Разкриването на Атлантида

Глава 21

Грейс влезе в кухнята и запозна Кат с Мишел, а съзнанието ѝ все още кипеше с мисли за Алексий и желанието му да я унижи. Двете жени се здрависаха. Русата рейднжърка, която приличаше на амазонка така ясно контрастираше с елегантната и чернокоса англичанка.

Мишел се приближи и прегърна Грейс.

– Радвам се да те видя отново. Нощта бе много тежка. Останаха само двама от новобранците.

– Сам ми каза, докато ти беше в стаята си. Съветвам те да се върнеш там и да събереш багажа си, защото се махаме – каза Грейс. – Тук е твърде опасно.

– Опасност е бащиното ми име – отвърна Мишел. – Всъщност ми се иска, но за жалост не е такова, бащиното ми име е толкова ужасно, че ме е срам да го произнеса. Мишел Опасност звучи доста добре, не мислите ли?

– Надявам се, осъзнавате, че сте луди? – намеси се Кат, но забележката ѝ не прозвуча като въпрос, а като факт. – Да ви се намира горещ чай?

– Луди като лисици – отбеляза Грейс.

– Пантерите ядат лисици – отвърна Кат.

– Наистина ли? Това е ужасно гнусно! – Мишел се намръщи. – Пухкавата опашка и всичко останало? И да, имаме горещ чай. Истински чай, а не онзи боклук в пакетчетата.

– Благодаря. Всъщност не ядем лисици – отвърна Кат и извъртя очи. – Предпочитам чийзбургер и пържени картофки. А и не мисля, че би трябвало да ме съдиш, след като вие, британците, измислихте онази варварска игра, наречена лов на лисици. Какво ли не бих дала да се появя по време на такова мероприятие като пантера. Бих изплашила няколко превзети старчета, не мислите ли?

– Може би трябва да помислим какво ще правим оттук нататък и да оставим опитите за възстановка на Революцията за по-късно? – Грейс сложи край на нападките им. – Останаха ни само двама новобранци и искам да ги изведем живи и здрави оттук. Боже, обзалагам се, че Куин и Джак ще се гордеят с мен, след като се завърнат от дупката, в която са се укрили?

Тя постави ръцете на главата си и простена.

– На кого му пука дали ще са горди? – попита Кат, вдигайки рамене. – Ти си тази, която е начело.

– Въпросът беше реторичен – отвърна ѝ равнодушно Грейс.

– Какво ще кажеш за един, който изобщо не е реторичен? Какво смятате да правите с останалите двама?

– Ще ги заведа, където ми кажеш – Мишел се обърна към Грейс. – Предпочитам да остана с теб, но след като Алексий не те изпуска от поглед, съм спокойна.

– Пак се започва. Всички се опиват да ме защитят. Доколкото си спомням, аз съм водач, аз съм тази, която трябва да се грижи за останалите и да ги пази.

– Чуй ме, атлантите са доста добри в битките и това е голям плюс за вас – контрира я Кат. – Не подценявай силата на екипната работа. Трябва да водим тази борба заедно, защото нашите врагове – вампирите, вече са научили този урок.

В този момент Алексий, който изглеждаше леко глупово, подаде глава през кухненската врата.

– Извинявам се.

Частица от Грейс желаеше да получи по-дълго и прочувствено извинение пред свидетелите, но за да бъде честна пред себе си, не искаше да го слуша. Всеки пък, щом той направеше нещо мило и нежно или пък ѝ покажеше колко му е скъпа и какво значи за него, ѝ ставаше все по-трудно да си представи живот без него.

– Няма нищо – отвърна накрая. – Мишел ми предложи да заведе последните двама новобранци на друго място, където да бъдат обучени. Имаш ли някакви идеи?

– Всъщност да. Бренан е в Уелоустоун с един мой познат. Формират обединена бойна сила, в която ще се включат една глутница и много човеци. Смятам, че това място е чудесно за тях.

Кат се изненада и погледна към него.

– Глутница? Говориш за шейпшифтъри вълци? Защото, да ви призная, не съм им голяма почитателка. Изглежда, че шейпшифтърите, които най-често застават на страната на вампирите, са вълци.

– Вероятно е така, но Лукас е наш приятел и несъмнено е на наша страна. Сам вече се е разбрал с някои от хората на Тайни да отидат с тях в Уелоустоун. Няма защо и Мишел да тръгва. Съгласен съм обаче, че тя трябва да е в безопасност, точно затова Бастиян и Итън имат предложение, което може и да ѝ се хареса.

Мишел отпи бавно от чая си, след това го постави на масата и скръсти ръце пред гърдите си.

