Конан Великолепния

Шеста глава

Нощта се бе спуснала над Шадизар. Дворецът Перашанид тънеше в мрак. В тъмнината на сенките се придвижваше мъж с остри черти на лицето и сплетена на три плитки брада, с мръсна чалма и прилепнал към тялото къс кожен елек. Кучешки лай раздра нощта и той замръзна на място. После отново настана тишина.

— Фаруз — извика тихо брадатият. — Джаал. Тирджас.

Тримата мъже излязоха от тъмното, а след всеки от тях вървяха десет кезанкиански планинци с чалми на главите.

— Истинските богове насочват ножовете ни, Джинар — промълви един от планинците, когато минаваше край мъжа с изсеченото лице.

Обутите в ботуши крака стъпваха тежко по плочите, всяка колона бързаше към целта си. Фаруз трябваше да отведе хората си при западната стена, Джаал при северната. Тирджас щеше да наблюдава двореца откъм улицата и да се погрижи никой да не го напусне… жив.

— Тръгвайте! — зацовяда Джинар и десетте жестоки планинци забързаха след него към източната страна на дворцовата градина.

До стената двама от неговите хора се наведоха, сплетоха ръце и Джинар стъпи върху тях. После го повдигнаха. Той се хвана за горния край на стената и се прехвърли вътре. Луната заливаше със сребърна светлина дърветата и цветята в градината. За миг той се изуми колко труд е прахосан тук. Толкова много човешка пот и за какво? Хората в градовете наистина са луди.

Тихи тупвания известиха за пристигането на другарите му. Чу се лекото поскърцване на стоманените остриета, измъкнати от кожените калъфи, а един от мъжете свирепо изшептя:

— Смърт на неверниците!

Джинар изсъска да не вдигат шум. Не искаше да говори, за да не издаде чувствата, които го вълнуваха след пристигането им в града. Толкова много хора на едно място! Толкова къщи. Толкова стени, които го ограждаха. Той направи знак на планинците да го последват.

Мъжете с жестоки очи мълчаливо прекосиха градината. Нищо не им попречи да проникнат в двореца. Всичко е наред, успокои се Джинар. Останалите също ще влязат в двореца. Никой не ги усети, никой не обяви тревога. Наистина бяха благословени от боговете, както бе казал има̀лът Басракан.

Изведнъж пред него се появи мъж с бяла туника, отворил уста да извика. Ятаганът на Джинар като че ли сам се вдигна, а закривеното в края острие разряза гърлото му.

Когато трупът потръпна в локвата от кръв, плиснала по мраморния под, Джинар усети, че отново е хладнокръвен и спокоен.

— Разпръснете се! — заповяда той. — Не оставяйте живи! Не допускайте да се вдигне тревога! Тръгвайте!

С ятагани в ръце хората му тихо изръмжаха и се разпръснаха. Джинар също затича. Търсеше стаята, която бе описал потъналият в пот Акадан под ледения поглед на има̀ла Басракан. Още трима слуги, събудени от тежко стъпващите ботуши, паднаха съсечени. Не бяха въоръжени, едната беше жена, но и тримата бяха неверници. Той не им даде възможност дори да извикат.

Достигна до целта. Точно както я беше описал пълният човек. Големи квадратни плочки — червени, черни и златни — образуваха по пода геометрични фигури. Стените бяха облицовани с червени и черни тухли до височината на половин човешки бой. Не забеляза никакви мебели. Лампите бяха поставени така, че можеше да види всичко, което беше важно.

Все още стиснал окървавения, ятаган, Джинар се спусна към най-близкия ъгъл и натисна една черна тухла — четвъртата отгоре надолу и от ъгъла. Тя потъна и Джинар изсумтя от задоволство. Изтича бързо до останалите три ъгъла и още три тухли потънаха в стената.

Тропотът от ботуши по коридора го изправи на крака, готов да се бие. В стаята нахлуха Фаруз и други планинци.

— Трябва да побързаме — изръмжа Фаруз. — Един плешив старец разби черепа на Карим с ваза и избяга в градината. Ще вдигне тревога, преди да го намерим.

Джинар изруга. Заповяда на четирима бойци да застанат на колене така, че да се образува четириъгълник около широко разделените златни плочки.

— Натиснете четиримата едновременно! — заповяда той. — Едновременно, не забравяйте!

Четиримата натиснаха като един. Под краката им се чу остро изтракване и висок стържещ звук. Две дебели секции от пода бавно се отместиха и откриха стълбище, водещо надолу.

Джинар се спусна по стълбището и се озова в малка стая, изсечена в скалата под двореца. На слабата светлина, проникваща отгоре, пред очите му се разкриха покрити с рафтове стени, върху които бяха наредени стотици ковчежета. Той припряно отвори едно, после друго. Смарагди и сапфири, инкрустирани върху златни верижки. Опали и перли върху сребърни брошки. Резбована слонова кост и кехлибар… Нямаше го само онова, което търсеше. Безразличен към съкровищата, с които бяха пълни ковчежетата, планинецът изсипваше съдържанието им на пода. Скъпоценни камъни и благородни метали се трупаха върху мрамора. Краката му газеха богатства, достойни за крал, но той нито за миг не ги погледна. Гневно захвърли последното празно ковчеже и изтича по стълбището.

Прииждаха още планинци и изпълниха стаята. Някои слязоха в скривалището, крещяха и тъпчеха туниките си със скъпоценности и злато.

— Очите на огъня не са тук — извести Джинар. Мъжете долу, задъхани от алчност, не обърнаха внимание на думите му, но онези в стаята при него оклюмаха.

— Може би жената ги е взела със себе си — каза един мъж с обезобразено лице — на мястото на лявото му ухо зееше дупка.

Фаруз шумно се изплю.

— Ти беше този, Джинар, който искаше да чакаме. „Проститутката отива на лов — рече ти. — Тя ще вземе охраната със себе си и по-лесно ще ги вземем.“

Тесните устни на Джинар се дръпнаха и зъбите му се оголиха.

— А ти, Фаруз — изръмжа той, — ти да не би много да настояваше да дойдем? Не прекара ли по-голяма част от времето си на места, където жените, се продават за пари? — той гневно стисна зъби. Отново го завладя чувството, че стените се затварят зад него. Какво трябва да направи? Да се върне при има̀ла Басракан с празни ръце, след като е получил заповед да му занесе Очите на огъня?… Джинар потрепери при тази мисъл. Ако заморийската кучка е взела Очите на огъня със себе си, тогава трябва да я намерят. — Не остана ли жива някоя от онези гадини?

Стаята се изпълни с тихи гласове, които отговориха отрицателно, но Фаруз каза:

— Джаал държи жива една жена, докато може да му доставя удоволствие.

Изведнъж в ръката на Джинар се появи кама. Той опита острието ѝ върху мазолестия си палец.

— Отивам да я разпитам — заяви Джинар и излезе от стаята.

Зад него врявата от спора за плячката нарасна.