Изумруда на Базилиска

Глава XVI На живот и смърт

Аркат бе предводителят им. Той оголи мощните си зъби и изръмжа:

— Напред! — И младите орки се втурнаха към града. В ръцете им блестяха дълги саби, а някои от тях държаха факли.

— За свобода и за победа! — кресна Аркат, вик, който бе подет и от останалите. Скоро целият нощен град се разшумя и много стари орки също излязоха, препасли оръжия.

Джефри бе в задругата около Дракол. Магьосникът ги бе предупредил да стоят до него и скоро те осъзнаха мъдростта на съвета му.

От храма на Прокълнатия — оформен като скверната му фигура — се чу гробовен зов, а след миг тътен разтърси земята. Цялата постройка се обърна към тях, зловещите мангали, служещи за очи на статуята-капище грееха злокобно, а между тях се виждаше гротескна сбръчкана фигура.

— Бедни глупци! — изкрещя тя и Джефри разпозна гласа на жреца Аркаджак. — Сега ще изпитате пълната мощ на Господаря Вземедушец!

Оркът вдигна ръце и от горящите до него мангали бликнаха струи от червени пламъци, които се понесоха напред, готови да погълнат бунтовниците.

Дракол създаде мощен син щит, който пое удара и го задържа, лицето му се изопна и той изсъска:

— Освобождавайте, когото ще освобождавате и да се махаме оттук.

Орките кимнаха и с рев се втурнаха напред. Вратите на Храма се отвориха и ги посрещна гвардия от стражи, високи орки с бездушни погледи и вдигнати алебарди. Джефри се озова във вихъра на схватката. Неговият вълшебен меч и този на Чарли скоро започнаха да отбиват удар след удар. Накрая Джеф се принуди да убие един орк и усети как ледена вълна го удря при предсмъртния поглед на гадната твар. „Все пак живо същество“, помисли си младежът. В следващия миг се сети за Сианна и яростта пламна в гърдите му с такава сила, че Меча на Леда засия и накара гвардейците да заотстъпват от пътя му. Джефри се възползва от уплаха им и се втурна към Храма.

Макрейд се опита да го последва, но пътят му бе блокиран от гмеж от гвардейци. Макар и по-малко от бунтовниците, те бяха много по-добре тренирани от младите метежници и щяха да ги смажат бързо, ако не беше неочакваната помощ. Макрейд и Рудолф вършееха като коси из средите им, а Чарли, който се биеше застанал гръб в гръб с бълващата пламъци Хелана всяваше ужас в сърцата на защитниците на храма.

Но истинският дуел се водеше над главите им, там, където магиите на Аркаджак и Дракол се бяха сблъскали в ослепително сияние, застинали на една и съща височина. Лицето на магьосника бе восъчно бледо и той бе прехапал кървави устни. Биещите се не можеха да видят Аркаджак, но ако го бяха зърнали щяха да разберат, че той не е по-добре. Зелената му морда бе мокра от пот, а очите му бяха ококорени като да изхвръкнат.

По време на битката Чарли каза нещо на Хелана. Драконът се извърна към него и изсъска:

— Не!

— Искаш ли да отмъстиш за майка си! — избухна момчето, отбивайки пореден оркски удар.

Джефри навлезе в Храма с лекота, съсичайки двама пазачи. Погледът му напълно игнорира отвратителните гравюри по стените, за него бе важна само Сианна, която уморено висеше отпуснато на вериги.

— Сианна! — Джеф се втурна към любимата си. Когато я приближи вдигна забралото на шлема си и я целуна страстно по устните. — Искам да ти кажа, че те обичам!

Елфата го погледна с благодарност и в очите и блеснаха сълзи. След миг обаче погледът й се изпълни с ужас.

— Зад… теб… — проплака тя. Миг по-късно Джеф спусна забралото си и се извърна с вдигнат меч към ухиления граф Вайлъс.

