Изумруда на Базилиска

Глава IV Подготовка за похода

На другата сутрин ги събуди същото мълчаливо джудже. То им поднесе лека закуска от варено яйце и нарязан домат, след което им съобщи, че магьосникът Дракол е твърде зает, за да им обърне внимание и че трябва да се заемат с бойната си подготовка сами.

Така, след като закусиха и се облякоха в нови дрехи, които според Джефри приличаха на костюми за исторически филм, двамата бяха отведени от джуджето към ниските етажи на замъка, където в широка каменна зала ги чакаше стар рицар с тежки сиви мустаци, представяйки се за сър Макрейд.

— Работата ми е да ви подготвя за всичко, което може да срещнете по пътя си — заяви им.

По мнението и на Джефри, и на Чарли, боят с мечове бе изнурително занимание, но въпреки това беше любимо упражнение и на двамата. Джеф използваше това и за да се фука пред момичетата, тъй като смяташе, че изглежда много чаровен с метален нагръдник, докато размахва дълго стоманено острие насам-натам. Чарли възприемаше боя с меч доста по-сериозно и чувстваше оръжието почти като живо същество, с което работи в синхрон.

Сър Макрейд ги накара отново да изпитат уменията си един срещу друг.

— Искам да преценя какъв стил имате, какви са предимствата ви, какви са недостатъците ви.

— Чудесно — каза Джефри и се ухили, когато Макрейд им връчи по един дървен меч. — Време е за реванш!

Чарли взе своето оръжие и застана срещу него с безизразно изражение на лицето.

— Започваме когато кажеш.

— До колко точки играем? — попита Джефри мустакатия.

— Точки? — не разбра рицарят.

— До колкото кажеш — отвърна предизвикателно Чарли и му намигна.

Джефри се усмихна студено. „Ах, ти малък нахален…“, помисли си той, вдигна меча с две ръце и скочи в атака, за да халоса опонента си с дървеното оръжие. Нападнатият отстъпи като сянка от пътя му и Джеф изпъшка, когато усети удар в ребрата си. Завъртя се към Чарли и започна да удря по меча му, с надеждата да го избие от ръцете му.

В сценичната фехтовка беше учил, че най-зрелищни са тежките удари на острие в острие.

Чарли обаче имаше съвсем друго обучение и се стремеше да отклонява ударите на противника си, като успя да го мушне още няколко пъти — в бедрото, в корема, в гърдите. Ако това беше фехтовален мач, още след първите минути резултатът щеше да бъде шест на нула. Ако беше истински, противникът му щеше да се превива от болка.

Но Чарли се стремеше да смекчава ударите си, тъй като колкото и да се дразнеше на другото момче, не искаше да го наранява, макар да се забавляваше да наказва грешките му отново и отново. Самоувереността му го подведе и Джефри, който бе излязъл от кожата си и нападаше с всичка сила, успя да изненада по-дребното момче с мощен тежък удар, който изби оръжието от ръцете му.

— Браво — кимна Макрейд.

Чарли направи крачка назад и се поклони учтиво.

— Добра битка, Джеф.

И в следващия момент лицето му се изкриви от гримаса, когато по-голямото момче го плесна заядливо по ребрата.

— Падна ли ми най-сетне! — изсмя се Джефри.

— Хей! — повиши глас Макрейд.

— Само си играя — отвърна престорено скромно победителят, а после намигна на Чарли и отново понечи да го мушне.

Този път Чарли избегна удара.

— Да продължим играта тогава.

— Няма как — отвърна Джефри. — Ти изгуби меча си.

— Не бери грижа за това — отговори Чарли. — Хвани ме, ако можеш!

Макрейд се облегна на стената и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Сам си го изпроси, дребосък — намръщи се внезапно Джефри и замахна с меча си, за да цапне Чарли по хълбока. Друго момче отскочи назад. А после — отново.

Джефри изръмжа и завъртя меча около себе си в ефектни осморки, след което скочи към Чарли, който наблюдаваше почти неподвижно до последния момент, докато не отстъпи бързо назад, извъртя се ловко и плесна нападателя по врата.

Разгневен, че го правят на глупак, Джефри се обърна и вдигна меча над главата си, като понечи да го стовари с всичка сила. Чарли пак го изпревари, пристъпи към него, хвана го за китките и използва собствения му устрем, за да го тръшне на земята.

— Впечатляващо — измърмори Макрейд.

Джефри се изправи, подпрял се на меча си.

— Един на един — каза той с изкривено от яд лице и вдигна меча си, напълно пренебрегвайки колко пъти бе докосван преди да обезоръжи противника си.

— Хубаво тогава — Чарли направи кълбо назад и вдигна собствения си меч. Този път, поучен от предните си грешки, Джефри реши да не го напада, а само размаха меча пред себе си.

Чарли също се бе уморил от това да си играе. Той замахна лъжливо към главата на Джефри, който паникьосан вдигна дървеното си острие, ала нападателят свали оръжието си надолу и фрасна Джефри през краката.

