Островитяни

Деррил — Торкви Голям дом / Ведри дълбини

Най-големият остров от групата на Торквите, също и административен център на групата, Деррил често пъти е бъркан с друг наскоро преименуван остров, а именно — Деррил, в Торквилите. (Вж. по-долу)

В този случай знанията по патоа ще ви бъдат от полза. Името Деррил, на наречието на Торквите, означава просто Голям дом. Името Деррил на наречието на Торквилите означава Мрачен дом или Нейният дом.

Тъй като объркването по отношение на двата острова е постоянен проблем за пътешествениците и тъй като и двата острова по своему са изключително атрактивни за посетителите си, вярваме, че най-ясният начин да ги отличим е да опишем островните групи, към които принадлежат. Задачата ни е да се помъчим да внесем яснота.

Островите Торкви (или Групата Торкви, или още по-просто казано, Торквите) лежат непосредствено на юг от град Джетра, който се намира на южния бряг на Фаяндландия. Най-близко разположеният до сушата остров е Сийвл и макар този остров сам по себе си да не е важен, той е добре известен на жителите на Джетра. Намира се срещу града и разбира се, винаги се вижда. И наистина — може да се заяви, че присъствието му доминира над града, тъй като е мрачен, оголен и планински остров, хвърлящ дълбоките си сенки през морето през по-голямата част от светлите часове на деня. В миналото между Сийвл и Джетра са съществували семейни и търговски връзки, но когато войната избухва, властите престават да ги насърчават.

Следователно Торквите са острови от северното полукълбо и Групата на Торквите покрива значителна площ от тази част на Средпътното море. Сийвл, най-северният от тях, страда от вледеняващ климат, изложен на постоянните ветрове откъм планинската суша на север и на продължителни, безмилостно студени зими. Повечето от останалите Торкви са толкова далеч на юг и в основния поток на благоприятните ветрове на Архипелага, че на практика се радват на топъл, дори тропически климат.

Принципната разлика между Торквите (местоположението на Деррил, Голям дом) и Торквилите (местоположението на Деррил, Нейният дом, Мрачен дом) е, че вторите са в южното полукълбо. Двете групи са доста отдалечени една от друга и се отличават в някои аспекти, но по една жестока случайност топографията и климатът им си приличат, без да броим факта, че географските им координати са обезпокоително сходни.

Както е добре известно, всички картографски отпратки в Архипелага на сънищата са приблизителни. Тъй като в този случай по-скоро заплитат проблема, отколкото го решават, няма да се задълбочаваме върху сходствата, нито ще посочваме смущаващите съвпадения, защото има няколко такива. Нека просто заявим, че Торквите (патоа: Ведри дълбини), заемат площ от океана, намираща се приблизително в рамките на 44°-49° северна ширина и 23°-27° западна дължина, докато Торквилите (патоа: Вечерен вятър), в южната част на света, са в границите 23°-27° южна ширина и 44°-49° източна дължина.

Вероятно е по-добре да не посочваме координатите на групата с предполагаемото име Торквини, защото това би влошило положението още повече.

Деррил, Голям дом, островът, който разглеждаме в случая, лежи далеч на югоизток от Сийвл, в най-отдалечения край на Торквите. Той е не само най-големият остров в групата, но поне що се отнася до основните търговски превозвачи, е разположен благоприятно, има две дълбоководни пристанища и е богат на минерални находища. Индустрията на Деррил процъфтява. Пейзажът е по-скоро хълмист, отколкото планински и голяма част от вътрешността му е заделена за селското стопанство.

Накратко — Деррил е едно проспериращо място и винаги е оказвал значително влияние по общите въпроси на Архипелага.

Островът упражнява най-голямо влияние в годините, когато Спогодбата за неутралност е планирана, съставена и в крайна сметка ратифицирана и приета практически от всяка една островна група в света.

Подробностите в историята на Спогодбата са добре известни, може би до втръсване, на всяко дете, получило образованието си на нашите острови, така че тук не е необходимо да ги повтаряме. Но от векове тази Спогодба е била конституцията, хартата на свободите, която управлява и дава насока на живота в Архипелага на сънищата.

Въпреки че е променяна безброй пъти от съдилища и законодателни органи на отделните острови, за да бъде съобразена с особени случаи или обстоятелства, основната й разпоредба остава в сила. Спогодбата признава идентичността и неповторимостта на всеки остров, или група от острови, гарантира делегирани права на самоуправление и се грижи за това Архипелагът да остава неутрален по всички несвързани с островите въпроси.

Не е предотвратявала диспути между острови, макар че на практика такива почти не са съществували, но обезпечава сигурността, че островите няма да се забъркат в необузданата и изпълнена с насилие война, водена от северните страни.

По времето, когато планират Спогодбата, Деррил привлича юристи, дипломати, философи, политици, журналисти, пацифисти, историци, учители, пропагандатори на науката и социолози от всички части на Архипелага. Преговорите са комплексни и приключването им отнема повече от осем години. Следва административен период от още пет години, по време на които чиновници превеждат Спогодбата на всеки главен език от островите. Освен това е пригодена за неизброими наречия, за да бъде обявена устно на местните народности.

