Изумруда на Базилиска

Глава X Вълчи капан

— Дракол каза да ставаме! — рече Чарли, разтърсвайки рамото на приятеля си. — И да се приготвяме за път.

Джеф кимна сънено, потърка очи и се зае да се облича, не му отне много време да се докара до пълно бойно снаряжение. Стори го тъкмо на време — Макрейд влезе в стаята им, кимна одобрително и ги подкани да го последват.

Групата се спря в трапезарията, където Дракол ги чакаше, нахлупил качулката над главата си.

— Бъдете много внимателни — каза магьосника, — особено вие двамата!

— Черните елфи оставете на нас — намеси се Макрейд. — Не искам да се биете с нищо по-лошо от гоблини, ясно?

Джефри и Чарли закимаха така енергично, че броните им задрънчаха.

— Ясно е, че няма да го послушат, защо се хаби — промърмори Рудолф на Сианна, с което си спечели враждебен поглед от Дракол.

Елфата се усмихна и приближи Джеф.

— Пази се, сладкодумни рицарю. — Вдигна забралото на шлема и леко целуна момчето по устните и отново затвори шлема му.

— Хмм — наруши неловкото мълчание Дракол, — да тръгваме!

Кръчмарката бе казала на магьосника, че „хубавото чернокосо момче“ е отвело селяните към един от близките върхове, Вълчия Капан, наречен така заради многобройните пещери, спускащи се навътре в земните недра. Навлезлите в тях не излизаха никога, злокобно предупреди жената, но Рудолф първи се сети, че причината не са само усуканите тунели.

— Пещерите гъмжат от гоблини и орки — изръмжа джуджето.

Така групата се отправи към връх Вълчи Капан по едни от най-тесните и неудобни пътеки, по които бяха преминавали досега. Те се виеха високо ту измежду гъсти дървета, изглеждащи като армия от неприветливи зли същества, ту измежду остри скали, напомнящи зъбите на чудовищен звяр, оголил челюсти срещу небето. С изкачването въздухът ставаше все по-студен и дъхът на пътниците започна да излиза на пара.

По някое време Джефри усети как по гърба го полазват ледени тръпки. Той вдигна глава към небето и видя как над групата прелита огромната крилата твар, грамаден лешояд с разтворени ципести прилепови криле и зли очи.

Сианна — по-бърза от нападаща змия — свали лъка си и изстреля стрела по нападателя. Той се килна настрани за да избегне удара, изкрещя и отлетя с няколко маха на мощните си криле.

— Бързо! Изстреляй втора стрела! — викна Рудолф.

— Не мисля — спокойно отговори елфата. — То ще ни отведе право при господарите си.

— Това вече е наистина хитро — възкликна Джефри. — Колкото си красива, толкова си и умна, Сианна.

— О, благодаря ти — усмихна се елфата и потупа младежът по шлема. — А пък ти си смел, колкото си и сладкодумен.

Чарли обаче се бе намръщил и свил устни замислено.

— Какво има, момче? — попита сър Макрейд.

— Това е твърде лесно и очевидно. Според мен създанието е примамка.

— Надявам се да не си прав — поклати глава Дракол, — но и да си, изборът ни е ограничен. Да последваме съществото, поне няма да се лутаме из тия баири.

Опитаха се да последват посоката на движение на крилатото същество, но не бе никак лесно — за разлика от грозната твар те не можеха да летят и вместо това им се наложи да се препъват по тесни и криволичещи кози пътечки.

Накрая стигнаха до стръмно изкачване, което ги изведе до малка полянка, зад която враждебно зееше отворът на огромна пещера. Пред нея стояха двама черни елфи.

Макар да не бяха виждали такива преди и Джефри, и Чарли ги познаха веднага. Ушите им бяха заострени като на Сианна, а телата им бяха стройни и гъвкави, само че пръстите им завършваха с остри черни нокти, а лицата им наместо благородство излъчваха злоба и ненавист. Единият беше едноок и обсипан с белези, а в ръцете си държеше извит лък с готова стрела. Другият беше още по-ужасяващ, плътта му бе осеяна с татуировки, най-отвратителната от които бе всевиждащо гибелно око, греещо с мрачни отблясъци на челото му.

— Виж каква кралска компания, Яум — рече подигравателно едноокия. — Самият магьосник Дракол, верният кралски рицар сър Макрейд, незабравимия дует комици Рудолф и Сианна; а тези двамата с хубавите брони са нова част от трупата, или?

— О, сигурно това са наследниците на великия крал Александър, Оремалку — отвърна татуираният и белите му зъби блеснаха в свирепа усмивка.

— А вие сте двата трупа на Асмоел — хладно отвърна Сианна и миг по късно лъкът и изстреля стрела към Оремалку. Едноокият черен елф на свой ред стреля и двете стрели се удариха една в друга в полет.

