Смъртоносен танц

39

Жан-Клод отвори вратата на спалнята и пристъпи навътре, съпровождайки ме с тържествено движение на грациозните си ръце. Леглото ме спря. Бяха сменили всичко около него. Покриваха го червени чаршафи. Алени завеси оформяха полубалдахин над почти черното дърво. Пак имаше дузина малки възглавнички на леглото, но всичките бяха в крещящо блестящо червено. Дори и след нощта, която бях изкарала, хващаше окото.

— Мисля, че харесвам новия декор.

— Спалното бельо трябваше да бъде сменено. Винаги си се оплаквала, че трябва да използвам повече цветове.

Втренчих се в леглото.

— Ще спра да се оплаквам.

— Ще подготвя ваната ти — влезе в банята без дори проста шега или нецензурен коментар. Беше почти изнервящо.

Който и да беше сменил чаршафите беше махнал също и столовете, които Едуард и Харли бяха използвали. Не исках да сядам на чистите чаршафи, докато все още бях покрита, с каквото и адско нещо да бях покрита. Седнах долу на белия килим и се опитах да не мисля. Да не мислиш е много по-трудно, отколкото звучи. Мислите ми продължаваха да се гонят една след друга, както върколак би гонил опашката си. Представата изтръгна смях от гърлото ми, но в края той звучеше по-скоро като ридание или стенание. Сложих ръка пред устата си. Не ми харесваше, че този звук излиза от мен. Звучеше безнадеждно, победено. Аз не бях победена, по дяволите, бях наранена. Ако това, което чувствах беше истинска рана, то щях да кървя до смърт.

Вратата на банята се отвори след известно време. Облак от топъл влажен въздух последва Жан-Клод. Той беше свалил ризата си и кръстовидният белег от изгорено на гърдите му разваляше перфектния вид на гърдите му. Държеше ботушите си в една ръка и алена кърпа, същата като чаршафите в другата.

— Измих се на мивката, докато се пълнеше ваната — той премина бос по белия килим — Страхувам се, че използвах последната чиста кърпа. Отивам да ти донеса още.

Махнах ръка от устата си и кимнах. Най-накрая успях да произнеса:

— Добре.

Изправих се, преди той да е успял да ми предложи помощ, за да стана. Не се нуждаех от никаква помощ.

Жан-Клод се отмести настрани. Черната коса висеше на стегнати къдрици над бледите му рамене, накъдрена от влагата в банята. Игнорирах го, доколкото това беше в човешките възможности и влязох вътре.

Стаята беше топла и замъглена, черната мраморна вана беше покрита с балончета. Той ми показа черен лакиран поднос върху плота на тоалетката. Шампоани, сапун, кристали за баня и нещо, което изглеждаше като олио, бяха подредени на подноса.

— Излизай оттук, за да мога да се съблека.

— Трябваха ти двама човека, за да те облекат снощи, ma petite. Няма ли да ти трябва помощ, за да се съблечеш? — гласът му беше много любезен. Лицето му беше толкова спокойно, очите му толкова невинни, че ме накара да се усмихна.

Въздъхнах.

— Ако откачиш двете ленти на гърба, мисля, че ще се справя с останалото. Но без номера — поставих ръцете си върху сутиена, защото едната лента щеше да го откачи. Другата лента, поне доколкото можех да кажа беше опорната точка на останалата част от облеклото.

Пръстите му се приближиха до горната лента. Наблюдавах го в замъгленото стъкло. Лентата падна разкопчана и кожата се отпусна с лека въздишка. Той се премести към втората лента без много излишни движения. Разкопча я и направи стъпка назад.

— Без номера, ma petite — той излезе от стаята, а аз го наблюдавах как излиза като фантом в покритите с мъгла огледала. Когато вратата беше затворена, се втренчих в останалите ленти. Все едно, че обелих от себе си пропита с гадост втора кожа.

