27

Да влетиш на пълни обороти насред започнал бой, не беше най-добрият начин да останеш жив. Предпазливостта беше по-добра. Знаех това, но не ми пукаше. Нищо друго нямаше значение, освен да стигна навреме. Навреме, за да ги спася. Тях. Не се спрях над това, тичах, файърстарът лежеше плътно в дясната ми ръка, узито беше в лявата. Тичах като идиот, но поне бях въоръжена.

Гръмогласен рев накара стените напред да тътнат. Не ме питайте как, но знаех, че това беше Ричард. Не мислех, че мога да затичам по-бързо. Грешах. Изскочих на открито, без да се оглеждам наляво или надясно, въздухът излизаше през стегнатото ми гърло на тласъци. Ако някой беше дошъл с пушка, можеше да ме отнесе.

Ричард стоеше в средата на стаята, държейки едно зомби на разстояние от пода. Вълк с размера на пони, беше притиснал друго зомби на пода, разкъсвайки го свирепо. Стивън стоеше зад гърба на Ричард в човешка форма, но присвит и готов за бой. Касандра стоеше с гръб към тях. Тя се обърна към мен, когато се хлъзнах в стаята. На лицето й имаше някакъв израз, който не успях съвсем да разчета, а и нямах време да се чудя.

Жан-Клод беше доста настрани, далеч от върколаците. Той също се беше втренчил в мен. Не можех да разчета неговото лице, но той не беше в опасност. Не се беше забил в зомбитата. Познаваше ги по-добре. Ричард не ги познаваше изобщо.

Стаята беше тесен правоъгълник, но далечната стена беше избита навън, разпилявайки камъни по пода. Изглеждаше така, сякаш зомбитата бяха изпълзели навън иззад стената. Гробище, което дори аз не знаех, че е там.

Мъртвите стояха сред руините. Очите им ме следяха, така както аз гледах тях и усещах тежестта на погледите им като вятър през сърцето си.

Страхът за безопасността на хората беше отминал, отмит от вълна на гняв.

— Ричард, пусни го долу, моля те, няма да те нарани. Кажи на Джейсън да остави другия — това трябваше да е Джейсън, освен ако нямаше и друг върколак тук долу. И ако това беше някой друг, къде тогава беше Джейсън?

Ричард обърна главата си, за да ме погледне, зомбито, било някога човек, мъж, все още висеше безсилно над главата му.

— Те атакуваха Джейсън.

— Те не биха направили нищо без заповеди. Джейсън е натиснал спусъка.

— Те не ни атакуваха — каза Касандра. — Те започнаха да се изливат през стената. Джейсън се преобрази и ги атакува.

Гигантският вълк беше отворил стомаха на зомбито и разкъсваше червата му. Това беше достатъчно.

— Хванете вълка — казах аз. Зомбито под него стегна ръцете си около гърдите му. Вълка заби зъбите си в гърлото на трупа и го разкъса с внезапна струя тъмна течност и плът.

Останалите от зомбитата, някъде между шейсет и осемдесет се стълпиха около вълка.

— Пусни го да се изправи, Джейсън, или ще ти покажа какво е да бъдеш атакуван от зомбита.

Ричард отпусна лакътя си и метна зомбито надалеч от себе си. Тялото прелетя през въздуха и се приземи в тълпата чакащи зомбита. Те паднаха като фигури от боулинг, с изключение на това, че тези фигури се изправиха на краката си, с изключение на една ръка загубена в процеса.

Ричард се приведе между вълците си.

— Атакуваш ли ни? — звучеше възмутен.

— Махни вълка си от моето зомби и ще спра веднага.

— Мислиш, че можеш да спреш всички ни ли? — попита Касандра.

— С толкова много мъртъвци, знам, че мога — казах аз.

Лицето на Стивън се смачка, сякаш щеше да заплаче.

— Ти ни нарани.

По дяволите, бях забравила. Сега бях тяхна лупа. Бях заплашила да убия Рейна, ако наранеше още един път Стивън, а ето че сега го заплашвах със зомби. Имаше някаква пропуск в логиката тук някъде.

— Ако аз съм задължена да защитавам всички ви, то вие трябва да ми се подчинявате, нали така? Така че Джейсън трябва да си вдигне чукалата от моето зомби или аз мога да му разкажа играта. Не е ли това правилото на глутницата?

Ричард се обърна към мен. На лицето му имаше израз, който не бях виждала до тогава — гняв и арогантност, или нещо близко до тях.

— Не мисля, че Джейсън наистина е очаквал да поискаш неговото подчинение. Не мисля, че някой от нас го е очаквал.

— Значи не ме познаваш чак толкова добре — казах аз.

— Mes amies15, ако се избием едни други, Маркус ще бъде доволен.

