Изумруда на Базилиска

Глава XVIII Гора на Сънищата, Гора на Звездите

През следващите няколко дни спомена за Дракол остана, но със завет за сила, а не с ужасната му смърт. Шестимата полека-лека подзеха нормални разговори. Чарли редовно прелиташе с Хелана из небето и двамата постепенно свикнаха до такава степен един с друг, че драконът призна как летенето без ездач вече не било същото. В пристъп на добра воля, тя предложи и на другите да опитат, макар че Рудолф и Макрейд не проявиха никакъв интерес към офертата. Сианна искрено се смя на гърба на дракона, Джефри обаче се ужаси — той не обичаше летенето дори в самолети и след като кацна след само две минути полет повърна, за щастие не върху Хелана.

Драконът го изгледа съжалително и разказа следната приказка:

— Веднъж семейство дракони намерили самотно яйце и го взели в гнездото си, за да се излюпи. Родила се костенурка която докато гледала другите дракончета, постоянно искала и тя да полети. При петото падане майката дракон предложила на партньора си: „Скъпи, време е да й кажем, че е осиновена“.

На фона на всеобщия гръмък смях, физиономията на Джефри остана все така мрачна:

— Може да сте сигурни, че за разлика от костенурката аз няма да се пробвам пак.

— Мъдро решение, млади момко — коментира Рудолф. — Един мъж трябва да е стъпил здраво на земята.

Разбира се Чарли бе на друго мнение и скоро пак се носеше на гърба на заякващата Хелана.

Пътят ги отведе до Гората на Сънищата. Величествената дъбрава се издигаше пред тях, но в гъсто наредените й дървета не се усещаше заплаха, а напротив, спокойствие и хармония.

Джефри вдишваше с пълни гърди чистия въздух, а Сианна крачеше до него горда и усмихната.

— Това е домът на моя народ.

— Предвид преживяното, не мога да не призная, че е по-хубав и по-спокоен от пещерите и планините — подръпна брадата си Рудолф.

— Добро наблюдение, джудже — чу се звънлив смях и без предупреждение иззад дърветата се появиха няколко млади елфа и три кентавъра. Водачът на елфите, строен младеж със синя коса, върху която беше поставена сребриста корона, поздрави най-напред сър Макрейд, след това топло прегърна Сианна:

— Добре дошла в родината си, могъща убийцо на чудовища.

— Добре заварил, принц Линиан — отвърна със смях елфата.

— Изглеждаш все така абсурдно, както и преди — отвърна грубо Рудолф — и отново имаш навика да стряскаш хората с появата си.

— Твой е навикът да не ни виждаш, Руди — усмихна се Линиан, сетне погледа му попадна на Джефри и Чарли. — Това са хората от селението Земя, нали? Защо са довели дракон със себе си?

Сър Макрейд доближи елфа и му рече:

— Нося тъжна новина, елфе. Магьосникът Дракол…

Лицето на Линиан помръкна:

— Знаем — призна елфът, — баща ми, кралят, получи видение. Това е скръбна вест за цяла Ралмия.

Другите елфи наведоха почтително глави, а кентаврите нервно потропаха с копита.

— Обаче е добре — усмихна се Линиан, — че вие сте пристигнали живи и здрави в нашите гори. Последвайте ме!

— За нас е чест, че сте ни гости — говореше Тилиан, елфическият крал, висок мъж с фино издължено лице. — Макар печалните новини за гибелта на Дракол да изпревариха пристигането ви. Вие изглеждате така, както според митовете ни е изглеждал великия крал Александър. Дракол ви е избрал добре. — Джеф се почувства неудобно под изпитателния поглед на краля, а с крайчеца на окото си видя, че и Чарли се размърда притеснен. — Затова, а и заради вашите прославени спътници, сред които е и Сианна ви каним на вечерта на танца!

И кралят стана от дървесния си трон, намиращ се в сянката на широк дъб. Зимата не бе стигнала вътрешността на Гората на Сънищата, където живееха елфите и вътре в нея бе топло и уютно. Гостите се намираха на огромна поляна, обкръжена от дървета, на която върху тучната трева боси се разхождаха десетки елфи, а около тях препускаха весели кентаври, несмущавани от присъствието на краля. Насред поляната бяха поставени маси, отрупани със сочни плодове, само видът на които пълнеше устата на Джефри със слюнка.

Крал Тилиан свали златната корона от челото си, което подейства като сигнал за останалите горски жители. От клоните на дърветата се разнесе неземно красива музика и скоро елфи и кентаври затанцуваха, а от време на време разквасваха устата си с някой плод. Музиката подейства упоително и на гостите. Макрейд и Рудолф седнаха край един бряст, а Чарли яхна Хелана и полетя над елфите.

Що се отнася до Джефри, то той просто погледна Сианна в очите. Елфата го хвана за ръка и двамата потънаха в танц, твърде грациозен и за най-изисканата бална зала на земята и твърде енергичен и за най-модерната дискотека.

Никой от двамата не запомни колко изкараха така, но много по-късно през нощта Сианна поведе Джеф през гъсти храсталаци, за да го изведе пред красиво езеро, чиято вода блестеше сребриста и чиста, а брегът бе осеян с множество млади двойки.

— Тук идват елфите, когато са влюбени — каза Сианна и погледна Джефри. — Обичаш ли ме, човешко момче?

Вместо отговор Джефри се наведе напред и я целуна. Светът потъна в сребро.

Почти по същото време на другия, много по-пуст край на езерото кацна Хелана. Чарли слезе от нея и погледна към отсрещния бряг.

— Какво е това място? — попита изумено момчето, виждайки десетките двойки елфи, които се прегръщаха, целуваха или си пееха на фона на магическата музика, обкръжаваща цялата гора.

— Това е място на обичта, човече — зеленият дракон отпи от сребърната вода. — Драконите също имат такова, огромен връх в Планините на Забравата, от който влюбените от нашия вид се спускат към земята със сплетени нокти, за да се разделят и отлетят малко преди фаталния удар, бълвайки пламъци.

— Звучи красиво, но защо ме доведе до тук?

Хелана, която бе навлязла във водата до шията, се обърна към младежа.

— Знаеш ли, че някои червени дракони владели силна магия, която им позволявала да поемат по-малка форма, на гущероподобни хуманоиди?

— Да, но… — Чарли остана с отворена уста, когато люспестият звяр пред него грейна в зелена светлина и на негово място от водата излезе прекрасна красавица с яркозелена коса и пронизващи очи.

— Зелените можем повече от червените, но само когато обичаме.