Джеф извика от болка, изтърва оръжието си и падна на земята, преви се на две и се хвана се за глезените.

— Гадняр!

— Джеф! Извинявай! — извика Чарли, разбрал, че е прекалил. Изтича да подаде ръка, но другото момче го плесна през ръцете.

— Махни се!

Макрейд пристъпи напред и коленичи до Джефри.

— Спокойно — каза той. — Легни малко.

— Боли ме, та две не виждам!

— Няма страшно — Макрейд извади някаква кутия изпод плаща си и нави крачолите на победения актьор, отвори кутията и извади от нея някакъв мехлем, с който намаза новопоявилите синини.

— Нека първият ти урок бъде да запомниш, че никога не трябва да се оставяш на по-опитен противник да те води за носа — скара му се старият рицар. — Беше спечелил по правилата на дуела и се изкуши да злорадстваш. Затова беше надвит.

— Аз просто се закачах, а тоя тъпанар ме преби! Такъв ли герой ще спасява света ви?

Чарли потръпна като ужилен, щом чу думите му.

— А ти — обърна се Макрейд към него. — Никога не унижавай противника си. Не това е пътят на рицаря. От утре ще започна същинското ви обучение. Достатъчно за днес е да знаете, че не съм доволен от нито един от вас.

Джефри затвърди непризнатия до сега факт, че Чарли е по-добър от него. Същата нощ спа лошо и се събуди намусен, макар колегата му на няколко пъти да опита да се извини.

През следващите две седмици Сър Макрейд помогна много и на двамата. Отучи Джефри от показните движения, които не му помагаха с нищо, научи го да бъде по-малко предвидим, да използва по-точно силата си. С Чарли работата му беше по-лека, ала все пак трябваше да подобри захвата му, като го напасне на оръжията, с които щеше да се бие в Ралмия.

Накрая сър Макрейд каза:

— През време на нашето обучение и двамата се справихте отлично. Все пак Чарлс е по-добрият боец. Уменията му дават правото да носи оригиналната Броня от Сребърната Луна и Меча на Дракона.

Чарли си позволи да се усмихне. Тайно си бе мечтал за този момент, още откак се бе явил на кастинга за филма си представяше как влиза в доспехите на Алекс. Как става като него, герой и боец, готов да се изправи срещу злото.

После обаче се сети за историята на Алекс от сценария и се намръщи:

— Щом моят съперник е по-слаб, не би ли трябвало той да носи хубавата броня и вълшебния меч? Те биха компенсирали липсата му на майсторство.

Лицето на по-голямото момче поаленя от срам и кокалчетата на юмруците му побеляха.

— Удоволствие ти прави да ми триеш носа, нали?

— Мисля те какво ще правиш в истинска битка, тъпако!

— Джефри не е същият боец, който беше преди две седмици, Чарлс — отвърна Макрейд. — Трябва да уважаваш напредъка му. А и в интерес на истината той ще получи по-хубавите доспехи. През годините след управлението на Великия Крал Александър, джуджешките майстори впрегнаха своите умения и направиха Доспехите на Планинския Пламък, великолепна рицарска броня, изкована от рядък метал, извиращ само от рудите на Планините на Забравата. Те изковаха и Меча на Леда, вливайки в същия този метал люспите на злокобния Манфред, страховит дракон от епохата на Чедата на Магията. Тези нови оръжия се падат на Джеф, защото той наистина се постара през краткото време на обучение, което имаше.

Другото момче сви рамене и духна един кичур от челото си, все едно е пред камера.

„Паун“, помисли си Чарли и поклати глава.

Макрейд им изсъска:

— Не правете грешката да мислите, че с доспехите, които ще получите, сте неуязвими. Те просто са най-доброто което можем да ви осигурим срещу черните елфи… но повярвайте ми, то съвсем няма да ви е достатъчно.

На следващия ден имаха възможност да облекат броните си. Това стана след тежка нощ, в която никой не проговори на другия. Джефри се чувстваше дълбоко унизен, че Чарли се е наложил като по-добър от него, узурпатор, отнел му геройската роля. А доскоро прикриваното раздразнение на Чарли към Джеф започна да избива на повърхността. Чарли смяташе съперника си за глупав, повърхностен лигльо и късметлия, който не оценява шанса предоставен му от съдбата.

Веднъж облекли доспехите си — искрящо сребърна за Чарли и тъмнозлатиста за Джефри, двамата се изгледаха изпод шлемовете си.

— Искаш ли да пробваш новата си броня? — попита Чарли подигравателно.

— Порасни най-после!

Точно този отговор разяри по-малкото момче, което не се сдържа и нападна. Мечът на Джеф обаче сам вдигна ръката, в която се намираше, и вълшебните остриета на оръжията се срещнаха със звън. Магическите доспехи увеличаваха ловкостта и силата им, правещи издръжливостта им по-голяма, но и двамата бяха ядосани и грешаха, за щастие неутрализирани от доспехите си.

