Смъртоносен танц

25

— Вие с мосю Зееман се насладете на посещението си. Аз ще мина през банята и после ще се присъединя към вас.

Простият факт, че той го каза, ме накара да искам да откажа. Но не го направих.

— Сигурен ли си, че това не е просто сложен начин да ни накараш да направим тройка?

— Бих ли могъл да съм толкова непочтен?

— Да.

Той се засмя и звука накара кожата ми да потрепне, сякаш ледено кубче се плъзна по гърба ми.

— Ще ви оставя сами — той мина покрай нас и влезе в банята.

Скочих след него и хванах вратата, преди да беше успял да затвори. Той погледна към мен през отвора.

— Да, ma petite?

— По-добре ще е да има нещо под тази роба, освен кожа.

Той се усмихна достатъчно широко, че да покаже върха на зъб.

— Бих ли бил толкова груб, ma petite?

— Не знам.

Той кимна и затвори вратата.

Поех си дълбоко въздух и се обърнах с лице към другия мъж в живота ми. Дрехите на Ричард лежаха сгънати върху куфара ми. Той се приближи към мен. Боксерките му бяха срязани достатъчно високо, така че можех да видя почти всичко от стъпалата до кръста му.

Ако наистина бяхме сами, щях да се хвърля върху него. Това, което трябваше да е романтично, изведнъж вече беше задушаващо неловко. Твърде ясно долавях звуците от течащата вода в банята. Жан-Клод планираше да се присъедини към нас. Мили Боже.

Ричард все още изглеждаше чудесно с косата, паднала над едното му око. Спря да се приближава. Накрая поклати главата си.

— Защо изведнъж това е толкова неловко?

— Мисля, че главната причина е в банята, подготвяща се да се присъедини към нас.

Той се засмя и отново поклати глава.

— Обикновено не ни отнема толкова време, за да попаднем в ръцете си.

— Не — казах аз. С това темпо щяхме да стоим и да се гледаме като ученици, когато Жан-Клод се върнеше.

— Посрещни ме по средата — казах аз.

Ричард се засмя.

— Винаги.

Тръгна към мен. Мускулите по стомаха му се движеха, докато се приближаваше.

Внезапно съжалих, че бях облякла дънки и поло. Исках да ме види в бельото, което си бях купила. Исках ръцете му да се плъзнат по коприната и по тялото ми под нея.

Ричард и аз спряхме на няколко сантиметра един от друг, без да се докосваме. Можех слабо да надуша афтършейва му. Бях достатъчно близо, за да усетя топлината на тялото му. Исках да плъзна ръцете си по голите му гърди. Исках да плъзна ръцете си надолу по предната страна на тези копринени боксерки. Мисълта беше толкова силна, че кръстосах ръцете си, за да ги задържа заети. Ричард се притисна към мен. Плъзна устните си по веждите ми, целувайки съвсем нежно клепачите ми. Наведе се към устата ми и аз се изправих на пръсти, за да го посрещна. Плъзна ръцете си около мен.

Притиснах се към него, ръцете ми търсеха тялото му, устата ми се притискаше към неговата. Той се наведе и плъзна ръцете си под задника ми, повдигайки ме, докато лицата ни не се изравниха. Прекъснах целувката и понечих да му кажа да ме свали долу, но вглеждайки се в лицето му от само няколко сантиметра, не можах кажа и дума. Обвих краката си около кръста му. Той се стегна, за да запази равновесие. Целунах го и първият полъх от сила се завихри над мен в ивица боцкаща кожата, пробождаща корема топлина.

Ричард изпусна слаб звук от гърлото си, който беше повече ръмжене, отколкото стон. Клекна, с мен все още обвита около кръста му и когато ме остави на пода, аз не го спрях. Наведе горната част на тялото си над мен, подпирайки се на ръце, долната част на тялото му беше притисната към мен. Когато се втренчи надолу към мен, очите му бяха станали вълчи. Сигурно на лицето ми се беше изписало нещо, защото той завъртя лицето си, така че да не го виждам.

