Разкриването на Атлантида

Глава 7

Грейс се замисли над двойното значение на думите му.

– Принцът? Разбира се, че се е родил – измърмори повече на себе си и за миг затвори изразителните си очи.

Тези няколко секунди воинът използва, за да попие красотата ѝ: от плътната коса, с цвят на орех, която блестеше огряна от слънчевите лъчи, до високите скули, които така му напомняха за местното население на югозападните щати и накрая красивата ѝ загоряла кожа. Тя и прекрасните ѝ извивки, които балансираха слабото ѝ, но елегантно тяло, бяха като балсам за душата му.

И това го побъркваше.

Беше направил грешка да каже на Вен, че ще успее да се справи да работи с Грейс. В тази ситуация нямаше нищо, с което можеше да се справи.

Тя най-накрая отвори очи.

– Всички ли са наред? Усетих…

– Ще се оправя – отвърна набързо Алексий.

– Радвам се – каза тя, наклони глава и събра хубавите си тъмни вежди в недоумение. – Но имах предвид майката и бебето. Те добре ли са?

Воинът стисна зъби като първия глупак. Ако Вен бе свидетел на този разговор, щеше да се спука от смях. Стигаше му само един поглед към екзотичното ѝ лице, за да започне да се държи като задушена медуза. Което придобиваше смисъл след електричеството, което едва не изпържи вътрешностите му, когато пръстите им се докоснаха, докато му подаваше чашата с кафе. Същото това електричество, което го превърна в гръмоотвод, щом я целуна.

Вероятно бе постъпил правилно, като не издаде как са му въздействали както целувката, така и нежният ѝ допир. Може би.

– Добре са. Райли, която наскоро се омъжи за Висшия Принц Конлан, имаше тежка бременност и двамата с детето са наред. Принц Ейдън има изключително голяма глава, но ни казаха, че това е нормално при новородените.

Тя се засмя и смехът ѝ закънтя в съзнанието му като звука от хиляди морски камбани. Течен, мелодичен, толкова богат на тонове, че му се искаше да бъде по-забавен, за да може да я разсмива постоянно.

Бе в сериозна опасност.

– Да, наистина е така. Горката Райли – отбеляза тя, все още смеейки се. – Може би ти си казал това, така ли е?

– Не, не бях аз. Обаче Бренан може и да го е изтъкнал.

– Не мисля, че съм срещала Бренан. Какъв е той, освен очевидно невеж на тема бебета.

Остра, почти смъртоносна, изпълнена с отрицание, болка разряза гърдите на Алексий при мисълта за среща между нея и Бренан. Красивата Грейс и Бренан, чието лице не бе покрито с белези.

– Лишен от чувство за хумор. Изобщо няма да го харесаш – отвърна сурово.

– Не знам. Досега съм харесала всички атланти, с които съм се запознала. Хубаво е да ви имаме под ръка в краен случай. Куин каза… – Грейс замълча и устните ѝ образуваха перфектно „О“.

Изражението ѝ изпрати картини в съзнанието на воина. Представи, след които свободните му панталони внезапно му отесняха.

Отмести погледа си от изкусителните устни и се насили да мисли за нещо, лишено от съблазън. Ряпа. Бетон. Парникови газове.

– Току-що направих връзката. Куин е роднина на Райли?

– Какво? А, да. Те са сестри. Убеден съм, че Куин е разстроена, задето е пропуснала раждането.

– Ужасно е, но Джак ми каза, че е заминала … – внезапно Грейс щракна с пръсти. – Джак. Точно така! Джак. Фае.

Алексий се опита да проследи обърканите ѝ мисли, но нямаше голям късмет.

– Моля? Какво общо имат Джак и фае?

– Рийс на Гарануин. Фае. Срещата. Съжалявам – каза тя, докато клатеше глава. – Рийс на Гарануин, Висш Принц от царския род на Благословените ме изненада, докато плувах снощи. Иска да се срещне с теб след една седмица.

Дробовете на Алексий моментално започнаха да се борят за въздух.

– Защо? Защо е тръгнал след теб? Нарани ли те?

Той сграбчи ръцете ѝ и изрази мнението си за дебнещи елфски лордове на много цветущ и пищен роден език.

– Докосна ли те?

Тя поклати глава и свъси вежди.

– Не. Просто чрез магия взе лъка от колата ми, за да ми покаже, че и той може да го докосва, и ме наблюдаваше, докато се обличам, но нищо повече. Не ме е наранил.

