Към кулата на Зеления ангел. Част втора

Резюме на „Камъкът на раздялата“

Саймън, ситът Джирики и воинът Хейстън са почетни гости на мъничките кануки в града им на самия връх на планината. Но Слудиг, чийто римърсгардски народ е стар неприятел на кануките, и тролът Бинабик не са посрещнати толкова радушно. Народът на Бинабик ги държи в плен и ги очаква смъртна присъда. Една аудиенция при Пастира и Ловджийката, владетелите на кануките, разкрива, че Бинабик е обвинен не само че е изоставил племето си, но и защото не е изпълнил обета си да се ожени за Сиски, най-малката дъщеря на кралското семейство. Саймън моли Джирики да се застъпи за него, но ситът има задължения към собствения си народ и в никакъв случай не иска да се намесва в тролското правосъдие. Малко преди екзекуцията Джирики тръгва за дома си.

Въпреки че Сиски е огорчена от привидното непостоянство на Бинабик, тя не може да понесе мисълта, че ще го убият. Със Саймън и Хейстън тя урежда спасяването на двамата затворници, но докато четиримата търсят в пещерата на учителя на Бинабик старинен свитък, който ще им даде нужните сведения как да намерят едно място, наречено „Камъкът на раздялата“, са заловени от разгневените кануки. Завещанието на учителя на Бинабик потвърждава неговата история и предупрежденията му накрая убеждават Пастира и Ловджийката, че опасността наистина е огромна. Затворниците са освободени и получават разрешение да напуснат Ийканук и да отнесат меча Трън на принц Джосуа. Сиски и другите ще ги придружат до подножието на планината.

В това време Джосуа и малка група негови последователи са избягали от Наглимунд и скитат из гората Алдхеорте, преследвани от норните на Краля на бурите. Трябва да се защитават не само от стрели й копия, но и от черна магия. При тях идва мъдрата жена Гелое с Лелет, нямото дете, което Саймън е спасил от ужасните кучета на Стормспайк. Странната двойка води групата на Джосуа през гората до някакво място, което някога е принадлежало на ситите и където норните не смеят да ги преследват от страх да не нарушат древния договор с роднините си. Гелое казва, че оттук трябва да отидат на друго място, дори още по-свещено за ситите — същия Камък на раздялата, към който е насочила Саймън.

Мириамел, дъщерята на Върховния крал Елиас, пътува на юг с надеждата да намери съюзници за чичо си Джосуа сред роднините си в двора на Набан. Придружава я монахът Кадрах. Те са заловени от графа на Пердруин Стреаве, коварен и продажен човек, който казва на Мириамел, че ще я предостави на една неназована личност, на която бил задължен. За радост на Мириамел тайнствената личност се оказва приятел — свещеникът Диниван, секретар на лектора Ранесин, водач на Майката Църква. Диниван е член на Лигата на свитъка и се надява, че Мириамел може да убеди лектора да изобличи Елиас и неговия покварен съветник Приратес. Срещу Майката Църква се е изправил не само Елиас, който изисква от нея да не се бърка в работите му, но и Огнените танцьори — религиозни фанатици, които призовават Краля на бурите. Ранесин изслушва Мириамел и е силно разтревожен.

На слизане Саймън и спътниците му са нападнати от снежни великани от планините и Хейстън, както и много троли, са убити. По-късно, докато Саймън размишлява над несправедливостта на живота и смъртта, поглежда в огледалото, което му е дал Джирики, и вижда повелителката на ситите Амерасу, а после ужасната кралица на норните Утук'ку. Амерасу се опитва да разбере заговорите на Утук'ку и Краля на бурите и върви по Пътя на сънищата да намери и мъдрост, и съюзници.

Джосуа и остатъците от групата му най-после излизат от гората в пасищата на Високите тритинги, където почти веднага ги залавя Фиколмий, бащата на избягалата с Джосуа Воршева. Фиколмий не може да се примири с непокорството на дъщеря си и след като свирепо бие принца, урежда двубой, в който Джосуа трябва да бъде убит. Но планът му се проваля, Джосуа побеждава и Фиколмий трябва да се разплати, като даде на групата на принца коне. Джосуа, силно развълнуван от срама, който изпитва Воршева, когато отново се среща с роднините си, се оженва за нея пред очите на Фиколмий и събралото се племе. Когато бащата на Воршева ликуващо обявява, че воините на крал Елиас навлизат в равнините, за да ги заловят, принцът и последователите му се мятат на конете и препусват на изток към Камъка на раздялата.

