Изумруда на Базилиска

Глава XII Нападения

Слънцето се подаде иззад два върха, а яркостта му събуди Джефри. Младежът отвори очи и забеляза Чарли сладко да си доспива. Дракол и Макрейд обсъждаха нещо край разпаления огън, докато Рудолф печеше набрани по-рано диви ябълки.

Скоро групата си направи приятна закуска, преди да се отправи отново на път. Времето се бе затоплило, но пътеката си оставаше трудна и затова всички сладки разговори, започнали на сутринта, постепенно секнаха и вървящите се съсредоточиха върху това да внимават къде стъпват. Земята бе хлъзгава и ако не бяха предпазливи, можеха да паднат в някоя от докарващите световъртеж стръмни пропасти.

Беше към обед, когато дочуха звуци пред себе си. Те долитаха иззад рязък завой, който оставяше пред погледа на спътниците само масивна скала. Странна какофония, не много силна, но никак не тиха, напомняща мяукане. Дракол даде знак с ръка да спрат.

— Внимателно!

Шестимата забавиха ход и застанаха в бойна готовност. Джефри и Чарли докоснаха дръжките на мечовете си, Сианна полека изтегли стрела от лъка си, а Макрейд и Рудолф се напрегнаха като пантери, готови за скок.

Дракол пристъпи напред и ги поведе към завоя, зад който видяха два дракона. Първият от тях — който надаваше мяукащите звуци — бе голям колкото едър кон и имаше блестящи зелени люспи, искрящи като скъпоценни камъни на слънцето. Той пляскаше с криле и тихо пищеше над втория звяр, много по-голям, но очевидно мъртъв. Тялото на големия дракон бе покрито с грозни рани, а врата му бе неестествено извит, като да е счупен. Извършителите на това деяние също не бяха далеч — зад драконите лежаха труповете на три трола, груби зверове, в чиито недодялани ръце лежаха исполински оръжия, оцапани с кръв.

Младият зелен дракон изсъска щом видя новодошлите и се обърна към тях, разперил криле. От устата му грейна струя пламък, а опашката му изплющя на земята.

— Добра среща, драконе — поздрави Дракол, махвайки с ръка на спътниците си. — Виждаме, че голяма трагедия е сполетяла твоя род.

— Сс, меден език имаш човече — отговори драконът със съвсем определено ядосан женски глас. — По дрехите, които носиш с твоите съратници виждам, че сте кралски люде. Но ако истински ви бе грижа за Ралмия, планините нямаше да гъмжат от тролове.

Драконът пусна втора струя пламък и плесна с криле:

— Дай ми една причина да не ви опърля тук и сега!

Дракол поглади брадата си.

— Не мисля, че тази задача е толкова лесна за изпълнение, колкото я изкарваш.

Драконът гневно изрева и скочи напред в атака, но магьосникът вдигна ръка и животното се удари в невидима стена, която го завъртя във въздуха и просна по гръб.

— След като се увери в силите ми, надявам се, че ще можеш да се успокоиш и да ми кажеш какво се е случило, уверявам те, че не ти мисля злото и не искам смъртта ти — магьосникът пристъпи към падналия дракон, който потръпна.

— Това е майка ми — изръмжа драконът.

Чарли, който гледаше опиянен звяра ахна и в очите му блесна съчувствие, а Джефри наведе глава, натъжен. Ръката на Сианна успокоително докосна рамото му.

— Съболезнования — Дракол поклати глава, — но трябва да разбереш, че кралството не оставя нарочно троловете да вилнеят. Ние нямаме вина за станалото с майка ти.

— А тогава кой има?

— Лорд Асмоел е този, който е отговорен за злините, ставащи сега — разпалено констатира Чарли.

Зеленият дракон се присви и се поразклати.

— Лорд Асмоел? Майка ми казваше, че той е господарят на черните елфи.

— Майка ти е била права — потвърди Дракол. — Асмоел е майстор на черната магия, който отприщва злото из Ралмия.

— Тогава ще го разкъсам лично — дракона простена и огледа критично лявото си крило. То бе леко накривено спрямо дясното и по него личаха кървави резки.