— Влюбените пиленца се намериха… — Огненият бич проблесна в ръката му. — Скоро ще сте заедно… — очите му грейнаха с омраза — завинаги.

Бичът се стрелна напред, но Джеф реагира инстинктивно, като остави ръката му и вълшебния Меч на Леда сами да се справят. Бичът с плющене се уви около вълшебното острие, но тъкмо когато в обгръщащите го пламъци започнаха да проблясват странни искри младежът извъртя рязко острието, привличайки черния елф към себе си и заби оръжието в стената. Чу се гръм, който разтроши една от гравюрите, а двете оръжия паднаха ненужни на земята.

— Това е за Сианна! — извика Джеф, стоварвайки юмрука си по застиналото от изненада лице на граф Вайлъс.

Черният елф изпъшка и залитна няколко крачки назад, като се стовари се на земята в седнало положение. Не му бе нужно много време да се съвземе, направи кълбо назад и се изправи на крака. Лявата ръка докосна струйката кръв, течаща от ъгълчето на устата му. Вайлъс изкриви устни и изсъска.

— Ще страдаш неистово за това, долно пале такова.

Ръцете му се издигнаха във въздуха и ноктите им злокобно изщракаха.

И метежници, и гвардейци смаяно зяпнаха, когато Чарли без предупреждение се метна на гърба на Хелана. Драконът тържествено изрева, разпъди нападателите си със струя пламък и се понесе във въздуха, като заобиколи гибелното сияние, отбелязващо мястото, където магиите на Аркаджак и Дракол се бяха сблъскали. Оркският жрец извика, зърнал идващия към него дракон и ездача, размахал сияен меч и вдигна очи към мрачния свод на Пещерата, молейки за помощ. В този миг стана нещо странно. Пламъците до него лумнаха много по-силно и само едното око започна да напада магическия щит на Дракол, докато другото забълва гибелна енергия към летящия Чарли и дракончето. Самият Аркаджак изглеждаше пребледнял, заклинанията, които изричаше вече напомняха безсмислено ломотене, а погледа му бе изцъклен и невиждащ.

Джефри за момент застина, стъписан от ненавистта изписана на лицето на графа, но този миг на ужас бе фатален, тъй като в следващия миг младежът се запремята от ритниците, които черният елф сипеше и по двете страни на шлема му. Момчето замахна с юмрук, но Вайлъс хвана ръката му, завъртя го във въздуха и го тръшна на земята. Джеф изстена, но нямаше време дори да усети болка, тъй като графът го изправи силом на крака и го заблъска в стената, като само магическата броня предпази жертвата да стане на кайма.

Граф Вайлъс изхриптя отвратено, ритна противника си в сгъвките зад колената и когато Джефри се свлече на колене, отиде да вземе огнения си бич. Пътьом плю върху Сианна, захвърлил маската на всякаква елегантност.

— Ще ви убивам часове наред — обеща той на ужасената елфа, наведе се и вдигна оръжието си. Ала гневът му го подведе — оплетения в него Меч на Леда литна от неочакваното движение и падна в подадената ръка на Джефри, който с мъка се изправи на крака.

Вайлъс изсумтя:

— Още по-добре. — Огненият му бич зашари по бронята на младежа. Макар да блокира няколко удара с леденото си острие, Джефри бе твърде бавен за ловкия черен елф и скоро започна да се гърчи под ударите на камшика, напразно вдигнал Меча пред себе си.

— Знаеш ли, момче — Вайлъс се задушаваше от злоба, — ти си късметлия. Теб няма да измъчвам. Ще те убия бързо, тук и сега!

Мечът на Дракона бе единственото, което спаси Чарли от връхлетелия ги огнен порой. Оръжието само отбиваше магическата градушка от гибелни енергии, което позволи на Хелана да приближи оркския жрец с няколко въздушни пируета, от които ездачът едва не падна. Аркаджак не помръдна, видял зеления дракон пред себе си и макар да бе изправен, приличаше на безсилна марионетка.

