Среднощни кули

Глава 36 Покана

Егвийн се появи в Тел-айеран-риод облечена в чисто бяла рокля със златни нишки по шевовете и везмото и с пришити в златото малки късчета обсидиан, излъскани и груби, по ръба на елечето. Ужасно непрактична рокля, но тук това нямаше значение.

Беше в покоите си, където бе поискала да се появи. След това се изпрати в коридора при жилищата на Жълтата Аджа. Нинив я чакаше там, скръстила ръце и в рокля в много по-благоразумно жълто-кафяво.

— Искам да си много внимателна — каза Егвийн. — Ти си единствената тук, която пряко се е сблъсквала с някой от Отстъпниците, и също тъй имаш повече опит с Тел-айеран-риод от другите. Ако дойде Месаана, ти ще поведеш атаката.

— Мисля, че мога да се справя — отвърна Нинив и ъгълчетата на устата ѝ се кривнаха нагоре. Да, можеше да се справи. Задържането ѝ да не нападне сама, това щеше да е трудното.

Егвийн кимна и Нинив изчезна. Щеше да стои скрита близо до Съвета на Кулата, за да наблюдава дали Месаана или Черни сестри ще дойдат да шпионират срещата — уловка, която щеше да стане тук. Самата Егвийн се озова на друго място в града, зала, където щеше да се проведе истинската среща между нея, Мъдрите и Ветроловките.

Тар Валон имаше няколко зали за музикални представления или събирания. Тази, наречена Пътят на музиканта, беше идеална за случая. Беше изящно декорирана с ламперия от кожолист, тъй че да прилича на гора с дървета по стените. Столовете бяха от същото дърво, пято от огиери, всеки — неописуемо красиво изделие. Бяха подредени в кръг, с лице към централния подиум. Куполният таван бе облицован с мрамор, изваян така, че да наподобява звезди в небето. Украсата беше забележителна: прелестна, без да е натруфена.

Мъдрите вече бяха пристигнали — Амис, Баир и Мелайне, вече в напреднала бременност. Амфитеатърът имаше издигната платформа, на която Мъдрите можеха да седят удобно на пода, без седящите в столовете да ги гледат отвисоко.

Леане, Юкири и Сеайне седяха в столове срещу Мъдрите, всяка с един от копираните от Елейн сънни тер-ангреали, смътни и почти безплътни. Елейн уж също трябваше да е тук, но беше предупредила, че може би ще ѝ е трудно да прелее достатъчно, за да влезе в Тел-айеран-риод.

Айез Седай и Мъдрите се гледаха с почти осезаема враждебност. Айез Седай смятаха Мъдрите за лошо обучени дивачки, докато Мъдрите на свой ред смятаха Айез Седай за обсебени от себе си самодоволни невежи.

С пристигането на Егвийн в самия център на залата се появи група чернокоси жени със смугла кожа. Ветроловките. Заозъртаха се подозрително. Сюан беше казала, от времето, когато ги беше учила, че Морският народ имал легенди за Тел-айеран-риод и опасностите му. Това не беше спряло Ветроловките да учат всичко, което могат, за Света на сънищата в момента, в който бяха открили, че съществува реално.

Водеше ги висока стройна жена с дръпнати очи и дълга шия, с многобройни медальончета на тънката верижка, минаваща от носа до лявото ѝ ухо. Това трябваше да е Шиелин, една от онези, за които Нинив бе говорила на Егвийн. Сред другите три Ветроловки имаше достолепна жена с бели кичури между черните. Трябваше да е Ренайле, според пратените от тях писма и указанието на Нинив. Егвийн я бяха уверили, че е най-старшата сред тях, но като че ли се държеше сервилно към другите. Дали не бе изгубила старшинството си пред Надзорницата на корабите?

— Добре дошли — каза им Егвийн. — Моля, седнете.

— Ще останем прави — каза Шиелин. Гласът ѝ беше напрегнат.

