Островитяни

Аннадак Спокойно място

Един от най-отдалечените острови на Спиралата, Аннадак е разположен близо до приливната аномалия, която преди милиони години е спомогнала за формирането на Спиралата.

В по-голямата си част континентален Судмайор е заледена, покрита със снегове пустиня с няколко крайбрежни ивици, разположени в близост до район на морето, което в една част от годината е размразено. Съществува обаче един полуостров, дълъг и тесен, със стръмни скали от вулканичен произход, който се простира в северна посока. Това е Катаарският полуостров, в чиято най-студена част има няколко глетчера, парчета от които се откъсват на изток, във бурния Южен средпът. Турбулентната комбинация от топла солена вода от Южния осцилиращ поток и студената сладка вода от плаващите айсберги създава кипяща и коварна отсечка от океана с множество различни течения. Именно те, заедно с няколкото хилядолетия вулканична активност, са разхвърляли стотиците малки островчета, понастоящем известни като Спиралата. Аннадак е един от островите в тази група, далеч на юг и в близост до континенталната маса.

С идването на пролетта в морето южно от Аннадак се образува огромна приливна вълна — всеки ден, два пъти дневно, — която обгръща острова и отминава с висока скорост. През вековете феноменът е предизвикал сериозна брегова ерозия и непредсказуеми метеорологични условия. Аннадаките са легендарни със своята издръжливост и стоицизъм.

Може би най-прославената за своята епоха аннадайка е Джорден Йо, автор на концептуални творби и арт инсталации.

От ранна възраст Йо е запленена от скалните и плажните формации, изваяни навсякъде по острова от приливните вълни и силните морски ветрове. Йо започва да разглежда острова като същество, просмукано от водата, вярва, че той е жив в някакъв мистичен смисъл и че може да бъде моделиран така, че да реагира на стихиите. Тази идея я завладява, а по-късно се превръща в мания.

Някои от първите й инсталации представляват каменни грамади или долмени, построени на изложени на ветровете склонове и грижливо разположени така, че да улавят лъчите на изгрева или залеза или да оформят вълнуващи силуети на фона на небето, гледани от най-оживените пътища.

Много от тези грамади се издигат и днес и за тях се грижи Аннадакската сеньория. По-специално три от тях представляват особен интерес за посетителите, защото Йо ги разполага в конфигурация, променяща налягането и посоката на вятъра и създаваща прашни вихрушки, които се движат и пръскат из равнината.

Мястото е отворено за посещения целогодишно, но най-подходящото време е ранната есен. Точно тогава преобладаващият югозападен вятър Чаустър, известен с поривите и внезапната промяна на посоката си, поражда вихрушките в продължение на седем дни и нощи. Вихрушките се появяват и по друго време на годината, но по случайност, поради което възможността да бъдат наблюдавани не е гарантирана.

И преди, и сега младите хора на Аннадак се увличат от спортното тунелиране и Йо е една от тях. Той е забранен на много други острови, но на Аннадак все още се толерира. Йо скоро осъзнава, че тунелирането е забавление, което може да послужи за сериозни артистични изяви. Нейните мемориални грамади вече са привлекли върху работата й вниманието на Фондацията на спогодбата в Мурисей и тя успява да получи малка субсидия, с която прокопава някои експериментални канали.

Първият, който завършва, е прокопан от южната до северната страна на острова, с незначителен завой в централната точка и постепенно стесняване по протежението на целия тунел. Южният вход е разположен под равнището на прилива. Когато завършват тунела и отварят преградния бент, приливната вода започва да протича през тунела два пъти дневно. Тъй като тунелът е открит през лятото, отначало приливният ефект не се отличава с нищо особено, което дава на Йо допълнително време да внесе необходимите поправки и подобрения. Няколко месеца по-късно, с бурното надигане на пролетните приливи, Аннадак за пръв път е подложен на фантастичното протичане на водна маса, което днес носи названието Поток на Йо.

Потокът протича през тунела със страховита скорост, произвеждайки грохот, който може да бъде чут в повечето райони на острова. От северната страна на тунела водата излита в осеяното със скали открито море във величав, разпенен, леденостуден водопад.

След няколко години Аннадак се превръща в предпочитана дестинация за търсачите на силни усещания и остава такава и до днес. Всяка година в трите месеца с най-високи приливи, тези хора се качват на салове или навличат надуваеми жилетки и се впускат във вълнуващо и опасно плаване по Потока. Въпреки че Аннадакската сеньория налага редица ограничения за безопасност, неизбежно всяка година има смъртни случаи.

Няма сведения самата Йо да се е спускала по Потока. Тя заминава от Аннадак малко след първите пролетни приливи и се смята, че единственото й завръщане след това е, за да присъства на погребението на баща си.

Извън сезона Аннадак е тих остров, зависещ от риболовната и земеделската си продукция, и предлага малко удобства за туристите. Поради близостта му със Судмайор, много от младите войници, които дезертират, минават през острова по обратния си път на север. В сила са строги закони за политическото убежище и повечето войници не остават дълго. Обикновените посетители на острова дори няма да ги забележат.

За хората, възнамеряващи да се отправят към Аннадак заради спорта, върховият период е и с най-високи цени и по правило всичко е резервирано предварително от редовните посетители. Все пак доброто спускане е възможно през първите две седмици на лятото — времето е по-топло, а цените по-ниски. Властите изискват от посетителите пълна застраховка и паричен депозит, ако се наложи да бъдат погребани. Не се изисква свидетелство за ваксинации, но всички, които използват Потока, подлежат на случайни медицински прегледи. Някои туристически оператори предлагат организирани излети.

Валута: обракски талант; мурисейски талер.