Сложих подноса с принадлежностите за баня на ръба на ваната и се пъхнах във водата. Тя беше гореща, още малко по-топла и щеше да е прекалено гореща. Потопих се в нея до брадичката, но не можах да се отпусна. Лепкавата гадост още стоеше по кожата ми на големи петна. Трябваше да я махна от себе си. Седнах във ваната и започнах да се търкам. Сапунът миришеше на гардения. Шампоанът миришеше на билки. Можеш да се довериш на Жан-Клод да купи нещо марково от магазина.

Измих косата си два пъти, потапяйки я под водата и показвайки се отново отгоре. Бях вече изтъркана и непорочна или най-малкото чиста. Огледалата се бяха изчистили, но в тях виждах само себе си. Измих целия внимателно наложен грим. Пригладих плътната, черна коса назад от лицето си. Очите ми бяха огромни и почти черни. Кожата ми беше толкова бледа, че беше почти бяла. Изглеждах шокирана, ефирна, нереална.

На вратата се почука.

— Ma petite, мога ли да вляза?

Огледах се набързо. Балончетата все още ме прикриваха. Загребах още един куп от тях малко по-близо до гърдите си и казах:

— Влез — вложих голямо усилие да не се прегърбя във водата. Седнах изправена, доверявайки се на балончетата. Освен това не бих се свивала. Бях гола във вана с пяна. И какво от това? Никой не може да те засрами, освен ако ти не му позволиш.

Жан-Клод влезе с две плътни, червени кърпи. Затвори вратата зад себе си с лека усмивка.

— Не бихме искали да оставим горещият въздух да избяга.

Завъртях очи, но казах:

— Предполагам, че не.

— Къде искаш кърпите? Тук? — той понечи да ги постави на тоалетната масичка.

— Там не мога да ги стигна — казах аз.

— Тук? — той ги сложи върху табуретката. Стоеше там, загледан надолу към мен, все още носещ само черните си дънки. Стъпалата му бяха стряскащо бледи на фона на черния килим.

— Все още са твърде далеч.

Той седна долу на ръба на ваната, поставяйки кърпите на пода. Гледаше надолу към мен, сякаш би могъл да принуди балончетата да се отместят сами.

— Това достатъчно близо ли е?

— Може би малко прекалена близо — казах аз.

Той прекара пръстите си през пяната по ръба на ваната.

— По-добре ли се чувстваш сега, ma petite?

— Казах никакви сексуални намеци, помниш ли?

— Доколкото си спомням, ти каза никакви сексуални намеци, докато не се изчистиш — той ми се усмихна= — Вече си чиста.

Въздъхнах.

— Може да ти се вярва, че ще бъдеш буквален.

Той потопи пръстите си във водата. Наведе рамото си достатъчно, че да мога да видя белезите от камшик на гърба му. Те бяха гладки и бели и внезапно почувствах остра нужда да ги погаля с пръсти.

Той се обърна обратно, за да ме погледне. Избърса мокрите си пръсти в гърдите си, прекарвайки блестящи линии от влага през гладката повърхност на белега от изгорено и надолу по корема си. Пръстите му се заиграха с линията от тъмни косми, която изчезваше в панталона му.

Затворих очи и въздъхнах леко.

— Какво има, ma petite? — усетих да се надвесва над мен — Изтощена ли си?

Отворих очите си. Той беше навел цялата горна част на тялото си над ваната, дясната му ръка беше опряна на далечния край, лявата беше близо до рамото ми. Бедрото му беше толкова над водата, че ако докоснех гърдите му, щеше да падне вътре.

— Не съм изтощена.

Лицето му се наведе надолу към мен.

— Толкова се радвам да го чуя — той ме целуна леко, едно ефирно докосване на устни, но дори това малко движение накара стомаха ми да се стегне.

Задъхах се и го избутах настрани. Той падна във ваната, потъвайки под водата, само краката му стърчаха отвън. Приземи се върху голото ми тяло и аз изпищях.