— Кои са тези, Егвийн ал-Вийр? — попита Амис. — Не бива деца да посещават Тел-айеран-риод. Това не е дупка на пясъчен язовец, та да ровят в нея.

— Деца ли? — рече Шиелин.

— Тук вие сте деца, влагоземко.

— Амис, моля те — намеси се Егвийн. — Аз им заех тер-ангреали да дойдат тук. Беше необходимо.

— Можеше да се срещнеш с тях извън Света на сънищата — каза Баир. — Да избереш насред бойно поле щеше да е по-безопасно.

Ветроловките наистина бяха много невежи за начина, по който ставаха нещата в Тел-айеран-риод. Пъстрото им облекло периодично сменяше цветовете си — всъщност пред очите на Егвийн блузата на Ренайле изчезна напълно и тя се изчерви, макар Елейн да бе споменала, че в морето и мъжете, и жените от Морския народ работят голи до кръста. След миг блузата се върна. Накитите им също като че ли непрекъснато се размиваха.

— Има причина да направя това, което направих, Амис — заяви Егвийн, закрачи напред и седна на стола си. — Шиелин дин Сабура Нощни води и сестрите ѝ са уведомени за опасностите тук и поеха отговорността за собствената си сигурност.

— Малко като да дадеш огниво и буре с масло на дете — измърмори Мелайне — и да твърдиш, че си му поверила отговорността за сигурността му.

— Трябва ли да търпим това дърлене, Майко? — попита Юкири.

Егвийн вдиша дълбоко, за да се успокои.

— Моля ви. Вие сте начело на своите групи, жени, заслужили си авторитет на мъдри и проницателни. Не можем ли поне да се държим вежливо? — обърна се към Морския народ. — Ветроловка Шиелин, вие приехте поканата ми. Вярвам, че няма да отхвърлите моето гостоприемство и ще останете през цялата ни среща?

Жената се поколеба. Осезаемо излъчваше гордост. Отскорошните споразумения между Айез Седай и Морския народ я бяха направили дръзка. Егвийн побърза да потисне яда, който я жегна. Не ѝ допадаха подробностите около сделката за Купата на ветровете. Двете с Нинив трябваше по-добре да помислят. Трябваше да…

Не. Двете с Нинив бяха направили всичко, което можеха, и бяха подложени на необичайно напрежение. Освен това всички казваха, че спазаряването с Морския народ е само една стъпка по-безопасно от спазаряването с Тъмния.

Най-сетне Шиелин кимна отсечено, макар че блузката ѝ промени няколко пъти цвета си, докато премисляше, преди да спре на алено, а накитите ѝ продължиха да се появяват и изчезват.

— Няма — отвърна тя. — Задължени сме ти, че ни подари това място, и ще приемем гостоприемството ти — седна възможно най-далече от Егвийн и останалите Айез Седай. Жените с нея последваха примера ѝ.

Егвийн въздъхна облекчено и сътвори няколко масички с чаши горещ ароматен чай. Ветроловките подскочиха. Мъдрите дори не мигнаха. Амис обаче посегна към чашката си и промени розовия цвят на чая с много по-тъмен оттенък.

— Може би ще ни кажеш целта на тази среща — подхвърли Баир и отпи от чая си. Морският народ не вдигнаха чашките си, макар че Айез Седай също отпиха.

— Вече се досетихме — каза Шиелин. — Този сблъсък е неизбежен, макар да се кълна във ветровете, че ми се иска да не беше.

— Е, кажи го ти тогава — рече Юкири. — За какво е?

Шиелин присви очи към Егвийн.

— В течение на много сезони и приливи криехме същността на нашето Ветроловство от Айез Седай. Бялата кула вдишва, но не издишва — донесеното в нея никога не може да напусне. След като вече знаете за нас, вие ни искате, защото не можете да понесете мисълта за преливащи жени извън хватката ви.