Следва още едно забавяне за официални консултации и размисъл, но след това всички законодатели, съдии и представители на Сеньоритета, както и всички останали, взели участие в преговорите, се събират повторно в Деррил, Голям дом, за официалното подписване на Спогодбата.

Подписването отнема още дванайсет месеца — всеки остров и всяка островна група трябва да получат оригинални документи, подписани от всички страни в процеса, — но в крайна сметка работата приключва и започват празненствата.

В днешно време посетителят ще остане очарован от безукорно поддържания Палат на Спогодбата, където са се състояли преговорите и подписването. В града съществуват няколко музея, където се съхраняват много от оригиналните документи заедно с други безценни материали, като официални роби, фотографии, дневници, картини.

Обиколките с екскурзоводи се провеждат всеки ден, на няколко различни езика, а Деррил Сити предлага много хотели, пансиони и домове, където гостите на града могат да отседнат в зависимост от платежоспособността си.

Островът до голяма степен се е превърнал в мавзолей на собственото си минало, така че други атракции за посетителите почти няма. Сред хълмовете с изглед към залива има възпоменателен Тунел на Йо, но още преди години е престанал да функционира и никой не знае как отново да го накара да заработи. Все пак може да бъде проучван пеша. Задължително е да имате специална екипировка за краката и главата, която може да се вземе под наем на място.

Големи отсечки от бреговата линия са индустриализирани — стоманолеярни, корабостроителници, автомобилно производство, — а във вътрешността на острова доминира селското стопанство с използване на интензивни технологии. Немалка част от пейзажа е покрита от пластмасовите тунели на оранжерии, използвани за отглеждането на меките плодове, които островът изнася из целия Архипелаг.

В далечната източна страна съществува район, който винаги си е оставал отдаден под наем, дори в годините преди подписването на Спогодбата. Наемателят е Република Глонд, която притежава неотчуждаемото право да използва и заема тази огромна площ. До този момент от Глонд успешно се противопоставят на всички опити на Деррилската сеньория да ги накара да се откажат от това право.

Но колкото и да звучи иронично, с наема, изплащан от Глонд, всъщност са покрити огромните разходи по съставянето на Спогодбата. Още по-голяма ирония има във факта, че на такава огромна територия от острова, където е обявен неутралитетът, действа военна база.

Артилерийските и ракетните полигони означават, че районът е затворен за преминаващи, въпреки публично заявената глондианска политика на прозрачност и отвореност към туристите. В днешно време посетителите се предупреждават да не доближават поради реална опасност от неизбухнали бойни глави и фрагменти с обеднен уран. Полигоните работят през цялата година. Съществуват много, често използвани, укрития за подводници, а така също центрове за задържане, разпити и превъзпитание, военни тренировъчни лагери и две големи самолетни писти. Целият район е суверенна територия, част от Глондианската република, макар и въпросът постоянно да си остава предмет на спорове.

Петнайсет години след подписването на Спогодбата и пет години след приключването на процеса по ратификацията, военната база на Глонд е подложена на оръдеен обстрел откъм морето от страна на фаяндландския флот. В останалата част на острова има много косвени разрушения на домове и търговски предприятия. След избухналата морска и въздушна битка, фаяндландците предприемат инвазия срещу Деррил в опит да изтласкат глондианците от базата. От военна гледна точка тези планове се провалят. На местните жители на Деррил остава единствено да се свиват от страх, докато току-що извоюваният им неутралитет е потъпкан по толкова циничен начин.

За щастие в близкото минало няма такъв повторен опит. В Дълбоките проливи около Деррил патрулират глондиански бойни кораби и има непрестанно движение на морски транспорти.

Фаяндските въоръжени сили се държат на разстояние от тази територия.

Те също имат своите бази в тази част на Архипелага. Неутралитетът е общ, но не и всемирен.

Известно време в Деррил Сити живее за постоянно и художникът Дрид Батхърст. Неговата гигантска маслена картина, озаглавена Деррилски нимфи се притичват на помощ, никога не е излагана на публичен показ. Може да бъде разглеждана само след изрична уговорка от акредитирани учени и професионалисти в областта на изкуството. Информация за нея е налична онлайн, а така също и репродукции на някои детайли от картината — цялата творба все още се счита за прекалено сексуално предизвикателна и развращаваща, за да бъде показвана в своята цялост пред обществеността. Съществуват и социални причини за това: семействата на младите модели, позирали с готовност на артиста, все още изпитват колебания да разрешат достъп до образите им.

Сградата, където се е помещавало студиото на Батхърст, е разрушена незабавно след като той напуска Деррил, но на площада срещу мястото й е поставена малка, елегантна възпоменателна плоча.

Няма закони, регулиращи постоянното пребиваване или политическото убежище, но заради посещението на Батхърст на острова регулаторните норми против повторните нарушители са строги. На посетителите, възнамеряващи да разгледат само Мемориала на Спогодбата, не са необходими визи, но преди да заминат, онези, които желаят да останат по-продължително време, трябва да направят съответните запитвания в представителствата на местните си сеньории.

Валута: приема се всякаква, конвертирана към пазарните котировки. Официалната валута е мурисейският талер.