Ангелиада

22.

Бебето спеше, стиснало очи срещу приглушеното нощно осветление. Клепачите му се пресичаха от деликатна паяжина мънички вени. От време на време размахваше ръце или стискаше юмручета, а веднъж издаде серия тихи мляскащи звуци.

Коста седеше в затъмнената стая, отпиваше от изстиналия си чай и го наблюдаваше.

След двадесетина минути вратата внезапно се отвори.

— Доктор Ка… А, здрасти, Джерико — радостно възкликна Джайаси. — Не трябваше ли да си на Ангелиада?

— Пътуването свърши по-рано — каза Коста. — Ако търсиш доктор Кахенло, тя отиде до лабораторията.

— Не е спешно. Кой е това, Анджелика ли?

— Така ли се казва? — Коста сви устни. — Трябваше да се сетя.

Настъпи кратко мълчание.

— Добре ли си? — озадачено попита Джайаси.

— Не съвсем. — Коста посочи с чашата си към дисплея и разля няколко капки върху пръстите си. — Не мога да го разбера, Язон. Що за хора сте, че така нехайно да поставите ангел около врата на едно бебе?

— Има известен риск, прав си — съгласи се Джайаси и се доближи до креслото на Коста. — Но в никакъв случай не може да се нарече нехайност. Нито пък прибързаност. Споровете и дискусиите продължиха близо година и накрая целият институт стигна до съгласие. Директор Подолак и останалите най-накрая решиха, че трябва да го направим.

— Заради науката.

— Е, може и така да се каже. Не забравяй обаче, че не правим опита просто от студено любопитство. Имаме двадесетгодишния опит на Върховните сенатори и останалите, да не говорим за лабораторните проучвания преди това. Макар и да не сме наясно какво точно представляват ангелите, доста добре знаем какво правят.

— Ами ако не знаете? — Коста обърна гръб на екрана и го погледна. — Представи си, че не са кванти на доброто. Представи си, че са нещо повече.

— Например?

— Например, че имат свои собствени мотиви. Или че те самите биха могли да бъдат разумни.

Джайаси примигна, но миг по-късно лицето му се проясни.

— А, ясно. Така де, беше на ловен кораб, нали? Нека позная — пробутали са ти онази брадата история за чуждопланетни призраци.

Беше ред на Коста да се намръщи.

— Какво искаш да кажеш с това „пробутали са ти“? Да не би да е някаква шега?

— Не, не е никаква шега. Просто една и съща теория в един или друг вид битува сред ловците от години. Никой не гледа наистина сериозно на нея.

„Освен може би Мирът“ — мислено си напомни Коста.

— И защо? Да не би да знаеш какво се случва с кораб, който се е опитал да се катапултира през черна дупка като Ангелиада?

— Не, но не там е въпросът — отвърна Джайаси. Проблемът е, че подобна теория не прави нищо освен да ни върне крачка назад. Ако ангелите са частици от един или повече души, защо всички те са само добри? Защо нямаме смес от дяволи и ангели?

— А сигурни ли сте, че не е така? — възрази Коста. — Как можете да го докажете на практика?

— Всъщност не знам — призна Джайаси. — Но явно Върховният сенат и институтът си имат начин.

— Сигурно.

Джайаси протегна ръце с дланите нагоре.

— Джерико, в един момент ще ти се наложи да приемеш, че не можеш да продължиш, без от време на време да се доверяваш на другите.

— Може би — неохотно каза Коста. — Но това не означава, че трябва да ми харесва.

Вратата отново се отвори.

— Господин Коста?

— Тук съм, доктор Кахенло. — Коста се изправи.

— И гледате Анджелика, доколкото забелязвам — отбеляза Кахенло, докато отиваше към бюрото си. — Как е тя?

— Мисля, че сънува. — Коста изключи монитора и приближи до бюрото ѝ. — Открихте ли нещо?

— Две неща — кимна Кахенло. — Първо, данните от „Газела“ са напълно верни — наистина през последните осемнадесет месеца са засвидетелствани четиринадесет случая на радиационни изригвания. Никога не са били толкова силни, но определено ги е имало.

— Колко силни? — попита Джайаси.

— Изключително — мрачно отговори Кахенло. — Записаното от господин Коста е могло спокойно да убие екипаж на ловен кораб дори зад двойно подсигурен сандвичев корпус.

Джайаси подсвирна.

— Не твоя екипаж, надявам се — обърна се той към Коста.

— Не. — Коста потръпна от спомена. — Но се измъкнахме на косъм.

— Което довежда до второто откритие. — Кахенло чукна няколко клавиша. — Все още анализираме данните, но за момента изглежда, че коничната зона с ниска радиация е с изкуствен произход. Стигнахме до тази картина. — Тя обърна дисплея към тях.

Коста се намръщи. Централната назъбена линия още беше на мястото си, но на мястото на външния конус се мъдреше странно, почти безформено петно.

— Това не е възможно — възрази той. — Данните показаха пълна симетрия, независимо че траекторията на „Газела“ се променяше непрекъснато.

— Което очевидно е причина вашият компютър да изведе коничната форма — каза Кахенло. — При този по-задълбочен анализ взехме под внимание и факта, че пробите са силно ограничени в пространството и във времето. Освен това той пасва по-точно на сегашната теория за черните дупки.

Коста я изгледа остро.

