Изумруда на Базилиска

Глава VII Началото на приятелство?

Групата се прибра в хана на малкото селце към полунощ. Всички бяха страшно изморени и по пътя почти не си говореха. Дракол вървеше най-отпред и изглеждаше мрачен и потънал в мислите си. Той час по час стрелкаше момчетата с остри погледи и все още мислеше, че са постъпили невероятно глупаво в реката. Сър Макрейд вървеше леко прегърбен, с поглед, забит в земята. Той хвърляше вината за станалото върху себе си, затова че ги е изоставил във водата, макар тежката броня да не му бе оставила избор. Рудолф изглеждаше сякаш е сърдит на всички, тъй като се придвижваше с бързи къси крачки и яростно дъвчеше мустака си. Сианна гледаше мрачно и към двамата актьори, които не се поглеждаха.

Веднъж стигнали в хана, всички в групата бяха разцелувани от жената на рибаря. Тя ахна щом разбра за блатните духове и очите й се разшириха от страх.

Ханджийката предложи втора порция чорба за изморените пътници, но те предпочетоха направо да си легнат. Джеф и Чарли се прибраха в стаята си, съблякоха мокрите си брони и подгизнали дрехи, застанали с гръб един към друг. Джефри се просна на леглото си и се обърна към стената.

Чарли седна на своя креват и се загледа в огъня.

— Благодаря, че ме извади от езерото — каза Джефри, без да се обръща. — Щях да се удавя.

— Няма нищо — смотолеви другото момче. — Има си хас да те оставя в лапите на блатните духове.

— Ти си истински рицар — продължи Джеф. — Прав си да ми се ядосваш. Не ми е мястото тук.

Чарли му хвърли един поглед и видя, че другото момче потръпва някак странно. Мина един миг преди да разбере, че колегата му се е разплакал.

— Хей — изправи се той.

— Ти си роден за този свят — продължи Джефри умърлушен, — във всичко се справяш по-добре. Не знам за какво взеха и мен. Само ти се пречкам.

Чарли не знаеше какво да отговори. Честно казано съвсем до скоро и той мислеше така. Но сега, напротив, чувстваше се ужасно. Даде си сметка, че последните дни е тормозил колегата си, натяквайки му всяка грешка.

Освен това инстинктивно усещаше, че Джеф бърка. Алекс също бе отишъл неподготвен в Ралмия, но въпреки това бе успял да я спаси.

— Магьосникът Дракол избра и двама ни — призна накрая Чарли. — Ако е направил грешка, не е било с теб, а с мен. Толкова много мечтаех да попадна в свят на истинска магия и да стана герой, че когато това се случи наистина, забравих как трябва да се държа. В отношенията си с теб през последните дни бях всичко друго, но не и истински рицар.

След малко чу равномерното дишане на Джефри — беше заспал.

По-късно Чарли също си легна, но мина много време, преди сънят да го споходи.

Огънят в стаята беше загаснал и в нея цареше вледеняващ студ. Джефри установи, че се е въртял на сън и се е отвил. Опита да придърпа завивката обратно към себе си, но крайниците не го слушаха, не можеше да помръдне.

Видя с крайчеца на окото си силует, застанал до леглото му. Сърцето му бясно затупка. Напрегна мускулите си до краен предел, но остана парализиран.

Силуетът се наведе над него — фигура в огромно черно наметало, с качулка, изпод която се виждаха само две горящи червени очи.

Джеф веднага разбра кой е това, макар образът от специалните ефекти, които му бяха показали на Земята да бе съвсем различен.

— Не трябваше да идваш в Ралмия — рече Прокълнатия. — Сега ще умреш и никой в твоя свят няма да разбере какво се е случило с теб.

От очите на духа изхвърчаха червени светкавици, които блъснаха момчето в гърдите.

Джефри изкрещя…

И в следващия момент видя Чарли. Огънят в стаята отново се беше запалил и черният силует с червените очи бе изчезнал. Джефри обаче усещаше допира на мълниите му и чувстваше цялото си тяло все едно гори.

— Джефри — извика Чарли, — събуди се! Викаш!

Джефри опита да отговори нещо, но от гърлото му излезе неразбираем грак.

— Господи, ти целият гориш от треска — възкликна другото момче. — Стой мирен, ще извикам останалите!

Чарли се изправи и излезе тичешком от стаята, а очите на Джефри се разшириха, когато образът на Прокълнатия отново изплува във въздуха пред него.

— Ще умреш — присмя се злият дух и от очите му отново лумнаха светкавици. Джефри отвори уста да извика, но вместо това се преви на две от раздираща кашлица.

— Слаб и жалък — продължи Прокълнатия. — А скоро и мъртъв.

Образът му изчезна, но Джефри продължи да кашля, плувнал в пот, обливан от горещи и студени вълни. Вратата на стаята се отвори и Дракол влезе заедно с Чарли и Сианна.

Магьосникът каза нещо и започна да нарежда заклинания. Кашлицата спря да измъчва Джефри, но на нейно място в гърлото му се настани мъчителна жажда. Опита да помоли за вода, но успя само да изпъшка. Чарли обаче някак си го разбра, тъй като наля една чаша от каната, която им бяха дали за през нощта и му помогна да пие. Джефри успя да преглътне малко, но му се догади и се уплаши, че ще повърне.

