Разкриването на Атлантида

Глава 11

Грейс ритна един от столовете в офиса си. Той се понесе във въздуха и падна настрани, с което, честно казано, не постигна нищо. Ужасният звук не ѝ помогна с главоболието и определено не намали раздразнението ѝ.

Нямаше новини от Куин и Джак. Магическите пари, с които щеше да нахрани новите попълнения, не се бяха появили в банковата ѝ сметка. И като се замислеше, че само половината новаци ставаха…

Миналата нощ се беше случило още едно нападение, само че този път в Маями. Вината била на подивели шейпшифтъри пантери, които са убили поне дузина човеци. Но както мазния водещ бе отбелязал, смятало се, че хората са били част от огромен наркокартел.

В превод: На никой не му пукаше. „Ура“ за шейпшифтърите. Специалните части биха могли да ги намерят в израз на добра воля, но никой не би се ровил прекалено надълбоко, за да разбере, че това бе поредното парче от пъзела. Вампирите бяха твърде умни и никога не биха изпратили шейпшифтърите, чиито мозъци са промили след някой случаен. Очистваха утайките на обществото. Хора, които не биха липсвали на никой в средите на закона.

Обикновените жители на Маями вероятно гледаха на това с безразличие. Може би дори се радваха, че съдбата се е намесила и е изправила убийци на пътя на побъркани наркопласьори. Все пак жертвите не бяха „доблестни мъже и жени“, така че на кой му пука?

– С тази скорост, ние ще станем жертва на следващото клане, преди някой да осъзнае, че искаме да направим нещо по въпроса – изкрещя Грейс и отново ритна стола.

Задавени звуци привлякоха вниманието ѝ и когато тя се обърна, видя Сам, който се бе облегнал на касата на вратата и се хилеше. Мъжът, както винаги, носеше обикновена блуза и избелели дънки, а бялата му коса изглеждаше толкова сплъстена, сякаш не бе ресана поне седмица. Добрият, стар Сам.

– Крещим срещу телевизора, а? Действа ли? И ако столът се нуждае от малко бой, брой ме. Навит съм – каза ѝ провлачено.

Жената погледна към него, но не прекалено бясно, за да се чувства засрамена.

– Още една, Сам. Същата атаката като миналата седмица, когато подивели шейпшифтъри мечки нападнаха бар „Харли Байкър“ на запад от нас. Още едно така наречено нападение, за което на никой не му пука, защото е скрито зад мотото „изтребление на престъпниците“.

Той се втрещи и развеселеното му изражение посърна. За секунда се преобрази от веселяка във водача, който безброй пъти е водил битки със смъртта, като лидер на Специалните части.

– Кога? Къде? Казвай! – нареди ѝ той.

Погледна към компютъра, на който Грейс досега гледаше новините, и се пресегна към мишката, за да увеличи звука. Двамата наблюдаваха как един дружелюбно изглеждащ репортер, който стоеше до небрежно облечен мъж, излизаше от някаква сграда. Надписът в ъгъла гласеше, че това е националният резерват „Биг Сайпръс“.

– Може ли да ни отделите няколко минути?

Мъжът вдигна глава и след като очевидно бе огледал човека с камерата, вдигна рамене.

– Както изглежда, да, може.

Нетърпеливият репортер, вероятно бе около двадесет и една годишен, навря микрофона си в лицето му.

– Г-н Итън, като алфа на най-големия прайд от пантери в „Биг Сайпръс“, какво бихте казали на онези, които обвиняват членове му за атаката в Маями миналата нощ?

Нещо в погледа на този Итън се промени и Грейс ахна. Репортерът бе пълен глупак. Този мъж бе хищник и изглежда бе на ръба. Може би много близко до това да разкъса югуларната му вена.

Сам кимна и издаде звук, който Грейс свърза с неговото одобрение.

– Този мъж е професионалист. Погледни го. Ще бъде добре да го привлечем на наша страна. Итън, така го нарече репортерът.

Сам беше прав. Докато гледаше, очите на алфа водача отново се успокоиха и за нея остана като затворена книга. Всеки, който ги наблюдаваше в момента, би сметнал, че са преувеличили и репортерът не трябва да се страхува.