– Ако не си забелязал, стоя точно пред теб. Предполагам, че някой трябва да се обърне към Мишел, ако има някакво предложение свързано с Мишел. А и да не забравяме, че името ми е Мишел Опасност.

Алексий изглеждаше объркан.

– Мислех, че се казваш Мишел Никълс.

Грейс не успя да се сдържи и се засмя.

В този момент Сам нахлу в кухнята и застана зад Алексий.

– Какво е толкова смешно? И още нещо, което според мен е по-важно, има ли прясно сварено кафе?

В отговор Грейс наклони глава към каната, която се намираше на плота.

– Обслужи се. Какво става?

Преди да отговори, Сам се насочи към кухненския плот и след като внимателно си наля кафе, се подпря с гръб към него.

– Убедени сме, че Вонос крои нещо голямо и ще го осъществи на тузарския бал, който организира.

Набързо разказа какво са научили, след като двете с Кат си бяха тръгнали.

– Освен това прословутият бал е вдругиден.

Грейс и Алексий се гледаха дълго преди някои от двамата да проговори.

– Избрал е доста интересен момент – отбеляза тя.

– Знаеш какво казват за фае – отвърна той. – Никога не лъжат, но не казват и истината.

Бастиян, който се появи на вратата, се наведе, за да може да влезе в стаята, която внезапно изглеждаше адски пренаселена.

– Кой никога не казва истината?

Алексий му обясни с подробности за Рийс на Гарануин и срещата с него, която по план трябваше да се случи на следващата вечер.

В отговор атлантът изсвири дълго и продължително с уста.

– Елфите ли? Да си призная, не го очаквах. Чудя се какви ли предвестници на катаклизъм са накарали някой от рода на Благословените да се свърже с нас?

– Висш Принц от царския род на Благословените – напомни му Алексий. – Това никога не води към нещо добро.

– Майка ми веднъж срещна елф – размишляваше на глас Мишел. – Едва не заразя баща ми заради проклетника. Не можеш да имаш доверие на тези дългоухи мръсници.

Грейс се приближи към приятелката си, като отметна косата ѝ зад ушите.

– Не. Не са остри. Колко жалко! Би обяснило много неща. В общи линии, не можем да им се доверим, но не бива и да ги обиждаме – каза тя. – Не ни притесняват, след като ние сме много под нивото на възвишеното им съществуване и затова не ни и забелязват. Но, когато го направят – поклати глава опитвайки се да прогони лошите мисли, – не е на добре.

Алексий прекоси стаята и застана точно до Грейс и пулсът ѝ веднага се забърза в отговор на близостта му, но въпреки това се опита да покаже безразличие. Спомените от времето, през което бе под влиянието на зова на алфата, нахлуха в съзнанието ѝ, никога досега не се бе чувствала толкова унизена. Въпреки че се съмняваше, че някога може отново да го погледне в очите, Алексий непрестанно търсеше присъствието и допира ѝ.

Ако умоляваш мъж да те изчука в тъмна уличка, непременно ще се случи, прозвуча мрачен и развеселен глас в главата ѝ. Грейс обаче го прати по дяволите.

Мишел погледна към Бастиян, който се извисяваше над всички в стаята.

– Разбрах, че си имал предложение за мен.

– Да, така е. Искаме да сформираме тристранен съюз в „Биг Сайпръс“ между хора, атланти и шейпшифтъри. От това, което разбрах за теб от Грейс и Алексий, ти се вписваш перфектно в образа на водача на хората, а и разбрах, че в Лондон не те чака нищо належащо.

Преди да отговори, Мишел погледна към масата и раздвижи китките на ръцете си.

– Всъщност в Лондон не ме чака нищо и съм убедена, че съм подходяща за тази позиция. Колко мило да я предложиш на мен.

Кат кимна.

– Жизненоважно е да разберем как вампирите поробват шейпшифтърите. Ние винаги сме били неподатливи на каквито и да било видове контрол над ума, което значи, че са измислили нов начин. И той ще доведе до нашата гибел. Колкото по-скоро започнем да работим заедно, толкова по-добре.

– Значи е решено – отвърна Мишел – Сега, ако ни извините, ние двете с Грейс трябва да си вземем едно дълго довиждане.

След минута всички излязоха от кухнята. Алексий се поколеба за момент, но след това се наведе и целуна Грейс по главата.

– Ще те чакам отвън – промълви тихо той.

Неспособна да отговори, тя кимна и не свали поглед от него, докато не напусна стаята. След това се усмихна на Мишел, готова да се сбогува с приятелката си.

– Разказвай! – започна Мишел – Какво се случи между вас двамата, докато мен ме нямаше?