Несъзнателно боецът сви ръцете си в юмруци, щом си представи как мръсникът точи лиги, плакнейки очи по красивото голо тяло на Грейс.

– Гола ли беше?

– Не, не бях гола – сопна му се и се освободи от хватката му. – Какво ви става на вас мъжете, все за това ли си мислите? В името на Пийт, Джак ми зададе същия въпрос.

Алексий обви пръсти около дръжките на кинжалите си и си представи как много бавно дере определен тигър. Сетне си пое дълбоко дъх.

– Джак? Бил е тук? И е задавал въпроси за голотата ти? И кой е този Пийт?

Лицето ѝ се изкриви в странна физиономия, устните ѝ се стегнаха, а след това потрепнаха и тя започна да се смее.

– Няма никакъв Пийт. А и Джак е мой старт приятел, не че това ти влиза в работата. Нямаше голота. Седни и се успокои, а аз ще ти разкажа за онзи елф. И за Пийт.

Алексий се намръщи, но ѝ се подчини и се подпря на стената, докато тя му разказваше историята за натрапника.

– Рийс на Гарануин е много настоятелен. Част е от странни кръгове и асоциации – замисли се Алексий, но накрая заключи. – Първо Лукас, сега и ти. И двамата по някакъв начин сте свързани с мен.

Грейс вдигна брадичка.

– Не, не си прав. Не сме свързани с теб, поне не и двамата. Нас не ни свързва нищо освен тази тренировъчна мисия.

Алексий преглътна отрицанието, което се заклещи в гърлото му и изучи лицето ѝ. Топлината се бе разляла по бузите ѝ и тихото задоволство преобърна нещо дълбоко в него.

Унищожи го, без милост.

Тя не беше за него. Не трябваше да е за него. Без значение колко много я желаеше. Имаше безброй много причини да стои колкото се може по-далеч от нея.

Винаги е мразел тези причини.

Воинът се усмихна и вдигна ръка, за да я докосне по бузата, а откритието, че тя видимо се бореше да не се приближи, бе най-ценната награда.

– Трябва да поговорим за нея – каза той. – За целувката. И за причините ми да избягам, причини, които тогава смятах за правдоподобни, но…

– Каква целувка? – прекъсна го тя и погледът ѝ се премрежи. – Не си спомням…

Грейс!

Викът прекъсна каквото и да бе на път да каже. Тя се обърна към стълбите и към мъжа, който я бе повикал.

– Грейс, това той ли е? Ще го запознаем ли с новаците, за да можем да ги настаним и да им дадем нещо за хапване?

Тя се обърна, за да остави чашата си с кафе на масата и Алексий попадна в плен на красивите извивки на шията ѝ. Набързо успя да се отърси от бляна и се дръпна така, че да не се намира до нея. Може би следващите дни щеше да носи превръзка на едното си око. А може би и на двете.

– Идваме веднага – отвърна тя и погледна към него. – Съгласен ли си? Бих искала да ги поздравиш, да направиш първо впечатление, след това, докато Сам се занимава с тях, ще хапнем и ще обсъдим плана.

– Не! – отвърна той, прекалено високо. Очевидно това бе отговор на предложението ѝ да останат насаме. – Искам да кажа „да“. Нека първо се срещнем с тях и след това ще обядваме заедно. Често научаваме повече за мъжете, когато са спокойни, отколкото когато знаят, че са подложени на тест.

За секунда тя осмисли казаното и кимна.

– Имаш право. Само че в нашия случай, са мъже и жени.

– Извинявай, какво каза?

Тя се усмихна.

– Трябва да престанеш. Да ми се извиняваш. Или седмиците тук ще ни се сторят много дълги. Казах „жени“, защото сред новобранците има пет жени.

След това тя се изкачи по стълбите, за да се срещне със Сам, който Алексий веднага не хареса. Изглеждаше му съмнителен. И много стар за Грейс. Така че защо, да му се не види, тя го прегръщаше, макар и за кратко? И каква беше онази неестествено раздърпана купчина с козина, която слизаше по стълбите.

Животното прекоси тревата и се насочи към Алексий, който присви очи.

– Не се извинявах. Аз съм един от елитните воини на Посейдон, един от най-добрите при това. Служа на бога на моретата и не се извинявам – обясни той на нещото.

Поправка. Беше мъжко.

