Разкриването на Атлантида

Глава 12

Ресторант „Дъ Бънери“

Аларик не откъсваше поглед от парата, която излизаше от черния му чай, както и от бялата салфетка, сложена на дървената маса в ресторанта, чудейки се как тази човешка жена бе успяла да го убеди да закусят заедно.

Ресторант на име „Дъ Бънери“.

Абсурдните хора и манията им да кръщават всичко.

Алексий и останалите воини от Седемте щяха да го скъсат от подигравки, ако някой ден научеха. Не че на висшия жрец му бе забранено, но… Тогава надменните му размишления бяха прекъснати от нещо съвсем нетипично за него – висшият жрец на Атлантида се засмя. Но той нямаше време да се церемони и да се радва на новото си постижение, след като бе на път да изяде нещо, наречено канелена кифла.

– Отново се усмихваш – каза с възхита Мишел. – За втори път днес. Имаш напредък.

– Какво толкова намираш в промяната на изражението ми? – той никога не би се зачудил защо някой се усмихва или не.

Освен що се отнася до Куин, прошепна тъмен глас в съзнанието му. Усмивката ѝ щеше да бъде един от най-хубавите подаръци, които някога беше получавал.

– След като спаси живота ми, съм отговорна за теб. Това е нещо нормално – отвърна му Мишел, докато не отделяше поглед от чашата.

– Вярвам, че си останала неинформирана относно естеството на това понятие. Не трябва ли аз да съм отговорен за теб? Не спомена ли палачинки?

– Когато извикат номера ни.

Мишел се усмихна и махна един кичур от добре оформените си къдрици, така различни от тези на Куин, от челото си. Бе толкова различна от Куин с изключение, че и двете бяха ниски и тъмнокоси.

Но стилът на обличане на Мишел, бе доста по-добър. Куин носеше дрехи, които може би бяха откраднати от бездомница. Мишел бе отворена и приятелски настроена, а Куин – мрачна и недоверчива. Цинична и самотна.

Но нищо на света не беше способно да изтрие образа ѝ, аромата ѝ и вкуса ѝ от душата му. Аларик стисна чашата си и чаят му започна да ври и да образува кръгове, които се въртяха обратно на часовниковата стрелка.

Внезапно нежна ръка докосна неговата.

– Отново ли мислиш за нея?

Стреснат от неочаквания въпрос, Аларик пусна чашата и погледна към Мишел.

– За кого?

Мишел отново се усмихна, но този път усмивката ѝ бе пълна с тъга.

– Куин. Чух… забрави, няма значение. Глупави клюки. Не можеш ли да отидеш при нея и да обсъдите това между вас?

Аларик постави изражението си на главен жрец като щит, също както правеше и с одеждите си.

– Не знаеш нищо за отношенията ни! – отвърна той и съжали за думите си, когато тя трепна, изненадана от арогантния му тон. Незнайно защо, харесваше тази жена и не искаше да я нарани, обаче… – Позволяваш си твърде много.

– Знам. Този ми навик е ужасен. Не всички британци обичат да си врат носовете където не им е мястото, нали така? Просто винаги ме е бивало да оправям проблемите на приятелите си, макар че не мога да направя същото за себе си.

В този момент, жена, която се намираше зад малко прозорче, каза някакви числа и Мишел се изправи.

– Ние сме.

Преди Аларик да успее да я последва, тя се върна с поднос с храна. След като Мишел седна, Аларик осъзна какво всъщност му беше казала.

– Твоите приятели? Смяташ ме за свой приятел?

Мишел кимна, докато държеше вилица с палачинки.

– Разбира се, че сме приятели. Не са много хората, спасили живота ми. Ти си член на една елитна група от трима. Ти, Грейс и Алексий.

– За мен е чест, че ме наричаш свой приятел, макар че не ми дължиш нищо заради едно просто изцеление. Но не се нуждая от помощ относно проблема, който спомена.

Мишел отпи от чая с аромат на жасмин. Макар и слабо, уханието му бе достатъчно, за да докосне сетивата на Аларик. Не можеше да отрече, че ѝ подхождаше.

– Може би го правя, за да успокоя душата си – призна тя. – Преди броени дни, когато бях в Лондон преживях ужасна раздяла. На Франки не ѝ хареса идеята за захвърля живота си там, за да се боря срещу потисниците и ми постави ултиматум.

Аларик реши да не се намесва и насочи вниманието си към палачинките си.

– И ти си избрала да си тръгнеш?