В далечния Хернистир принцеса Мейгуин е последната издънка на рода. Баща й и брат й са убити в битката с машата на Елиас Скали и тя заедно с хората си намира убежище в пещерите на планините Грианспог. Обезпокоена от странни сънища, Мейгуин слиза в старите мини и пещери под Грианспог. Граф Еолаир, най-довереният васал на баща й, тръгва да я търси и двамата намират големия подземен град Мезуту'а. Мейгуин е убедена, че там живеят сити и че те ще се притекат на помощ на хернистирците, както са правили в старо време, но единствените обитатели, които откриват в разпадащия се град, са дуорите — странни същества, далечни роднини на безсмъртните. Дуорите им разкриват, че мечът Минияр, който търсят хората на Джосуа, е всъщност оръжието, известно под името Блестящ гвоздей, което е погребано с Престър Джон, бащата на Джосуа и Елиас. Това не говори нищо на Мейгуин, която е потресена от факта, че сънищата й всъщност никак не са помогнали на народа й. Не по-малко я тревожи и това, което смята за своя глупава любов към Еолаир. Затова измисля за него поръчение — да занесе на Джосуа и хората му новината за Минияр и картите на проходите, прокопани от дуорите, в които влизат и тунели под двореца на Елиас Хейхолт. Еолаир е озадачен и ядосан, че го отпращат, но тръгва.

Саймън, Бинабик и Слудиг оставят Сиски и другите троли в подножието на планината и продължават през ледената необятност на Бялата пустош. На самия северен край на Голямата гора намират стар манастир, обитаван от деца и една девойка, която се грижи за тях. Нощуват там, доволни, че са намерили подслон от студа, но Скоди се оказва не това, което изглежда: в тъмнината ги пленява и тримата чрез магия, а след това започва ритуал, с който смята да призове Краля на бурите и да му покаже, че мечът Трън е в ръцете й. Един от неумрелите от Червената ръка се явява в отговор на магията, но едно дете прекъсва ритуала и докарва чудовищна тълпа копачи. Скоди и децата са избити, но Саймън и другите избягват главно благодарение на свирепата вълчица на Бинабик Куантака. Саймън обаче е почти полудял от контакта си с магията, препусва надалече от спътниците си, блъсва се в едно дърво и пада в безсъзнание. Бинабик и Слудиг не могат да го намерят. Накрая, изпитващи силни угризения на съвестта, те взимат меча Трън и тръгват към Камъка на раздялата без Саймън.

Освен Мириамел и Кадрах още няколко души са пристигнали в двореца на лектора в Набан. Един от тях е съюзникът на Джосуа херцог Исгримнур, който търси Мириамел. Другият е Приратес, който е дошъл да предаде на лектора Ранесин ултиматум от краля. Разгневен, лекторът изобличава и Приратес, и Елиас. Пратеникът на краля си тръгва от угощението, като заплашва с отмъщение.

Същата нощ Приратес се преобразява с помощта на заклинание, което е научил от служителите на Краля на бурите, и се превръща в сянка. Убива Диниван и после брутално посича лектора. След това пали пожар, за да хвърли подозрението върху Огнените танцьори. Кадрах, който много се страхува от Приратес и цяла нощ е убеждавал Мириамел да избяга с него от двореца на лектора, накрая я удря — тя пада в безсъзнание — и я измъква надалече. Исгримнур намира умиращия Диниван и получава указания да отиде в странноприемницата „Бокалът на Пелипа“ в Кванитупул — град южно от Набан.

Междувременно вранът Тиамак е получил послание от Диниван и пътува към Кванитупул. Напада го крокодил. Ранен, с треска, Тиамак най-после намира „Бокалът на Пелипа“ и е посрещнат доста враждебно от новата собственичка.

Мириамел се събужда и открива, че Кадрах тайно я е вмъкнал в трюма на кораб. Докато монахът е потънал в пиянски сън, корабът вдига платна и потегля. Бързо ги намира Ган Итай, нискийка, чиято работа е да пази кораба от заплахата на водните създания, наречени килпа. Ган Итай предава Мириамел и Кадрах на господаря на кораба Аспитис Превес, млад набански благородник.

Далече на север Саймън се е събудил от сън, в който отново е чул Амерасу и в който открива, че Кралят на бурите Инелуки е неин син. Саймън е загубен сам в покритата със сняг Алдхеорте. Опитва се да използва огледалото на Джирики, за да повика помощ, но никой не отговаря на зова му. Най-после тръгва в посока, която му се струва правилна, макар и да знае, че шансът му да оцелее е нищожен. Спасява го сестрата на Джирики Адиту, която пристига в резултат на повикването с огледалото. Тя прави някаква магия, която сякаш превръща зимата в лято, и двамата със Саймън влизат в скрития град на ситите Джао е-Тинукай'и, място с вълшебна красота и безвремие. Радостта на Саймън е огромна, но когато го завеждат пред Ликимея и Шима'онари, родителите на Джирики и Адиту, радостта му се превръща в ужас. Вождовете на ситите казват, че тъй като никой смъртен никога не е бил допускан в тайното им убежище, Саймън трябва да остане в него до края на живота си.