Айез Седай се намръщиха, но Егвийн забеляза, че Мелайне кима. Думите бяха съвсем верни, макар да бяха само едната страна на проблема. Ако знаеха колко полезно ще им е обучението на Бялата кула и колко важно е хората да знаят, че преливащите са под надзор и обучавани…

Само че тази мисъл ѝ се стори куха. Морският народ си имаше свои традиции и използваше чудесно преливащите си и без надзора на Бялата кула. Егвийн не беше прекарала при тях толкова време, колкото Нинив или Елейн, но бе получила подробни донесения. Ветроловките бяха неопитни с много от сплитовете, но способностите им с конкретни сплитове, особено съсредоточените върху Въздух, надминаваха с пъти прилаганото от Айез Седай.

Тези жени заслужаваха истината. Нима не отстояваха точно това Бялата кула и Трите клетви?

— Права си, Шиелин дин Сабура Нощни води. Народът ви според мен е проявил благоразумие, като е скрил способностите си от Айез Седай.

Юкири ахна — съвсем неприсъща реакция за Айез Седай. Шиелин замръзна, верижката от носа до ухото ѝ звънна тихо от струпалите се наедно медальончета. Блузата ѝ преля в синьо.

— Какво?!

— Проявил е благоразумие — повтори Егвийн. — Не бих си позволила да оспорвам позициите на Амирлин преди мен, но нещата могат да се погледнат и от друга гледна точка. Може би сме били твърде ревностни да контролираме жени, способни да боравят с Единствената сила. Очевидно е, че Ветроловките са се справили добре, като са се обучавали сами. Струва ми се, че Бялата кула би могла да научи много от вас.

Шиелин се втренчи в нея. Егвийн издържа погледа ѝ. „Виж, че съм твърда — помисли си. — Виж, че говоря сериозно. Това не е ласкателство. Аз съм Айез Седай. Говоря истината.“

— Добре — каза Шиелин. — Вероятно бихме могли да сключим сделка, която да позволи да обучаваме жените ви.

Егвийн се усмихна.

— Надявах се да видите изгодата в това.

Айез Седай я погледнаха със сдържана враждебност. Е, щяха да разберат. Най-добрият начин да се наложиш е да разтърсиш чуждите очаквания като бръмбари в гърне.

— И все пак — продължи тя, — признавате, че има неща, които Бялата кула знае, а вие — не. Иначе нямаше да се домогвате до сделка наши жени да обучават ваши Ветроловки.

— Няма да отменим онова споразумение — заяви припряно Шиелин. Блузката ѝ преля в светложълто.

— О, не съм казала такова нещо — отвърна Егвийн. — Добре е, че вече имате учителки Айез Седай. Тези, които се спазариха с вас, постигнаха нещо неочаквано.

Верни думи, до една. Само че начинът, по който ги изрече, намекваше за нещо повече — че Егвийн е искала да се изпратят Айез Седай на корабите на Морския народ. Шиелин се намръщи още повече. Дано да премисляше дали „голямата победа“ на народа ѝ за Купата на ветровете не е била нагласена от самото начало, защото точно на това се надяваше Егвийн.

— Между другото — продължи тя, — имам чувството, че предишното ни споразумение не беше достатъчно амбициозно — обърна се към Мъдрите. — Амис, ще се съгласиш ли, че Айез Седай разполагат със знание за сплитове, непознати за Мъдрите?

— Би било глупаво да не се признае вещината на Айез Седай в тези неща — отвърна предпазливо Амис. — Айез Седай отделят много време за упражняване на сплитовете си. Но има други неща, които ние знаем, а те — не.

— Да. Докато аз се обучавах под наставничеството на Мъдрите, научих повече за ръководенето, отколкото в Бялата кула. Също тъй много ми беше полезно обучението в Тел-айеран-риод и Сънуването.

— Добре — намеси се Баир, — казвай. През целия този разговор гоним трикрак гущер и мушкаме с клечка да видим дали още мърда.

