Космически хищници

Двадесет и четвърта глава

Тридесет и първата звезда, която посетиха, беше с големината на Слънцето и от същия тип. Една от трите планети, обикалящи около нея, беше обитаема и също така покрита с потънали в изпарения джунгли и праисторически морета.

„Спейс Бийгъл“ премина през газообразната обвивка от въздух и пара и полетя ниско над повърхността — една голяма топка от метал в този фантастичен свят.

В лабораторията на геолозите Гросвенър наблюдаваше множеството апарати, проучващи характера на терена под тях. Това беше комплекс от изследвания, които изискваха съсредоточено внимание, тъй като за правилното тълкуване на данните бяха необходими асоциативните способности на един съвършено подготвен ум. Постоянният поток от отразени ултразвукови и късовълнови сигнали се изпращаше към съответните компютри в точно определено време за обработка и сравнителен анализ. Към стандартната апаратура, която Маккан познаваше, Гросвенър добави някои уреди, плод на постиженията на нексиализма, както и невероятно подробна карта на повърхността на планетата.

Той поседя около час, погълнат от играта на научни догадки. Фактите се обогатяваха с различни детайли, но наблюденията над молекулярната структура, разпределението и подреждането на елементите определено говореше за сходство в геоложкия строеж — кал, варовик, глина, гранит, органични отлагания (вероятно въглищни наноси), силикати във вид на пясък върху скалите, вода…

Няколко от стрелките върху таблото пред него се наклониха рязко и застанаха неподвижно. Реакцията индиректно подсказваше за наличието на големи количества желязо с примеси на въглерод и молибден…

Стомана! Гросвенър хвана един лост и това породи цяла верига от събития. Прозвуча сигнален звънец. Маккан дойде на бегом. Корабът замря. На няколко крачки от Гросвенър геологът спря, за да разговаря с директора Кент.

— Да, директоре — потвърди той, — стомана, а не просто желязна руда. — Без да споменава нищо за Гросвенър, Маккан продължи: — Ще настроим апаратурата на максимум тридесет метра дълбочина. Това би могло да бъде някакъв град, погребан или скрит в джунглата.

— Ще узнаем това след няколко дни — каза Кент делово.

От съображения за сигурност корабът не се приземи, а оборудването беше спуснато през временна пролука в защитния екран. На повърхността бяха инсталирани гигантски екскаватори, кранове, подвижни конвейери. Всичко бе така точно отработено, че тридесет минути, след като корабът започна да изхвърля изследвания материал, той отново полетя към космоса.

Цялата изкопна работа беше проведена с дистанционно управление. Обучени мъже наблюдаваха машините на екраните и ги насочваха от кораба. За четири дни добре синхронизираните съоръжения изкопаха яма дълбока осемдесет метра, широка сто и тридесет и дълга двеста и шестдесет. Оказа се, че това е не точно град, а някаква невероятна грамада от руини, които някога са били град.

Постройките изглеждаха така, сякаш са били смазани под тежестта на товар, по-голям, отколкото са могли да понесат. Нивото на улиците беше открито на осемдесет метра дълбочина и там се появиха първите кости. Разкопките бяха прекратени и няколко спасителни лодки се стрелнаха надолу през спарения въздух. Гросвенър тръгна с Маккан и малко по-късно вече стоеше с няколко други учени до останките на един от скелетите.

— Доста е разтрошен — каза Смит. — Не мисля, че ще мога да го сглобя.

Неговите опитни пръсти бързо занареждаха костите.

— Четири крака — рече той и взе флуороскопа, за да провери възрастта на единия от крайниците. — По всяка вероятност това нещо е намерило смъртта си преди около двадесет и пет години.

Гросвенър се обърна. Разпилените останки, които лежаха наоколо, може би пазеха тайната на основния физически облик на една изчезнала раса. Но беше малко вероятно скелетите да дадат някакъв ключ към самоличността на онези безмилостни създания, нанесли удара. Пред тях бяха нещастните жертви, а не високомерните и смъртоносни унищожители.

Той тръгна предпазливо към мястото, където Маккан изучаваше пръстта от самата улица.

— Мисля, че ще бъде оправдано да направим стратиграфски12 анализ стотина метра по-надолу.

Сондьорският екип веднага се залови за работа. През следващите няколко часа, докато машините си проправяха път през скалите и глината, Гросвенър беше много зает. Той наблюдаваше внимателно редуващите се една след друга земни проби. От време на време правеше химически анализ на някое парче скала или пръст. Когато спасителната лодка се отправи към кораба-майка, Маккан вече можеше да даде на Кент един доста точен и обобщен отчет. Докато геологът докладваше, Гросвенър беше извън обсега на видеоекрана.

— Директоре, сигурно ще си спомните, че поисках да проверя дали тази джунгла не е създадена по изкуствен път. Изглежда, че е така. Изследванията показаха, че геоложкият пласт под калта е от по-стара и по-малко примитивна планета. Трудно е да се повярва, че някой е гребнал повърхностния слой на джунглата от далечен свят и го е пренесъл върху този, но фактите говорят именно за това.

— Какво научихте за града? — попита Кент. — Кога е бил унищожен?

— Направихме някои изчисления и с известна сигурност можем да кажем, че огромната маса на скалите, почвата и водата са причинили разрухата, която видяхме.

— Намерихте ли някакви доказателства, които да сочат преди колко време е станала катастрофата?

— Разполагаме с някои геоморфологични данни. На местата, които проучихме, новият пласт е образувал вдлъбнатини в по-стария, което показва, че свръхмасата е притискала намиращите се отдолу по-меки слоеве. Определяйки типа на земното свличане при тези условия, ние получихме някои графики, които смятаме да заложим в компютъра. Грубите изчисления на един компетентен математик — той имаше предвид Гросвенър — сочат, че първият натиск е бил оказан преди не повече от сто години. Тъй като геологията се занимава с явления, които изискват хиляди и милиони години, машината може единствено да провери тези пресмятания. Тя не е в състояние да ни даде по-точна оценка.

Последва кратка пауза, после Кент каза официално:

— Благодаря ви. Виждам, че вие и вашият отдел си вършите добре работата. Само още един въпрос — попаднахте ли по време на проучванията на нещо, което би могло да ни подскаже естеството на разума, който е в състояние да предизвика такъв катаклизъм?

— Ако искате личното ми мнение, без да съм се посъветвал с моите асистенти, отговорът ми е: не!

Маккан постъпи правилно, като отказа да бъде категоричен, помисли си Гросвенър. За геолога изследванията на тази планета бяха първата стъпка към опознаването на противника. За него самия пък те бяха последната брънка във веригата от разкрития, започнали още щом чу за първи път шепота от космоса.

Той познаваше самоличността на най-чудовищния извънземен интелект. Можеше да отгатне ужасните му намерения. И внимателно бе анализирал какво трябва да се направи.

Въпросът, който си задаваше, беше кратък. В какво се състои опасността? Той бе достигнал етапа, когато на всяка цена трябваше да конкретизира своето решение без никакъв компромис. За съжаление хората, които имаха познания в една или две научни области, като че ли не бяха в състояние или не желаеха да осъзнаят размера на опасността, която застрашаваше живота във вселената.

Гросвенър възприемаше проблема едновременно като политически и като научен. Той с ясно съзнание анализираше възможния развой на предстоящата борба; тактиката му трябваше да бъде внимателно обмислена и приложена с най-голяма решителност.

Все още беше рано да се прецени колко далече трябваше да стигне. Струваше му се обаче, че няма да се осмели да ограничава действията си в нищо. Щеше да направи онова, което сметне за необходимо.