Грейс се поколеба, но след това преодоля срама си и призна всичко на Мишел. Как след битката се е осланяла на неговата сила. Мощта, с която ги връхлетя свързването на душите им. Какво се бе случило, когато бе попаднала под влиянието на зова на алфата.

Докато приключи, лицето ѝ вече гореше с топлина, която би могла да разтопи желязо. Мишел я гледаше втренчено, без да продума, а устните ѝ леко потрепваха.

– Ако започнеш да се смееш… – заплаши я тя, без да знае какво щеше да стори, ако приятелката ѝ направеше точно това.

Мишел кимна, но положи глава на масата точно между ръцете си, и започна тихо да се смее.

– О, миличка. Бих дала всичките си пари, за да мога да видя това. Сериозно, резервираната Грейс се е опитала да изчука своя атлант в коридора? – последните ѝ думи отново я разсмяха и вече не можеше да си поеме въздух.

– Чудесно е, че имам приятелка, на която мога да се доверя – изрече през зъби Грейс.

– Мила, недей така…

– Не го приемай твърде лично. Това щеше да кажеш. Лесно ти е на теб. Ти не си тази, която непрестанно е говорела за котенца, гърди и чукане – бе ред на Грейс да постави главата си на масата. – Как ще мога да го погледна в очите?

Мишел се пресегна през масата и я удари по ръката.

– Ти настина си идиотка. Шегуваш ли се? Забелязала ли си как те гледа? Вероятно държейки се по този начин и казвайки онези думи, си сбъднала най-дивата му фантазия. Може да се каже, че се е държал доста героично, щом не те е обладал точно там в онзи коридор.

Грейс се насили да се засмее.

– Той каза нещо подобно. Ге-ро-и-зъм.

– Абсолютно е прав – отвърна Мишел. – Но тази нощ ще сте сами и няма да му се налага да проявява героизъм. Тази нощ ще бъде мъж, който те желае. Заслужаваш го.

– Но той ще ме остави.

– Не можеш да си сигурна. Дори и да е така, на кого му пука? Поне веднъж се отпусни и живей за деня.

– Ами ако…

– Не! – отряза я решително Мишел. – Никакво „Ами ако“. Просто го направи. Направи нещо за себе си. Възползвай се от момента. И си обръсни краката.

Грейс се ухили широко.

– Добре, може би само този път.

* * *

Грейс се протегна, събуждайки се бавно след дългия сън. Стаята бе тъмна, надписът на часовника ѝ показваше, че е проспала целия ден и се е събудила в осем вечерта. Бе слаба и изтощена, а раната я наболяваше, така че за първи път от цяло десетилетие, остави другите да се оправят и просто отиде да си легне.

Преди да си тръгне, Итън се обади да им каже, да очакват камион, който ще вземе всичко от оръжейната и ще го закара в Биг Сайпръс. Тайни и Сам бяха измислили план, за да унищожат всички временни подобрения, които така наречената „театрална трупа“ бе направила за форта, разбира се, без да унищожават историческото му наследство и неговата стойност.

Кръвта вече бе попила в земята, а тази, която обагряше бетона, щеше да се приеме като спомен от убийствата на вампири, които са се случили преди стотици години.

След като многократно си взеха довиждане, Мишел се качи в хеликоптера, сякаш бе родена и прекарала живота си в него, а не като „девственица“, както тя самата се бе изразила. Щеше да си прекара чудесно, Мишел винаги си прекарваше много добре. Само ако можеше да научи и Грейс как да не приема света, войната и самата себе си твърде насериозно.

Само ако можеше.

А Алексий, както винаги беше навсякъде. Наблюдаваше я. Уверяваше се, че не се претоварва. Често, хващайки я неподготвена с тези пламъци в очите, огньове, казващи ѝ, че не бе забравил нещата, които му бе наговорила сутринта.

Различното бе, че за първи път не изпитваше срам. Вместо това отново се протегна в скъпите си чаршафи и си позволи да тръпне в очакване.

Онова сладко, изпълнено с нетърпение, очакване.

При мисълта за него, зърната ѝ щръкнаха под блузата, втвърдиха се готови за допира му. Разполагаше с желанието и мотивацията. Както и с леглото и готовността да бъде с него.

Оставеше ѝ само да открие своя атлант.

Нейния атлант. Запита се защо бе използвала притежателно местоимение, за да го опише, но все пак си позволи да се наслади на идеята. Да я прецени, както някой би оценил скъпоценен камък, даден му от верен приятел. В крайна сметка, той трябваше да бъде върнат обратно, но дотогава…

Нейният атлант. Само ако можеше да е истина.

Не. Сега не бе моментът да изпитва копнеж и отрицание. Затова отметна завивката и тъй като все още бе облечена, обу обувките си и стана, за да потърси Алексий.