— Трябва да споделим помежду си това, което знаем — заговори Егвийн по същество. — Ние, трите групи — жени, способни да преливат — трябва да сключим съюз.

— С Бялата кула начело, предполагам — подхвърли Шиелин.

— Казвам само, че има благоразумие в това да споделяме и да се учим от другите. Мъдри, бих искала Посветени от Бялата кула да бъдат пратени на обучение при вас. Ще е много полезно да ги научите да владеят Тел-айеран-риод.

Сред Айез Седай едва ли щеше да се намери друга Сънуваща като Егвийн, макар и да можеше да се надява. Талантът бе много рядък. Все пак щеше да е чудесно няколко Сестри да се обучат в Тел-айеран-риод, та дори да се налага да влизат с тер-ангреал.

— Ветроловки — продължи Егвийн, — при вас също бих искала да пратя жени, особено от по-вещите във Въздух, за да се научат да ловят ветровете като вас.

— Животът на чирачка Ветроловка не е лек — каза Шиелин. — На вашите изнежени жени ще им се стори много по-различен от мекия живот в Бялата кула.

Задникът на Егвийн още помнеше болката от „мекия живот“ в Бялата кула.

— Не се съмнявам, че ще им е трудно. Но също тъй не се съмнявам, че ще е и много полезно.

— Е, това би могло да се уреди — отвърна нетърпеливо Шиелин. — Ще трябва да се заплати, разбира се.

— Равностойно — отвърна Егвийн. — Като позволим вие да пратите някои от чирачките си в Бялата кула, за да се учат с нас.

— Вече сме изпратили жени при вас.

— Символични жертви, изпратени, за да не станем подозрителни към вашите Ветроловки — отвърна Егвийн спокойно. — Жените ви често странят или идват с неохота. Бих искала това да спре — няма никакво основание да се отказват потенциални Ветроловки на народа ви.

— И къде е разликата? — попита Шиелин.

— На жените, които изпращате, ще се разреши да се връщат при вас след обучението си — каза Егвийн. — Мъдри, бих искала също при нас да се пращат айилски чирачки. Не с неохота и не за да станат Айез Седай, а за да учат нашите умения. На тях също ще се разрешава да се върнат при вас, след като се обучат. Ако пожелаят.

— Няма да е достатъчно — каза Амис. — Притеснявам се какво би станало с жени, привикнали твърде много към меките порядки на влагоземците.

— Вие, разбира се, няма да искате да ги принудите…

Баир я прекъсна:

— Те все пак ще са чирачки за Мъдри, Егвийн ал-Вийр. Деца, които трябва да завършат обучението си. И то при условие, че се съгласим с този план. Нещо в него разстройва стомаха ми като прекалено много храна след ден пост.

— Ако позволим на Айез Седай да впримчат чирачките ни, те няма да могат да се измъкнат — каза Мелайне.

— А държите ли на това? — попита Егвийн. — Виждате ли какво имате в мое лице, Мелайне? Амирлински трон, обучена от айилците. Каква жертва е готов да плати народът ви, за да има повече като мен? Айез Седай, които разбират джи-е-тох и Триделната земя, които уважават Мъдрите, вместо да гледат на тях като на съпернички и дивачки?

Трите айилки се спогледаха притеснено.

— А вие, Шиелин? — продължи Егвийн. — Скъпо ли плати вашият народ, за да имате Амирлински трон, която, след като се е учила при вас, се отнася с вас като с приятелки и уважава порядките ви?

— Това би могло да е ценно — призна Шиелин. — При условие, че жените, които пращате при нас, ще са с по-добър нрав от тези, които пращахте досега. Едва ли има Айез Седай, за която ще е безполезно да повиси няколко дни от високата мачта.

— Това е защото настояхте да получите Айез Седай — каза Егвийн. — Те вече си имат изградени навици. Ако вместо тях ви пращаме Посветени, ще са много по-податливи.