Показа се навън, дългата му, черна коса беше прилепнала около лицето му, по рамената му. Изглеждаше толкова изненадан, колкото никога не го бях виждала. Отдръпна се от мен плавно, защото аз го изблъсках. Застана на колене. Водата се стичаше надолу по тялото му. Той погледна надолу към мен. Аз се бях свила до стената, втренчена в него, ядосана. Той поклати глава и се засмя. Звукът изпълни стаята и заигра по кожата ми като длан.

— За почти триста години аз винаги съм бил кавалер, Анита. Защо само с теб съм толкова непохватен?

— Може би е знак — казах аз.

— Може би.

Втренчих се нагоре към него. Той си стоеше там, колената му бяха дълбоко във ваната с балончетата. Целият беше мокър и би трябвало да изглежда смешен, но не беше. Той беше красив.

— Как можеш да бъдеш толкова дяволски красив като знам какво си?

Той приклекна във водата. Балончетата покриха кръста му, така че вече изглеждаше гол. Водата се стичаше по гърдите му на тънки струи. Исках да плъзна ръцете си по него. Исках да оближа водата от кожата му. Свих крака към тялото си и стегнах здраво ръцете си около тях, не можейки да се доверява на себе си.

Той се премести към мен. Водата се плискаше и завихряше около голото ми тяло. Стоеше клекнал, толкова близо до мен, че дънките му почти докосваха свитите ми крака. Усещането за тялото му във водата, толкова близо до мен, ме накара да скрия лице в коленете си. Блъскането на сърцето ми се чуваше надалеч. Знаех, че той можеше да вкуси нуждата ми във въздуха.

— Кажи ми да си отида, ma petite и аз ще го направя — усетих го да се навежда над мен, лицето му беше точно над мократа ми коса.

Бавно повдигнах лице.

Той сложи ръцете си на ръба на ваната, по една от двете ми страни, привеждайки гърдите си в опасна близост до лицето ми. Гледах капките по кожата му по начина, по който той гледаше понякога кръвта по мен: с нужда почти прекалено непреодолима, за да бъде отхвърлена, един толкова силен подтик, че не исках да кажа не.

Отпуснах ръце от краката си и се преместих напред. Прошепнах:

— Не си отивай.

Докоснах с длани кръста му, нежно, сякаш би могъл да ме изгори, но кожата му беше студена под гладкостта на водата. Студена и гладка при докосване. Погледнах нагоре към лицето му и осъзнах, че на собственото ми лице се беше изписало нещо близко до страх.

Изражението му беше прелестно и неуверено, сякаш самият той не знаеше какво да прави сега. Това беше израз, който никога не съм мислила, че ще видя на лицето на Жан-Клод, докато стоя гола в ръцете му.

Задържах очите си на лицето му, докато приближавах устата си към корема му. Близнах кожата му с бързо, пробно движение.

Той въздъхна, очите му потрепнаха и се затвориха, тялото му почти омекна. Притиснах устата си към кожата му, изпивайки водата от него. Не можех да стигна до гърдите му. Повдигнах се на колене, ръцете ми ме придържаха до стройния му кръст.

Въздухът беше студен върху голите ми гърди. Колениченето ги беше оголило. Замръзнах, внезапно несигурна. Отчаяно исках да видя лицето му, но ме беше страх да погледна.

Върховете на пръстите му докоснаха рамената ми, плъзгайки се надолу по голата кожа. Потреперих и погледнах нагоре. Изразът на лицето му спря въздуха в гърлото ми. Нежност, нужда, удивление.

— Толкова си красива, ma petite — той сложи пръстите си върху устните ми, преди да успея да протестирам. — Ти си красива. За това не те лъжа.

Пръстите му се раздвижиха по устните ми, надолу по брадичката ми. Плъзна ръцете си по раменете ми и надолу по гърба ми с бавни, нежни движения. Ръцете му спряха на кръста ми, отразявайки положението на моите ръце на неговия кръст.

— Сега какво? — гласът ми беше малко задъхан.

— Каквото поискаш, ma petite.

