Островитяни

Джуно Заслужен мир

Джуно е малка, независима държава, разположена на три острова, намиращи се в субтропичната зона на Средпътното море.

Въпреки че в средата на лятото често е горещо и влажно, през по-голямата част от годината климатът е умерен благодарение на Южния осцилиращ поток. И трите острова са силно залесени, а обширни райони от тях са обособени като ловни резервати. На най-големия от тези острови, Джун Майо, има планинска верига, оформяща южния му бряг: веригата е богата на минерални залежи, в това число желязо, поташ и мед. На втория по големина остров, Джун Секс, в шистовите пластове очевидно има неограничени залежи от петрол. Тези продукти се изнасят от единственото пристанище в страната: Джуно Ексеус, огромен индустриален район, който обезобразява дълга ивица от северната брегова линия на Джун Майо.

Джуно е едно от най-процъфтяващите места на Архипелага — освен това е основен източник на замърсяванията във въздуха в световен мащаб, пряко и косвено.

За посетителите той може да се окаже трудна и непривлекателна дестинация по въздух или море, защото, като се изключат местните нередовни фериботни линии, до островите няма редовен транспорт. Поради разположението си по отношение на Екватора, свързващите полети трябва да бъдат резервирани на частни начала. На тази географска ширина са разрешени само субвортикални полети, което предизвиква закъснения. Единственото действащо летище на Джуно е под управата на Фаяндските военни власти. На теория Фаяндската федерация е известена, че трябва да се оттегли от летището, но на практика по-голямата част от населението на Джуно предпочита федерацията да не напуска. Търговията с военната база е оживена и в двете посоки.

Основният ни съвет към възможните посетители: обърнете внимание на трудностите и потърсете други дестинации.

Частичната изолация от Архипелага е превърнала Джуно в убежище за хора, изпитващи неприязън към централизираната власт. Въпреки че съществува формален сеньор, преди двеста и петдесет години семейството му е прогонено насилствено и оттогава не са събирани десятък или налози, а триостровната държава е продължила да действа под формата на относително стабилна анархия. Островите са обявени за „отворени“, което позволява нерегулирана емиграция за политически бежанци.

При обявяването на независимостта настъпва прилив от имигранти от всички части на Архипелага и именно тези хора са били впрегнати на работа в мините. Техните потомци все още живеят на Джуно, където извършват основния физически труд. Невъзможно е да се получи повече информация за условията, при които те работят и живеят. Известно ни е, че заплащането им е изключително добро, но не им се разрешава да се свързват с външния свят.

По същото време джунианците отменят закона за постоянно пребиваване и на всеки няколко седмици от войната на Судмайор пристига несекващ поток от дезертьори. Съдбата на тези младежи след пристигането им технически спада към три основни категории.

Черните барети от ескуадите на военната полицерия са разположени на летището и винаги са в готовност за залавянето на дезертьори и от двете страни. След това ги подлагат на превъзпитание. Фаяндските дезертьори се връщат на фронта, а на глондианските войници се дава изборът да постъпят във фаяндските военни части или да преминат допълнителен курс по превъзпитание. Някои бегълци от войната все пак успяват да избегнат срещата с черните барети и възприемат крайно независимия начин на живот в държавата. След по правило мъчителен период на приобщаване повечето от тези млади дезертьори решават да останат в Джуно. Към третата група спадат хората, които съвсем скоро осъзнават, че мястото, където са се озовали, не се различава чак толкова от мястото, откъдето са избягали, възползват се от немарливия граничен контрол и продължават нататък.

За разлика от обитателите на почти всички останали острови из Архипелага народът на Джуно е въоръжен до зъби. Не само че в тази държава има повече оръжия отколкото хора, но е изчислено, че на всеки човек се падат по цели двайсет, като се броят новородените, възрастните хора и сезонните работници (на които е забранено да притежават оръжие). С всяка изминала година това съотношение нараства.

Като се изключат ловът и риболовът, основният начин за почивка в свободното време на Джуно са организираните три пъти годишно военни игри на най-малкия от островите, Джун Анте. В тези военни игри свободно се записват и джунианци, и работници от имиграцията. В случай на успех за сезонните работници има огромни парични награди — като, както се твърди, изборът им на оръжие е ограничен, а оръжията, които могат да използват, не разполагат с обхвата и точния прицел на онези в ръцете на джунианците, но така или иначе никога няма недостиг на желаещи за участие. За джунианците съществуват възможностите да се сдобият със земи и друга собственост от останалите участници. Използват се бойни муниции.

Журналистката Дант Уилър е изпратена като кореспондент, за да отрази враждебните действия във войната, бушуваща сред замръзналите равнини и глетчери на Судмайор. В продължение на шест месеца Уилър изпраща ужасяващи истории за екстремните условия, на които са подложени и двете страни в тези безкрай ни, свирепи бойни действия, след което обаче е отзована обратно в Мурисей. По обратния път Уилър е в компанията на група млади дезертьори, пътуващи за Джуно, за да се възползват от както се надяват, либералните закони за политически бежанци там. Затрогващите описания на Уилър на онова, което изстрадали шестимата младежи във войната, последвани от жестокия разказ за онова, което им се случва след пристигането в Джуно, печелят „При Оноре“ в категорията „Разследваща журналистика“ за Островитянски всекидневник, а младата репортерка получава парична премия и повишение.

По-късно Уилър пише документалната книга Военните игри в Джуно: Заслужен мир?, която също е наградена с „При Оноре“ в категорията „Литература на неутралитета“.

Валута: всички търговски сделки на Джуно се извършват с конвертируеми бонове, но не успяхме да установим каква валута биха използвали посетителите. Допускаме, че архипелагският паралеон би бил приемлива разменна единица и вероятно е възможно да обмените пари при влизането си в страната.