— Вместо? — веднага се усети Шиелин. — Това вече е друга сделка.

— Бихме могли да я сключим — отвърна Егвийн. — Ако позволим на преливащи от Морския народ да се връщат при вас, вместо да държим да останат в Кулата, вече няма да се нуждаете толкова много от учителки Айез Седай.

— Да, това може да е друго споразумение — Шиелин поклати глава. — Но няма да е лесна сделка. Вие Айез Седай сте змии, като на ония пръстени, дето ги носите.

— А ако предложа да включим сънните тер-ангреали, които ви заехме? — попита Егвийн.

Шиелин неволно погледна ръката си, където, в реалния свят, щеше да държи малката плочка, с чиято помощ — и трошица прелят Дух — една жена можеше да влезе в Тел-айеран-риод. Егвийн не им беше дала тер-ангреалите, с чиято помощ можеха да влязат, без да преливат, разбира се. Те бяха по-мощни и поради това — по-ефикасни. Най-добре беше да ги пази в тайна.

— В Тел-айеран-риод можете да отидете навсякъде. Можете да се срещате с хора, които са далече, без да се налага да Пътувате, и можете да научите скрити неща, и да се съвещавате тайно.

— Опасно нещо им предлагаш, Егвийн ал-Вийр — каза строго Амис. — Да ги пуснеш да бродят тук на воля е все едно да пуснеш влагоземски деца да щуреят в Триделната земя.

— Не може да пазите това място само за себе си, Амис.

— Не е от егоизъм — отвърна Мъдрата. — Говоря за безопасността им.

— В такъв случай може би ще е най-добре, ако Морският народ прати свои чирачки да се учат при Мъдрите… и може би вие да пратите при тях свои.

— Да живеят на кораби? — стъписа се Мелайне.

— Какъв по-добър начин да надвиете страха си от водата?

— Не се боим от нея — сряза я Амис. — Уважаваме водата. Вие влагоземците… — винаги говореше за кораби като за лъв в клетка.

— В момента това не е важно — Егвийн отново се обърна към жените от Морския народ. — Тер-ангреалите може да станат ваши, ако се споразумеем.

— Вие вече ни ги дадохте — каза Шиелин.

— Само временно, Шиелин. Жените, които ви ги предоставиха, го обясниха много ясно.

— И сте готови да ни ги дадете за постоянно? — попита Шиелин. — Без тези глупости, че всички тер-ангреали са притежание на Бялата кула?

— Важно е да има правило, което да не допуска тер-ангреалите да се задържат от хората, които са ги намерили. Така можем да отнемем потенциално опасен предмет от глупав търговец или селяк. Но съм готова да направя официално изключение за Ветроловките и Мъдрите.

— Като стъклените колони — каза Амис. — Чудила съм се дали Айез Седай няма някой ден да настояват за тях.

— Едва ли — отвърна Егвийн. — Но подозирам, че айилците биха се чувствали по-спокойно, ако заявите официално, че тези тер-ангреали — както и други, които притежавате — остават ваша собственост и че Сестрите не могат да претендират за тях.

Това накара Мъдрите да се замислят сериозно.

— Все пак намирам това споразумение за странно — каза Баир. — Айилки, които се обучават в Бялата кула, но без да стават Айез Седай? Не е бивало досега.

— Светът се променя, Баир — отвърна Егвийн. — В Емондово поле до едно поточе имаше леха с хубави, грижливо гледани цветя. Казваха ѝ Славата на Емонд. Баща ми обичаше да се разхожда там, обожаваше ги. Но после, когато построиха новия мост, хората започнаха да тъпчат през лехата, за да стигнат до него. Татко се опитваше години наред да ги държи настрана от лехата. Слагаше плетове и знаци. Нищо не вършеше работа. После се сети да направи малка пътечка от речни камъни през лехата. Оттогава хората престанаха да ги газят. Искам да кажа, че когато дойде промяна, можеш да крещиш и да се опитваш да наложиш нещата да си останат същите. Но накрая обикновено се оказваш стъпкан. Ако можеш обаче да насочиш промените, те може да ти служат. Също както ни служи Силата, но само след като ѝ се подчиним.