Всеки, които не е тренирал последните десет години.

– Намираме този инцидент за ужасен – отвърна Итън, а в гласа му ясно се усещаше съжаление, притеснение и сериозност, които накараха Грейс да се замисли за политика и съд.

Ако този мъж участваше в политиката, без съмнение щеше да спечели.

– Въпреки това, нито един от членовете на прайда ми не е замесен. Всъщност снощи бяхме в щаба ни и празнувахме. Както виждате, планираме сватба – мъжът се ухили, а усмивката му можеше да спечели всяка жена.

Невероятен красавец.

В крайна сметка спечели благоразположението на репортера и младокът се ухили.

– Сватба? Коя е щастливката? Ние от телевизия МД искаме да отразим събитието на сезона.

Тогава висока жена с тъмна коса, облечена в униформа на рейнджър, излетя от сградата и се насочи към Итън. Погледът ѝ бе яростен, когато каза:

– Ако си мислиш, че ще нося коприна, то тогава… – но млъкна, когато видя репортера и камерата. – Какво става тук?

Сам подсвирна и кимна към жената на екрана.

– Моят тип жена. Великолепна е. Огнена и с характер. Обзалагам се, че е доста дива в леглото.

Грейс вдигна рамене.

– Искам да чуя това. Може би трябва да се срещнем с Итън и опърничавата му годеница, и да видим какво знаят.

Но интервюто бе прекъснато от извънредни новини. Един от убитите в касапницата в Маями е бил идентифициран. Карсън Фулър, един от големите магнати в Маями.

Сам изпухтя.

– Магнат, да бе, да. По-скоро тайфун, ако питаш мен. Фулър обича да върши мръсната работа и винаги се измъква. В Джорджия се говори, че бил направил нов съюз с вампирите. Може би дори със самия Вонос.

Грейс изключи лаптопа и затвори капака, но съзнанието ѝ все още препускаше.

– Колко интересно! Ако Вонос е замесен в поробването на шейпшифтъри, и този Фулър му се е изпречил на пътя, то тогава е възможно Вонос да го е очистил. Бил ли е замесен с наркотици?

– Не, винаги се е занимавал с недвижими имоти. Винаги е бил честен с продажбите. Но методите му никак не бяха почтени.

Грейс долови присъствието на Алексий, преди да го види. Странно усещане премина през гръбнака ѝ и тя потрепна. Ако не се успокоеше, щеше да се изложи повече, отколкото миналата нощ.

– Чии методи?

Алексий застана пред вратата, а изражението, изписано на лицето му бе страшно и заплашително. Скръсти ръце пред гърдите си и хвърли остър поглед към Сам.

– Нямаш ли някаква работа за вършене?

Сам му се ухили и съвсем неволно сложи ръка на рамото на Грейс.

– О, аз и тази девойка ще обсъждаме вампири и котенца – отвърна Сам с типичния за него акцент. – Няма за какво да измъчваш хубавата си главица.

През последните три дни възрастният мъж постоянно се заяждаше с Алексий. Смяташе го за забавно, но Грейс не разбираше защо. Знаеше само, че беше на път да ѝ писне.

Алексий не каза нищо, но в един момент, изглежда, присъствието му нажежаваше въздуха в стаята. Явно гледаше към ръката на Сам, сякаш искаше да я отреже с един от кинжалите си.

– Като твой съюзник, мисля, че трябва да обсъдим стратегиите заедно.

Грейс най-накрая осъзна какво всъщност се случваше, но не знаеше дали да се смее, или да заплаче. Изглежда, Сам се опитваше да накара Алексий да ревнува и поради някаква незнайна за нея причина, успяваше.

Тя бутна ръката на Сам от рамото си и каза:

– Престанете и двамата. Веднага. Не знам каква е тази глупава игра, която играете, но нямам желание да съм маймунката по средата.

Заобиколи Сам и се обърна към него.

– За Бога, Сам, ти би могъл да ми бъдеш баща! Какво се опитваш да докажеш?