– Тук съм, нали така? – отвърна тя, повтаряйки думите на Алекий. – Никога не съм била сериозна относно любовния си живот, но мисля, че Франки разби сърцето ми.

Аларик се наведе през масата и я хвана за ръка.

– Кажи ми къде живее този Франки и веднага ще сложа край на живота му.

Тя ахна и се вгледа в очите му, но когато сметна, че той се шегува, започна да се смее.

– Толкова си лош. Не, благодаря, но не бих искала да слагаш край на живота ѝ заради мен. Тя е страхотна жена и си прекарвахме чудесно, докато бяхме заедно последните няколко години. Обаче осъзнах, че е време да продължа напред и да ѝ дам възможност да открие някой, който би ѝ предложил по-добър и не чак толкова опасен живот.

Аларик реши, че този разговор бе към края си, защото му напомняше за нещо.

– Безопасността е една илюзия – каза той и бутна стола си назад, за да стане. – Трябва да тръгвам.

Мишел започна да се смее и се пресегна към чантата си.

– Добре, нека само да оставя бакшиш.

А, да. Плащане. Постоянно забравяше навиците на простосмъртните.

– Подготвен съм за това. Ако ми позволиш? – тогава Аларик пусна няколко монети на масата, радостен, че се е сетил да ги вземе със себе си.

Погледът на Мишел се местеше ту към него, ту към монетите.

– Аларик… по принцип бакшишите, които оставяме, не съдържат безценно злато – обясни тя, след което ги взе. – Аз ще се погрижа.

Жената постави няколко зелени банкноти на масата, след това тръгна и му върна монетите.

– Ще ми е трудно да го обменя. Леле! Защо не ги задържиш, а през това време ще се опитаме да ти намерим подходяща валута.

– Моля те, приеми тези монети като отплата за закуската – каза той с чувство за превъзходство. – Мисля, че ще успееш да ги… обмениш.

Мишел помаха на сервитьорка, която вероятно отиваше към масата им, за да я изчисти и да преброи зелените хартийки. Каква странна система.

Аларик последва Мишел, когато тя тръгна по пътечката, намираща се зад форта. Атлантът забави широките си стъпки, за да поддържа нейното темпо. Нямаше да се превърне в мъгла и да изчезне, докато се намираше на оживена улица. Не ѝ без да предизвика какофония и да постави Мишел в неловка ситуация.

– Тези монети струват цяло състояние – каза тя и се втренчи в тях. – Моля те, вземи ги обратно и ги използвай за нещо важно.

– Вашата бунтовническа мисия е изключително важна – отвърна той и хвърли остър поглед към приближаваща компания от няколко мъже, които пееха шумно.

Когато го видяха, мъжете спряха да пеят и се свиха настрани, за да могат Аларик и Мишел да минат.

Мишел завъртя глава като първо погледна към мъжете, а после отново към Аларик и се засмя самодоволно.

– Това е дарба, нали така? Да накараш хората да се разделят подобно на Червено море. И да, мисията ни е жизненоважна. Толкова сме ти благодарни…

Той прекоси улицата, за да стигне до другия тротоар, докато се чудеше каква ли вреда би причинила една енергийна сфера на кретена, който наби спирачки и натисна клаксона, за да ги нахока.

– Няма защо да ми благодариш. Просто предложих. Дай парите на Грейс, за да купи припаси.

Мишел го хвана за ръката и се притисна в него, когато онзи кретен профуча до нея. Аларик отново се запита за това как би реагирал ненормалникът, този път на малка, съвсем нищожна приливна вълна, но реши, че няма смисъл.

– О, Аларик, изглежда, не си запознат с пешеходните пътеки и светофарите.

Жрецът повдигна рамене.

– Ние се нуждаехме да пресечем, а този слабоумник унищожава ресурсите на планетата с този огромен камион.

Мишел въздъхна.

– Червени и зелени светлини? Нищо ли не значат за теб? Ще си запиша, че закуската с теб може да се окаже много опасно начинание. Благодаря ти за монетите. Грейс няма да ги приеме. Прекалено е горда, за да го направи. Но знам, че е много притеснена за парите и ще успея да я убедя. Така че ще ги приема от нейно име. Приятел на един мой познат се занимава с такива монети и съм убедена, че той ще ми помогне.

Когато стигнаха предните порти на форта, тя го хвана за ръката.

– Чакай! Нали това не са някакви древни монети от Атлантида, които нумизматите⁹, които не вярват в съществуването ѝ, ще сметнат за фалшификат.

Аларик поклати глава.

– Гръцки, римски, може би и испански. Всъщност не използваме монети в Атлантида. Тези са сечени по случай една церемония, но никога не сме ги използвали като валута.