Драконът изсъска и избълва струя пламък. Това като че ли откъсна Аркаджак от някакъв транс, тъй като той се огледа и изпищя. Очите на Прокълнатия изгаснаха, а Хелана ловко избегна последните огнени кълбета, които орка запрати с ръце.

— Да! — чу се отдолу вика на Дракол. От пръстите му изригна порой от сини лъчи, който блъсна цялата глава на Прокълнатия и я разтроши на части. Това стана точно в момента, в който Чарли и Хелана кацнаха до магьосника. Орките бунтовници нададоха триумфален вик, а гвардейците сякаш се събудиха от сън, огледаха се страхливо и захвърлиха оръжията си, сякаш държаха змии.

— Браво на нас! — викна Чарли, но погледа му попадна на Макрейд и радостта му помръкна.

— Джефри! — извика старият рицар и посочи Храма. Миг по-късно цялата група се затича към зейналите врати на Храма.

— Харесва ли ти? — съскаше граф Вайлъс, увил ръката на Джеф в огнения си бич. От пламъците излизаха искри, карайки младежа да потръпва като от токов удар, стиснал зъби. Погледът му бе изцъклен, дори не можеше да пусне Меча на Леда.

— Пусни го, Вайлъс — черният елф се извърна към гласа на Дракол, който влезе в храма, следван от спътниците си в задругата.

Графът видимо се изуми, бичът изсъска змийски и освободи плененото момче, което се свлече на земята и застена.

— Не мога да повярвам! — излая Вайлъс. — Пак разваляш всичко! — очите му се спряха на Чарли и графът се усмихна. — А може би не!

И огненото острие изплющя към новоизлюпения драконов ездач, който успешно блокира с Меча на Дракона.

— Не можеш да победиш всички ни, Вайлъс — каза Дракол уморено. — Този път загуби.

Черният елф се огледа като животно, попаднало в капан. Храмът бе целият в пукнатини, а изходът бе препречен от Макрейд, Рудолф, който демонстративно стържеше с брадва по пода и малък зелен дракон, в чиито уста проблясваха пламъци.

Вайлъс вдигна глава и видя огромна пукнатина в тавана, а лицето му се озари от зла усмивка.

— О, не, Дракол — рече, — ти си този, който ще умре.

Огненият бич заплющя по свода, а Вайлъс отлетя със злорад крясък през разширяващата се пукнатина, приел формата на огромната крилата твар. Таванът се напука за секунди и късове камък западаха към главите им.

Дракол вдигна ръце и синия щит отново проблесна колебливо, задържайки парчетата над себе си. Обърна към Макрейд, лицето му бе изкривено от болка:

— Изкарай ги оттук!

Макрейд кимна към Рудолф. Джуджето приближи Сианна и я освободи от оковите, докато Макрейд прехвърли ръката на Джеф през рамото си, взе меча му и го повлече към изхода.

— Бягай, Чарли!

— А, Дракол? — момчето погледна стареца, който се бе превил под тежестта на Храма.

Магьосникът се усмихна.

— Казах ви, че мисията е безумна. Радвайте се, че губите само един спътник.

— Дракол, не! — викна Чарли. Каменните блокове от сриналия се таван приближиха още малко и старецът изстена. — Не, аз и Хелана…

Дракол погледна Чарли и се усмихна язвително:

— Ще бъдете премазани. Махайте се оттук.

В този миг Чарли усети как мощни лапи го сграбчват и повличат навън.

— Бързо, глупако! — ревеше Хелана.

Макрейд и Джефри вече бяха излезли от Храма. Главата на ранения младеж клюмна настрани и дори под забралото Чарли видя как очите му се разширяват. Сианна прегърна Рудолф силно и двамата отправиха последен поглед към Дракол, който вече бе паднал на колене под сриващия се таван.

— Спасете Ралмия — синьото сияние около магьосника угасна. Камъните се строполиха с оглушителен тътен.