Изгледа жените една по една.

— Нашите три групи е трябвало отдавна да действат заедно. Последната битка идва, а Прероденият Дракон казва, че ще освободи Тъмния. И не стига това, а имаме и общ враг — враг, който иска да унищожи Айез Седай, Ветроловките и Мъдрите.

— Сеанчанците — каза Мелайне.

При тази дума седналата зад Ветроловките Ренайле изсъска и облеклото ѝ се промени: вече носеше броня и държеше меч. След миг и бронята, и мечът изчезнаха.

— Да — каза Егвийн. — Заедно можем да сме достатъчно силни да се борим с тях. Разделени…

— Трябва да обмислим тази сделка — каза Шиелин. Егвийн долови вятър, лъхнал през залата, сътворен може би неволно от някоя от Морския народ. — Ще се срещнем отново и може би ще дадем обещание. Ако го направим, условието ще е следното: ще ви изпращаме по две чирачки всяка година и вие ще изпращате също толкова при нас.

— Но не най-слабите — каза Егвийн. — Искам да са най-обещаващите ви.

— И вие ще пращате също такива? — попита Шиелин.

— Да.

Две беше начало. Сигурно щяха да поискат повече, щом планът се окажеше ефикасен. Но Егвийн не искаше да настоява повече.

— А ние? — попита Амис. — Участваме ли в тази „сделка“, както го наричате?

— Две Посветени — каза Егвийн. — В замяна на две ваши чирачки. Обучават се за не по-малко от шест месеца, но не повече от две години. Щом нашите жени дойдат при вас, ще бъдат смятани за ваши чирачки и ще трябва да спазват вашите правила — замълча за миг. — След обучението всички чирачки и Посветени трябва да се върнат при своите за най-малко една година. След това, ако вашите решат, че искат да станат Айез Седай, може да се върнат и да бъдат преценени. Същото е в сила и за нашите жени, ако решат да се присъединят към вас.

Баир кимна замислено.

— Може би ще има жени като самата теб, които, след като опознаят порядките ни, ще разберат, че са по-добри. Все пак е жалко, че те загубихме.

— Мястото ми беше другаде — отвърна кратко Егвийн.

— Ще приемете ли това и между нас? — обърна се Шиелин към Мъдрите. — В случай, че се съгласим с тази сделка, две срещу две — по същия начин?

— Ако сделката бъде сключена — отвърна Баир, — ще го направим и с вас. Но трябва да го обсъдим и с другите Мъдри.

— А тер-ангреалите? — попита Шиелин.

— Ваши са. В замяна на което ще ни освободите от обещанието да пращаме Сестри да ви обучават, а ние ще позволим на всяка от Морския народ, която в момента е сред нас, да се върне при своите. Всичко това е предмет на одобрение от вашите хора, а аз ще трябва да го поставя пред Съвета на Кулата.

Разбира се, като Амирлин, решенията ѝ бяха закон. Ако Съветът се противопоставеше обаче, тези закони можеше да бъдат пренебрегнати. Точно в това трябваше да спечели подкрепата им — и го искаше, особено след заявлението си, че Съветът трябва повече да работи с нея и по-малко да заседава тайно.

Но беше почти сигурна, че ще получи одобрение. На Айез Седай нямаше да им хареса да отстъпят тер-ангреалите, но още повече не им харесваше сделката, сключена с Морския народ за Купата на ветровете. За да се отърват от това щяха да са готови да отстъпят почти всичко.

— Знаех си, че ще се опиташ да сложиш край на обучението ни от Сестри — каза самодоволно Шиелин.

