Изумруда на Базилиска

Глава VIII Отново на път

Останаха в странноприемницата още два дни, докато Джефри се възстанови напълно, но на сутринта на третия ги посрещнаха гръмотевици и изливащ се като из ведро дъжд. Рибарят и неговата съпруга им предложиха да останат още ден, но сър Макрейд отклони предложението.

— Тази буря е само началото. Не искам да срещнем снежна виелица в Планините на Забравата. Това би било пагубно.

И така групата тръгна на път. Дъждът скоро се просмука в костите им и развали настроението на всички. Треската на Джефри направи опит да се върне, но в мига, в който той тръгна да залита и да се препъва, Сианна му даде още един стрък от тайната си билка и момчето получи нови сили. Чарли постоянно се навърташе край него, забравил старата вражда и искрено притеснен за новия си приятел, но накрая и той се принуди да хапне стръкче от билката на елфата, закашлял се в края на деня.

Имаха късмета да намерят неестествено огромно дърво и нощуваха в хралупата му. Дракол ги стопли със заклинание и това беше добре, тъй като когато станаха на следващата сутрин дъждът продължаваше да се излива все така силно.

Това депресира всички, освен Сианна, която явно се чувстваше добре под падащата вода. Със сигурност мокрите кичури й отиваха, помисли ли си Джеф и се изчерви. Елфата бе и единствената, която успяваше да се погрижи за него и Чарли, предпазвайки ги от опасни простуди с неизчерпаемия си запас от изсушени билки. Скоро се наложи и на другите да вкусят от тях — старият магьосник Дракол бе започнал да хрипти, Макрейд усещаше остри болки в кръста, а брадата на горкия Рудолф бе направо прогизнала и му се налагаше да я изстисква.

С кратки прекъсвания дъждът продължи да вали и през следващите няколко дни, а накрая го обърна на мокър сняг.

— Явно не ни върви — поклати глава Дракол в една от вечерите. Бяха отседнали в странноприемница, разположена в малко селце в подножието на планините. — Надявах се да изпреварим зимните бури.

— Планините не са ли непроходими като падне сняг? — попита Джефри.

— Това е било преди хиляда години — отвърна магьосникът. — Наследниците на крал Александър построили пътища. Дори и те обаче са неприятни зиме. Още би трябвало да е късна есен. Не мога да разбера това проклето време!

Чарли се замисли за нещо, сетне щракна с пръсти.

— Да не би лорд Асмоел да влияе на времето с магията си?

— Наистина е съобразителен — намръщи се сър Макрейд. — Е, Дракол?

Старецът поклати глава.

— Не би трябвало лорд Асмоел да има такава огромна сила. В древни времена злият барон Саркорос е правил това с подкрепата на ледените дракони, чиито дихания е направлявал към степите на Ралмия. Асмоел обаче няма дракони, макар адските му заклинания над света ни да направиха тези създания опасни и неприветливи.

Джефри потърка брадичката си, след което попита:

— В Планините има ли още дракони?

Джуджето Рудолф го погледна мрачно.

— Повече, отколкото е нужно.

Следващия ден ги посрещна с пухкав и бавно сипещ се над земята сняг. Макар гледката да бе красива, тя не зарадва пътниците, тъй като времето щеше направи пътят им по-труден. Полека местността по която вървяха започна да става първо хълмиста, а после премина в масивните Планини, превръщайки пътя в истинско изпитание. Неподдържан от години, той бе обрасъл в шубраци и на моменти се бе превърнал в тясна и хлъзгава козя пътечка, изискваща върховна концентрация от преминаващите. Веднъж Джефри се изтърси лошо, подхлъзвайки се и просвайки се по очи на земята, а само късметът спаси носа му от разбиване. Друг път Чарли насмалко да си навехне крака, стъпвайки накриво. Случи се така, че и опитният Рудолф залитна по един тесен ръб, водещ към пропаст, ала ръката на елфата се стрелна като светкавица, хвана джуджето за брадата и го изтегли обратно на пътя.

— Нарочно го направи, нали? — свадливо попита Рудолф.

— Че те спасих ли, Руди? — невинно попита тя. — Разбира се.

— Да ме оскубеш по брадата…

Постепенно снеговалежът се усили и излезе неприятен северен вятър, който се спускаше от далечните върхове на Планината и немилостиво хапеше пътуващите. Дори прикритите зад броните Джеф и Чарли усетиха ледените му зъби, а Дракол се принуди да направи топлинно заклинание на останалите.