Яум изруга и от всевиждащото му око блесна лъч гибелна енергия, която полетя към групата, заплашвайки да погълне и шестимата. Дракол пристъпи напред и ръцете му образуваха магически щит, който глътна атаката на черния елф.

— Отстъпете! — викна магьосникът на хората. — Не може да победите такъв враг!

Макрейд, Рудолф и двете момчета послушаха стареца, само за да видят как зад гърба на черните елфи се приближава огромна група от гоблини и орки — разкривени същества, покрити със зелена люспеста плът, които стискаха ръждиви мечове и ятагани в ръцете си. Създанията нападнаха с вой, връхлитайки върху четиримата. Джеф и Чарли се стъписаха, магическите им мечове успяваха да отклонят атаките на чудовищата, но младежите не бяха убийци и не смееха да контраатакуват, което позволи на създанията да ги отделят от сеещите смърт Макрейд и Рудолф.

— Удряйте ги, за бога! — гневно изкрещя Макрейд.

В това време Сианна и Оремалку си бяха разменили още няколко стрели, всяка от които се удари в съперницата си.

— Добре стреляш за женска от презряния остатък на светлите — процеди Оремалку, стъпвайки на парче лед.

— За едноок и ти си приличен — отвърна Сианна.

Черният елф се озъби злобно, спусна се върху парчето лед надолу по склона и стрелящ в движение. Сианна пресрещна стрелите му със свои, изруга и скокна след него, падайки на плаща си, който й послужи за шейна.

Зад тях Яум и Дракол продължаваха своя сблъсък на заклинания. Гибелните им енергии рикошираха една в друга и се забиваха в скалите, събаряйки каменни късове.

Вътре в самата пещера гоблините и орките успешно се вклиниха между рицаря и джуджето от една страна и двете момчета, от друга, след което наобиколиха Макрейд и Рудолф, уж забравили за Чарли и Джеф. Младежите скоро разбраха защо.

— Значи вие сте двамата наследници на Великия Крал? — чуха мелодичен глас зад гърба си. Обърнаха се и видяха красив елф с гарвановочерна коса, който ги наблюдаваше скръстил ръце пред гърдите си.

— А ти трябва да си прочутият граф Вайлъс — Джефри вдигна Меча на Леда пред шлема си.

— Внимавай, Джеф — предупреди Чарли и изправи Меча на Дракона пред себе си.

— Нима сте чували за мен? — разпери ръце черният елф. — За мен е чест.

— И все хубави неща — отговори Джефри.

— Цялата засада е била за да стигнеш до нас, нали?

— Да — кимна граф Вайлъс. Много ми се иска да ви покажа нещо. — Графът се извърна и побягна.

Джефри и Чарли се спогледаха.

— По дяволите — въздъхна Джеф и хукнаха след него.

Вайлъс и преследвачите му скоро се отдалечиха от останалите и попаднаха в някакъв пандемониум — тунелът завършваше с плътна каменна стена, на която висяха мъртъвци и страдалци, по чиито тела имаше рани от инструменти за мъчение, стоящи разхвърляни наоколо, с парчета плът и петна от кръв по кривите си остриета.

Джефри се спря шокиран от гледката, след което се наведе и повърна.

— О, Господи! — извика настигналия го Чарли.

— Скоро ще може лично да му се оплачете — отвърна присмехулно граф Вайлъс и свали от кръста си навит бич и го разгъна с оглушителен плясък. Веднъж освободен, бичът пламна в призрачен огън. — Време е да потанцуваме — лицето му се озари от демонична усмивка.

Джефри изкрещя и се метна напред вдигнал Меча си. Разсъдъкът му бе замъглен от гледката на висящите по стената измъчени човешки същества, които надаваха ужасни стенания.

Черният елф стрелна ръката си напред и огненият бич уви тялото на младежа. Пламъците лумнаха и припукаха. Джеф успя да изпъшка изненадан, след което се строполи на земята в несвяст.

— Тц, тц — поклати глава Вайлъс, — очаквах малко повече, да си призная.

Чарли извика гневно, но приближи черния елф по-внимателно, вдигнал Меча на Дракона предпазливо пред лицето си.

— Може пък ти да си по-кадърен — намигна му Вайлъс.

И камшикът заплющя.

Междувременно Сианна и Оремалку се бяха спуснали до края на склона. Не успяха да се улучат нито веднъж, стрелите им или се бяха срещнали една друга, или бяха улучили някоя пряспа или скала. Вече в подножието колчаните им бяха празни.

Елфата стана бързо и в ръката й блесна кинжал.