— Какво искате да кажете с това „пасва по-точно“? Не бихте ли могли вие сами да си съберете данните и да видите докъде ще ви доведат?

— Точно това направихме — отговори тя. — Но трябва да разберете, че не може да се направи нещо особено — заради характера на вашия експеримент и поради чиста случайност. От друга страна, ако го проведем съгласно теорията, можем да получим по-приемливо обяснение.

Коста сви устни. Трябваше да признае, че техниката си беше съвсем стандартна. Нищо повече от обикновена обработка на криви. При нормални обстоятелства той самият не би видял в нея нищо нередно.

Но въпреки това виждаше. И не знаеше защо.

— И какво ви казва това напасване с теорията? — запита той, като се мъчеше с все сили да остане непредубеден.

— Каквото очаквах. — Кахенло сви рамене и натисна няколко клавиша, за да извика колона числа. — Най-доброто предположение е, че сме свидетели на ефект на самофокусиращо се лъчение, вероятно предизвикано от внезапна промяна в гравитацията.

Коста се наведе над бюрото ѝ и се втренчи в графиките. Наистина, всичко изглеждаше достатъчно красноречиво — значителна маса, падаща към Ангелиада, би предизвикала потенциална гравитационна енергия, която да накара част от лъчението да се насочи навън от черната дупка във фокусиран лъч.

Но все пак…

— А откъде се е появила тази допълнителна маса? — попита той. — Самата Ангелиада не е достатъчно голяма, за да произведе толкова гравитационна енергия.

— Вярно — съгласи се Кахенло. — А и самият ефект на фокусирането не би продължил толкова дълго, така че сме изправени пред малко сложна задача. Предполагаме, че причината е от някой от самите ловни кораби — нещо е изпуснато или може би е изхвърлено от двигателите. Това търсим.

— Хмм. — Коста потупа долната си устна. — Не зная. Радиационното изригване продължи ужасно дълго.

— О, това несъмнено поставя теорията под изпитание — кимна Кахенло. — Но не мисля, че няма да пасне. Проблемът ще е да установим какъв е механизмът ѝ и как да не допуснем да се случи отново.

— Разполагаме ли с достатъчно данни? — попита Джайаси.

— Не зная — каза Кахенло. — В идеалния случай бихме искали да разполагаме с точното положение и действията на всеки кораб, който е попаднал под подобно въздействие. Да се опитаме да открием нещо общо в инцидентите. Не зная дали ще успеем, особено с онези, които са се случили преди повече от месец-два. Предполагам, че ще изследваме и останките на „Небесния стрелец на Хова“, след като ЕмОт успеят да ги приберат. Това може и да ни даде някаква следа.

— А дотогава какво? — обади се Коста.

И двамата го погледнаха.

— Не разбирам какво искате да кажете — отвърна Кахенло.

„Сега се насадих.“

— Искам да кажа, няма ли да го публикувате? Поне някакво предварително съобщение. Мисля, че ловните кораби заслужават да знаят какво може да им се случи.

На лицето на Кахенло заигра лека усмивка.

— И се безпокоите, че корпорация „Гейбриъл“ ще се нахвърли срещу вас, защото нарушавате интересите ѝ, така ли?

— Защо им е да го правят? — обади се Джайаси преди Коста да успее да отвори уста. — Попаднал си на проблем, който досега не е бил забелязан. По-вероятно е да ти благодарят, че им го посочваш.

— Да бе — изсумтя Коста. — Корпорациите винаги се отнасят с благодарност към всеки, който им сложи пръчка в колелата.

— Пропускаш много важна подробност, Джерико — поклати глава Джайаси. — Става въпрос за „Гейбриъл“. Те не могат да постъпват по друг начин.

— Защо? — не се предаваше Коста. — Защото услугите им са от първостепенна важност ли?

— Не — каза Кахенло. — Защото се занимават с ангели.

Коста погледна към нея и напиращите възражения заседнаха някъде в гърлото му.

— Но самите шефове не докосват лично ангелите — успя да изрече той.

— Правят го — каза тя. — Всички. Всеки ден. Това бе едно от първите условия на Върховния сенат, когато се създаде корпорация „Гейбриъл“. Целта беше да са напълно сигурни, че обичайната гонитба на печалби при тях няма да има място. И схемата действа. „Гейбриъл“ наистина се грижи за всички свои служители, в това число и за екипажите на ловните кораби.

— Тоест — сядай и пиши — измърмори Джайаси.

Коста пое дълбоко дъх.

— Добре. Ще го напиша. Всъщност, ако нямате нищо против, ще започна още сега. Доктор Кахенло, благодаря ви, че анализирахте данните.

— Няма защо — сериозно каза Кахенло. — Ще ви държим в течение.

— Благодаря ви — повтори Коста. — Да се надяваме, че след ден-два кредитната ми линия ще бъде възстановена и ще мога сам да се заема с това.

— Сигурна съм, че ще се уреди — подкрепи го Кахенло.

„И аз вчера бях сигурен“ — напомни си Коста, докато вървеше по коридора към кабинета си. Но това бе вчера, а тогава той не разполагаше с информация, която корпорация „Гейбриъл“ не би искала да се разчуе. Интересно каква ли щеше да е реакцията им, когато прочетяха публикацията.

И какво щяха да предприемат, ако изобщо предприемеха нещо. Спрямо ловците или спрямо самия него.