Повдигнах се нагоре, сграбчвайки дългата му коса и завъртях главата му не особено нежно към себе си. Дали от болката или от нещо друго, той се обърна с озъбване. Не потрепнах. Не погледнах настрани.

Ричард наведе лицето си към моето и аз легнах на пода. Устата му надвисна над моята. Имаше полъх на топлина, когато устите ни се срещнаха, сякаш бях вкусила неговата сила, неговата същност.

Вратата на банята се отвори. Звукът ме накара да замръзна, карайки очите ми да се плъзнат към отворената врата. Ричард се поколеба за секунда, устата му несигурно стоеше над моята, после целуна ръба на брадичката ми, плъзгайки устните си надолу по врата ми.

Жан-Клод стоеше на вратата, облечен в черна копринена пижама. Горнището му не беше закопчано, така че се развяваше около тялото му, докато се движеше. Изразът на лицето му, в очите му ме накара да се паникьосам.

Потупах рамото на Ричард. Той беше продължил да целува долната част на врата ми и душеше яката на полото ми, сякаш щеше да пъхне лицето си вътре в блузата ми. Обърна поразителните си кехлибарени очи към мен и единственото нещо, което успях да прочета на лицето му беше желание, почти като глад. Силата му се спускаше по кожата ми като топъл вятър.

Пулсът подскачаше в гърлото ми, докато не помислих, че ще разкъса кожата ми.

— Какво не е наред с теб, Ричард?

— Тази вечер е пълнолуние, ma petite. Неговият звяр го вика. — Жан-Клод пристъпи леко през килима към нас.

— Пусни ме да стана, Ричард.

Ричард се изправи на ръцете и коленете си, позволявайки ми да изпълзя изпод него. Аз станах, а той коленичи пред мен, обвивайки кръста ми с ръце.

— Не се страхувай.

— Не се страхувам от теб, Ричард — гледах към Жан-Клод.

Ричард плъзна ръцете си надолу по ребрата ми, пръстите му се забиваха в плътта ми, сякаш масажираше гърба ми. Това върна вниманието ми отново към него.

— Никога не бих пожелал да те нараня. Знаеш това.

Знаех това. Кимнах.

— Повярвай ми сега — гласът му беше мек и дълбок, с басов оттенък, който не беше нормален. Той започна да издърпва блузата от панталоните ми. — Искам да те докосна, да те помириша, да те опитам.

Жан-Клод се въртеше около нас, без да се приближава. Обикаляше ни като акула. Неговите среднощно сини очи все още бяха човешки, много по-човешки от тези на Ричард.

Ричард изтегли полото от панталоните ми, избутвайки го нагоре, докато не оголи стомаха ми. Плъзна ръцете си по голата ми кожа и аз потреперих, но това не беше секс, или поне не беше само секс. Тази негова топла, електрическа сила течеше от ръцете му по кожата ми. Беше така, сякаш нисковолтово напрежение преминаваше през мен. Не ме болеше, но можеше да започне, ако не спреше. Или можеше да стане по-добре, по-добро от всичко друго. Не бях сигурна кое от двете ме плашеше повече.

Жан-Клод стоеше точно извън обхват и ни гледаше. Тази мисъл също ме плашеше.

Ричард сложи ръцете си от двете страни на оголения ми кръст, държейки блузата повдигната, сложена над китките му.

Жан-Клод направи последната стъпка, бледите му ръце се разтвориха. Изпънах се нагоре, страхът взе надмощие над остатъците от желанието ми. Той остави ръцете си да се отпуснат, без да ни докосва.

Ричард облиза стомаха ми с едно бързо, влажно движение. Погледнах надолу към него и той ме погледна с кафявите си очи. Човешки очи.

— Няма да позволя нищо да ти се случи, Анита.