— Ти си ранена! — възкликна Чарли. — Дракол, можеш ли да й помогнеш?

— На дракон? — възрази Рудолф. — Ти луд ли си?

— Крал Алекс е имал дракон за приятел — изтъкна Джефри.

— Така е, но той е спасил малко драконче, за да привлече помощта на майка му — съгласи се Дракол.

— Не е вярно! — възрази Чарли. — Когато Алекс е помагал на дракончето, въобще не е мислил за майка му!

— Аз не искам помощта ви, простосмъртни! Скоро ще оздравея и ще намеря този Асмоел.

— Ще си намериш смъртта — прекъсна я Дракол. — Стой мирна и ще се погрижа за крилото ти. Що се отнася до господаря на черните елфи, би било мъдро да стоиш настрана от него, поне докато не пораснеш колкото майка си. Как се казваш?

Драконът извърна глава и погледна приближаващия се магьосник. Чарли подтичваше до него, омагьосан от съществото.

— Хелана. — Драконът приклекна послушно, когато Дракол й даде знак с ръка.

— Крилото е само навехнато, не счупено, но раните са неприятни — оповести спокойно магьосникът. — Сианна! — щракна с пръсти и даде знак на елфата да приближи, която пристъпи следвана от Джефри, макар и от почтително разстояние. Рудолф и Макрейд не помръднаха от местата си.

— Дай ми от твоето лековито биле — нареди магьосникът на Сианна и като взе подадените му билки внимателно ги сложи върху раните на младия дракон. Хелана потръпна и изпищя от болка, щом магьосникът освободи синкави енергии от ръцете си, които се вляха в драскотините. Чарли прегърна врата й, шепнейки:

— Спокойно, спокойно, полека.

— Аз не съм кученце — ядоса се драконът и освободи врата си с рязко движение, което събори момчето на земята. — Нямам нужда от успокоенията ти.

Чарли изпъшка и погледна сърдито към зеления звяр.

— Това трябва да се прави три пъти на ден през близката седмица и също така не бива да правиш опити да летиш — обясни Дракол, докато изтупваше ръцете си, сякаш бяха прашни.

— Изключено! Не мога да не летя, а и няма кой да ми слага тези треви по раните!

— Ще трябва да припкаш край нас — въздъхна магьосникът, — иначе крилото ти ще изсъхне.

— Това е лудост, Дракол! — обади се Макрейд. — Драконите са опасни и диви създания.

— Кой е див, бе? — озъби се Хелана.

— Драконите са едно от малкото неща, които пречат на гнусните твари на Прокълнатия да плъпнат обратно на повърхността на Планината — възрази Дракол. — Докато оздравее, остава с нас.

— Без мен — обади се Рудолф, — при това положение аз си тръгвам.

— Страх ли те е, Руди — усмихна се нахално Сианна. — Не мога да повярвам.

— Да ти призная и аз съм малко притеснен — намеси се Джеф. — Колко голямо ще стане това нещо?

— Ти си мълчи — с мил глас и строг поглед го сгълчи Сианна.

— Никой ли няма да потърси моето мнение? — дракончето сърдито се опита да възроптае.

— Не — отговори откровено Дракол. — И не искам да губим повече време. Продължаваме напред!

Никой не посмя отново да спори с магьосника и скоро той поведе сдобилата се с нов член група. Хелана вървеше зад магьосника и от време на време съскаше нещо сърдито. До нея беше Чарли, който възхитено наблюдаваше крилатото същество.

— Дракон, Джеф! — беше възхитен. — Не е ли невероятно?

— Ами да — отговори по-голямото момче, — ама нещо не е много дружелюбен. В сценария другояче ги описваха.

Вечерта се подслониха в малка котловина, между извисяващи се от двете страни скали. Дракол напали малък огън и повтори лечебната процедура с болната Хелана, която писна така, че огласи с ехо цялата планина. В това време Макрейд и Рудолф заобиколиха внимателно дракончето и започнаха да приготвят някаква вечеря от сушено месо и солено сирене.