Потрих ръцете си около кръста му, чувствайки плътта отдолу, чувствайки него под дланите си. Разтворих по-широко ръцете си, притискайки силно с пръсти кожата му, провлачвайки ръцете си нагоре по ребрата му.

Той замачка с пръсти кръста ми, притисна дланите си към ребрата ми. Премести ръцете си нагоре от двете ми страни. Силните пръсти се притискаха в кожата ми, достатъчно силно, че да ме накарат да изстена. Той спря, палците му бяха точно под гърдите ми. Докосването му беше леко като перце, почти сякаш не ме докосваше. Но това слабо докосване на кожата му до гърдите ми накара тялото ми да реагира, да се стегне, зърната ми настръхнаха. Тялото ми го искаше. Искаше го толкова много, че усещах кожата си напрегната и болезнена само от мисълта за това.

Моите собствени ръце бяха притиснати към гърдите му. Осъзнах, че той повтаряше моите движения по неговото тяло, изчакваше аз да се раздвижа. Вгледах се в лицето му. Търсех тази красота, тези тъмни очи. В тях нямаше придърпване, нямаше сила, с изключение на плътните линии на миглите му и богатият цвят, син като небе, точно преди тъмнината да погълне света, когато си мислиш, че всичко е черно, но там на запад все още има сянка на синьо, тъмно и дълбоко като мастило. Красотата си има собствена сила.

Аз плъзнах ръцете си нагоре по гърдите му, пръстите ми потрепнаха върху зърната му. Гледах лицето му, докато го правех, сърцето ми биеше в гърлото ми, въздуха влизаше прекалено забързано.

Ръцете му се плъзнаха нагоре, покривайки гърдите ми. Докосването на ръцете му ме накара да изстена. Той се потопи по-ниско във водата, все още докосвайки ме. Приведе се към гърдите ми и положи нежна целувка върху тях. Облиза водата от кожата ми, устните му се движеха нежно.

Потреперих и трябваше да се хвана за голите му рамене. Всичко, което можех да видя беше дългата му, тъмна коса приведена към мен. Можех да ни видя в огледалата. Гледах как устата му обхваща гърдата ми, усещах го как ме поема в устата си, толкова дълбоко, колкото можеше. Зъбите му се притиснаха в кожата ми. За секунда си помислих, че ще се забият в плътта ми и кръвта ще потече в горещи тънки струйки, но той се отдръпна назад. Отпусна се на четири крака във водата, което ме направи по-висока, позволявайки ми да погледна надолу към неговото лице.

В израза му сега нямаше несигурност. Очите му все още бяха прекрасни, все още бяха човешки, но в тях сега имаше знание, нарастваща тъмнина. Секс, поради липса на по-точна дума, но този израз в мъжките очи е прекалено първобитен, за да го има в речника. Това е тъмнината, която всички ние пазим вътре в нас, надничаща навън. Тази част от нас, която сме хванали в капана на своите сънища и отричаме на светло. Той стоеше свит във водата с този див израз в очите си и аз пристъпих към него.

Целунах го, само с леко докосване на устните. Потрепнах с език върху устните му и той отвори устата си за мен. Обхванах лицето му между дланите си и започнах да го целувам, да го опитвам, да го изучавам.

Той се надигна от водата с някакъв звук, нещо средно между стон и плач. Ръцете му се стегнаха зад гърба ми и той ни събори във водата като акула. Изскочихме кашляйки. Той се отдръпна от мен към далечния край на ваната. Дишах толкова бързо, че почти треперех. Пулсът ми тътнеше в гърлото ми. Можех да го усетя на езика си, почти можех да търкулна биещият си пулс в устата си като бонбон. Осъзнах, че това, което чувах не беше само моето сърце. Беше това на Жан-Клод.