Не знаех какво му е струвало да овладее звяра си, но знаех, че не е било лесно. Имаше много по-слаби ликантропи, които не биха могли да се върнат обратно, щом веднъж бяха започнали да се променят. Щеше да е по-успокоително, ако истинските му кафяви очи не бяха изпълнени с тъмнина. Но това не беше неговият звяр, беше нещо по-основно, по-човешко: секс. Дори похотта не може да прикрие този израз в мъжките очи.

Жан-Клод беше застанал зад мен. Можех да го усетя. Без изобщо да ме докосва, можех да усетя силата му, като студен, търсещ вятър. Той притисна лицето си в косата ми. Сърцето ми биеше толкова шумно, че не можех да чуя нищо друго, освен тътнежа на собствената ми кръв в главата ми.

Жан-Клод избута косата ми на една страна. Устните му докоснаха брадичката ми и силата му се завъртя над мен в кратък полъх, студен като вятър от гроб. Той премина през мен, търсейки топлината на Ричард. Двете енергии се сблъскаха, смесвайки се в мен. Не можех да дишам. Почувствах това нещо вътре в мен, което викаше мъртвите от гробовете — магията, поради липса на по-добра дума — усетих я да се намотава и пламва срещу тях двамата.

Опитах се да се избутам от Ричард, но пръстите му се стегнаха около ребрата ми. Ръцете на Жан-Клод се стегнаха около раменете ми.

— Овладей енергията, не се бори с нея, ma petite.

Овладях паниката, въздуха ми излизаше на бързи тласъци. Щях да хипервентилирам и да припадна, ако не се вземех в ръце. Яхнах силата и собствения си страх и бях изгубена.

Устата на Ричард докосна нежно стомаха ми. Устните му смучеха кожата ми. Устните на Жан-Клод докоснаха врата ми, гризвайки го нежно. Ръцете му ме притискаха към гърдите му. Ричард беше като нарастваща топлина около кръста ми. Жан-Клод като студен огън зад гърба ми. Бях разяждана от двата края като парче дърво попаднало в пламъци. Силата беше прекалено много. Трябваше да отиде някъде. Трябваше да направя нещо с нея или тя щеше да ме изгори жива.

Краката ми поддадоха и само ръцете на Ричард и Жан-Клод около мен ме предпазиха да не падна. Поставиха ме на пода, все още прегръщайки ме в ръцете си. Рамото ми докосна земята, после ръката ми и вече знаех какво можех да направя със силата. Почувствах вълна през земята, търсеща, търсеща мъртвите. Увих я през стомаха си. Ръцете на Жан-Клод бяха на раменете ми, лицето му докосваше моето. Ръцете на Ричард бяха под блузата ми, докосващи гърба ми, качващи се по-високо, но всичко това беше второстепенно. Трябваше да направя нещо със силата.

Намерих мъртвия, който ми трябваше, но нищо не стана. Силата продължи да нараства, докато не ми се прииска да закрещя, само ако можех да си поема достатъчно въздух.

Претърколих се на гръб и се втренчих в двама им. Те се втренчиха надолу към мен. Очите на Жан-Клод бяха станали плътно среднощно синьо. И двамата се притиснаха към мен едновременно. Ричард се наведе към устата ми, Жан-Клод към врата ми. Целувката на Ричард беше почти като изгаряне. Можех да почувствам докосването от зъбите, сякаш Жан-Клод се бореше да не ме захапе. Изкушението беше навсякъде. Нечия ръка беше под блузата ми и аз вече не можех да разбера чия е. След това осъзнах, че това бяха и двамата.

Какво беше единственото нещо, което ми трябваше, за да вдигам мъртвите? Кръв. Трябваше да го кажа на глас:

— Кръв.

Жан-Клод се повдигна нагоре, гледайки ме само от сантиметри. Ръката му беше точно под гърдите ми. Бях хванала китката му, без да мисля за това.

— Какво, ma petite?

— Кръв, за да го завършим. Трябва ни кръв.