Сианна, която за пореден път оглеждаше лъка на Оремалку, търсейки кривини, по някое време каза на Джефри и взрелия се в болния дракон Чарли:

— Любопитно ми е как се биете. Може би ще мога да открия някаква слабост, която ви е направила уязвими в битката с граф Вайлъс.

— Да беше една, Сианна — обади се рицаря, прекъсвайки разговора си с джуджето, — неудобна гледка са.

Сетне не издържа и кресна почти до ухото на Рудолф:

— Не, не и не! Няма да сложиш от гнусните си люти чушки в яденето!

— Но защо, Мак? Те придават вкус на храната.

— Руди — повиши тон елфата, — не!

Джуджето я погледна сърдито, сетне извади от пазвата си дълга крива чушчица и я заяде демонстративно, макар лицето му да почервеня. Драконът, който се бе укротил, го изгледа любопитно.

— Та ще ми демонстрирате ли вашите умения? — чаровно се усмихна елфата, забравила за лютите чушки.

— Ама сега ли? — Джефри се заоглежда като в клопка. Никак не му се искаше отново да загуби срещу Чарли и то пред Сианна.

— Ми и без това е скучно — сви рамене тя.

Така след миг Джефри и Чарли застанаха един срещу друг и предпазливо кръстосаха магическите си мечове, хвърляйки искри по пръстта.

— Много сдържано се дуелирате — установи Макрейд, — друго беше в моята тренировъчна зала… гад! — рицарят плесна през ръката Рудолф, който се опита да постави една чушка в яденето.

— Хайде де, мой възлюбени рицарю, бий се малко по-смело, поне за мен — каза Сианна.

Джефри постепенно увеличи силата на ударите си, но Чарли се бранеше умело. Нито един от двамата не можеше да вземе надмощие. Сианна ги наблюдаваше с усмивка, дори драконът ги загледа любопитно. Лицето на Дракол бе неразгадаемо зад качулката, Макрейд и Рудолф продължаваха спора за чушката.

Постепенно всички околни проблеми избледняха, а биещите се потънаха в схватката, остриетата на мечовете им трещяха едно в друго.

Сианна се изправи и викна:

— Джефри, много съм разочарована, биеш се като баба.

Младежът се изчерви и се опита да усили темпото. Това обаче го остави уязвим за една контраатака на Чарли, която го тресна отстрани на ребрата и му изкара дъха. Той изпъшка и захвърли Меча на Леда настрани.

— Писна ми да губя! — извика.

Сианна го приближи, сетне го потупа по шлема.

— Скъпи, как може да си толкова наивен и глупав?

— Не разбирам какво искаш да кажеш! — изръмжа той, сваляйки шлема си.

— Би се великолепно, до момента, в който не подметнах нещо за качествата ти на войн. Тогава спря да се биеш и тръгна да се ежиш. Спри да го правиш и ще бъдеш доста по-ефективен.

Елфата го хвана за брадичката и вдигна главата му.

— Не се оставяй да те водят за носа, особено по време на битка.

— Какъв е моят недостатък? — попита другото момче. Елфата сви рамене… за част от секундата кракът й се изстреля напред и цапна младежа в китката. Чарли изохка и изтърва меча.

— Никакъв, не си свикнал на по-нестандартни атаки — каза Сианна, — а трябва, при положение че Вайлъс се бие с бич.

— Следващия път не той ще се изправи срещу него — Макрейд сериозно се почеса по брадата. Зад гърба му Рудолф се усмихна злобно.

— И ти ли ще ги опазиш? — намръщи се елфата. — Дето не успя да спасиш една гозба?

Макрейд се извърна и видя джуджето да изтръсква цялата си люта чушка със все семките.

— Руди — изсумтя рицаря, — защо си такъв?

— Щеше ми се да бяха дошли малко по-рано — проговори за пръв път тази вечер Хелана. — Тогава мама може би щеше да е жива.

Вниманието на останалите се насочи към дракона.

