Космически хищници

Седма глава

Гросвенър окачи обявата на вече претрупаното табло. Отстъпи назад, за да прецени ефекта. Съобщението се съревноваваше с покани за още осем други лекции, три игрални филма, четири образователни филма, девет дискусии и няколко спортни събития. Не трябваше да се забравят също спонтанните купони, хората, които щяха да останат да четат в каютата си, клиентите на няколко бара и ресторанти, обикновено пълни.

Въпреки това той бе убеден, че обявата му щеше да бъде прочетена. За разлика от останалите тя не бе просто лист хартия, а приспособление с дебелина около един сантиметър. Текстът беше релефен на осветен фон. Тънко като хартия многоцветно колело се въртеше в магнитно поле пред светлинен източник. Буквите променяха цвета си ту поединично, ту на групи, без да се повтарят нито веднъж.

Съобщението изпъкваше сред сивото си обкръжение като неонов знак. Нямаше никакво съмнение, че ще бъде забелязано.

Гросвенър тръгна към трапезарията. На входа някакъв мъж пъхна в ръката му малко картонче. Гросвенър го погледна с любопитство и прочете:

Гросвенър пъхна картончето в джоба си и влезе в ярко осветеното помещение. Помисли си, че хора от типа на Кент рядко си дават сметка за дългосрочните последствия от усилията им да разделят хората на враждебни лагери. Повече от половината междузвездни експедиции през последните двеста години така и не се завърнаха. Какви са причините за това можеше само да се предполага от случилото се на борда на завърналите се кораби. Бордовите дневници свидетелстваха за разногласия, остри спорове и пререкания относно целите на експедициите, както и за формиране на отцепнически групи. Броят им нарастваше почти правопропорционално на продължителността на пътуването.

Изборите по време на експедиция бяха скорошно нововъведение. Те бяха одобрени, тъй като хората трудно се подчиняваха на властта на предварително назначени водачи. Звездолетът, разбира се, не представляваше държава в умален вид. Веднъж потеглил на път, никой не можеше да замени загиналите. При евентуална катастрофа човешките му ресурси бяха ограничени.

Намръщен от тези размисли и ядосан, че предизборната среща съвпада по време с лекцията му, Гросвенър се насочи към масата си. Трапезарията беше пълна. Видя, че съседите му по маса за седмицата вече се хранят. Бяха трима млади учени от различни отдели.

Когато сядаше, един от тях тъкмо казваше оживено:

— Е, над кой беззащитен женски образ ще извършим покушение днес?

Гросвенър се засмя добродушно, макар да знаеше, че подхвърлената забележка бе само отчасти шеговита. Разговорите сред младите клоняха определено към еднообразие — жени и секс. При тази изцяло мъжка експедиция проблемът със секса бе решен по химичен път, като в храната се включваха специални опиати. Така се премахваше физическата необходимост, но емоционалната неудовлетвореност оставаше.

Въпросът остана без отговор. Карл Денисън, химик, погледна намръщено автора на шегата и се обърна към Гросвенър.

— Как ще гласувате, Гроув?

— Тайно — отвърна Гросвенър. — А сега да се върнем към блондинката, за която ни каза Алисън тази сутрин…

Денисън продължи да настоява:

— Ще гласувате за Кент, нали?

Гросвенър се усмихна.

— Още не съм мислил. До изборите има няколко месеца. А какво не му харесвате на Мортън?

— На практика той е назначен от правителството.

— Както и аз. Както и ти.

— Той е само математик, а не учен в истинския смисъл на думата.

— Това е нещо ново за мен — рече Гросвенър, — аз пък от години страдам от илюзията, че математиците са учени.

— Именно. Тъкмо повърхностната прилика в случая поражда илюзията. — Денисън явно се опитваше да им наложи някакво свое лично схващане. Този сериозен на вид младеж дори се наведе напред и продължи, сякаш вече бе доказал твърдението си. — Учените трябва да се държат заедно. Представете си само колко много сме на кораба ние, хората на науката, и кого ни пробутват те — човек, който се занимава с абстракции. Той няма необходимата подготовка, за да се справя с практическите проблеми.

— Странно, а аз си мислех, че той доста успешно изглажда материалните ни проблеми.

— Ние и сами можем да се справим с трудностите. — В гласа на Денисън се прокрадна раздразнение.

Гросвенър натискаше бутоните на менюто. Миг по-късно избраните блюда се плъзнаха по вертикалния конвейер към отвора в средата на масата. Той помириса храната.