— Охо, котето можело и да хапе — засмя се Оремалку и надигна ръце. Кривите нокти на пръстите му блестяха със зелени петна по черната повърхност.

— Отрова — обясни убиецът с извинителна усмивка. Сианна не благоволи да му отговори, а го нападна, при което двамата започнаха битка, която повече можеше да се определи като танц. Оремалку нападаше подобно леопард, мъчейки се да одраска със смъртоносните си нокти. Сианна обаче бе дори по-пъргава от черния елф и кинжалът й безмилостно проблясваше, оставайки дълбоки кървави резки по ръцете му.

Черният елф изсъска и се опита да я одере по ръката, което принуди елфата да изтърве камата си и да отстъпи няколко крачки назад.

Едноокото лице на убиеца грейна в злобна гримаса.

— Това е краят ти, коте!

Елфът се метна напред, замахна с две ръце към гърдите на Сианна. Елфата, бърза като мълния, отстъпи настрани и с лявата си ръка хвана ръцете, а дясната уви около врата му. Оремалку изпъшка, изненадан и паникьосан.

— Дано в пътуването отвъд намериш покой, братко — каза му Сианна и с плавно движение счупи врата му.

После го постави на земята и склопи единственото му останало око. Вдигна падналия си лък и събирайки стрелите си се изкачи бързо обратно по склона.

Яум и Дракол продължаваха да си разменят хвърчащи светкавици и магиите им отекваха из цялата планина при сблъсък. Лицето на магьосника бе изкривено от усилие, а по ръцете му бяха избили мехури от горещината, докато Яум гледаше все така усмихнат и гибелното му око хвърляше още и още смъртоносни заряди.

Сианна стреля към него, но стрелата й стана на пепел във въздуха.

— Ти? — лицето на Яум се изкриви в неверие. — Оремалку!

Разсейването бе фатално. Една от огнените струи на Дракол намери магьосника на черните елфи, издигна го във въздуха и го стопи на пепел за секунди.

— Отлична работа, Дракол! — каза Сианна.

— Ще видим колко е отлична като идем да видим какво е станало в пещерата.

Намериха Рудолф обкръжен от десетина гоблина и три орка. Подът бе осеян с труповете на техни събратя, но джуджето бе уморено и ударите му ставаха все по-неточни. Пламъците на магьосника и стрелите на Сианна сащисаха злобните създания и те се разбягаха.

— Къде са останалите! — извика Дракол, когато приближи Рудолф.

— Момчетата… подир Вайлъс… Макрейд ги последва — на пресекулки отвърна джуджето. — Съжалявам…

Магьосникът пребледня:

— Подир Вайлъс… — И хукна навътре към пещерата.

Сианна приближи брадатия си приятел и го предупреди.

— Стой тук и си почивай, аз ще го последвам.

Уплахата на вълшебника в никой случай не бе прекалена. Само няколко удара бяха трябвали на Вайлъс за да обезоръжи и Чарли. Огненият му бич беше пернал момчето по ръката и то изтърва Меча на Дракона, следващия удар го повали на земята, а още няколко го накараха да завие от болка.

— Така не ми се иска да те убивам — усмихна се Вайлъс. — Тъкмо бяхме започнали да се забавляваме. Уви! Дългът ме зове.

Той надигна бича за смъртоносен удар, когато сър Макрейд нахлу с рев, размахал двата си меча.

— Всичко ли трябва сам да върша?! — промърмори черния елф, а огненото му оръжие заплющя около двата меча на рицаря. Воините изглеждаха напълно равностойни и графът започна да се отегчава от битката, когато Дракол и Сианна също нахлуха в пещерата.

— Колко досадно — Вайлъс наблюдаваше как елфата изстрелва стрела към него. Огненият бич се изви във въздуха и направи стрелата на пепел, а после се полетя към лъка, който се взриви в ръцете на елфата. Тя изпищя и падна назад.

— Не! — извика Дракол и ръцете му забълваха огньове, с бича си черният елф отклони посоката им към Макрейд, който отскочи назад с проклятие.

— Омръзна ми от вас. — И без предупреждение се превърна в грозната крилата твар, която ги бе примамила до пещерата, прелетя покрай смаяните си противници и излетя от пещерата.

Дракол свали ръце и залитна. Само помощта на сър Макрейд му попречи да се сгромоляса.

Сианна също се изправи и дотича веднага до Джефри, който лежеше в несвяст. До него Чарли стенеше от болки.

— Живи ли са? — попита Дракол разтревожено.

— Да — кимна елфата. По лицето на магьосника плъзна уморена усмивка.

— Не можах… да го спра… — чу се гласът на Рудолф иззад тях. — Отлетя прекалено бързо.

— Добре е, че не си опитал — мрачно му отвърна сър Макрейд.