Сър Макрейд прекрати битката, когато двамата кръстосаха мечовете си, изтърваха ги след доста некадърен финт и започнаха да се налагат с юмруци по шлемовете.

— Веднага престанете! — раздразнен извика старият рицар. — Тук да не е кръчма.

Момчетата се отблъснаха един от друг.

— Не ме пипай повече, откачалка такава — предупреди Джефри.

— И как ще ме спреш, смотльо?

— Ох, какви воини само — ядоса се Макрейд. — Мисля, че и двамата имате нужда от малко отрезвяване.

Сетне взе мечовете им и им подаде две обикновени оръжия, които натежаха в ръцете на уморените момчета.

— Защитавайте се! — извика той и нападна. Джефри и Чарлс се опитаха да вдигнат оръжия, но изтощени от битката помежду си, бяха твърде бавни. Старецът профуча покрай тях, хлопна ги с плоското на оръжията си по шлемовете и ги просна по очи.

— Виждате как взаимната ви неприязън ви направи слаби — Макрейд хвърли вълшебните Мечове на земята. — Не забравяйте това, когато се изправите срещу черните елфи.

Старият рицар си тръгна, оставайки момчетата сами в тренировъчната стая. Те полежаха и попъшкаха, след което се изправиха и свалиха броните си с охкане. Бяха целите в синини от битката помежду си.

Върнаха се в стаята си без да се поглеждат, изкъпаха се и си легнаха без дори да вечерят.

Когато отвори очи, Чарли видя, че още е тъмно като в рог. Беше сънувал кошмар, в който отново се биеше с Джефри, но вместо Макрейд ги гледаше фигура, забулена в сенки, от която се виждаха само две червени очи.

— Убий го — долетя глас като трошене на сухи есенни листа и Джефри замахна към Чарли. Противникът му се счупи на парчета огледало, в които победителят видя не своето отражение, а това на лорд Дакавар.

Събуди се плувнал в пот. Когато очите му свикнаха с мрака, видя Джефри да спи легнал по гръб и леко похъркващ. От отворената му уста течеше лига.

„Как може човек и насън да изглежда толкова тъп“, помисли си Чарли и замалко да го каже, когато видя черната фигура. Тя беше на едър страж, държащ дълъг крив нож в ръката си. Лицето му не се виждаше от нощните сенки, независимо, че от прозореца се процеждаше бледа лунна светлина.

— Хей! — прошепна Чарли и се изправи. Стражът рязко се извърна и момчето видя лицето му, грубовато и изопнато. — Какво правиш?

— Другият е недостоен. Трябва да останеш само ти — долетя отговорът. Джефри се размърда в кревата си и простена насън, но не се събуди.

Мисълта на Чарлс заработи трескаво. Възможно ли бе Дракол да е решил, че избраникът, който трябва да поеме по пътя на Алекс е само един?

Голям праз, ако бе решил така, помисли си Чарли. Джефри може и да бе тъпак, но това не означаваше, че може просто да го заколят. Нещо в лицето му го издаде, тъй като стражът изруга злобно и метна ножа си към него.

— По дяволите! — Чарли се хвърли моментално настрани, а ножът се заби във възглавницата. — Събуди се, Джефри! — извика Чарли. Стражът изтегли дълъг прав меч от колана си и тръгна към другия актьор, който тъкмо отваряше очи:

— Какво… — попита сънен, когато в стаята им влетя сър Макрейд, вдигнал по един меч във всяка от ръцете си. Стражът тъкмо замахна към Джефри, ала Макрейд блокира удара му с едното си острие, а с другото го посече.

Убиецът падна на земята и от устата му изби кръв.

— Кой те изпрати? — коленичи до него Макрейд.

— Мракът на този свят — изсмя се мнимият страж и издъхна със злобна усмивка.

Старият рицар прокле. В стаята дойдоха още стражи, които осветиха помещението с факлите си.

— Какво стана? — попита единият от стражите. — Видяхме двама от нашите мъртви и…

— Този човек — кимна към мъртвия сър Макрейд — беше пратеник на Гилдията на Убийците. Ако не бях станал до нужника, двамата избраници щяха да са мъртви. Срамота е, че охраната на Кралския Дворец зависи от това дали съм изпил достатъчно вино през нощта!

Стражите наведоха виновно глави, а Дракол влезе в стаята.

— Щом пратеник на Гилдията е бил тук, значи стражите не са могли да направят нищо, стари приятелю, знаеш го. Вие двамата добре ли сте?

Чарли кимна колебливо, Джефри просто гледаше със зяпнала уста и изглеждаше сякаш всеки момент ще повърне.

— Присъствието на пратеника също така ни потвърждава — продължи Дракол, — че Гилдията на Убийците работи с лорд Асмоел и вече той знае, вероятно благодарение на шпионите си, за присъствието на избраните. Което от своя страна значи — пое си дъх, — че най-вероятно ще трябва да тръгнем още на сутринта.