Той се ухили и разпери ръце, сякаш казваше „Кой, аз?“, а след това се обърна към Алексий.

– А той може да ти бъде пра-прадядо, ако това, което твърди за Атлантида, е вярно.

– Ти… аз… – Грейс не можеше да измисли подходящ отговор, но след секунди Алексий се завъртя и напусна стаята, мърморейки под носа си.

– Приятелката ти Мишел, те търсеше. Сметнах, че е добре да ти предам съобщението, докато напредналата ми възраст не стана причина да го забравя – след това се отправи към двора, докато говореше нещо под носа си, свързано с маймуните.

Сам започна да се смее; почти се превиваше от смях.

– Забавно е да се заяждам с това момче.

Грейс сложи ръце на кръста си и го погледна обвиняващо.

– Защо? Защо искаш да дразниш най-добрия ни треньор и наш съюзник? След като знаеш за Атлантида, си наясно защо ни е нужен на наша страна.

Сам потърка очи, докато все още се смееше.

– Да, миличка, знам какво значи той за нас. Но осъзнах, че той е много важен за теб. През последните дни се въртите един около друг като мишелови.

– Мишелови? Леле! – отвърна тя и постави ръка на гърдите си. – Но поспри сърце, когато Сам ти прави комплименти.

– Добре, де. Разгонени мишелови. Гледах ви, докато се биехте на ринга миналата вечер, Грейс. Малко преди да отида да вечерям. Чудно ми е как този форт не изгоря до основи, заради искрите, които прехвърчаха между вас. Страхувах се, че тази сутрин ще се натъкна на вас двамата в спалнята ти.

Бузите ѝ поруменяха и тя го избута, за да може да излезе от стаята, която внезапно стана твърде пренаселена.

– Това не се случи. Не че ти влиза в работата. И ще съм ти много благодарна, ако оставиш бедния Алексий на мира.

Без да спира да се смее, Сам я последва, докато жената прекосяваше двора.

– Той изобщо не е „беден“. Той е един от най-добрите бойци, които някога съм срещнал, дори мога да кажа, че е сред най-добрите мъже. Ако някой заслужава да бъде с теб, Грейс, то това е Алексий.

Тя ускори крачка и реши да не го удостоява с отговор. Нямаше какво да каже. Въпросът не беше какво заслужава Алексий, а че той не се интересуваше от това, което тя можеше да му предложи. Миналата нощ на ринга, за него не значеше нищо, беше просто игра. След като я побърка и изпълни с желание и копнеж, просто изчезна.

По дяволите, та той я целуна по челото. Засмя се при мисълта. Както и да е, просто цяла нощ се опитваше да се убеди, че не е искала да я целуне.

Грейс се опита да избяга от тъмните мисли и посрещна сутрешната светлина.

– Грейс, миличка. Хайде да закусим с тези двамата – каза Мишел, която беше хванала Аларик под ръката, сякаш досега двамата се бяха разхождали в градините в Бъкингамския дворец.

Грейс нямаше как да не се усмихне. Имаше нещо в Мишел, което винаги я развеселяваше. Всички я обичаха. Дори и страшният висш жрец на Атлантида, ако съдеше по половинчатата му усмивка.

– Нямаме време – отвърна грубо Алексий. – Грейс трябва да тренира, ако е приключила с опознаването.

Тя стисна юмруци, готова да му се нахвърли, но кръвта ѝ кипна при разкритието, което я връхлетя. Той ревнуваше. Наистина ревнуваше.

Дари го с най-ослепителната си усмивка. От месеци не се бе чувствала така щастлива. Мъжете не ревнуваха заради незначителни неща или жени, с които само се заиграваха.

– Алексий е прав – съгласи се тя, но усмивката не слизаше от лицето ѝ. – Мишел, вие с Аларик вървете. Двамата с Алексий трябва да се захващаме за работа. Ще ви настигнем, когато приключим.

– Разочарована съм, но те разбирам – отвърна ѝ Мишел и се приближи при нея, за да я прегърне. – Няма да се бавя.