Кучето излая, седна и погледна към Алексий, с отворена уста, а езикът му висеше от кучешката му усмивка. Забрави за Вен. Дори и животното му се присмиваше.

Грейс го извика.

– Алексий, идваш ли?

Мъжът се изправи и преди да тръгне, почеса кучето зад ушите, след това се насочи към стъпалата като непрестанно си повтаряше да се съсредоточи в мисията. Успокой се и спри да реагираш по такъв начин спрямо тази жена. Трябваше да се срещне с елфа, да намери диаманта и да прекара няколко седмици, помагайки на Грейс с тренировките. Не можеше да е чак толкова зле?

* * *

Фортът, след два дни; късно следобед

Алексий се разхождаше неспокойно из стаите и областта около форта, като кимваше всеки път, когато срещнеше група човеци, които се упражняваха с различни оръжия. След като години бе използвана като туристическа атракция за нарамените с камери туристи и децата със сладоледи, фортът отново изпълняваше целта, за която бе построен. Да ги пази от враговете им. Разбира се, испанците, които някога са го построили, не са си и помисляли, че триста и четиридесет години по-късно неприятелите ще се окажат побеснели шейпшифтъри и вампири. Ала съдейки по масовите убийства на вампири във форта, убийства, заради които вампирите го затворили за посещения на туристи, испанците може и да са били наясно.

Но определено не им е идвало наум, че точно атланти ще тренират хората тук.

Или че ще се провалят в това си начинание. И то грандиозно.

Гореше от желание да изрита стените направени от кокина, но крехката конструкция от миди, пясък и варовик нямаше да понесе удара. За разлика от Грейс, която не беше нито крехка, нито път деликатна, но за сметка на това беше голям трън в задника. Три дни с нея се равняваха на три дни, изпълнени с безмилостна агония. Накъдето и да се обърнеше, я виждаше, напомняща му за това, което не можеше да има и не можеше да докосне.

Не можеше да притежава.

Дори потна и мръсна заради тренировките бе толкова изкусителна, че постоянно трябваше да се възпира да не я вземе в прегръдките си и да я погълне с устни. Най-лошото бе, че беше умна, забавна и великодушна. Всичко, което някога е търсел в една жена, ако някога е търсел изобщо. По онзи начин. За цял живот.

Което беше налудничаво. Както и да е, тя имаше безброй навици, които го влудяваха. Когато планираше стратегия или се опитваше да реши прост проблем с бюджета, имаше навика да хапе долната си устна или да си играе с крайчеца на плитката си. Все неща, които го побъркваха.

Често при това. Да, побъркваше се, но от неконтролируемата си страст.

Искаше да си играе с косата ѝ. Копнееше да захапе устната ѝ. Да я вкуси. Да я хапе. Зъбите му да потънат в плътта ѝ.

Пенисът му да потъне в нея.

– Алексий!

Сякаш призована от страстните му мисли, Грейс го повика. Гласът ѝ разцепи заглушените разговори на бунтовниците, също като електрическа змиорка – водорасли. Внезапно, докато за пореден път наместваше панталоните си в рамките на три дни, се обърна и я намери само на няколко крачки от него. Следобедната слънчева светлина огряваше червеникавите оттенъци в пищната ѝ кестенява коса и Алексий за секунда попадна под магията ѝ.

Но тя, както винаги, трябваше да развали всичко.

– Алексий, трябва да поговорим.

Мъжът се намръщи, всеки мускул в тялото му се стегна под въздействието на музикалния ѝ глас. Не искаше да говори с Грейс. Желаеше да приеме предложението, което очите ѝ с цвят на уиски, предлагаха. Искаше да махне остриетата от бедрата ѝ, оръжията от ханша ѝ, както и лъка и смъртоносните стрели със сребърни върхове от гърба ѝ, да я съблече и да обходи златистата ѝ кожа с устни.

И всичко това, без да пророни и дума.

Жалко. По-скоро адът щеше да замръзне, преди да изкаже мислите си на глас.

– Алексий! – изкусителката му подпря юмруци на красивите си хълбоци и устата му пресъхна.

Фантазиите за това, което прави, докато е гола, превземаха реалността. Реалността, в която тя стоеше тук, без значение дали развеселена, ядосана, или и двете, стиснала сочните си устни, а тъмните ѝ вежди бяха сключени заедно в изражение, което без съмнение гласеше: „Как да превърнем живота на Алексий в ад?“

Ако не беше верен на принц Конлан, вече щеше да е отворил портала към Атлантида. Но мисията му беше проста: да помогне в обучението на новите попълнения на бунтовниците и да разбере каквото може за Вонос, и какво точно Приматорът е направил с Проклятието на вампирите.

