Космически хищници

Шестнадесета глава

Двадесет минути по-късно Гросвенър седеше в контролната зала и наблюдаваше как Мортън и капитан Лийт разговарят оживено.

Залата бе пълна с хора. С изключение на охраната, разположена на няколко ключови места, всички останали бяха помолени да присъстват. Военният отряд и офицерите, шефовете на научни отдели заедно с техните екипи, административният и техническият персонал — всички се бяха стекли в просторното помещение или в съседните коридори.

Прозвуча звънец. Разговорите и шумът заглъхнаха. Чу се повторен звънец. Всички замълчаха. Капитан Лийт пристъпи напред.

— Господа — започна той, — както виждате, продължават да изникват проблеми. Започвам да мисля, че ние, военните, не сме оценявали учените по достойнство. Преди смятах, че те прекарват живота си в лаборатории, далеч от всякакви опасности. Но постепенно взех да осъзнавам, че учените могат да открият проблеми там, където никога по-рано не ги е имало.

Лийт замълча за кратко и сетне продължи със същия суховато шеговит тон:

— Двамата с директора Мортън постигнахме съгласие, че предстоящата задача не е по силите само на военните. Докато чудовището е на свобода, всеки трябва сам да се пази. Бъдете винаги въоръжени, движете се на групи — колкото по-големи, толкова по-добре.

Той още веднъж огледа аудиторията и когато пак заговори, в гласа му се долавяха мрачни нотки:

— Би било глупаво, ако не си давате сметка, че всички сме в опасност и че вероятно ще има жертви. Мога да бъда аз. Може да бъде някой друг. Бъдете готови да приемете тази възможност. Но ако съдбата ви изправи пред това изключително опасно създание, бийте се до смърт. Откъснете поне парче от него. Не умирайте напразно.

— А сега — той се обърна към Мортън, — шефът на експедицията ще ръководи дискусията за това, как да използваме значителния си научен потенциал срещу врага. Господин Мортън, ваш ред е.

Мортън бавно тръгна напред. Едрото му и силно тяло изглеждаше смалено пред огромното командно табло. Сивите му очи огледаха изпитателно лицата на хората, без да се спират на нито едно от тях. Очевидно преценяваше общото настроение. В началото Мортън подкрепи казаното от капитан Лийт и добави:

— Опитах се да си припомня хода на събитията и открито мога да заявя, че никой — включително и аз — не може да бъде винен за това, че съществото е на борда. Може би си спомняте, че бе решено да го приберем на кораба, като го затворим в силово поле. Тази предпазна мярка задоволи и най-критично настроените, но за съжаление тя не бе взета навреме. Всъщност чудовището само проникна на „Спейс Бийгъл“ по неизвестен за нас начин. — Той замълча. Пронизващият му поглед още веднъж обходи залата. — Или може би някой се е досещал какво ще се случи? В такъв случай вдигнете ръка.

Гросвенър се озърна, но не видя нито една вдигната ръка. Той се отпусна обратно на седалката си и с изненада забеляза, че Мортън е впил сивите си очи в него.

— Господин Гросвенър — каза директорът, — помогна ли ви нексиализмът да предвидите, че това същество може буквално да се просмуче през стената.

— Не, не ми помогна — отвърна Гросвенър отчетливо.

— Благодаря ви — рече Мортън.

Той изглеждаше удовлетворен, защото не се обърна към никого друг. Гросвенър вече се бе досетил, че директорът се опитва да оправдае собственото си поведение. Това, че се опитваше по този начин да укрепи положението си, не говореше добре за състоянието на духа на хората. Но най-интересното в случая бе, че Мортън се бе допитал до нексиализма като последна инстанция.

— Сидъл — поде отново той, — обяснете ни случилото се от гледна точка на психологията.

Главният психолог каза:

— Преди да се заемем със залавянето на съществото, трябва да си изясним какво знаем за него. То има ръце и крака, но въпреки това лети и живее в космоса. Позволява да бъде затворено в клетка, но знае, че тя не може да го задържи. После се изнизва през пода, което е много глупаво от негова страна, ако наистина не иска да узнаем, че може да го направи. Трябва да има някаква причина за грешките на едно интелигентно създание, фундаментални причини, които да ни подскажат откъде идва чудовището и, разбира се, какво прави тук. Нека Смит да анализира биологичната му структура.

Смит се надигна, дългурест и мрачен:

— Вече говорихме за очевидния планетен произход на неговите ръце и крака. Способността му да живее в космоса, ако изобщо е продукт на еволюционно развитие, безспорно е забележителна. Допускам, че си имаме работа с представител на раса, открила най-големите тайни на биологията. И ако знаех дори само как да започнем преследването на едно същество, което може да прониква през всякакви стени, съветът ми щеше да бъде: търсете го и го убийте веднага щом го зърнете.

— Ъ-ъ… — запъна се Кели, социологът. Той бе плешив мъж около четиридесетте, с големи проницателни очи. — Ъ-ъ… всяко същество, което успее да се приспособи към условията на вакуума, ще бъде господар на вселената. Представителите на неговия вид щяха да обитават всяка една планета, да завладеят всички галактики, носейки се на рояци в космоса. Независимо от това ние знаем със сигурност, че неговата раса не присъства в нашата галактика. Това е парадокс, който заслужава да бъде изяснен.