Всички се обърнахме към Жан-Клод.

— Спри — казах аз. Всички зомбита спряха изведнъж като замръзнала рамка. Едното падна на пода, хванато в крачка, преди да направи тази последна стъпка. Зомбитата бяха ужасяващо буквални.

Гигантският вълк откъсна още едно парче от зомбито. Мъртвецът издаде лек неволен звук.

— Разкарай Джейсън от него веднага или ще изтанцуваме този танц сега. Майната му на Маркус. За него ще се притеснявам по-късно.

— Пусни го Джейсън, сега — каза Ричард.

Вълкът се повдигна назад, повличайки ръката на зомбито. Костта се счупи. Вълкът повлече ръката като териер кокал. Кръв и гъсти течности пръснаха на гъста струя.

Ричард сграбчи вълка за задната част на врата, блъскайки го към краката си. Сграбчи предната страна на косматото му гърло и го обърна с лице към себе си. Мускулите по ръцете му се изпънаха от напрежението. Ноктите на вълка задраскаха във въздуха, докато се задушаваше. Големите нокти одраха голата кожа на Ричард. Кръвта потече на тънки алени струи.

Той хвърли вълка през стаята, право в чакащите мъртъвци.

— Никога повече не престъпвай нареждането ми, Джейсън, никога! — гласът му се задави в ръмжене, докато не се превърна във вой. Той отметна главата си назад и зави проточено. Звукът излизаше от човешкото му гърло. Касандра и Стивън се присъединиха към него. Техният вой изпълни стаята със странен звънтящ звук.

Тогава осъзнах, че Ричард може и да се беше съгласил да убие Маркус, но никога нямаше да успее да контролира лукоите без бруталност. Това вече беше нещо обичайно за него. Почти както беше нормално за Жан-Клод. Добър или лош знак беше това? Не бях сигурна.

Джейсън се измъкна от мъртъвците. Обърна бледозелените си вълчи очи към мен, сякаш чакаше нещо.

— Изобщо не ме поглеждай — казах аз. — И аз също съм ти ядосана.

Джейсън пристъпи към мен на лапи по-големи от ръцете ми. Козината по врата му настръхна като бодлива четка. Устните му се вдигнаха над зъбите му в тихо ръмжене.

Насочих файърстара към него.

— Не го прави, Джейсън.

Той продължи да се приближава, всяка стъпка беше толкова твърда и пълна с напрежение, че изглеждаше като робот. Той присви тялото си, краката му се прибраха в позиция за скок. Нямаше да го чакам да довърши движението. Ако беше в човешка форма, можеше да се опитам само да го раня, но във вълчата форма, нямаше да му дам никакъв шанс. Само едно одраскване и наистина щях да стана алфа женска. Наведох надолу цевта и оставих спокойствието да ме изпълни. Не чувствах нищо, когато насочих пистолета към него. Нищо, освен студена, бяла празнота.

— Спрете и двамата! — изръмжа Ричард. Той се приближи към нас. Задържах очите си на вълка, но с периферното зрение, успях да видя, че Ричард се приближава.

Той продължи да се приближава, вмъквайки се между Джейсън и мен. Трябваше да насоча пистолета нагоре, за да не се окаже насочен към гърдите му. Той се втренчи в мен, лицето му беше замислено.

— Няма да се нуждаеш от пистолета — той удари огромния вълк в пода с юмрука си. Вълкът остана да лежи зашеметен. Само повдигането и спадането на гърдите му показваха, че е още жив.

Когато се обърна към мен, очите му бяха кехлибарени, нечовешки.

— Ти си моята лупа, Анита, но аз съм все още Улфрик. Няма да ти позволя да правиш за мен това, което Рейна прави за Маркус. Аз водя тази глутница — в гласа му имаше някаква нова твърдост. Най-после бях открила мъжкото му его.

Жан-Клод се засмя, висок, приятен звук, който ме накара да настръхна. Ричард присви голите си рамене, сякаш и той го беше почувствал.

— Не си ли разбрал досега Ричард, че ma petite или ти е равна, или ти е господар? Тя не знае как да бъде нещо друго — той дойде и застана до нас. Изглеждаше дяволски развеселен.

— Искам да ми бъде равна — каза Ричард.

— Но не и вътре в глутницата — каза Жан-Клод.

Ричард поклати глава.

— Не, имам предвид… Не, Анита ми е равна.

— Тогава от какво се оплакваш? — попитах аз.

Той ме погледна гневно със своите чужди очи.

— Аз съм Улфрик, не ти.

— Води и ще те следвам, Ричард, — пристъпих по-близо до него, почти го докоснах. — Но води, Ричард, наистина води, или се разкарай от пътя.

Загрузка...