Можех да видя пулса на врата му като нещо отделно и живо, но не го виждах само с очите си. Можех да го почувствам така, сякаш беше моят собствен. Никога преди не съм била толкова чувствителна към кръвта преминаваща през тялото ми. Към пулсиращата топлина на кожата ми. Към плътното биене на сърцето ми. Животът ми тътнеше вътре в мен. Тялото на Жан-Клод пулсираше едновременно с моето. Чувствах се така, сякаш яздеше моят пулс, моята кръв. Почувствах нуждата му, но тя не беше само от секс, за първи път осъзнах, че също така не беше и само от кръв. Той искаше всичко от мен. Искаше да се затопли в тялото ми, все едно държиш ръцете си до пламък, да привърже топлината ми, живота ми към себе си. Почувствах спокойствието му, дълбочината на тишината, която нищо живо не би могло да докосне, като спокоен басейн с вода, скрит дълбоко в тъмнината. В един кристално ясен момент осъзнах, че за мен това беше част от привличането: аз исках да потопя ръцете си в неговото спокойствие, в това тихо парче смърт. Исках да го прегърна, да го посрещна, да го завладея. Исках да го изпълня догоре с горящата топлина на живота и в този момент знаех, че бих могла да го направя, но цената беше да отпия от тази спокойна, тъмна вода.

— Моите най-дълбоки извинения, ma petite, ти почти успя да ме лишиш от волята ми — той се потопи във водата, облягайки се на ръба на ваната. — Не дойдох тук, за да се храня, ma petite. Съжалявам.

Почувствах сърцебиенето му да се оттегля от мен, да се издърпва от мен. Пулсът ми се забави. Единственото сърце туптящо в ушите ми беше моето собствено.

Той се изправи, водата капеше от тялото му.

— Ще тръгвам, ma petite — той въздъхна. — Ти разби моя трудно създаден контрол. Само ти можеш да ми направиш това. Само ти.

Пропълзях през водата към него и оставих тъмнината да изпълни очите ми.

— Не тръгвай — казах аз.

Той ме наблюдаваше с израз, който съдържаше част удивление, част развеселеност, част страх, сякаш не ми вярваше — или не вярваше на себе си.

Коленичих в краката му, плъзгайки ръцете си по мокрия плат на дънките му. Забих леко нокти в плата над слабините му и погледнах нагоре към него. Лицето ми беше опасно близо до мястото, което никога преди не бях докосвала, дори и с ръцете си. Толкова близо, че нямаше как да не забележа, че се беше опънал твърд и солиден под плътния, здрав плат. Имах ужасното желание да притисна лицето си към слабините му. Прокарах ръката си леко над него със съвсем ефирно докосване. Това малко докосване го накара да изстене леко.

Гледаше надолу към мен като удавник.

Срещнах погледа му.

— Никакви зъби, никаква кръв.

Той кимна бавно. Трябваше да опита два пъти, преди да намери гласа си.

— Както желае моята лейди.

Притиснах бузата си към него, чувствайки го корав и голям срещу кожата ми. Почувствах напрежението в цялото му тяло. Потърках лицето си срещу него като котка. Лек звук се изтръгна от него. Погледнах нагоре. Очите му бяха затворени, главата му беше отметната назад. Сграбчих колана на дънките му и го използвах като опора, за да се повдигна на краката си. Водата се стичаше надолу по тялото ми, пяна беше полепнала по кожата ми.

Ръцете му обгърнаха кръста ми, но очите му се спуснаха по-ниско. Срещна погледа ми и се засмя. Това беше същата усмивка, която винаги съм виждала на лицето му. Тази усмивка, която казваше, че през ума му минават разни порочни мисли, за неща, които можеш да правиш само на тъмно, ако се осмелиш. За първи път исках всичко, което тази усмивка обещаваше.

Дръпнах силно дънките му.

— Свали ги.

Той внимателно разкопча копчетата. Смъкна мокрия плат от тялото си. Ако е имало бельо под тях, аз не го видях. Дънките паднаха на килима. Изведнъж се оказа гол.