За нещастие, не беше научил нищо за камъка и Вонос, след като Грейс бе планирала всяка секунда от престоя му тук, а и намираше за невъзможно да ѝ откаже.

Грейс се прокрадна до него. Тя бе единственият човек вън от форта, който не се страхуваше от него. Беше висока и стройна, но с извивки, точно там, където една жена би трябвало да има. Дори само докато я гледаше, устата му за пореден път пресъхна.

– Трети път за късмет, приятелче. Земята вика атланта?

Боецът скръсти ръце пред гърдите си и се втренчи в нея. Древни вампири, както и водачи на шейпшифтърите са треперели от страх, щом го зърнеха.

Грейс също се втренчи в него и се усмихна съвсем неочаквано.

– Да, страшен си. Разтрепериха ми се ботушите. Сега може ли да поговорим?

– Много бих желал да видя как трепериш – изръмжа и затвори очи, когато осъзна двойния смисъл в думите си.

Секс. Мислеше за секс и се превръщаше в плямпащ идиот. И, разбира се, тя схвана двусмислието.

Както очакваше, Грейс започна да се смее и дрезгавият ѝ смях усука нещо дълбоко в стомаха му. Само някоя велика сила би могла да спре члена му, който веднага застана в готовност. В името на всички богове, ако на мига не се махнеше от тази жена, щеше да престъпи всички обети, които бе дал по време на ритуала по пречистването. И то с радост.

– Когато пожелаеш, скъпи. Само кажи кога. Сексът е едно физическо разтоварване между двама възрастни – каза тя. По гласът ѝ личеше колко много се забавлява. – Може да тренираме, да играем тенис, който действа по-добре що се отнася до намаляване на напрежението.

Алексий се ококори.

– Намаляване на напрежението? Шегуваш ли се?

Тя повдигна рамене.

– Опитът ми е оскъден и няма как да кажа кое е по-добро. Въпреки че тренировката поне е от полза. И така, след като приключихме с празните приказки, може да обсъдим стратегията ни. Също така някои от мъжете искат да знаят дали ще тренираш с тях. Нито един не притежава твоя опит и талант за ръкопашен бой, а в тези среди е нужен.

Умът му все още обмисляше предишните ѝ думи. Тенис и секс. Не можела да каже кое е по-добро? Ако успееха да останат сами поне за час, щеше да ѝ покаже…Челюстта му се стегна, когато през съзнанието му минаха сладострастни картини с тях двамата.

– Добре. Тренировка. Веднага – каза той, докато сваляше якето и тениската си, а след това се насочи към двора. – Един по един. Дори всички заедно. Кажи им да дадат най-доброто от себе си. Разполагам с много напрежение, от което да се отърва.

* * *

Грейс знаеше много за хищниците. Откакто се отказа от мечтата за олимпийското злато, тренираше, учеше се и се биеше в продължение на десет дълги години. Беше се изправяла пред какви ли не вампири и шейпшифтъри; от вълк до пантера или мечка. Дори се бе била заедно с Джак, чиято свирепост като тигър бе изумителна.

Но никога не бе виждала някой като Алексий.

Ако една поема може да излезе от страниците на книгата и да размята кинжали и мечове, гледката съвсем малко можеше да се доближи до истината за Алексий. Всяка негова стъпка бе обмисляна с грация и елегантност. Никога не бъркаше, нито пък правеше грешно движение. Прекара първия час в битки с всеки един новак и ги оставяше задъхани, покрити със синини и погълнати от възхищение.

След това се насочи към вече обучените мъже и жени и с един-единствен поглед ги предизвика на ринга. През последния един час се биеше с двама-трима едновременно. Така и не използва специалните си сили като представител на атлантите или някакви номера, въпреки че тя бе наясно, че съществуваха в арсенала му.

Биеше се с крака, ръце, дървени колове и повали всеки, изправил се пред него. Мъже, жени, обучени и новобранци. Всички освен Сам, който седеше до кучето си и наблюдаваше. Когато Алексий се обърна към него, мъжът се усмихна и отказа поканата му.