— А вие кое бихте предпочели? — попита Егвийн. — Жени, които са от най-слабите между нас и които гледат на службата си като на наказание? Или жени от Морския народ, които са научили най-доброто, което можем да предложим, и след това се връщат с охота при вас, за да го споделят? — чудесно щеше да е да изпрати при тях Айез Седай от Морския народ. Това щеше да наклони везните в полза на Бялата кула.

Но новото споразумение можеше да отмени старото. Имаше чувството, че бездруго ще загуби Сестрите от Морския народ, или поне тези от тях, които копнееха да се върнат при своите. Светът наистина се променяше и след като Ветроловките вече не бяха тайна, не беше нужно да се държи повече на старите порядки.

— Ще го обсъдим — заяви Шиелин. Кимна на другите и трите изчезнаха от залата. Определено се учеха бързо.

— Този танц е опасен, Егвийн ал-Вийр — каза Амис, стана и заоправя шала си. — Имаше време, когато айилки щяха да се гордеят, че са служили на Айез Седай. Това е минало.

— Жените, които си мислила, че можеш да намериш, не са нищо повече от сън, Амис — отвърна Егвийн. — Реалният живот често се оказва много по-разочароващ от сънищата, но поне когато намериш чест в реалния живот, знаеш, че е нещо повече от фантазия.

Мъдрата кимна.

— Вероятно ще се съгласим на тази сделка. Трябва да научим онова, което Айез Седай могат да ни научат.

— Ще изберем най-силните ни жени — добави Баир. — Онези, които няма да бъдат покварени от влагоземската мекота — в тези думи нямаше презрение. За Баир това, че нарича влагоземците „меки“, не беше обида.

— Работата, която вършиш, е добра, стига да не си въобразяваш, че ще ни вържеш със стоманени въжета — добави Амис.

„Не, Амис — помисли си Егвийн. — Няма да ви вържа със стоманени въжета. С дантела ще ви оплета.“

— Тъй — каза Баир. — Имаш ли все още нужда от нас днес? Намекна за битка…?

— Да — отвърна Егвийн. — Или поне се надявам.

Още не беше дошла никаква вест. Това означаваше, че Нинив и Сюан не са открили някой да подслушва. Нима хитрината ѝ се беше провалила?

Мъдрите ѝ кимнаха, отделиха се настрана и си заговориха тихо. Егвийн стана и се приближи до Айез Седай.

— Не ми харесва това, Майко — промълви Юкири и хвърли поглед към Мъдрите. — Не мисля, че Съветът ще се съгласи. Много от тях са непоколебими в убеждението си, че всички предмети на Единствената сила трябва да са наше притежание.

— Съветът ще прояви разум — каза Егвийн. — Ние вече върнахме Купата на ветровете на Морския народ, а след като Елейн преоткри сътворяването на тер-ангреали, много скоро такива като нея може да се окажат толкова много, че няма да можем да ги следим всичките.

— Но Елейн все пак е Айез Седай — каза притеснено Сеайне. — Все пак можете да я държите под контрол.

— Вероятно — отвърна тихо Егвийн. — Но не ви ли се струва странно, че — след всичките тези години — толкова Таланти се връщат, че бяха направени толкова открития? Моето Сънуване, тер-ангреалите на Елейн, Прорицаването. Редки Таланти, които сякаш избуяват. Краят на един Век и светът се променя. Съмнявам се, че Талантът на Елейн ще остане уникален. А ако го прояви някоя Мъдра или от Морския народ?

Трите я гледаха притеснено.

— Все пак не бива да се предаваме, Майко — най-сетне отрони Юкири. — С повече усилие бихме могли да обуздаем Мъдрите и Ветроловките.

— А Аша’ман? — попита Егвийн, без да може да скрие смущението си. — Ще настояваме ли, че всички ангреали и ша-ангреали, сътворени за мъже, трябва да са наши, въпреки че не можем да ги използваме? А ако някои Аша’ман се научат да създават предмети на Силата? Ще ги принудим ли да ни предават всичко, което създадат? Бихме ли могли да наложим това?

