Изумруда на Базилиска

Глава XXII Раздяла

Чарли и Джеф изтичаха до Макрейд, а същият напразно се опитваше да стане от пода.

— Стой — приближи го Чарли — и не мърдай.

— Ще се оправиш, нали? — попита Джефри, който дойде заедно със Сианна и Рудолф.

— Няма… — разсмя се болезнено Макрейд — магиите на онзи гад бяха доста мощни… макар да го подведоха.

Рицарят се отпусна назад.

— Но вие ще се оправите и сами.

— Не — поклати глава Чарли.

— Момче, дръпни се… — Макрейд немощно махна с ръка — искам да видя…

Рудолф разбута младежите и приближи падналият.

— Тук съм, приятелю.

— Преди да си ида… дай ми да опитам от твоите чушки — усмихна се Макрейд.

Джуджето бързо му подаде един от кривите люти зеленчуци. Рицарят го опита и драматично изкриви физиономията си.

— Руди… отвратителни са. — Макрейд намигна на джуджето, притвори очи и издъхна.

Джефри прегърна Сианна, докато Чарли зяпаше невярващо. Хелана тъжно изскимтя, Рудолф наведе за миг глава, след това се обърна към барон Форкоу, който бе станал и опитваше да избяга, тътрейки дебелото си туловище към една от страничните врати.

За по-малко от минута джуджето го настигна и опря брадва във врата му.

— Противоотровата, мръснико — настоя — и не забравяй за Перлата на Феникса. Няма да е разумно да ме лъжеш.

Форкоу изфъфли нещо и подаде торбичката на джуджето, което изля капка от нея в устата си и след това я даде и на другите, които я преглътнаха машинално, покрусени от скръб.

Накрая джуджето отиде до кафеза на крал Конар и с едно махване на брадвата си счупи металната врата и освободи владетеля.

— Благодаря ти, Руди — кралят коленичи до трупа на Макрейд. — Благодаря ти за всичко, стари приятелю. — Кралят склопи клепачите на верния си воин, взе един от мечовете му и се отправи към барона.

— Смърт заслужаваш — рече Конар.

— Не си цапайте ръцете с такъв, Ваше Величество — обади се Рудолф. — Оставете го да тъне в мизерията си.

— Прав си — Конар поглади брадясалото си лице и кимна. — Махни се от очите ми!

Форкоу хукна да бяга.

Кралят се върна при Джефри и Чарли.

— Вие ли сте избраниците на Дракол? — попита Конар.

— Да… — отговори Чарли. Джефри само кимна.

— Той също е мъртъв, нали?

— Да — повтори Чарли.

— На добър час — Конар отново кимна, приближи една камбана в края на залата и звънна с нея. В стаята влязоха няколко гоблина, които раболепно се поклониха.

— Добре дошли, Ваше Величество — каза един от тях, носещ огромна готварска шапка.

— Спести ми любезностите си, Юдек — отвърна Конар. — Искам да осигуриш на тези четиримата кораб, с която да стигнат до остров Кобник.

— Ще бъде сторено, господарю мой — кимна Юдек.

— И два коня — кралят се обърна към Рудолф. — Трябва да се върна в Кралския замък, приятелю, а се опасявам, че без теб няма да мога.

— Ще дойда с вас, Ваше Величество — потвърди джуджето — и без това на момчетата ще им е по-леко без мен. Не понасям пътуването по море…

Раздялата с Рудолф бе кратка и неприятна за всички. Сианна го държеше прегърнала поне две минути.

— Обичам те, миличка — каза джуджето и се обърна към Джефри. — И да я пазиш.

Младежът приклекна и двамата с джуджето се прегърнаха така силно, се гърбовете им изпукаха.

— Истинско джудже, макар и възголямо — одобрително каза Рудолф, а накрая стисна ръка с Чарли. — На теб се пада мисията да носиш Перлата, вярвам, че ще успееш.

— Благодаря ти — отвърна тихо Чарли и след миг той също бе стиснат в мечешка джуджешка прегръдка.

Накрая Рудолф стигна Хелана.

— А на теб ще кажа, че си най-добрия дракон, който съм виждал. Нека има вечна дружба между драконите и джуджетата.

— Благодаря — изписука притеснено Хелана.

— На добър час — обади се крал Конар. — Съдбата на Ралмия е във вашите ръце.

— Вдигаме котва! — чу се глас зад тях и Хелана, Сианна, Чарли и Джеф бързо се покачиха на дългата галера, която Юдек бе приготвил.

Крал Конар и Рудолф им помахаха за сбогом.