Островитяни

Сентиер Висок / Брат

Сентиер е почти пустинен остров в субтропичния регион на Средпътното море. Над него доминира конусът на огромен изгаснал вулкан, чието име на патоа означава не само Висок (местното име на острова), но и Брат. На острова няма природни ресурси и съществува постоянен недостиг на питейна вода. Наземните цистерни се виждат навсякъде, особено в по-сухите високи райони. През лятото островът е изложен на поривите на горещ вятър от екваториалния север — така наречения вятър Росолино. Някога този вятър е бил двигателят на търговията с подправки от югоизтока, използван безмилостно, но винаги с недоверие от мореплавателите, а днес Росолино носи със себе си единствено суша и прах на островите, които обветря с презрителните си повеи.

Заради своята отдалеченост и либералните нагласи на населението, Сентиер е предпочитан от поколението с раници на гръб. По крайбрежието или около Сентиер Сити има много евтини хотели и места за хранене. В това приходящо население младите мъже и жени, дезертирали от войната, попадат в идеална и безопасна обстановка. Сентиер има либерално отношение към употребата на алкохол и развлекателни опиати и тук всички закони, ограничаващи престоя, са потънали в забрава.

Сентиер Сити е голям град само по име: пристанището е тихо и удобно, а една малка част от него е заделена като марина за посетителите. Риболовът никога не спира, но е безсистемен. Търговията със съседните острови е минимална, макар че заради богатата си вулканична почва вината на Сентиер се радват на популярност и носят значителни валутни приходи.

Повечето обикновени посетители и туристи се насочват към вътрешността, към малкия град Кувлер. Тук има необичайни руини: Сентиер е прочистен по време на първата федеративна инвазия и всички тогавашни обитатели или са взети за заложници, или са ликвидирани. Разбира се, това се случва преди подписването на Спогодбата. Скоро войските са принудени да напуснат и в крайна сметка островът отново е населен, но голяма част от предишната атмосфера на града е изгубена. Някога в Кувлер е съществувал процъфтяващ артистичен квартал и малък район от града, край пресъхналите брегове на единствената река на Сентиер, където са се издигали къщите и студиата на артистите, сега е обявен за защитена зона. Там има отличен музей и галерия, представящи най-добрите запазени творби от ранните дни, както и образци на съвременното изкуство, в това число една голяма, но средна по изпълнение картина от Батхърст: Пришествието на Отмъстителя. Някои от руините в Стария град също съдържат фрагменти от произведения на изкуството.

Странното за толкова отдалечен и в много отношения примитивен остров е, че Сентиер има световно утвърдена репутация в науката и медицината, всичко това — съсредоточено в Кувлер.

Именно в Кувлер е роден астрономът Пендик Мудурну и пак той поставя началото на трийсетгодишния проект за построяването на най-големия оптически телескоп в света в отвора на планинския кратер на острова. Самият Мудурну доживява завършването му и го използва. По-нататък на върха на планината са построени много други обсерватории с разнообразна апаратура. Научноизследователският център и непрестанното движение на учени и посетители гарантират просперитета на региона за дълги години напред.

Сред видните синове на Сентиер са пантомимният артист Комис, убит от неизвестни извършители по време на представление, и Вискер Делоан — писател и философ.

Цветето на острова е четирилистът, който расте в изобилие въпреки сушата, и чиито красиви жълти чашелистчета имат халюциногенни свойства, след като бъдат изсушени и консервирани.

Валута: архипелагски паралеон, обракски талант.