Възхитена от всяко едно негово движение, Грейс стоеше там и наблюдаваше, неспособна да отмести погледа си и да се захване с нещо друго. Беше гол до кръста и червеникаво-оранжевата светлина на залеза се отразяваше по кожата му, мускулестите гърди и коремните мускули. Дори и гърбът му бе като произведение на изкуството, с ясно изразени мускули, и Грейс не преставаше да мисли дали може да проследи интригуващите и ясно очертани извивки с език. Но никога досега не бе виждала някой с толкова белези. Не бяха само по лицето му: цялата му лява страна бе ужасно обезобразена. Но неравно заздравелите му дълбоки рани по раменете, гърдите, корема и части от гърба му, ѝ показваха какво е преживял. И странната татуировка на левия му бицепс, наподобяваща кръг, който пресича триъгълник, а нещо подобно на стрела пронизваше и двете. Грейс погледна към татуировката си, сложена ѝ насилствено от онзи елф. Не, това на Алексий не беше стрела! Тризъбец може би? Поне така изглеждаше.

Аларик, техният висш жрец, бе лечител. Без съмнение през годините е лекувал Алексий. Знаеше какво се случва, когато жрецът се заинати да излекува някого. Беше видяла какво стори с Мишел, когато вампирите разкъсаха гърлото ѝ. Не остави дори и белег, който да ѝ напомня за случилото се. Мишел го приемаше като нещо средно межди Дейвид Бекъм и Ганди.

Но истината бе, че Грейс се страхуваше от него. В него имаше нещо мрачно и дълбоко, така дълбоко, че светлината едва ли някога ще достигне душата му.

Но не там беше проблемът. Важното бе, че Алексий изглеждаше така дори и след кой знае колко лечения. Какви ли неописуеми битки е водил, за да му останат такива белези? Не можеше да си представи кой би имал куража да се върне на бойното поле, след като години, десетилетия, дори и векове е страдал.

Не можеше и не искаше да си го представя. Там беше проблемът, нали така? Бе прекарала голямата част от последните три дни, тренирайки с него като влюбена до уши мацка, вместо да се държи като коравия и находчив лидер на бунтовницте какъвто се предполагаше, че е.

Отвратена от себе си, жената поклати глава, за да се отърве от всички фантазии, включващи Алексий и карамел. Завъртя се на пети и се насочи към офиса си, но внезапно се блъсна в гърдите на мъжа, по който допреди секунда примираше.

– Мамка му! Ще спреш да се прокрадваш така – сопна се и макар че осъзна, че се държи нечестно, не ѝ пукаше.

Смехът вибрираше в гърдите му и Грейс осъзна, че се навежда към него, за да докосне гладката му кожа с устни. Спъна се, докато отстъпваше назад, и ако той не я бе хванал за ръката, щеше да падне на земята.

– Дойдох да докладвам, командире – отвърна ѝ с насмешка.

След толкова тренировки дори не дишаше тежко. Колко дразнещо.

Грейс присви очи.

– Подиграваш ми се. Не ми харесва. Не трябва да ми докладваш, та ние сме съюзници. Също така – отбеляза тя с разочарование, – защо, когато ти си наоколо, не ме оставя чувството, че имам лепка на задника? Само с теб се чувствам така.

Гледаше го с възхищение, докато красивите му сини очи не потъмняха и станаха почти черни. Тогава внезапно осъзна какво всъщност бе издала чрез коментара си.

– Както и да е. Забрави. Нямах предвид... не е важно. Чака ме много работа. Лека нощ.

Опита се да се отдръпне от него, но хватката му се стегна.

– Не, не си познала – каза ѝ с дрезгав глас. – Искаше да тренирам с бунтовниците. Направих го. Разполагате с добри бойци както мъже, така и жени. Някои от тях стават за битка, но други трябва да се насочат към различно поприще. Утре ще се съберем със Сам и ще обясня с подробности. Но сега, ти и аз.

– Няма нужда да ми казваш – но възмущението ѝ изчезна, когато осъзна, че тялото и мислите ѝ реагират на дрезгавия му глас. Спомни си за фантазиите, които не спираха да я преследват. Истината бе, че той много по-бързо можеше да определи дали някой става или не. – Добре, прав си. Сега можеш да ме пуснеш и… чакай! Какво?

Мозъкът ѝ най-накрая осмисли чутото.

– Какво искаш да кажеш с това ти и аз?