– Разбира се – отвърна тя и отново му се усмихна. – Надявам се, че някой ден ще посетя Атлантида.

– Аз също. Трябва да тръгвам. Моля те, предай на Алексий, че отивам да търся Куин, но ще се върна навреме за срещата.

– Непременно. Късмет.

Мишел разпери ръце и отново го прегърна, а след това тръгна към форта. Мъжът прие формата на мъгла и се концентрира, за да се свърже с Куин. Тя бе някъде на запад и… бе в беда.

Що се отнасяше до Куин, безопасността не бе илюзия. Бе невъзможна.

* * *

Алексий наблюдаваше Грейс, докато тя даваше напътствия на един новобранец как да държи лъка и да стреля. Стискаше зъби, докато я гледаше как го докосва. Трябваше да се успокои, и то незабавно. Само защото най-накрая бе взел решение, че е време да излезе от мрака и да започне да живее, не значеше, че светът щеше да му помогне в начинанието му.

Пък и новобранецът бе оплешивял твърде рано и имаше отпуснат корем. Грейс никога нямаше да се почувства привлечена от него.

Но веднага след като тази самодоволна мисъл нахлу в съзнанието му, Алексий се засрами. Смели думи за човек, чието лице приличаше на това на чудовище.

Дори и Алексий, на който никога не са му били разказвани приказки за „лека нощ“, знаеше, че оригиналната версия на „Красавицата и звярът“ приключва с ужасяващата смърт на звяра. Само в модерните сладникави екранизации, тя се озоваваше в неговите прегръдки.

Когато новобранецът се засмя и сложи ръка на рамото на Грейс, измъкна Алексий от мрачните му мисли. Воинът извади един от кинжалите си и прекоси тревата. Зверовете умираха, но това не им пречеше, докато това не се случи да режат топки, за да накажат нахалството на някои индивиди.

Грейс се изправи, щом чу стъпките му, а лъчезарната ѝ усмивка изчезна при вида на лицето му. Помръдна едва доловимо, за да препречи пътя му.

– Чудесно се справи. Опитай още веднъж – каза тя на подчинения до себе си, без да изпуска Алексий от погледа си.

Докато мъжът изтича, за да сподели постиженията си с побратимите си, Алексий прибра кинжала си и се намръщи на Грейс.

– Може да не си позволява да те докосва толкова.

– Мога да кажа същото и за теб.

– Тези дни са минало.

Грейс повдигна вежди и страните ѝ поруменяха, но не каза нищо. След това наклони глава и му се усмихна съблазнително.

Опасно.

За каквото и да си мислеше, Алексий бе убеден, че не беше никак добро.

– Какво ще кажеш да се упражняваме на мишена – измърка тя. – Победителят ще купи вечеря за всички.

Алексий скръсти ръце пред гърдите си и се възпря веднага да се впусне в предизвикателството. Опита се да бъде внимателен. Разумен.

– Ти си наследница на Диана, богинята на лова.

Тя издърпа кичур от косата си и започна да си играе с него.

Алексий нямаше как да не схване символиката на действията ѝ.

– А ти си обучен воин, който има безброй битки зад себе си – тя погледна към колана му или там, където трябваше да бъде коланът.

Ако носеше такъв, може би там щеше да слага трофеите от битките. След това се усмихна като котка, която току-що бе попаднала на мляко.

И тук не пропусна да схване символиката.

Алексий затвори очи и тихо изрече:

– Посейдон да ми е на помощ.

– Не съм убедена, че твоят бог на морето ще се намеси в тренировка с мишена, но ако молитвите помагат, тогава действай – засмя се тя, а Алексий долови предизвикателството в гласа ѝ.

– Ти си на ход – каза ѝ и отвори очи. – Но аз избирам да използвам кинжалите си.

Грейс вдигна рамене.

– Каквото ти е…

– Удобно – довърши изречението ѝ той.

Устните ѝ потрепнаха, но тя не успя да потисне смеха си. Когато очите ѝ блестяха от радостта, която я изпълваше, те сменяха цвета си от разтопено злато и се превръщаха в слънчева светлина. Точно тогава едно прозрение се вряза в него със силата, с която нейните стрели се забиват в мишената.

Искаше да чуе смеха ѝ. Желаеше да го чува отново и отново. Всеки ден, до края на живота си.

Определено бе в голяма опасност.

⁹ Нумизматика - (от лат. numisma, гр. nómisma — монета) е наука, изучаваща историята на монетите и платежните средства като цяло – Б.пр.