Той беше като издялан от мрамор, всеки мускул, всяка извивка на тялото му беше бледа и перфектна. Беше излишно да му казвам, че е красив. Да кажа „Боже господи“ също не ми звучеше добре. Въздухът ми секна. Гласът ми излезе слаб и задавен, дрезгав от всичките думи, които не можех да намеря.

— Не си обрязан.

— Не, ma petite. Това проблем ли е?

Направих това, което исках да направя, откакто за първи път го срещнах. Обвих пръстите си около него, притискайки го нежно. Той затвори очите си, потрепервайки, хващайки се за раменете ми.

— Няма проблем — казах аз.

Той внезапно ме дръпна към себе си, притискайки голите ни тела заедно. Да го усетя така, твърд и стегнат срещу корема ми беше поразително. Забих пръсти в гърба му, за да спра внезапно омекналите си колене да не поддадат.

Целунах гърдите му. Повдигнах се на пръсти и целунах раменете му, врата му. Плъзнах езика си по кожата му и го опитах, преобръщайки аромата му, усещането за него в устата си. Целунахме се с едно почти невинно докосване на устните ни. Заключих дланите си зад врата му, извивайки тялото си срещу него. Той изстена ниско.

Плъзна се надолу покрай тялото ми, ръцете му бяха притиснати зад гърба ми, притискащи ме към него, докато не пусна ръцете ми и ме остави да стоя, загледана надолу към него.

Той облиза корема ми с бързи, влажни движения на езика си. Ръцете му се плъзгаха по задните ми части, притискайки ги леко. Облизваше назад-напред долната част на корема ми. Пръстите му се плъзнаха между краката ми. Аз се задъхах.

— Какво правиш?

Той завъртя очите си нагоре, устата му все още беше притисната ниско към корема ми. Повдигна лицето си, колкото да може да проговори.

— Имаш право на три предположения, ma petite — прошепна той. Постави ръцете си на бедрата ми и ги разтвори по-широко. Дланите му се плъзнаха изучаващо между тях.

Устата ми внезапно пресъхна. Облизах устни и казах:

— Не мисля, че краката ми ще издържат.

Той плъзна езика си надолу по бедрото ми.

— Когато това време дойде, ma petite, аз ще те хвана — той продължи да ме целува надолу по бедрото. Пръстите му се плъзнаха в мен. Дъхът ми излезе навън като стон.

Целуваше вътрешната страна на бедрата ми, плъзгайки езика и устните си по кожата ми. Усещането за пръстите му между краката ми стегна цялото ми тяло и започнах да усещам започването на нещо голямо и непреодолимо.

Той се изправи, дланите му все още бяха между бедрата ми. Наведе се и ме целуна, дълго и бавно. Движението на ръцете му повтаряше това на устните му. Бавно и продължително, напрягайки цялото ми тяло. Когато пръстите му се плъзнаха вътре в мен, аз изкрещях, треперейки срещу него.

Той ме остави да стоя във водата, сама и трепереща, но не от студ. Дори не можех да мисля достатъчно, за да го попитам къде отива. Появи се пред мен с презерватив в ръката си, сякаш го беше измъкнал от въздуха. Прекара фолиото надолу по тялото ми.

Докоснах го, докато го отваряше. Хванах го в ръцете си и усетих кадифената му гладкост. Кожата му беше невероятно мека. Отдръпна се нежно от ръцете ми с накъсан смях.

Когато беше готов, той ме вдигна нагоре, ръцете му бяха на задната част на бедрата ми. Притисна ме, без да влиза към мен, потривайки се в тялото си там, където ръцете му ме бяха докосвали. Прошепнах:

— Моля те.

Той разтвори краката ми и навлезе леко в мен. Бавно, съвсем бавно, сякаш се страхуваше да не ме нарани, но не ме нараняваше.

Погледна ме, когато навлезе изцяло в мен. Изразът на лицето му беше съсредоточен. Емоции преминаваха през него. Нежност, триумф, нужда.

— Толкова дълго чаках за това, ma petite, толкова дълго.