Сианна приближи, махна с ръка на Дракол и Чарли да се отдръпнат и взе да напява някаква песен, като опря длани в лицето му. Ръцете й бяха хладни и сякаш издърпаха високата температура от тялото на Джефри, а когато дишането му се успокои, тя постави сухо листо в устата му, което той сдъвка. После махна с ръка на Чарли да налее още една чаша вода и я даде на Джефри, който този път успя да пие, а след това се отпусна в леглото и заспа. Последното нещо, което усети бе как хладната й длан застава на челото му.

Този път никой не смути съня му.

Спа през целия следващ ден и се събуди на вечерта. Огънят в камината весело пукаше, а Чарли слагаше още цепеници в камината. Джефри опита да стане от леглото си. Чувстваше се слаб, но все пак отпочинал. Когато креватът му изскърца, Чарли се обърна към него:

— Къде тръгна? — попита той, придвижи се плавно и се опита да го бутне обратно.

— Гладен съм — отвърна Джефри и се изправи, подпирайки се на стената. — Къде е Сианна?

— Долу. Стоя цяла нощ и почти целия ден до теб.

— Трябва да й благодаря. — Понечи да се отблъсне от стената, при което залитна.

— Чакай — Чарли преметна едната му ръка над раменете си. — Полека. Ще ти помогна. Искаш ли да я извикам?

— Не. Ще се справя.

Пое си дълбоко въздух и се отдръпна от Чарли, след което с колебливи крачки стигна вратата на стаята, излезе и слезе по къси стълби до трапезарията, подпирайки се на перилата. На голяма маса стояха останалите от групата, които обсъждаха нещо.

— Защо си станал? — забеляза го първа Сианна и се изправи: — Трябва да почиваш.

— Ти ме излекува — отговори й Джефри и направи опит за несръчен поклон, от който едва не падна.

— Спокойно — бърза като мълния елфата му помогна да запази равновесие. — Ела да хапнеш.

Сианна го настани на голям стол с облегалка и махна с ръка на сервитьорката да донесе топла супа. Джефри започна бавно да се храни. Сианна стоеше застанала до него и го наблюдаваше внимателно, все едно очаква всеки миг да припадне. Чарли седна от другата му страна.

Когато свърши се почувства малко по-силен и успя да се усмихне. Магьосникът Дракол го погледна загрижено.

— Чарлс ми каза, че си извикал насън — рече Дракол. — Кошмар ли сънува?

Джефри преглътна и притвори очи за миг. Зад клепачите си видя черната фигура на Прокълнатия и потрепери.

— Не знам дали това е подходящият момент, Дракол — обади се Рудолф.

— Видях… — започна младежът — някаква фигура. Черен силует, който пусна светкавици по мен.

— Прокълнатия — ококори се Чарли. — Но това е невъзможно! Нали е бил убит от лорд Дакавар, Рицаря на Смъртта?

— Орките не знаят това, хлапе — отвърна Рудолф.

— Трик на Асмоел — поклати глава сър Макрейд. — Това е най-новото му дяволско хрумване. Възстановява култа към Прокълнатия. Орките отново строят негови статуи и правят ужасни ритуали в сянката им.

— Така е — кимна Дракол, — но орките не го знаят. А името на Прокълнатия все още дава кураж на злите и престиж на черните елфи.

— Това, което видях — прокара ръка през косата си Джефри — беше истинско. Може ли Асмоел да е призовал духа му?

— Изключено — поклати глава Дракол. — Прокълнатия никога не е бил жив в точния смисъл на думата. Винаги е бил зъл дух. Унищожавайки тленната му обвивка, лорд Дакавар унищожил и самия него. Това е измама, илюзия, поредната лъжа, зад която се крие лорд Асмоел. Като Изумруда на Базилиска, това отровно копие на нашата Перла.

— Но как ще унищожим този изумруд? — попита Чарли.

Дракол се усмихна лукаво, сетне бръкна изпод робата си и извади сияещ скъпоценен камък.

— Перлата на Феникса — промълви Сианна. Очите й се разшириха от възхищение.

— Поемаш голям риск с вземането й, магьоснико — обади се Рудолф.

— Нейната мощ единствена може да гарантира унищожението на пагубния Изумруд — поклати глава Дракол. — Нямах друг избор, освен да я взема.

Джефри усети как го полазват тръпки, нещо в цялата история не му харесваше, но той не можеше да се досети какво. Като парче от пъзел, което не пасва на останалата картина.

— Добре ли си? — попита Чарли разтревожено, взимайки изражението на лицето му за болка.

Джеф го погледна изненадан, сетне се усмихна.

— Жив съм още, за твое съжаление.

— Джефри, аз — обърка се Чарли, — не знам дали помниш какво говорихме снощи, но…

— Не го мисли — Джефри потърка очи. — Ще лягам, че нещо пак ми се доспа.

Главата му клюмна, Сианна и Чарли се протегнаха, за да му попречат да се свлече от стола на земята, а след това му помогнаха в полусън да стигне до стаята и леглото си.