— Ах, печени стърготини, направо от Химическия отдел. Ухае прекрасно. Въпросът е същите усилия ли бяха изразходвани, за да станат стърготините от котешката планета толкова хранителни, колкото и донесените от нас? — Той вдигна едната си ръка. — Не ми отговаряйте. Не бих искал някой да разсее илюзиите ми за монолитността на ръководения от господин Кент отдел, макар да не одобрявам поведението му. Разбирате ли, веднъж ми се наложи да прибегна до споменатото в предизборния му плакат умение да си сътрудничи с другите и той ми каза да се обадя след десет години. Предполагам, че в онзи момент не е мислил за изборите. Освен това той има нахалството да организира предизборното си събрание в същата вечер, когато имам беседа. — Гросвенър започна да се храни.

— Никоя лекция не е толкова важна, колкото това събрание. Ние ще обсъдим някои основни неща, които засягат всеки човек на кораба, включително и теб — лицето на Денисън пламна, а гласът му подрезгавя. — Вижте, Гроув, не можете да имате зъб на човек, когото дори не познавате добре. Кент е от тези, които не забравят приятелите си.

— Готов съм да се обзаложа, че той има специално отношение и към враговете си — отбеляза Гросвенър и сви нетърпеливо рамене.

— Карл, за мен Кент символизира всичко онова, което е разрушително за сегашната цивилизация. Според теорията на Корита за цикличната история нашата култура се намира в „зимната“ си фаза. Възнамерявам тези дни да го помоля за по-пълно разяснение, но още сега съм готов да се обзаложа, че пародията на демократична кампания, която ни предлага Кент, е пример за най-лошите страни на този „тъмен“ период.

Искаше му се да добави, че той е на борда на този кораб именно за да се избегнат тези неща, но, разбира се, не можеше да го стори. Подобни спречквания бяха станали причина за провала на толкова много експедиции. Ето защо, без хората да го знаят, звездолетите се бяха превърнали в площадки за социологически експерименти: нексиалисти, избори, поделено командване — тези и още много други по-дребни промени бяха изпробвани с надежда експанзията на човека в космоса да се осъществи на по-ниска цена.

По лицето на Денисън пробяга подигравателна усмивка. Той каза:

— Чуйте го този млад философ! — И добави решително: — Гласувайте за Кент, ако си желаете доброто!

Гросвенър сдържа раздразнението си.

— И какво ще направи той — да не би да ме лиши от полагащите ми се трици? Може пък да взема сам да се кандидатирам за директор. Ще получа гласовете на всички под тридесет и пет години. В края на краищата ние сме три или четири пъти повече на брой от останалите. Демокрацията изисква да бъдем пропорционално представени.

Денисън като че ли бе успял да се овладее.

— Правите голяма грешка, Гросвенър — рече той. — Ще се убедите в това.

По-нататък обядът премина в мълчание.

На следващата вечер, пет минути преди 15,50, Гросвенър започна да си мисли, че обявата му не е привлякла вниманието. Това го разстрои. Той допускаше, че Кент вероятно бе забранил на привържениците си да посещават беседите на хора, които открито му отказваха подкрепата си. Но дори главният химик да контролираше повечето от избирателите, все пак няколкостотин души оставаха извън неговото влияние. Гросвенър си припомни какво му бе казал един от членовете на правителството, също нексиалист, малко преди старта на експедицията:

— Няма да ви бъде никак лесно на борда на „Бийгъл“. Нексиализмът е съвсем нова образователна система, която акцентира върху усъвършенстване на асоциативното мислене. По-възрастните хора инстинктивно ще й се противопоставят. А по-младите, които вече са били обучени по традиционните методи, автоматично ще проявят враждебност към всяко нещо, което подсказва, че наскоро усвоените от тях умения са остарели. На вас самият ще ви се наложи да прилагате на практика наученото, въпреки че във вашия случай този преход е и част от подготовката ви. Запомнете, че когато човек има право, често съумява да накара хората да се вслушат в мнението му в момент на криза.

В 16:10 Гросвенър отиде при таблата за обяви в два от салоните и в централния коридор и отложи лекцията за 17:00 часа. В 17:00 я отсрочи за 17:50, а малко по-късно за 18:00 часа. Рано или късно ще излязат, каза си той. Предизборното събрание не може да продължава вечно, а другите конференции траят най-много по два часа. Пет минути преди 18:00 Гросвенър чу, че двама души бавно приближават по коридора. Спряха пред отворената му врата и някой каза:

— Тук трябва да е.

Те се разсмяха без някаква причина. Миг по-късно двама млади мъже влязоха в стаята. Гросвенър се поколеба и после им кимна приятелски. От първия ден на пътуването той си бе поставил за цел да опознае всички на кораба, техните гласове, лица, имена — всичко, каквото можеше да научи за тях. Но при толкова много хора на борда на „Бийгъл“ все още не беше я постигнал. Тези двамата обаче му бяха познати: от Химическия отдел.