Плъзна се навън и навътре, бавно, почти колебливо. Наблюдавах лицето му, докато играта на емоциите по него не стана твърде силна, твърде честна. В очите му имаше нещо като болка, нещо, до което дори не се бях доближила достатъчно, за да го разбера.

Движението на бедрата му все още беше бавно, внимателно. Беше удивително, но аз исках повече. Приближих устата си към него и казах:

— Няма да се счупя — притиснах го с уста достатъчно силно, за да усетя върховете на зъбите му.

Той падна на колене във водата, притискайки ме към стената на ваната. Устата му се впи в моята и почувствах лека, остра болка. Сладка, топла кръв изпълни устата ми, изпълни неговата уста и той се потопи вътре в мен, твърд и бърз. Наблюдавах го в огледалата. Наблюдавах тялото му да се притиска и отдръпва от моето. Притиснах го с ръцете си, с краката си. Задържах го към себе си, чувствайки как тялото му да се потапя в мен. Усетих нуждата му.

Някой беше изстенал силно и това бях аз. Увих краката си около кръста му. Мускулите ниско в корема ми потръпваха и се стягаха.

Притиснах тялото си срещу Жан-Клод, сякаш исках да се покатеря по него, в него. Сграбчих дългата му коса в шепата си и погледнах лицето му от няколко сантиметра. Гледах лицето му, докато тялото му се движеше енергично в моето. Емоциите бяха изчезнали. Лицето му беше почти неподвижно от нужда. Кръв потече от ъгъла на устата ми и той я облиза, докато тялото му засилваше натиска си срещу мен.

Той забави ритъма. Усетих как гърба и ръцете му се изпъват от напрежение. Той забави. Всеки път, когато се оттласкваше в мен, сякаш успявах да го усетя в средата на гърдите ми. Сякаш беше станал невъзможно голям вътре в мен. Тялото ми се гърчеше около него, стягайки се като длан. Той изкрещя и тялото му загуби ритъма на движенията си. Плъзгаше се вътре в мен по-бързо, по-силно, сякаш би могъл да съедини телата ни заедно, да ни свърже в една душа, в едно тяло. Вълна на удоволствие връхлетя върху мен като изпъваща кожата и отнасяща тялото експлозия. Връхлетя върху мен като изблик на студен пламък, а той все още не беше свършил. Всеки тласък на тялото му докосваше нещо вътре в мен и милваше неща, които никога не би трябвало да е в състояние да докосне. Беше така, сякаш тялото му можеше да погали местата, които гласът му докосваше, сякаш имаше още нещо, освен неговото тяло, което се плъзгаше вътре в мен. Светът за момент стана блестящо бял, сякаш се топеше. Забих пръсти в гърба на Жан-Клод. От устата ми се изтръгна звук, твърде примитивен, за да е писък. Когато осъзнах, че съм забила ноктите си до кръв в гърба му, ги забих в собствените си ръце. Не го попитах какво мисли за болката.

Обвих се около него, позволявайки му да усети пълната тежест на тялото ми. Той се изкатери през ръба на ваната, изваждайки ме от водата. Стигна на четири крака до повдигнатата част на пода около ваната, с мен обвита около него. Понаведе тялото си и аз се отпуснах от него. Изтегли се от мен и беше все още така твърд и готов, както и в началото. Погледнах към него.

— Ти не свърши.

— Не съм чакал толкова дълго, за да свърша толкова бързо — той се наведе в нещо като лицева опора и прекара езика си по едната драскотина на ръката ми. Облиза устните си с език. — Ако си направила това за мен, оценявам го. Ако си го направила, за да ме предпазиш, то не е било нужно. Нямам нищо против малко болка.

— Аз също.

Той плъзна тялото си по моето.

— Забелязах това — целуна ме нежно. Легна край мен, после се премести, докато не легна по гръб, почти във ваната — Искам да гледам как се движиш, ma petite. Искам те върху мен.