— Аз… — почна Юкири.

Леане поклати глава.

— Тя е права, Юкири. Светлина, права е.

— Светът, какъвто е, не може да бъде наш повече — каза Егвийн тихо, за да не я чуят Мъдрите. — Бил ли е някога изобщо наш всъщност? Черната кула обвързва Айез Седай, айилците вече не благоговеят пред нас, Ветроловките са крили най-добрите си преливащи от нас от столетия и стават все по-войнствени. Ако се придържаме прекалено към всичко това, ще се окажем или тирани, или глупачки според това доколко ще успеем. Не приемам нито едното, нито другото.

— Ние ще ги водим, Юкири — продължи тя. — Трябва да станем извор, който жените да търсят, всички жени. Ще го постигнем не като държим твърдо, а като приемаме техните преливащи да се учат при нас и като пращаме своите най-надарени Посветени да станат вещи в нещата, в които те са най-добри.

— А ако и те говорят същото в момента? — попита тихо Леане и погледна крадешком към Мъдрите, които си шепнеха в другия край на залата. — Ако и те се опитат да ни надиграят, както ние искаме да надиграем тях?

— Тогава ще трябва да играем най-добре — отвърна Егвийн. — Всичко това е вторично засега обаче. Имаме нужда от единство срещу Сянката и сеанчанците. Трябва да…

В залата изведнъж се появи Сюан, капнала от умора и с обгорена от едната страна рокля.

— Майко! Трябваш ни!

— Започна ли битката? — попита припряно Егвийн. Мъдрите в другия край вдигнаха глави.

— Да — отвърна Сюан задъхана. — Току-що. Майко, те не дойдоха да подслушват. Нападнаха.

Перин летеше над земята и с всяка стъпка оставяше зад себе си цели левги. Трябваше да отнесе шипа далече от Убиеца. В океана може би? Ако успееше да…

Във въздуха изсъска стрела и разкъса рамото му. Перин изруга и се обърна. Бяха на висок скалист склон. Убиеца стоеше долу, вдигнал лък до скулестото си лице, тъмните му очи блестяха от ярост. Пусна друга стрела.

„Стена“, помисли Перин и вдигна пред себе си тухлена стена. Стрелата се заби на цяла педя в тухлите, но спря и той мигновено се отпрати другаде. Ала не можеше да стигне далече, докато носеше купола със себе си.

Промени посоката и продължи на изток вместо на север. Едва ли щеше да избяга от Убиеца така — врагът му сигурно виждаше движещия се купол и можеше да прецени посоката му.

Какво да направи? Канеше се да хвърли шипа в океана, но ако Убиеца го последваше, щеше просто да си го върне. Съсредоточи мисълта си върху това да се движи колкото може по-бързо. Можеше ли да надбяга врага си? Земята летеше зад него като в мъгла: планини, реки, езера и поляни.

Тъкмо си бе помислил, че може би вече е много напред, когато точно до него се появи фигура и към шията му замахна меч. Перин се сниши и едва избягна атаката. Изръмжа и надигна чука, но Убиеца изчезна.

Перин спря. Убиеца можеше да се движи по-бързо от него и можеше да се озове под купола просто като скочи пред него и след това го изчака.

„Не мога да го надбягам“, осъзна Перин. Единственият начин да защити Файле и хората си бе да го убие. Иначе Убиеца щеше да прибере шипа, където и да го хвърлеше, а след това щеше да се върне и да задържи хората му в капана си.

Огледа се да разбере къде се е озовал. Намираше се на горист склон, на север от него се виждаше Драконовата планина. Погледна на изток и успя да види върха на огромно здание над короните на дърветата. Бялата кула. Градът можеше да му даде предимство, можеше да се скрие по-лесно в някое от многото здания или улички.

Перин скочи натам и куполът се задвижи с него.

Битката все пак бе неизбежна.