Наблюдаваше ги предпазливо, докато те обикаляха стаята и разглеждаха учебните машини. Химиците като че ли намираха нещо смешно в ситуацията. Накрая се настаниха на две от креслата и единият от тях попита с престорена вежливост:

— Кога ще започнете лекцията си, господин Гросвенър?

Гросвенър погледна часовника си.

— След около пет минути — отвърна той.

През този интервал дойдоха още осем души. Това значително насърчи Гросвенър след лошото начало, още повече че сред пристигналите бе и Доналд Маккан шефът на геолозите. Не го смути дори обстоятелството, че четирима от слушателите му бяха от Химическия отдел.

Окрилен, той се впусна в лекцията си за условния рефлекс от времето на Павлов преди много векове до превръщането му в крайъгълен камък на нексиализма.

След края й Маккан се приближи към него:

— Открих, че част от системата ви е свързана с така наречената хипномашина, която обучава по време на сън. — Той се подсмихна. — Спомням си, че един от някогашните ми професори застъпваше идеята, че човек може да обхване натрупаните от науката знания за има-няма хиляда години. Изглежда не признавате подобно ограничение.

В сивите очи на геолога проблясваха весели пламъчета. Гросвенър му се усмихна в отговор.

— Това ограничение — поде той — отчасти се дължи на стария метод да се използва машината без предварителна подготовка на обучавания. Днес Нексиалната фондация използва хипнозата и психотерапията, за да преодолее първоначалната съпротива, заложена във всеки човек. Например, след като бях подложен на тест, ми казаха, че в моя случай хипногенераторът може да бъде включван само по пет минути на всеки два часа.

— Това е твърде малко — отбеляза Маккан. — При мен интервалът беше три минути на всеки половин час.

— Но вие сте се ограничили дотам — подчерта Гросвенър, — нали така?

— А вие какво направихте?

Гросвенър се усмихна.

— Нищо. Бях подложен на различни методи на усъвършенстване, докато в един момент вече можех да спя по осем часа, без машината да бъде изключвана. Тази моя подготовка бе допълнена с още няколко техники.

Геологът не обърна внимание на последното изречение.

— Цели осем часа? — възкликна той смаян.

— Цели — потвърди Гросвенър.

По-възрастният учен се замисли.

— И все пак — заключи той накрая, — дори без специална подготовка при мнозина машината може да бъде включвана по пет минути на всеки четвърт час, без те да се събудят.

Гросвенър отговори бавно, като наблюдаваше лицето на другия:

— Но информацията трябва да им бъде повторена многократно — по смаяния израз на Маккан разбра, че е улучил, и побърза да продължи: — Разбира се, случвало ви се е да видите или чуете нещо — само веднъж и никога да не го забравите. А друг път не по-малко дълбоки впечатления изчезват от паметта ви и не можете да си ги припомните точно дори когато бъдат споменати пред вас. За това има определени причини и Нексиалната фондация откри кои са те.

Маккан остана безмълвен. Устните му бяха свити. През рамото му Гросвенър забеляза, че четиримата химици са се събрали до вратата към коридора и тихо разговарят. Хвърли им само бегъл поглед и отново се обърна към геолога:

— В началото имаше моменти, когато реших, че натоварването ще бъде твърде голямо за мен. Разбирате, че не говоря само за хипномашината. Обучението с нея представлява само десет на сто от цялостната подготовка.

Маккан поклати глава:

— Предполагам, че основният ефект идва от онези кратки филми, при които кадърът се задържа само частица от секундата.

— Ние използвахме тази сублиминална5 техника по около три часа на ден, но и това е по-малко от половината на процеса на обучение. Тайната му основно е в скоростта и повторението.

— Цяла наука на един дъх! — възкликна Маккан. — Това е, което наричате интегрална подготовка.

— Това е само един от аспектите. Ние научаваме и с всяко от сетивата; с нашите пръсти, уши, очи, дори и с обонянието и вкуса.

Маккан отново се намръщи. Гросвенър забеляза, че младите химици най-сетне се насочиха към изхода. От коридора дойде приглушен смях. Това сякаш изтръгна Маккан от размисъла му. Геологът протегна ръка и каза:

— Какво ще кажете да се отбиете в моя отдел през някой от следващите дни? Може би ще намерим начин да координираме вашите способности да интегрирате знанията с нашите теренни проучвания. А после ще го изпробваме, като кацнем на следващата планета.

Докато отиваше към спалнята си, Гросвенър си подсвиркваше тихо. Бе спечелил първата си победа и усещането бе приятно.