— Майка ми ме измъти преди около четиринадесет лета, имах щастливо детство, гледана бях като писано яйце в гнездото. Бях й единствената рожба. Мама Таяма се грижеше чудесно за мен, обучи ме да летя, да бълвам огън, да ходя на лов. Онази вечер излязохме и двете, търсейки някой елен, който да си споделим. Видях вързана крава и радостна се спуснах към нея, въпреки предупредителния вик на мама.

Хелана извърна глава и измяука тъжно. Продължи:

— Беше клопка. Троловете ни бяха причакали и се втурнаха към нас. Единият ме перна по крилото, когато мама долетя. Изби ги всичките, но… те бяха твърде силни дори за нея. Тя се жертва и умря заради мен.

— Като всяка майка — тихо я успокои Дракол. — Затова трябва да продължиш да живееш.

Драконът го погледна тъжно. Групата я бе приближила, Джефри и Сианна бяха искрено натъжени от историята, а очите на Чарли направо бяха влажни. Дори грубоватите лица на Рудолф и Макрейд изглеждаха наскърбени.

Чарли пристъпи напред и погали дракона по муцуната. Този път Хелана не се възпротиви.

— Ние ще се справим с този Асмоел! — обеща Джефри.

— Това няма да върне мама — изписука тъжно дракона.

— Но ще запази теб — каза Чарли.

В това време Дракол бе приближил подлютеното ядене на Рудолф и Макрейд и го опита.

— Хммм… Хелана, имаш ли нужда от подсилване на огъня?

Нощта вече преваляше, но времето бе стигнало в онзи момент, когато зазоряването все още не е настъпило и мракът изглежда плътен и непроницаем. Малкият накладен огън бе единственият източник на светлинка.

Сианна пое последния пост. Беше се наспала напълно, като елф имаше нужда от по-малко сън, за да възвърне силите си. Беше застанала нащрек, готова за изненади, а погледът й се местеше към различните пътници. Рудолф спеше тихо похърквайки, до него Макрейд се бе изпънал и дъхът му свиреше. Дракол бе схлупил качулката над лицето си, като че да го пази от слънце, а Чарли се бе свил близо до Хелана, която бе скрила главата си под крилото, подобно на някоя птица. Джефри бе легнал на една страна и пламъците хвърляха отблясъци по русата му коса и красиво лице. Сианна го погледа и започна да му се любува, наслаждавайки се на чувството, което я обземаше. Знаеше, че е влюбена, което й се случваше за пръв път, но това не я притесняваше особено. Джефри бе мил и добър, макар и малко импулсивен и винаги казваше нещо, с което да я разсмее.

По едно време Сианна усети, че се е унесла в мисли, тръсна глава и се обърна за да огледа околността.

Замръзна.

Граф Вайлъс стоеше пред нея, съвсем сам. Красивото му, но жестоко лице бе изкривено в сардонична усмивка, а очите му светеха демонично в мрака.

— Изненадана ли си да ме видиш тази вечер, мила?

Сианна реагира инстинктивно и стрелата й — изстреляна от лъка на Оремалку — вече летеше към черния елф. Графът бе по-бърз и огнения му бич проблесна във въздуха, хващайки стрелата в полет. Втори плясък и този лък също стана на пепел.

Елфата извика и скочи като котка към Вайлъс. Бърз като мълния обаче, той скри бича под плаща си, направи крачка назад и протегна ръцете си, които хванаха нападащата елфа за китките.

— Капанът се затвори, скъпа — усмихна й се, в следващия миг чертите му се деформираха, а Сианна се озова в ноктестите лапи на мръсния звяр, подобен на хибрид между лешояд и прилеп, който плесна с кожестите си криле и издигна себе си и жертвата си в небето.

Сианна знаеше, че това е краят. Отвратителното същество, в което се бе превърнал граф Вайлъс, щеше да я пусне от високо и с това да сложи край на дните й. С облекчение чу виковете на спътниците отдолу, удовлетворена, че поне те няма да бъдат изненадани и ще оцелеят.

Сбогом, Джефри, помисли си тя, когато гласът на любимия й се извиси над останалите.

Гадната твар я погледна и в злите му очи тя разбра, че то няма да я пусне, че е замислило нещо друго.

Пряко волята си, Сианна започна да трепери.