— Не ви разбирам напълно, Кели — каза Мортън.

— Просто… ъ-ъ… една раса, която е разбулила най-дълбоките тайни на биологията, трябва да е изпреварила човека с хилядолетия. Тя ще бъде високо симподиална, т.е. способна да се приспособява към всякаква среда. Според законите на жизнената динамика тя би достигнала най-далечните граници на вселената, точно както се опитва да го направи човекът.

— Тук има противоречие — съгласи се Мортън. — Изглежда това доказва, че нашият гостенин не е свръхсъщество. Корита, какво би казал за неговата история?

Японецът сви рамене, но все пак стана да говори:

— Страхувам се, че не мога да ви бъда от голяма помощ при тези оскъдни данни. Познавате доминиращата теория, че животът се развива нагоре — без значение какво точно означава нагоре — циклично. Всеки цикъл започва с примитивния земеделец, здраво свързан със своето парче земя. На определен етап той отива на пазара. Малко по-малко пазарът се превръща в селище, където връзката със земята отслабва. Сетне се появяват по-големите градове и нациите, за да се стигне накрая до бездушните световни столици и опустошителната борба за власт, до серия от ужасяващи войни, които помитат човека и го запращат обратно към примитивното му минало. Въпросът е дали това същество принадлежи към примитивния период на своя цикъл или към този на големите градове, мегаполисите? Или е в някакъв друг цикъл?

Корита замълча. На Гросвенър му се стори, че японецът бе очертал една много ясна картина. Очевидно цивилизациите преминаваха през определени цикли. Всеки подетап от тези цикли в известен смисъл имаше свой собствен психологически фон. Съществуваха много обяснения за това явление и старата теория на Шпенглер за циклите бе само едно от тях. Възможно бе дори Корита да успее да предвиди действията на пришълеца на основата на цикличната теория. Той бе доказал в предишни случаи, че системата работи и много от прогнозите му се сбъдват. В момента той имаше предимството да е единственият, който предлага метод, приложим в създалото се положение.

Гласът на Мортън наруши тишината:

— Корита, ако приемем, че знаем малко за това същество, какви биха могли да бъдат основните му характеристики, в случай че принадлежи към културата на мегаполиса?

— В такъв случай чудовището би притежавало практически непобедим интелект, опасен в най-висока степен. Докато играе своята игра, то няма да допуска никакви грешки и може да бъде победено единствено при обстоятелства, които са извън неговия контрол. Най-добрият пример в това отношение е — Корита бе лаконичен — цивилизованият човек от нашата собствена епоха.

— Но то вече допусна грешка — забеляза Ван Гросен снизходително. — Много глупаво бе от негова страна да се изтърси през пода на клетката. Не би ли постъпил така един примитивен индивид?

Мортън се намеси:

— Добре, ами ако предположим, че наистина е в примитивния етап на своя цикъл?

— Тогава неговите първични инстинкти ще бъдат много по-опростени. Над всичко ще доминира желанието му да се възпроизведе, да има потомък, да продължи своя род. При наличието на високоразвит интелект този импулс може да приеме формата на фанатичен устрем към оцеляването на расата. Това е всичко, което мога да кажа при наличната информация — завърши Корита спокойно и седна на мястото си.

Погледът на Мортън спря върху Гросвенър.

— Неотдавна — заговори директорът, — лично аз имах възможност да се убедя, че нексиализмът може да предложи нов подход за разрешаване на проблемите. И понеже това е холистичният подход към живота, доведен до n-та степен, той може да ни помогне при взимането на бързи решения, когато факторът време е от първостепенна важност. Гросвенър, моля ви, споделете вашата гледна точка за нашественика.

Гросвенър се изправи пъргаво.

— Мога да ви предложа заключение, основано на моите наблюдения. Бих могъл също да развия собствената си теория за това, как установихме контакт със съществото; говоря за начина, по който бяха изчерпани мощностите на реактора и за принудителния ремонт на външната стена на машинното отделение… Имаше и още няколко важни момента, заслужаващи внимание, но в следващите минути предпочитам да ви кажа как според мен трябва да го убием…

Той бе прекъснат от неколцина мъже, които си пробиваха път през струпалите се на входа на залата. Гросвенър погледна въпросително Мортън. Директорът на свой ред се обърна към капитан Лийт. Командирът тръгна към новодошлите, сред които бе и Пенънс, главният инженер на кораба.

— Готово ли е, господин Пенънс?

Главният инженер кимна.

— Да, сър. — И добави: — Всички ще бъдат облечени с гумирани костюми, ръкавици и обувки.

Капитан Лийт обясни:

— Пуснахме силово пате по стените на спалните помещения. Залавянето на чудовището може да отнеме време и не трябва да рискуваме да бъдем убити в собствените си легла. Ние… — Той спря за миг, после попита рязко: — Какво има, господин Пенънс?

Пенънс се взираше в някакъв малък прибор, който държеше в ръката си.

— Всички ли сме тук, капитане?

— Да, без охраната при двигателите и в машинното отделение.

— В такъв случай… нещо се е хванало в силовото пале. Бързо, трябва да го обградим!