Ричард повдигна лицето си като удавник.

— Какво?

— Мога да ти дам кръв, ma petite. — Жан-Клод се облегна на мен. Спрях го с ръка на гърдите му, едновременно с Ричард, който сложи ръка на рамото му. Силата се изля върху нас като притъпена вълна, а аз направо видях бели точици.

— Няма да ме използваш, за да забиеш зъбите си в нея за първи път. — Ричард му ръмжеше. Гневът му подхрани магията и аз изпищях.

— Дайте ми кръв или се разкарайте от мен — бутнах китката си между тях. — Нямам нож, така че някой да го направи.

Ричард се облегна на мен. Прехвърли косата си от едната страна на врата си.

— Ето ти твоята кръв.

Жан-Клод не започна да спори. Плъзна се към него, устните му се дръпнаха назад. Наблюдавах като на забавен кадър как заби зъбите си във врата на Ричард. Ричард се стегна, дъхът му подсвирна, когато зъбите се забиха навътре. Устата на Жан-Клод се притисна към кожата му, смучейки, гърлото му се движеше.

Силата фучеше през тялото ми, карайки всяко косъмче по тялото ми да настръхне, пълзейки по кожата ми, докато не започнах да мисля, че ще се разпадна. Изпратих я цялата навън към мъртвите, които бях открила. Напълних ги догоре и все още в мен имаше прекалено много сила. Потърсих навън, по-далеко и накрая открих това, което търсех. Енергията се изля от нас с един студен, изгарящ полъх.

Лежах задъхваща се на пода. Жан-Клод лежеше от лявата ми страна, подпрян на един лакът. Кръв оцветяваше устните му, капеше по брадичката му. Ричард лежеше по корем от дясната ми страна, подпрял брада на ръката ми. Гърдите му се повдигаха и спадаха в забързан ритъм, лъскави капки пот се стичаха по гърба му.

Светът беше поръбен със златисто, почти трептящ. Звукът се завърна бавно и беше такъв, сякаш слушах от дъното на дълга тръба.

Жан-Клод облиза кръвта от устните си, избърса с трепереща ръка брадичката си, облизвайки ръката си до чисто. Легна край мен, едната му ръка беше върху корема ми, главата му лежеше на рамото ми. Белите му гърди и корем лежаха върху ръката ми. Кожата му беше почти гореща, трескава. Никога преди не го бях усещала такъв. Сърцето му биеше срещу кожата ми като уловена птичка.

Косата му падаше върху лицето ми. Миришеше на някакъв екзотичен шампоан и на него. Засмя се пресекливо и каза:

— За мен усещането беше великолепно, беше ли добре и за теб, ma petite?

Преглътнах, но бях твърде уморена дори да се засмея.

— Винаги може да ти се вярва, че ще знаеш какво да кажеш.

Ричард се изправи на лактите си. Кръвта се процеждаше надолу по врата му, там, където си личаха двата спретнати белега от зъби. Докоснах следата от ухапването и пръстите ми се оцветиха в алено.

— Болеше ли? — попитах аз.

— Не наистина — той хвана нежно китката ми, облизвайки кръвта от пръстите ми, изсмуквайки ги до чисто.

Странно топлата ръка на Жан-Клод милваше корема ми под блузата. Той разкопча копчето на панталона ми.

— Дори не си го и помисляй — реагирах веднага.

— Твърде късно, ma petite — той се наклони и ме целуна. Можех да усетя металическата сладост от кръвта на Ричард по езика му. Протегнах се, за да го стигна, притискайки се към устата му. Мислех за кръвта, не за някой от тях. Истината беше, че не бяхме свършили все още с кръвопускането за днес. Каквото и да бях вдигнала от гроба, трябваше да го върна обратно. Това щеше да иска кръв, прясна кръв. Единственият въпрос беше кой щеше да я дари и как щеше да бъде събрана. О, и още един въпрос, от колко кръв щяхме да се нуждаем?