Мъжът бавно прокара длани по ръцете и лактите ѝ и я пусна. Но вместо да отстъпи назад, той пристъпи напред, като без съмнение нарушаваше личното ѝ пространство.

Тя нямаше намерение да се поддаде, затова вдигна брадичка.

– Попитах те нещо.

Той се приведе към нея, бе толкова близо, че краищата на русата му коса галеха гърдите ѝ. Никога досега не се бе радвала, че носи кожено яке. Но не и сега, защото то я предпазваше от директен контакт на косата с гърдите ѝ. Поне това си повтаряше.

Алексий се изправи и ѝ подаде дървен прът за тренировки.

– Можеш ли да се справиш с това, или предпочиташ кинжали?

Грейс не си направи труда да отговори на въпроса му. Няколко пъти се беше била редом с него и знаеше, че той не преценяваше бойците въз основа на пола им. Не казваше нищо, просто наблюдаваше, докато правеше пълна оценка на качествата на обучаващия се. Големите дървени прътове, които използваха, бяха прекалено тежки за жените, които нямаха силата дори да вдигнат меч.

Грейс не беше една от тях.

– Ще се справя. Но ти си се бил в продължение на часове. Не мисля, че ще е чесно от моя страна да се възползвам от теб в това ти състояние – отвърна тя сладко.

Лицето на Алексий се промени, стана тъмно, почти примитивно. Пристъпи напред и я притисна в стената на двора, като ги разделяше само дъх разстояние. Когато проговори, гласът му наподобяваше ръмжене.

– Мисля, че не разбираш, Грейс, а и се уморих да се боря. Искам да се възползваш от мен. Аз желая да се възползвам от теб. Искам да използвам върха на кинжалите си и да се отърва от дрехите ти. Искам те гола под себе си. Копнея да те докосвам с ръце, с устни и да те задоволявам, докато не ме умоляваш да те направя своя.

Грейс ахна, а горещите му думи изгориха тялото ѝ, сякаш бе направил нещата, които току-що бе изрекъл, и щом се наведе към нея, тя се надигна, готова за целувката му. Желаеше го. Нуждаеше се от него. Защо да се бори с това, както той самият бе казал?

Но Алексий спря на милиметър от устните ѝ, толкова близо, че можеше да усети топлия му дъх.

– Но не мога да го направя. Дал съм клетви. Така че без значение колко ме изкушаваш, дразниш или ми казваш, че сексът не е по-добър от играта на тенис, не мога да те имам – заяви той яростно. – Но мога да тренирам с теб. Така че закарай красивия си малък задник на ринга.

С тези думи, той се обърна и закрачи към ринга, докато при всяка крачка размахваше дървения меч във въздуха, а той издаваше зловещ и свистящ звук, в контраст с необузданите удари на сърцето ѝ. Само ароматът му напомняше за присъствието му – остатъчни нотки на море и сандалово дърво. Налудничавата и внезапна нужда да намери захвърлената му тениска и да спи с нея, премина през съзнанието ѝ. Дори и при самата мисъл тялото ѝ потрепна.

Три дни. Разполагаше с три дни, три дълги дни, през които го наблюдаваше и изучаваше, опитвайки се да открие истинското му аз. Три дни на непрекъснат контраст и не бе разбрала нищо. Нищо повече от това, което вече знаеше и бе научила при запознанството им.

Той беше воин.

Истински воин. Мъж, посветил живота си на безопасността на другите, мъж, който с лека ръка би се жертвал за останалите. Лоялен до болка, страшно интелигентен, спокоен и сигурен в собствената си сила и значимостта си. Познаваше го от известно време, но никога не го бе виждала да губи контрол.

До този момент. Заради нея.

Позволи ѝ да види влиянието, което имаше над него и знанието за това, премина през тялото ѝ като вълна от спиращо дъха желание. Може би щяха да забравят за тренировките. Може би, ако отидеше там и целунеше греховните му устни, той щеше да промени мнението си. И какво значеше това „дал съм клетви“?

Бе направила една стъпка, когато промени решението си, и си пое дълбок дъх, за да прочисти съзнанието си. Все още не. Но Алексий вече бе хвърлил хипотетичната ръкавица. Можеше да я вземе и да се изправи пред него на ринга или да избяга далеч от него. Да избяга, докато все още можеше.

Замисли се за момент. Не. Изглежда, че не.

– Приготви се, атланте. На път си да разбереш от какво е направена една наследница на Диана.