— Неестествено студено е — тракаше със зъби Макрейд. — В момента не бих отказал и драконов огън.

— Пепел ти на езика — прекъсна го Рудолф, който нервно чистеше брадата си от висулки.

Сианна единствена изглеждаше необезпокоена от капризите на времето, макар красивото й лице да се намръщи заради постоянно фучащите вихри.

Фъртуната забави пътниците много и те замръкнаха в планината. Редките гори около пътеката, които някак си се бяха появили измежду голите скали започнаха да се изпълват с подозрителни горски звуци.

— Вижте! — викна по някое време Чарли и посочи въздуха.

В небето се носеше отвратително черно същество с огромни криле, нещо средно между лешояд и прилеп. Щом разбра, че е забелязано, създанието злобно изврещя и отлетя посред бурята.

— Какво, по дяволите, беше това? — възкликна Джефри.

— Не знам — отговори Дракол, — но бъдете нащрек.

За щастие на пътя им скоро се появи пещера, в която те успяха да се подслонят. Рудолф и Сианна я обходиха внимателно и накрая заключиха, че е безопасна.

— Какво иначе можеше да има в нея? — попита Джефри предпазливо.

— Трол — отвърна кратко джуджето — или дракон.

— Е, мъничка е за дракон, Руди — възрази Сианна, — но за трол би била идеална. Или пък за семейство гоблини.

— Да — съгласи се джуджето, — за щастие обаче изглежда, че няма нищо вътре.

Вечеряха малко сушено месо, греейки се на стъкмения от Дракол огън. Уморени, бързо заспаха.

На заранта снегът вече бе спрял да вали, но това бе слаба утеха, тъй като бе натрупал и всичко докъдето поглед стигаше бе покрито с бяла пелена. След половин ден ход бяха капнали от умора и дори елфата посрещна радостно гледката на пушек пред себе си, който предвещаваше появата на град.

Беше по-скоро градче, поселище на хора и джуджета на име Копитник, в центъра на което ги посрещна симпатично ханче, примамило уморените пътници с вкусните миризми на прясно приготвени гозби.

Изгладнял като вълк Джефри излапа почти половин патица, блажено се отпусна на един стол пред камината и задряма.

— Добре си хапна — подкачи го Сианна. Момчето се сепна и се изчерви, което предизвика усмивка по лицето на Чарли, макар последният също да не бе останал гладен.

— Така трябва — обади се Рудолф, — един мъж има нужда от добра и силна храна.

— Точно така — съгласи се и сър Макрейд, — как иначе ще има сили за подвизи?

Елфата уморено вдигна очи към тавана, след което обаче дяволита усмивка озари лицето и тя приближи отпусналия се на стола пред камината Джеф.

— Изстинал ли си? — попита тя.

— Аз? — учуди се момчето. — Ами не знам…

— Да проверим — каза тя и започна леко да масажира рамената му. Джефри се усмихна щастливо. Ако беше котка щеше да замърка.

— Познавам я от ей такава — показа Рудолф на сър Макрейд, докато наблюдаваше гледката, седнал в един отдалечен ъгъл и отпиващ глътка ейл — и никога не е правила това за мен.

— Твоето момиче е пораснало, Руди — отговори старият рицар, — но в едно не се е променила.

— Какво?

— Продължава да харесва абсолютно безотговорни нехранимайковци — Макрейд разкваси устата си с малко ейл.

— Хлапетата са добри, Мак — възрази джуджето.

— Малкият си го бива, да — рицарят погледна към Чарли, който си говореше с Дракол на съседната маса. — Но големият е доста… как да ти кажа. Струва ми се, че е излишен.

— Струва ти се грешно, Мак — поклати глава джуджето. — Моето момиче никога не би харесало някой без качества.

— Надявам се да си прав.

В това време Чарли говореше с Дракол за нещо, което го бе притеснило.

— Кръчмата е почти празна, магьоснико — рече момчето — и ако има някой в нея това са жени, деца или старци. Така бе и като влязохме в селото. Хората са угрижени.

— Прав си — съгласи се вълшебникът и повика една от сервитьорките. — Няма ли мъже в това село? Питам, защото не ги виждам, да не би да се е случило нещо лошо.

— Още не знаем — отвърна жената, сетне лицето й се изкриви, — но се опасяваме, че да.

— Какво е станало? — попита Чарли.

Макрейд и Рудолф спряха да пият от ейла си, а Сианна изостави масажа си, Джеф се сепна… кръчмарката бързо привлече вниманието им:

— Е, добре. Чуйте моя разказ.