Джосуа и приятелите му бягат през степите. Към тях се присъединяват стотина тритинги, напуснали Фиколмий, за да споделят участта на принца. Водени от Гелое, те най-после стигат до Сесуад'ра, Камъка на раздялата — голям скалист хълм в средата на обширна долина. Сесуад'ра е мястото, където е сключен договорът между ситите и норните и където е станало разделянето на двата рода. Дълго страдалата група на Джосуа се радва, че най-после ще намери безопасно пристанище поне за кратко. Надяват се също да научат какво свойство на трите меча ще им позволи да победят Елиас и Краля на бурите, както е обещано в древните стихове на Нисес.

В Хейхолт лудостта на Елиас явно се задълбочава и граф Гутулф, някога любимец на краля, започва да се съмнява в способността му да управлява. Когато Елиас го принуждава да докосне сивия меч Печал, Гутулф е почти погълнат от неговата странна вътрешна сила и едва не полудява. Рейчъл Драконката, управителката на камериерките, е другата обитателка на Хейхолт, разтревожена от това, което става. Тя научава, че проповедникът Приратес е отговорен за смъртта, както тя смята, на Саймън, и решава, че трябва да се направи нещо. Когато Приратес се завръща от Набан, тя го пробожда с нож. Проповедникът е станал толкова силен, че е само леко ранен, но когато се обръща, за да порази Рейчъл с магия, се намесва Гутулф и в резултат е ослепен. Рейчъл избягва.

Мириамел и Кадрах казват на господаря на кораба Аспитис, че принцесата е дъщеря на дребен благородник, и той ги приема дружелюбно. Особено Мириамел се радва на голямо внимание. Кадрах става все по-навъсен и когато се опитва да избяга от кораба, Аспитис нарежда да го оковат във вериги. Мириамел, която се чувства попаднала в капан, безпомощна и самотна, се оставя да бъде съблазнена от Аспитис.

През това време Исгримнур пътува на юг към Кванитупул. Намира Тиамак в странноприемницата, но от Мириамел няма никаква следа. Отчаянието му бързо е изместено от смайване, когато открива, че старият глупак, който работи в странноприемницата като вратар, е сър Камарис, най-великият рицар от времето на Престър Джон, човекът, който някога е притежавал меча Трън. Всички мислят, че Камарис е умрял преди четиридесет години, но какво всъщност е станало си остава тайна, защото старият рицар е оглупял като малко дете.

Бинабик и Слудиг избягват от преследващите ги великани, като си правят сал, за да преплават залятата от порои долина около Камъка на раздялата.

Пленничеството на Саймън в Джао е-Тинукай'и е по-скоро досадно, отколкото плашещо, но той се тревожи за приятелите си. Прародителката на ситите Амерасу го повиква и Джирики го отвежда в странната й къща. Амерасу изпитва паметта на Саймън, като търси нещичко, което би могло да й помогне да разкрие плановете на Краля на бурите, и после го отпраща.

След няколко дни Саймън е повикан на събрание на всички сити. Амерасу обявява, че ще им каже какво е научила за Инелуки, но първо смъмря своя народ за нежеланието му да се бори и за нездравата му привързаност към спомените и дори към смъртта. С помощта на един от Свидетелите — предмети, които дават достъп до Пътя на сънищата — Амерасу се кани да покаже на Саймън и събраните сити какво правят Кралят на бурите и Кралицата на норните, но вместо това в Свидетеля се появява самата Утук'ку и разобличава Амерасу като привърженица на смъртните и натрапница. Появява се и един от Червената ръка и докато Джирики и другите сити се бият с пламтящия дух, Инген Джегер, смъртният ловец на Кралицата на норните, убива Амерасу, преди тя да успее да съобщи откритията си.

Инген е убит и демонът е отблъснат, но злото е сторено. Всички сити са потопени в скръб. Родителите на Джирики отменят присъдата си и Саймън — води го Адиту — напуска Джао е-Тинукай'и. Когато тръгва, той забелязва, че вечното лято в убежището на ситите е станало малко по-студено.

В края на гората Адиту го настанява в една лодка и му дава пакет от Амерасу, който да занесе на Джосуа. Саймън доплува до Камъка на раздялата и се събира с приятелите си.