Боби Лий имаше поне един пистолет под якето си, най-вероятно на гърба му, защото нямаше издатина, без значение как се плъзгаше под всяка ръка. Бе трудно да се види издатината под лявата ръка на Крис. Бе избрал блуза с много принтове на нея, светли пътища за отвличана на очите, но топъл вятър издуха блузата му назад и за миг видях кобура за рамо. Не можех да бъда сигурна какво има под танковото горно, но бе обзалагах, че е поне още един пистолет, от през за кръстосано изваждане, също като при мен.

-Не можете да застреляте никой тази вечер освен ако не ви кажа, как е това за яснота?

-Имаме си заповеди - каза Боби Лий, - и те не са от теб.

-Тогава може да се върнете при Рафаел и да му кажете, че отказвам помощта му.

Очите на Крис се промени за миг. Изражението на Боби Лий никога не се променя.

Тези красиви сини очи бяха празни като стъкло.

-Защо толкова се боиш да ни вземеш вътре? - попит той.

Отново въздъхнах и се опитах да го вложа в думи, които те да разберат и бях готова да споделя. Не ми дойде нищо на ум, така че опитах с истината.

-На път съм да представя моя Нимир-Радж на Господаря на града за първи път.

-Чукаш и двамата? - попита Боби Лий и израза звучеше погрешно с този акцент на Скарлет О'Хара.

Започнах да протестирам или правя на кучка, но го оставих.

-Да, така е и малко се боя как ще мине представянето.

-Мислиш, че Господаря ще опита да убие твоя Нимир-Радж ? - попита Крис.

-Не, но може да поиска да си поиграе с него и вампирската идея за забава и игра може да са малко странни.

Боби Лий се засмя.

-Странни, тя казва, странни. - Той се засмя отново и прозвуча като топъл и дълбок и танцуващ. Смехът запълни очите му, правейки го по-реален. - Каквото се опитва да каже, Крис, е че ни забавлява точно както когато плъхове се срещнат с хиени. Показване на сила, без опасност, но може би малко некомфортво.

-Да, точно както той го каза.

Крис кимна.

-Значи тази вечер не е истинско.

-Истинско е - казах, - но не опасно по начин, че вие да може да ме предпазите.

-Трябва да те пазим, постоянно. - каза Крис.

Боби Лий го хвана за рамото.

-Не можем да я пазим от собственият й любовен живот, Крис. Трябва да пазим тялото й цяло, не сърцето й.

-Ох. - каза Крис и изведнъж изглеждаше много по-млад - в ранните си двадесет, поне. Боби Лий се обърна към мен.

-Ще се въздържим тази вечер, освен ако не си в истинска физическа опасност.

-Радвам се, че се разбрахме.

Очите му отново бяха празни, усмивката все още на устните му.

-Ох, въобще не се разбираме един другиму, мадам. Почти мога да гарантирам това, но ще направим каквото ни казвате, докато решим обратното.

Нещо не ми харесваше звука на това, но изражението в празните му сини очи, знаех, че бе най-доброто, което щях да получа.