Грейс наблюдаваше Мишел и забеляза развеселения поглед, който хвърли на жреца, а после се обърна към Алексий.

Мъжът присви очи.

– Какво си намислила?

– Кой, аз? Да съм намислила нещо? – отвърна му и запърха с мигли. – Не ставай глупав, Алексий. А сега защо не закараш… какъв беше изразът? А, да! Красивият си, малък задник на ринга и да вкараме новаците във форма.

След това тръгна, не, затича се към новите попълнения, които вече чакаха около ринга.

* * *

Алексий наблюдаваше втренчено Грейс, неспособен да помръдне. Можеше само да стои там като пълен идиот. Тя му се присмиваше.

Присмиваше се на него.

Миналата нощ се бе държал като проклет евнух и не я направи своя, а тя смяташе, че това ѝ дава право да му се подиграва. Но деянието ѝ нямаше да остане безнаказано. Или наистина му се присмиваше, или между тях двамата със Сам наистина се бе случило нещо.

Мисълта за Грейс с друг мъж разкъса тялото му като отровно острие. Не, не биваше да мисли така. Тя бе достатъчно почтена, за да не си играе с него, след като има вземане-даване с друг мъж.

Или пък можеше?

Тогава осъзна, че стиска дръжките на кинжалите си с такава сила, че ръцете го заболяха. След това ги пусна и опита да се успокои, като не спираше да си припява на глас, че трябва да се съсредоточи. За пръв път от стотици години не си бе припявал, но нямаше избор, защото колкото и да го правеше, това нямаше да му помогне да се успокои.

По дяволите! Никога не бе спокоен, щом Грейс бе наоколо.

И все пак, Аларик го бе освободил. Бе му казал, че клетвите са дадени само пред самия него. Че сам щял да усети дали е готов да се откаже от тях.

Алексий не сваляше очи от Грейс, която вече се намираше на ринга и се ръкостискаше с новаците, вдъхвайки им кураж. Усмихваше се. Смееше се на глас. Беше пуснала косите си, а на воина му се искаше да го бе направила за него. Косата ѝ се люлееше всеки път, когато тя направеше стъпка или подухнеше лек бриз.

О, да. Той беше готов. Би могъл да я държи далече от собствените си мрачни пориви. Щеше да я държи в безопасност.

– Веднъж видях някой да се усмихва по подобен начин – каза Сам, който внезапно се озова до Алексий. За негова изненада, воинът не го бе чул да приближава. – Беше на лицето на тигър, който се готвеше да нападне газела.

Алексий нарочно се усмихна по-широко, но така и не отмести погледа си от Грейс.

– Познавам един тигър и съм поласкан, че ме сравни с такъв.

Сам кимна.

– Така ли? Само че, знаеш ли какво стана? Бракониерите застреляха тигъра в полет, преди да е успял да нарани бедното животно. Луда работа.

Алексий обърна глава към него и го погледна в очите.

– Да разбирам ли, че ме предупреждаваш? Внимавай как ще отговориш, мисля, че Грейс няма да се зарадва, ако разбере, че я сравняваш с безполезно животно.

– Убеден съм, че ще ме спука от бой – отвърна невъзмутимо Сам. – Това е между теб и мен, а и не смятам, че си такъв тип човек, който веднага ще разкаже за разговора ни.

– Но?

– Но ме е грижа за това момиче и след като няма семейство, което да застане зад нея, сметнах, че аз трябва да го направя. Ако тя не бе толкова силна, щях да говоря с теб, но въоръжен с пушка.

Алексий наклони глава.

– Уважавам това. Но трябва да знаеш, че нямам намерение по никакъв начин да нараня Грейс. Нито сега, нито когато и да е.

– Може и да е така. Но тя е жена, която не дава с лека ръка сърцето и тялото си. Ако просто търсиш случаен флирт с някоя, те съветвам да пробваш на друго място.

Алексий най-накрая се обърна целия към Сам и го погледна право в очите.

– Ако търсех случаен флирт, щях вече да съм го получил – след това се поклони на стария мърморко и тръгна към Грейс.

Неговата Грейс. Без значение дали тя го знаеше или не.