Яхнах кръста му и се плъзнах бавно върху него. Под този ъгъл беше по-надълбоко, усещането беше някак по-остро. Ръцете му се движеха нагоре по тялото ми, по гърдите ми. Той лежеше по гръб под мен. Дългата му, къдрава, черна коса вече беше почти напълно суха. Беше разперена назад около лицето му на меки вълни. Това беше точно каквото исках. Да го видя точно така. Да го чувствам вътре в себе си.

— Движи се за мен, Анита.

Движех се за него. Яздех тялото му. Той се стегна вътре в мен и аз се задъхах. Гледах ни в огледалата. Гледах бедрата ми да се люлеят около него.

— Ma petite… — прошепна той. — Погледни в очите ми. Нека между нас да бъде така, както винаги може да бъде.

Погледнах в неговите тъмни, сини очи. Те бяха прекрасни, но си бяха просто очи. Поклатих глава.

— Не мога.

— Трябва да ми позволиш да вляза вътре в ума ти така, както ме остави да вляза в тялото ти — той се стегна вътре в мен и вече ми беше трудно да мисля.

— Не знам как — казах аз.

— Обичай ме, Анита, обичай ме.

Втренчих се надолу в него и го направих.

— Аз те обичам.

— Тогава позволи ме да вляза, ma petite. Позволи ми да те обичам.

Почувствах се така, сякаш завеса беше дръпната настрани. Почувствах очите му и внезапно те се забиха надълбоко, безкрайният среднощно — син океан някак започна да гори. Чувствах тялото си. Можех да почувствам Жан-Клод вътре в мен. Можех да го почувствам като копринено докосване вътре в мислите ми.

Оргазмът ме връхлетя неочаквано, отвори ума ми за него повече, отколкото бях планирала. Изхвърли ме напълно отворена и падаща в очите му. Той изкрещя силно под мен и аз осъзнах, че все още можех да усещам тялото си, да усещам ръцете си на гърдите му, да усещам таза си, плътно притиснат в него. Отворих очите си и за една секунда видях лицето му отпуснато, в този момент на тотално отдаване.

Сринах се върху него, ръцете ми се плъзнаха надолу по неговите, усещах сърцето му да тътне под гърдите ми. Лежахме тихо за няколко минути, отпуснати, държащи се един за друг, след това се плъзнах настрани и се свих край него.

— Вече не можеш да ме задържиш с очите си. Дори и да те пусна да влезеш, мога да прекъсна връзката по всяко време.

— Да, ma petite.

— Това притеснява ли те?

Той повдигна един кичур от косата ми, плъзгайки я между пръстите си.

— Нека да кажем, че това не ме притеснява толкова много, колкото би ме притеснявало преди няколко часа.

Повдигнах се на един лакът, за да мога да видя лицето му.

— Какво означава това? Че сега, след като съм правила секс с теб, вече не съм опасна?

Той погледна нагоре към мен. Не можах да разчета очите му.

— Ти винаги ще бъдеш опасна, ma petite — повдигна се нагоре, извивайки се в кръста, притискайки устните си към моите в нежна целувка. Отдръпна се от мен, колкото да може да говори, подпирайки се на една ръка. — Имаше време, когато щеше отнемеш сърцето ми с кол или с пушка — той взе ръката ми в неговата и я повдигна към устата си. — Сега ти ми го отне с тези деликатни ръце и аромата на тялото си — целуна задната страна на ръката ми също толкова нежно. Легна назад, повличайки ме със себе си. — Ела, ma petite, наслади се на завоеванието си.

Обърнах лицето си настрани, отбягвайки целувката му.

— Ти не си завладян.

— Нито пък ти, ma petite… — той плъзна дланите си нагоре по гърба ми. — Започвам да разбирам, че никога няма да бъдеш покорена и това е най-големият афродизиак от всичко останало.

— Предизвикателство завинаги — казах аз.

— За цяла вечност — прошепна той. Оставих го да ме наведе надолу за целувка, но част от мен все още не беше сигурна дали правя нещо добро или нещо лошо. Но само за тази вечер не ми пукаше.